№ 260331 / 21.7.2021 г.
Р Е Ш
Е Н И Е
21.07.2021 година, град Монтана
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в
ОТКРИТО СЪДЕБНО заседание от 21.06.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при
секретаря Светлана Станишева и с участието на
прокурора....................................................................................,
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1039 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.45 ЗЗД, във връзка с чл.52 от ЗЗД.
Ищецът, Х.Б.И., ЕГН **********,***,
чрез процесуалния си представител адвокат Ц.Д.,*** е предявил иск ПРОТИВ:
К.М.В.,
ЕГН **********,*** за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000.00
лв. и имуществени вреди в размер на 500.00 лв.
В исковата си молба твърди, че на
21.12.2018 год. в с.Владимирово, обл.Монтана в ресторант „Лятна градина,, със
неправомерните си действия ответника К.М.В.
и след побой му причинил СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА, изразяваща се в ТРАВМАТИЧНО
ИЗБИВАНЕ И ИЗМЕСТВАНЕ КЪМ ТВЪРДОТО НЕБЦЕ НА ВТОРИ ЗЪБ горе вляво и следващия до
него, което наложило тяхното изваждане.
Със споразумение по НОХД №
604/2020 год. по описа на Районен съд -Монтана, първи нак.състав на ответника К.В.
на основание чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр.вр с чл.55 ал.1 т.2 б“б“, вр.чл.42а, ал.1 и ал.2 и т.2, вр.с ал. З, вр.с
чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК е наложено наказание ПРОБАЦИЯ с определяне на
следните пробационни мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС,
изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА. 3АДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ или упълномощено от него длъжностно лице за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
Предвид наложеното наказание на
ответника и доказаното по безспорен и категоричен начин извършено от него
деяние в резултат на което му е причинена СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА и последващи
претърпяни от него продължителни болки и страдания, все още е без двата предни
зъба, което е крайно неприятно и създава трайни неудобства при хранене, а освен
това ВЪНШНИЯ МУ ВИД Е СЪЩО Е ПРОМЕНЕН ОТ ТОВА.
Видно от приложената
съдебно-медицинска експертиза, в която подробно са отразени уврежданията и
последиците в резултат на деянието осъществено от ответника е налице причинена
му СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА.
Предвид изложеното и претьрпяните от него
увреждания предявява настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с
което да се осъди ответника да му заплати - НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ от извършеното
от него престъпно деяние в размер на сумата от 5 000.00лв./Пет хиляди лева/,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на
деянието до окончателното изплащане на същата, както и да му заплати и ИМУЩЕСТВЕНИ
ВРЕДИ, представляващи разходи по съдебно -медицинска експертиза, лечение и
продължителен оздравителен период, евентуално предстоящи разходи по поставяне
на два предни зъба, общо определя по
справедливост в размер на сумата от 500.00лв./Петстотин лева/.
Претендира направените разноски в
досъдебното производство в размер на 400.00/Четиристотин лева/ и по водене на
настоящето дело в размер на 600.00лв./шестотин лева/ по приложени пълномощни в
досъдебното производство и но настоящето дело.
Ответникът от К.М.В., ЕГН **********,***,
чрез процесуалния си представител адвокат Н.Б.,***, в срока, предвиден за
отговор взема становище по иска.
Счита, че същите са допустими.
Ищецът твърди, че на 21.12.2018
година в с. Владимирово в ресторант „Лятна градина“ след побой му е причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в травматично избиване и изместване към
твърдото небце на втори зъб горе вляво и следващия до него, което наложило
тяхното изваждане.
Със споразумение по НОХД № 604 от
2020 година по описа на РС
Монтана
е одобрено и влязло в сила на 20.05.2020 година споразумение, с което е признат
за виновен и му е наложено наказание пробация. Съгласно
разпоредбата
на чл.383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за
решаване
на делото има последиците на влязла в сила присъда. Влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, поради което не оспорва основателността на
предявените искове.
Оспорва предявения иск за
неимуществени вреди по размер.
Счита, че претендираната от ищеца
сума за претърпените от него
неимуществени
вреди, в размер на 5 000 лева е силно завишена по размер.
Претендираното обезщетение за
неимуществени вреди не кореспондира с действителния размер на претърпените
неимуществени вреди.
Претендираната сума за обезщетение
е силно завишена, с оглед обществените критерии за справедливост (чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите), съдебната практика и обстоятелствата, при
които е настъпило увреждането.
На 21.12.2018 година бил в с.
Владимирово в ресторант „Лятна градина.
В заведението били ищеца, Камен
Кирилов И., Райън Спасов Валентинов и барманката Цветелина Аврамова Г.. Х.
играел билярд с Камен. Той седял на сепарето. С Камен разговаряли, като в
процеса на разговора започнали да спорят на висок глас. В този момент усетил
силен удар по рамото. Ударът му бил нанесен от ищеца с щеката. Той инстинктивно
се обърнал и ударил Х.. До момента, в които го ударил Х., той не е имал
пререкания с него. С нищо не го е предизвикал, още повече, че бил с гръб към билярдната маса. Счита, че
е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като с
безпричинно нанесения му удар с щеката, ищецът го провокирал да му отвърне на
удара. Ако ищецът не го бил ударил, то той никога не би му посегнал и нямаше да
се стигне до тези последици.
На основание чл.52, ал.2 от ЗЗД
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Х.И..
С оглед представените по делото
доказателства, предявеният иск за
имуществени
вреди е основателен до размер на сумата от 45.00 лева.
Неоснователна е претенцията за изплащане
направените от ищеца разноски в досъдебното производство.
Претендира да му бъдат присъдени
направените разноски в производството.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Изискано е и приложено НОХД № 604 по
описа за 2020 година на Районен съд Монтана.
Допусната
е и назначена съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от вещото лице д-р И.Н.А.,
приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът,
след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото, на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Претендират
се обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди, поради
обстоятелството, че на 21.12.2018 год. в с.Владимирово, обл.Монтана, в
ресторант „Лятна градина,, със неправомерните си действия К.М.В. и след побой
причинил на Х.Б.И. СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА, изразяваща се в ТРАВМАТИЧНО ИЗБИВАНЕ
И ИЗМЕСТВАНЕ КЪМ ТВЪРДОТО НЕБЦЕ НА ВТОРИ ЗЪБ горе вляво и следващия до него,
което наложило тяхното изваждане.
Всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички
случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД носят само
физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или
бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, в това число и пропуснатите ползи. Вземането от
непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е
известен още тогава, а причинителят на непозволеното увреждане се смята в
забава и без покана. Искът намира правното си основание в чл.45 ЗЗД,
тъй като се твърди, че ответникът е пряк причинител на вредата. Съгласно
разпоредбата на чл.45 ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
За да
възникне отговорност за ответника по чл.45 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже,
че: извършено е вредоносно деяние, в резултат на което са му причинени вреди,
вредоносното деяние е противоправно, т. е. нарушава предписани от нормативните
актове правила за поведение, причинена е имуществена и неимуществена вреда,
която е реално настъпила и се изразява в претърпени психически и физически
болки и страдания поради факта на увреждането, както и че деянието е довело до
затруднения в храненето, външния естетически вид, налице е причинна връзка
между противоправното деяние и вредата, като вредоносния резултат следва да е
пряка и непосредствена последица от виновното поведение на прекия причинител.
Към
доказателствата по делото е приложено НОХД № 604 по описа за
От
материалите по досъдебното производство – от разпитите на свидетелите и от
изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че на 21.12.2018 г. в
с.Владимирово е причинена средна телесна повреда – травматично вбиване и
изместване към твърдото небце на 1-ви зъб горе вляво и травматичен периодонтит
на 2-ри зъб горе вляво, наложило тяхната изваждане, счупване на носни кости и
по 1 разкъсно контузна рана на лигавицата на горна и долна устна с оток на
същите. Това е причинено на Х.И. Цветанов, на 21 години от К.М.В..
От Справката – характеристика на К.М.В.
*** е видно, че В. има 5 броя криминалистични регистрации и 4 броя съдебни
дела. За същия се сочи, че е склонен към извършване на престъпление от общ
характер и нарушаване на обществения ред. Контактува предимно с криминално
проявени лица.
Налице е противоречие в показанията
на свидетелите в досъдебното производство и разпитаните в гражданското
производство. В досъдебното производство има показания на свидетеля Камен И. Кирилов,
който е бил непосредствен участник в случката, разиграла се на 21.12.2018 г. в
барчето на с.Владимирово, който сочи, че с Х. са играли билярд и след
пристигането на К. между него и К. е започнал разговор, при който К. е станал
агресивен. Х. без да иска е закачил по рамото с щеката за билярд К., който му
казал: „Леко само, ще ми скъсаш якето”, приближил се до Х. и го ударил с
дясната си ръка един път с юмрук в устата и носа.
В настоящото производство от разпита
на Райън Спасов, се сочи, че Х. се обръща и удря К. в гръб с щеката и К. му
удря шамар. Излагат се доводи, че счупения зъб на Х. е от падане от каруца,
станало 4-5 месеца преди това.
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Спасов, тъй като те не кореспондират със свидетелските показания на
останалите разпитани в досъдебното производство. Няма житейска логика, която да
наложи извод, че с нанесен шамар би могло да се избие и измести към горното
небце преден горен зъб. Още повече, че се установи, че след случката ищецът и
майка му са заплашвани многократно от ответника да оттегли жалбите си.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан частично. С разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗЗД се
установява общото правило за поведение, което забранява да се вреди другиму,
респективно задължението да се поправят вредите, които са причинени виновно.
Фактическият състав на тази правна норма съдържа пет елемента, чието
кумулативно наличие следва да бъде установено във всеки отделен случай, за да
може да се ангажира отговорността на причинилия вредите. В конкретния случай е
установено по делото, че тези предпоставки са налице досежно посочените по горе
– удар с юмрук в устата и носа на ищеца от страна на ответника, с което са му
причинени увреждания – средна телесна повреда, за което той самият е признал и
е приел, че е виновен. Противоправността на деянието на ответника се обуславя
от поведението му – проявена агресия към човек, който не го е провокирал до
степен, за да получи такъв удар в лицето си. Налице
е и втория елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане по
отношение на тези изрази - вредата, която представлява неблагоприятна последица
от противоправното поведение на деликвента. В случая ищецът твърди настъпването
на имуществени вреди и неимуществени такива, изразяващи се в отрицателните
емоции, които същият е изпитал, в резултат на извършеното посегателство –
избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, като за да се
осъществи този състав е необходимо да има срещуположни зъби /антагонисти/ и
нормална /съхранена/ дъвкателна функция на зъбния апарат. Налице е и козметичен
дефект, промяна в говора.
Съдът намира, че доводите на
ответника за съпричиняване не се установиха с категоричност от събраните в хода
на производството доказателства.
Вещото
лице д-р А., в заключението си, което съда възприема изцяло, като дадено
обективно, компетентно и безпристрастно и без да е заинтересована от делото, и
го приобщава към доказателствата по делото сочи, че състоянието създава проблем
при хранене, говор и естетика и това е в пряка и непосредствена последица от
противоправното деяние. Стойността за
поставянето на металокерамика по изграждането на двата предни зъба варира за
град Монтана от 160.00 до 190.00 лв. на зъб.
Предвид
горното, съдът намира, че предявения иск е основателен, да размера, определен в
заключението на вещото лице, а именно 380.00 лв., над този размер, до
предявения такъв от 500.00 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост към
момента на постановяване на съдебния акт, като се вземат предвид всички
обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на пострадалия, без
да се включват дължимите лихви. Справедливостта е абстрактно понятие, свързано
с преценка на конкретните обстоятелства: като характер на увреждането, начин на
извършване, характер на причинените страдания и болка.
Искът
намира правното си основание в чл.45 ЗЗД, тъй като се твърди, че ответникът е
пряк причинител на вредата. За да възникне отговорност за ответника по чл.45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че: извършено е вредоносно деяние, в
резултат на което са му причинени вреди, вредоносното деяние е противоправно,
т. е. нарушава предписани от нормативните актове правила за поведение,
причинена е неимуществена вреда, която е реално настъпила и се изразява в претърпени
психически и физически болки и страдания поради факта на увреждането, както и
че деянието е довело до трайно състояние на визията на ищеца, затруднения в
говора и храненето, налице е причинна връзка между противоправното деяние и
вредата, като вредоносния резултат следва да е пряка и непосредствена последица
от виновното поведение на прекия причинител.
С
оглед на това съдът намира за установено, че ищецът е изпитал негативни
психични преживявания от извършеното деяние.
Съдът
счита, че установените неимуществени вреди, настъпили в правнозащитената сфера
на ищеца, представляват пряка и непосредствена последица от неправомерното
действие на ответника по смисъла на чл.51 ал.1 ЗЗД. Това е така, защото
процесното деяние се явява единствено и необходимо условие, без което вреда не
би настъпила. Ето защо съдът приема за установено наличието на причинна връзка
между противоправното поведение на ответника и причинените на ищеца
неимуществени вреди.
Вината
като субективен елемент на непозволеното увреждане се определя като психическо
отношение на деликвента към противоправното причиняване на вредите. Съгласно
разпоредбата на чл.45 ал.2 ЗЗД във всички случаи на непозволеното увреждане
вината се предполага до доказване на противното. По делото са наведени доводи,
но не са налице достатъчно убедителни доказателства от ответника за наличие на съпричиняване,
поради което съдът приема, че процесното вредоносно деяние е извършено виновно
от ответника, още повече, че е налице влязла в сила осъдителна присъда за него,
с която съда не може да не се съобрази.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице всички
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД:
противоправно деяние, вина, неимуществени вреди и причинна връзка между
деянието и вредите. Следователно ответника следва да обезщети ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди.
Разпоредбата
на чл.52 ЗЗД предвижда, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост. Вложеният от законодателя критерий за справедливост
не е абстрактен, а винаги обусловен от общественото разбиране за справедливост
на определен етап от развитието на самото общество.
В
конкретния случай е установено по делото, че нанасянето на удар с юмрук в
лицето и носа, счупването и избиването на двата предни горни зъба, счупване на
носа, затрудненията не само първоначално при храненето, говора и естетиката на
лицето, като се има предвид и възрастта на ищеца, а и последващото поведение на
ответника, отправял непрекъснати заплахи и закани спрямо него, горното като
последица е била особено болезнена за ищеца в емоционално отношение. С оглед на
горепосочените обективни обстоятелства съдът счита, че за справедливо
репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди, следва да бъде
определено обезщетение в размер на 4 000 лв. Следователно, налице са всички
предпоставки за уважаването на иска за неимуществените вреди по отношение на
ответника.
Съгласно
чл.51 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В случая неимуществените вреди се изразяват в
претърпени болки, страдания и неудобства в резултат на нанесения удар. Този
размер на обезщетението за ищеца съдът счита за съобразен с изискването за
справедливост, произтичащо от нормата на чл.52 ЗЗД. Според посочената
разпоредба, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост към момента на постановяването на съдебния акт, като се вземат
предвид всички обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на
пострадалия, без да се включват дължимите се лихви.
При
този изход на делото, в тежест на ответника са и разноските, направени от ищеца
в хода на процеса, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
К.М.В., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Б.И., ЕГН **********,***,
следните суми:
-
380.00 лв., представляващи причинени имуществени вреди, по повод нанесена
средна телесна повреда, изразяваща се в травматично избиване и изместване към
твърдото небце на втори зъб горе вляво и следващия до него, наложило тяхното
изваждане, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2018 година, до
окончателното издължаване на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер, до
предявения такъв от 500.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
- 4
000.00 лв., представляващи причинените неимуществени вреди в следствие
противоправното деяние, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2018
година, до окончателното изплащане на сумите; като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер,
до предявения такъв от 5 000.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
- 905.00 лв. за направените в хода на
производството разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Х.Б.И., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на
К.М.В.,
ЕГН **********,***, сумата от 92.00 лв. за изплатения адвокатски хонорар,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: