РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Гергана Дженкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15957 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на И.Б.С. срещу Р.П.,
с която са предявени следните искове:
1) иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение
на детето Б.Р.П., родена на *** г., на майката, като местоживеенето на детето
бъде определено при нея, за определяне режим на лични отношения между бащата и
детето, както следва: всяка първа седмица от месеца от 16:30 часа до 19:30 часа
в неделя, в присъствието на майката, като бащата ще взема детето и майката от
дома, в които се отглежда детето и ще ги връща обратно, времето ще прекарват на
открито в парка, на плажа или на друго удобно за детето места, а ако времето не
е подходящо на закрито в детски кът или в подходящо място за игри и забавления
на детето; на рождения ден на детето 04.11 от 16:30 часа до 19:30 часа двамата
родители заедно ще организират детския празник и ще присъстват на него; на
рождения ден на бащата 23.06. от 16:30 часа до 20:30 часа, като бащата ще взема
детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно; през коледната
ваканция, всяка четна година от 16:30 часа до 19:30 часа на 25.12. и на 26.12.
всяка нечетна година от 16:30 часа до 19:30 часа на 02.01. и 03.01., в
присъствието на майката, като бащата ще взема детето и майката от дома, в които
се отглежда детето и ще ги връща обратно, времето ще прекарват на открито в
парка, на плажа или на друго удобно за детето места, а ако времето не е
подходящо на закрито в детски кът или в подходящо място за игри и забавления на
детето; през лятна ваканция от 10:00 часа до 19:00 часа всеки ден за период от
15.08 до 25.08., като бащата ще взема детето и майката от дома, в които се
отглежда детето и ще ги връща обратно, времето ще прекарват на открито в парка,
на плажа или на друго удобно за детето места, а ако времето не е подходящо на
закрито в детски кът или в подходящо място за игри и забавления на детето,
както и за определяне на дължимата от бащата издръжка в полза на детето в
размер на 400 лв. месечно (след оттегляне на исковата претенция за разликата
над сумата от 400 лв. до първоначално заявения размер от 1000 евро в о.с.з.,
проведено на 12.08.2022 г.), считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 11.12.2020 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с
падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на
законно основание за нейното изменяване или
прекратяване, платима по посочена от майката банкова сметка;
***) иск с правно основание чл. 149 СК Р.П. да бъде осъден да заплати в
полза на детето Б.Р.П., родена на *** г., издръжка за минало време за период от
11.12.2019 г. до 11.12.2020 г. в общ размер на 4800 лв. (след оттегляне на
исковата претенция за разликата над сумата от 4800 лв. до първоначално заявения
размер от 7000 евро в о.с.з., проведено на 12.08.2022 г.), ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
11.12.2020 г. до окончателното ѝ изплащане;
3) с правно основание чл. 127а СК за постановяване на съдебно решение,
заместващо съгласието на бащата Р.П., да бъде издаден задграничен паспорт на
детето, както и същото да пътува придружавано от майка си извън пределите на
Република България през всеки сезон на годината до определени държави, а
именно: всички държави от ЕС, Турция, Сърбия и Северна Македония, Египет, Дубай
и държави от Руската федерация като преминава и престоява до 14 дни в определен
период от време, считано от датата на влизане в законна сила на решението до
навършване на десетгодишна възраст на детето Б.Р. Пиркоп,
родена на *** г., извън режима на лични отношения на бащата с детето.
Твърди се в исковата молба, че страните са родители на роденото от
съвместното им съжителство дете Б.Р.П., родена на *** г. във Великобритания.
Излага се, че след като заживели заедно в малко градче в близост до Лондон на
име Бишоп Стортфорд и
особено след раждането на детето ответникът разкрил неподозирани от ищцата
черти от характера си. Започнал да демонстрира
поведение на агресор, често ѝ посягал физически, избухвал и проявявал вербална агресия срямо нея. Поддържа, че живеела с него в съвременно робство, в което аз нямала никакви права, а само
задължения. Посочва се, че най-сериозният
срив в отношенията им бил породен от изпитани финансови затруднения. Ответникът
често предизвиквал скандали без прична и то пред детето Бетани.
