Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260299 07.05.2022 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 12284 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК ********* против А.Б.С., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с
чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11,
чл. 33 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 27.04.2018 г. между ответника и трето лице –
кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” бил сключен договор
за кредит за покупка на стоки или услуги № …, при общи условия и спазване на
ЗПК, на обща стойност 2500 лева /за мебели/. Следвало да бъде върната на 24
месечни вноски – до 05.05.2020 г., включващи главница, застраховка и договорна
лихва.
Ответникът погасил частично.
На 08.04.2019 г. било подписано приложение № 1 към рамков договор за
цесия от 27.07.2017 г., с който вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Ответникът бил уведомен, а
следвало да се счита за такъв и с получаване на приложенията към ИМ в хода на
процеса.
Поради
липсата на плащане, било инициирано заповедно производство и издадена заповед
по чл. 410 ГПК № 2738/05.06.2020 г. по ч.гр.д. № 6146/20 г. по описа на ПРС,
връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен
интерес от предявяване на настоящите искове за следните суми: 2204,17 лева – главница; 437,43 лева – договорна лихва за
периода 05.12.2018 г. – 31.10.2019 г.; 182,06
лева – обезщетение за забава за периода 06.12.2018 г. – 02.06.2020 г. Моли
се за уважаването им, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението до
погасяването. Претендират се разноските в заповедното и настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения
особен представител. Оспорва исковете по основание и размер. Налице били
нарушения на ЗПК – чл. 5, чл. 11, ал. 1, т. 9; т. 10, вкл. относно шрифта на
договора и прил. документи. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от
приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на заповедта
за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, по които
е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
От договора за потребителски
кредит се установява наличието на съглашение за предоставяне на парична сума от
2500 лева за закупуване на мебели, като видно от ССЕ – която се кредитира като
ясно и компетентно изготвена – тази сума е била преведена на търговеца –
продавач. Всички относими към кредитната сделка документи – съдържат подписи и
за ответника, които не са оспорени откъм авторство /в преклузивния за това срок
по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/.
От представените
доказателства - приложение № 1 към рамков договор за цесия, в които фигурират
вземанията към ответника, се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД и ищеца е сключен договор за цесия, по силата на който последният е
придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от договора за кредит. Такава
възможност е предвидена в чл. 13 от Общите условия, за което е налице изрично
съгласие на насрещната страна, дадено с подписването им.
Съобразно договора за
цесия, цесионерът е придобил вземанията за главница, ведно с натрупаните към
момента на прехвърлянето лихви, привилегии и обезпечения.
Прието е
уведомително писмо за цесията /л.45/ от
цедента, съгл. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез нарочно
упълномощения за това цесионер /л.43/ за извършената цесия, адресирани до
длъжника.
Изходящото
от упълномощения-цесионер уведомление – което има дата, съдържа имената на
ответника, както и обстоятелства относно конкретния кредит и дължимата сума,
приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера -
Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва
да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и
непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ
т. о./.
Книжата са получени лично
от ответника преди процеса – на 31.10.2019 г., видно от представените
доказателства – съобщение чрез ЧСИ /л.50/. От заключението на ССЕ се установява
и частично плащане в полза на ищеца - цесионер,
което означава, че ответникът е уведомен и е узнал за цесията и преди процеса.
С оглед
изложеното, ищецът е материалноправно активно легитимиран да претендира всички
вземания по договора за кредит.
Относно действителността на
договора:
Всеки съд е
длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни
норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на
законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на
гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното
прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане
на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.
Съдът не само
може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от
страните основания в следните хипотези:
1/ при
нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС,
Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение №
252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от
11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от
10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.
2/ при
неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г.
по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д.
№ 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. №
1739/2017 г. на ВКС, II т.о.
3/ при
нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на
установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на
нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от
05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/
10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011
г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Затова,
следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора,
за които съдът, дори и без възражение по предявените искове, следи служебно.
Първоначалният
кредитор е финансова институция по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е ФЛ, което
при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална
дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на
чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК.
Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК,
а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на
кредита, а не и на лихвата и други разходи.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК /в сила към момента на скл. на договора/, регламентира задължение за
изготвяне на текстовата част на съглашението с шрифт не по – малък от 12. По
делото е приета СТЕ, която съдът изцяло кредитира, от която се установява, че
размерът на шрифта е 11,7 pt. Само изложеното е достатъчно, за да се приеме
недействителността на договора – така Решение № 705/13.12.2021 г. по в.гр.д. №
2533/21 г. на ПОС; Решение №
28/07.01.2022 г. по в.гр.д. № 1849/21 г. на ПОС и др. Налице са обаче и други
нарушения.
Съгласно чл. 22 ЗПК,
вр. чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в
договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 28,75 %. Липсва обаче
разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху
която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита,
върху остатъчната главница или върху главницата и застраховката и за
какъв период се отнася- годишен, месечен или за периода на договора. Т.е. не
става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето – за какъв период,
върху цялата дължима главница и застраховка или съобразно поетапното й
намаляване. Оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо
възлиза на претендирания размер. Принципно при фиксирана лихва не се прилага
изискването за предоставяне информация за последователността на разпределяне на
вноските между различните неизплатени суми. Но това изискване е относимо към чл. 11, ал. 1, т.
11 ЗПК, а не към чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК, която разпоредба съдът констатира да е нарушена. Без значение
дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да
са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е
изпълнено. В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент, както
и че същият е фиксиран. Никъде в договора не е отбелязан и какъв е общият
размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението
й с главницата /и/или застраховката/ по кредита, за да може да се направи
проверка при какви условия /начини/ е приложен лихвеният процент и дали същият
отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер. В този смисъл съдът
намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК, която е императивна.
Не са спазени и
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
В процесния
договор никъде не са посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляването.
Според чл. 19,
ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се
изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация
на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко
дължимо по кредита/, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, т.к. в
договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите
/кои компоненти точно са включени в
него и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран
ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който
се формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по
разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.
Отделно - посочването само с
цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във
връзка с кредита, за да може да направи информиран
и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да
е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да
преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение
№ 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение
№ 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение
№ 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение
№ 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата на
разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му, поради което договорът е
недействителен.
В
настоящия случай, предвид размера
на кредита, срока за погасяване и посочения лихвен процент и ГПР /32,87 %/ е
видно, че застрахователната премия не е била взета предвид при определянето на
ГПР. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат
включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение
от 50%. Ето защо, посоченият в договора годишен
процент на разходите не отговаря на
действителния такъв.
Посочената в
договора за кредит по-ниска стойност, представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО и
съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Това от своя страна
означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят,
е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост. Тя подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. /В този смисъл:
Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.;
Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение
№ 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение №
220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./.
За разлика от унищожаемостта, която се инициира от
съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се
позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки
предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник дължи
връщане само на чистата стойност по
заема, но не и лихви или други разходи.
От заключението на ССЕ се установява,
че по договора са извършени плащания от общо 1156,32 лева. С тях е погасена само част от главницата /2500 лв./ и
дължимата за връщане сума възлиза на 1343,68 лева. До този размер искът е
основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като
последица и на осн. чл. 86 ЗЗД. За разликата до пълния предявен размер и за
останалите претенции, исковете следва да бъде отхвърлени като неоснователни –
сумите не са дължими от потребителя, съгл. чл. 23 ЗПК.
Не се вземат предвид премиите за
закупуване на застраховка „сигурност на плащанията“, т.к. - според ЗПК, се
дължи само чистата стойност на
кредита, но не и др. разходи, каквато се явява застраховката и по делото не се доказва плащане на сума на
застраховател за такава застраховка. Действително е приет застрахователен
сертификат, както и общи условия, но в тях не е посочен нито размерът на
застрахователната премия, нито е удостоверено нейното плащане и липсват
уговорки във връзка с усвояване на тази сума.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност,
на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е отправил искане и представил
доказателства за плащане на: 131,70 лв. – ДТ; 427,66 лв. – възн. особен представител;
180 лв. – ССЕ.
Следва
да се присъдят и разноските в заповедното производство /56,47 лв. – ДТ и юрк.
възнаграждение/ - т. 12 на ТР № 4/2013
на ОСГТК на ВКС.
Разноските
за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да
бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от
ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което
се дължи такова от 100 лева за настоящото производство и 50 лева за
заповедното, предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора.
По съразмерност се дължат – 399,42
лева за настоящото и 50,67 лева за зап. производство.
Ответникът не е направил
разноски. На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, на страните по съразмерност ще се възложат
платените разноски от бюджета на съда за приетата СТЕ /153,05 лева – дължими от
ищеца и 138,95 лева – от ответника/.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че А.Б.С.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********
следните суми: 1343,68 лева -
главница във връзка с договор за потребителски кредит № .. от 27.04.2018 г.,
сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, вземанията по
който са прехвърлени на 08.04.2019 г. с приложение № 1 към рамков договор за
цесия от 27.07.2017 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със
законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 03.06.2020 г. до окончателното
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за установяване дължимост на: разликата над уважената главница до пълния
предявен размер от 2204,17 лева, както и исковете за дължимост на: 437,43 лева
– договорна лихва за периода 05.12.2018 г. – 31.10.2019 г.; 182,06 лева –
обезщетение за забава за периода 06.12.2018 г. – 02.06.2020 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2738/05.06.2020 г. по ч.гр.д. №
6146/20 г. на ПРС.
ОСЪЖДА А.Б.С., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” №
25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми: общо 399,42 лева /триста деветдесет и девет
лева и четиридесет и две стотинки/ -
разноски по съразмерност за настоящото производство и общо 50,67 лева /петдесет лева и шестдесет и седем стотинки/ - разноски
по съразмерност за заповедното производство по ч.гр.д. № 6146/20 г. по описа на
ПРС.
ОСЪЖДА
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 да плати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 153,05 лева /сто петдесет и три лева и пет стотинки/ - платени от бюджета разноски по съразмерност
за приетата СТЕ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА
А.Б.С., ЕГН **********, с адрес: *** да плати в полза на Държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 138,95 лева /сто тридесет и осем
лева и деветдесет и пет стотинки/ - платени от бюджета разноски по съразмерност
за приетата СТЕ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП