ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./........ 05.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 23.05.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Д.
Томова
въззивно
търговско дело № 681 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №3390/16.01.2019г.
по описа на ВРС, на Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище гр. София,
подадена чрез пълномощник Л.Ч.-Т.– главен юрисконсулт на Областно пътно
управление гр. Варна, срещу частта на
решение №5190/14.12.2018г. на
Варненски районен съд, 16 състав, постановено по гр.д. №15912/17г. по описа на
ВРС, с която е отхвърлен предявения срещу третото лице – помагач
„ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна обратен осъдителен иск за
сумата 231,66 лева, включваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№70416171715089 от 2017 г. в размер на 206,66 лв. и ликвидационни разноски в
размер на 25,00 лв., която жалбоподателят – ответник Агенция „Пътна
инфраструктура” е осъден да заплати на ищеца „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”“ АД, ЕИК *********, гр. София, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й плащане, и разноските по делото.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния
двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата
е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана. Внесена е и дължимата за въззивното
производство държавна такса в размер на 25 лева.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната
страна – ответника по обратния иск „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, гр. Варна. В
срока по чл.263 от ГПК същата е подала писмен отговор вх. №3390/16.01.2019г.
Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че
въззивното производството е допустимо.
ІІ. По
предварителните въпроси.
Във въззивната жалба са обосновани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението.
Оспорват се изводите на съда, че ответникът – ищец по
обратния иск не е ангажирал доказателства, въз основа на които да може да се направи извод, че
именно „Инжстройинженеринг” ЕООД, като солидарно отговорен съдружник в ДЗЗД
„ПОНТ” - последното като изпълнител по сключен с Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) договор за възлагане на
обществена поръчка № РД-38-15 от 07.07.2015г., със своето действие или
бездействие е допринесло за настъпването на процесното ПТП на 24.03.2017г.,
съответно, че към този период от страна на възложителя му е било възложено извършване
на дейности в процесния пътен участък, като се твърди, че първоинстанционния
съд не е обсъдил задълбочено и в пълнота, както го задължава разпоредбата на
чл.236, ал.2 от ГПК, събраните по делото доказателства. Счита за безспорно
установено, че към датата 24.03.2017 г., на която е реализирано процесното ПТП,
е било налице неточно изпълнение, в количествено и времево отношение, на
възложените задължения по задание на съдружници в ДЗЗД - „ПОНТ”- гр. Варна, за
ремонт на път III 902, в резултат на което и на основание чл. 79, ал. 1, предл.
2 ЗЗД за възложителя е възникнало правото да претендира обезщетение за
претърпени загуби по смисъла на чл.82 ЗЗД, които са в пряка причинно -
следствена връзка с неизпълнението и настъпват при изплащане на обезщетение на
застрахователя на увреденото лице. Позовавайки се на клаузата на чл.33 от
договора и на факта, че макар към деня на пътния инцидент ремонтът на този
пътен участък да е бил завършен, той е бил гаранционен на основание чл.18,
ал.3, т.1 от договора, въззивникът счита, че подписания без забележки отчет за
извършените работи - сертификат №26 от 07.11.2016г. не освобождава изпълнителя
от отговорност, тъй като към датата на инцидента на пътния участък е имало
необезопасена и необозначена дупка, причина за ПТП-то и вредите по лекия
автомобил.
При тези основни оплаквания въззивникът моли
въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови ново решение по
същество на спора, с което обратната искова претенция да бъде уважена.
Претендира присъждане и на разноски за производството
по делото, включително и юрисконсулско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство.
В подадения отговор на въззивната жалба третото лице
помагач - ответник по обратния иск
„ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, гр. Варна, излага аргументи за нейната
неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Във въззивната жалба не се правят оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч. и по отношение на направения
от първоинстанционния съд устен доклад по делото, с който следва да се посочат
твърденията и възраженията на страните, да се даде тяхната правна квалификация
(в т.ч. и на възраженията на ответника), да се разграничат релевантните спорни
между страните факти и да се дадат указания досежно тежестта за тяхното
доказване от страните.
С оглед на това и доколкото съдът е ограничен в
проверката си от посоченото в жалбата (чл.267 от ГПК) въззивния съдебен състав
приема, че не се налага повтаряне на действията в първото съдебно заседание на
първата инстанция.
За изслушване на становищата на страните делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Във връзка с евентуални претенции по чл.78 от ГПК за
присъждане на разноските, сторени за производството, съдът намира за уместно да
предупреди страните, че при поддържане на такова искане следва да се представи
списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото
(чл.80 от ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.
№3390/16.01.2019г. по описа на ВРС на Агенция „Пътна инфраструктура”, със
седалище гр. София, подадена чрез пълномощник Л.Ч.-Т.– главен юрисконсулт на
Областно пътно управление гр. Варна,срещу
решение №5190/14.12.2018г. на
Варненски районен съд, 16 състав, постановено по гр.д. №15912/17г. по описа на
ВРС, в частта му, с която е
отхвърлен предявения от Агенция „Пътна инфраструктура” срещу третото лице –
помагач „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна обратен осъдителен
иск за сумата 231,66 лева, включваща 206,66 лв. изплатено застрахователно
обезщетение по щета №70416171715089 от 2017 г., ликвидационни разноски в размер
на 25,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и сторените
разноски по делото.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по
делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК). В случай, че се претендира присъждане
на адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, в списъка по
чл.80 от ГПК същото следва да е достатъчно
конкретизирано по основание и размер.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.06.2019г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват
страните Агенция „Пътна инфраструктура” и
„ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните на
посочените по делото съдебни адреси, чрез пълномощници, ведно със съобщение
за насрочено открито заседание, представляващо Приложение №2 към Наредба №7 от 22.02.2008г. на Министерство на
правосъдието.
На въззивника ДА
СЕ ВРЪЧИ и препис от подадения отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.