Сочи, че грубостта на
ответника взела връх в отношенията ни, а агресията нараствала, като се отнасял с омраза към нея
и детето Бетъни. Демонстрирал поведение на пренебрежение към детето. Описват се
подробно случили се през 2020 г. актове на насилие, извършени от бащата спрямо
майката в присъстието на детето. Майката на ищцата,
която пребивала при тях, за да помага в грижите за детето, решила да се прибира
в България и ответникът настоял ищцата и детето също да заминат. На 11.05.2020
г. пристигнали в България и се нанесли в дома на родителите на ищцата, находящ
се в гр. Варна, ул. „Георги Бакалов“ № 1, бл. 17, вх. 3, ет. 1, an. 30. В жилището за детето имало обособена самостоятелна
стая, а ищцата финансово разчитала на подкрепата на баща си Бисер Стойчев Стойчев, а за преките и непосредствени грижи на майка си. Навежда,
че с двамата ѝ родители детето е свикнало и ги разпознава като близки.
След като се установила с детето във Варна ищцата веднага информирала
ответника, че са пристигнали и всичко е наред. Счита, че има добра среда за
развитие и отглеждане на детето във Варна, такава с каквато не разполагала в
Англия. Редовно търси бащата и му предоставя информация за детето Б.и нейното
развитие. Сочи, че между нея и детето има силна изградена емоционална връзка и
за него тя е най-значимия човек в живота. За да продължи със социализирането на
Б.я записала в частна детска градина „Цветни песъчинки“ през м. октомври 2020
г. със знанието и съгласието на бащата. След това детето започнало развива
много бързо и в положителна насока, свикнало с детското заведение и грижите на
персонала, адаптирало се и намерило приятели. Изщцата
твърди, че за всичко уведомявала бащата и го държала в течение на случващото се
с детето. Направило ѝ впечатление, че Б.отреагира
на всяко повищаване на тон в нейно присъствие, което
принудило ищцата да се консултира със специалист - детски психолог, с който
дете работи заради преживяното системно насилие. По съвет на психолога ищцата
ежедневно ѝ припомняла и думички на английски език, тъй като заради баща
си тя трябва да знае и двата езика и да може добре да си служи с тях. Излага,
че много обича детето и желае да ѝ бъде дадена възможност да се грижи за Бетани, както се е грижила за нея от раждането ѝ до
този момент. Признава бащата на детето и го зачита като негов родител. Твърди,
че винаги му е позволявала да общува с детето и да е част от живота му, но
желая да сложа ред в отношенията ни касаещи детето и необходимите ми средства
за издръжката му. Сочи, че ответникът разполага с добри доходи, които биха му
позволили да заплаща исканата издръжка и не биха го затруднили по никакъв
начин. Поддържа, че исканата издръжка би осигурила подходящ стандарт на живот
за детето Б.за вбъдеще. При тези съображения моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Р.П., чрез назначения му
особен представител М.Н., с който се изразява становище за допустимост и
частична основателност на исковите претенции. Излага се, че предявеният иск за
предоставяне на родителските права по отношение на детето Б.на майката И.С.,
както и за определяне местожителството на детето при майката, е вероятно
основателен, предвид обстоятелството, че в исковата молба
са наведени твърдения,
че ищцата понастоящем полага непосредствени грижи
спрямо детето. Счита, че ищцата следва да ангажира доказателства относно
твърденията си, че към настоящия момент е по-подходящия родител да упражнява
родителските права спрямо детето. В случай че бъде уважен предявения иск за
предоставяне на родителски права върху детето Б.на майката И.С., се моли на
бащата Р.П., поради гарантирана от закона възможност да бъде определен разширен
режим на лични контакти с детето. Оспорват се наведените твърдения в исковата
молба за пренебрежително отношение на ответника към детето Бетани,
както твърденията касаещи проявена от него агресия спрямо майката и детето. Моли
се да се даде възможност на бащата да присъства активно в живота и развитието
на детето през годините, като същият да се счита свободен да прецени по какъв
начин ще упражнява режима на личен контакт в рамките на предоставените му
часове. Предлага се следният режим на лични отношения: да се даде възможност на
бащата да взима детето Б.всяка първа и трета седмица от месеца от 16.30 часа в
събота до 19.30 часа в неделя с преспиване, на рождения ден на детето
04.11 от 16.30ч. до 19.30 часа; на
рождения ден на бащата 23.06. от 10.00 ч. до 20.30 часа; през коледната
ваканция, всяка четна година от 16.30ч. до 19.30ч. на 25.12. и на 26.12., всяка
нечетна година от 16.30ч. до 19.30 ч. на 02.01. и на 03.01, както и 30 през
лятната ваканция, когато майката не е в отпуск, като при осъществяване на
режима на лични контакти бащата ще взима детето от дома на майката и ще го
връща там. Поддържа се, че предявеният иск за осъждане на ответника да заплаща
месечна издръжка в размер на 1000 евро е частично неоснователен в претендирания
размер, тъй като размерът на дължимата месечна издръжка следва да се съобрази с
нуждите на детето Б.с оглед обичайно необходимото за деца на същата възраст, както
и с оглед разпоредбата на чл. 142, ал.2 от СК, съгласно която минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата, а съгласно Постановление № 37 на МС от 24.03.2022 г. за определяне
размера на минималната работна заплата за страната, е в размер на 710 лева от
01.04.2022 г. Навежда се довод, че от изложеното в исковата молба е видно, че
детето няма здравословни проблеми или други нужди обуславящи размер на
издръжката над минимално установения, както и че през основната част от време
детето се намира в детска градина, което значително намалява разходите за храна
и включени в издръжката консумативни разходи за ток, вода, отопление, поради
което претендираният размер месечна издръжка от 1000
евро е неоснователен. По отношение на иска за издръжка за минало време се
излага, че същият е неоснователен в претендирания размер поради обстоятелството,
че съгласно изложеното в исковата молба в периода 11.12.2019 г. до 11.05.2020 г.
ищцата и детето са живеели в едно домакинство с ответника. Оспорва се, че през
този период единствената грижа за детето Бетани,
включително и неговата материална издръжка е била поета от майката. Относно
предявения иск с правно основание чл.127а, ал. 2 СК се посочва, че не са наведни конкретни твърдения, които да обосновават извод, че
е налице конкретна причина за пътуване извън страната, която с оглед на ниската
възраст на детето Б.да е в негов интерес, както и да е налице установена нужда
на детето да пътува в чужбина.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представеното по делото
удостоверение за раждане от *** г., че родители на детето Б.Р.П., родено на ***
г. са страните по делото – И.Б.С. и Р.П..
Не се спори по делото, че страните са се запознали
през 2017 г. и са заживели в съпружеско фактическо съжителство в гр. Бишоп Стортфорд, Великобритания,
до 11.05.2020 г. когато ищцата и детето са се върнали в Република България и
понастоящем живеят в гр. Варна.
Видно е от представеното удостоверение от
05.08.2022 г., издадено от „Попови Инвест“ ЕООД, че
ищцата получава трудови доходи в размер на минималната работна заплата за
страната в размер на 710 лв., считано от 01.05.2022 г.
Изяснява се от представеното Решение №
262660/23.04.2021 г. по гр.д. № 11216/2020 г. на Софийски градски съд,
потвърдено с Решение № 1348/13.12.2021 г. по гр.д. № 2376/2021 г. на Апелативен
съд – София, че бащата Р.П. е подал молба по чл. 7, б. “f”, вр. чл. 8, вр. чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца, с която е отправил искане за връщане на
дъщеря му Б.Р.П. в държавата по обичайното ѝ местопребиваване – Великобритания,
като с влязлото в сила съдебно решение същата е отхвърлена като неоснователна.
От страна на ищцата са ангажирани гласни
доказателствени средства посредством разпита на свидетелката Диянка Илиева С. (нейна майка), която излага пред съда, че
от раждането на детето Б.неговата майка го обгрижва,
занимава се с него и го е кърмила до навършване на детето на една година и
половина. Свидетелства, че бащата е работил от сутрин до вечер и се връщал
късно от работа – към 22,30 - 23,00 часа, като почти не се включвал в грижите
за детето и избягвал контакти с него, тъй като бил уморен. Свидетелката
пристигнала в дома на страните една седмица преди раждането на момичето и два
месеца след това живяла заедно с тях. Известно ѝ е, че родителите имали
финансови проблеми и чувала само да спорят за пари. Изяснява се от показанията
ѝ, че ответникът не можел да издържа семейството, тъй като наемът на
къщата бил висок –1250 британски лири и доходите му от 1600 британски лири не
стигали. Пояснява, че първоначално живеели в по-малък дом, но в един момент
пристигнала братовчедка на ответника от Испания и се изместили в по-голяма
къща, където да живее и тя, като поема част от разходите за наема, но това не
се случило. Финансовите затруднения се отразили негативно на отношенията между
страните. Свидетелства, че ищцата имала спестявания и получавала социални
помощи за отглеждането на детето, а също така семейството ѝ от България е
изпращало пари. Когато свидетелката пристигнала във Великобритания, за да
помага в грижите за детето и ищцата да започне работа, също имала свои парични
средства, тъй като не е искала да е в тежест на семейството. Изяснява се от
свидетелските показания, че ищцата не могла да започне работа, поради ограничителните
мерки, които били въведени в страната, поради пандемията от коронавирус.
Ответникът започнал да става агресивен, подразнен от този факт, и взел
решението да изпрати ищцата и детето в България, където щели да живеят
спокойно, да имат средства и за детето така щяло да бъде по-добре за него. Св. С.
излага, че в един изблик на агресия на ответника той хванал отпред за врата
ищцата докато тя държи детето и изблъскал главата ѝ в стената.
Свидетелката се уплашила и отвела детето в другата стая, за да го предпази от
това да вижда всичко това, но продължила и от другата стая да чува крясъците и
сблъсъците. Ищцата, детето и майка ѝ напуснали Великобритания на
11.05.2020 г. и дошли в България, където заживели в дома на родителите на
ищцата, които и понастоящем я подпомагат в грижите за детето. Ответникът не
изпращал никакви парични средства за детето, нито подаръци за рожден ден или
други празници. Ищцата осъществявала връзка с бащата на детето чрез телефонни
разговори, изпращала му снимки, за да види как расте, но той заявявал, че в
момента е зает и не може да говори. Бащата поискал да прибере детето в Англия и
завел дело, от което ищцата била подложена на голям стрес и изпитала страх от
това какво може да се случи, предвид преживяното и видяното от детето. Това
било причината ищцата да не започне работа към този момент. Излага, че бащата
не е идвал в България. Свидетелства, че от два месеца майката и детето живеят
самостоятелно на квартира където за детето има чудесни условия – има собствена
стая, оборудвана за нейните игри и отдих. Б.посещава детска градина „Карамфилче“, а преди това ясла, боледува като всяко дете и
е спокойно и здраво. Майката работи на работно време, позволяващо ѝ да
взима и води детето на градина, но и винаги може да разчита на помощта на
роднините си – майка, баща и сестра. Родителите на ответника живеели в Испания,
но никога не са проявявали интерес към детето. Ищцата получавала имейли, че
жилището им в Англия е освободено и разбрали, че ответникът е в Испания при
родителите си. От близки и приятели научили, че той работи там. Свидетелката
сочи, че емоционалната връзка между майката и детето е много силна, като
майката е изцяло отдадена на дъщеря си. С голяма любов и всеотдайност се
занимава с детето, създава му режим на хранене, спане, осигурява му развлечения
и контакти с други деца. Допълва, че детето не се е виждало с баща си от близо
година, както и че то не говори английски език.
При
изслушването на майката И.Б.С. по реда на чл. 59, ал. 6 СК същата заявява, че е
отговорен и любящ родител, който отглежда Б.с много
любов. Твърди, че на детето нищо не му липсва и осигурява за него всичко
необходимо. Вярва, че за Б.нещата ще се развият по възможно най-добрия начин. В
момента работи и заедно с детето живеят на квартира. Според майката детето е
комуникативно, усмихнато и слънчево, има много приятели, с които играе.
Заявява, че избор на бащата е детето да е отделено от него. Смята за редно да
запише Б.на курс по английски език, за да може да комуникира с баща си, ако
някой ден той реши да я потърси.
Изготвен и приобщен по делото е социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна, според който настоящото
местопребиваване на ищцата и детето е на адрес ***. Социалните работници от
Дирекцията познават детето Б.и неговата майка от м. април 2020 г. във връзка с
извършване на социално проучване за нуждите на Министерството на правосъдието,
Дирекция „Международна правна закрила на децата и международни осиновявания“.
Извършеното актуално проучване е установило, че към настоящия момент за Б.се
полагат адекватни грижи от майката, която с помощта на своите родители успява
да задоволи напълно детските потребности. Констатирано е от комуникацията с детето
и майката, че контактите с бащата са прекъснати, поради неговото поведение и
нежелание. Според социалните работници съществува голяма вероятност за
нарушаване на емоционалната връзка между бащата и детето. Отдел „Закрила на
детето“ Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна изразява становище, че не
са налице рискови фактори при отглеждането и възпитанието на Бетани, като момичето се отглежда при много добри битови
условия, задоволени са основните му потребности от храна, облекло, отопление,
здравеопазване и постоянно присъствие на възрастен и контакт с други деца. Пред
социалните работници майката е споделила, че работи пет дни в седмицата, като
събота и неделя почива, както и че месечните ѝ приходи възлизат на 1500
лв. и заплаща месечен наем за жилището им в размер на 400 лв. При разговора с
детето е установено, че то говори разбираемо и използва много български думи,
изглежда спокойно, весело и общително. Назовава имената на майка си, но не
споменава нищо за баща си. Констатирано е, че детето е привързано към майка си
и зависимо от нейните грижи – в непозната обстановка търси присъствието на
майка си.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
При определяне на родителя, на
който да се предостави упражняването
на родителските права на детето,
съобразно конкретните обстоятелства по случая, съдът следва да се ръководи от
съвкупната преценка на правнозначимите критерии, посочени в Постановление № 1 от 12.11.1974
г. по гр.
д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд
на Република България. В понятието „интереси
на децата“ се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание,
както и материалните интереси на детето. Решаващо значение за интересите на
детето има цялата съвкупност от интереси в конкретния случай, а не отделни
обстоятелства. Такива съществени обстоятелства са възпитателски качества на
родителите, но не тяхното наличие, а конкретното им проявление, проявените
лични грижи и отношение към децата, изявената на дело готовност да отглеждат и
възпитават децата си, привързаността на децата към родителите, полът и
възрастта на децата, социалната среда, в която ще живеят децата и жилищно
битовите условия и пр. фактори от значение за бъдещото им пълноценно развитие.
(В този смисъл Решение № 67 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4648/2014 г., IV
г. о., ГК).
Въз основа на така установените по-горе фактически
обстоятелства настоящата съдебна инстанция приема, че упражняването на
родителските права върху детето Б.Р.П. следва да се предостави на неговата
майка И.Б.С.. За да достигне до този правен извод съдът прецени следните
правнорелевантни обстоятелства относно най-добрия интерес на детето – неговата
ниска възраст (3 години и 11 месеца), обстоятелството, че майката се грижи за
него през цялото време от живота на детето и тяхната привързаност, тъй като
по-лесно се осъществяват възпитанието и родителските грижи по отглеждането на
детето, когато в основата им лежи взаимна привързаност, каквато е установена
само между майката и детето. Също така според извършеното социално проучване от
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна за детето са осигурени много добри
социално-битови условия в създадената семейна среда от майката, на която се оказва постоянна морална и
материална подкрепа в грижите за детето от нейните родители – баба и дядо на Бетани. Изяснено е по делото, че от страна на ответника е
упражнявана физическа агресия спрямо майката, което се е случвало в
присъствието на детето, поради което е обяснимо желанието на ищцата да изведе
дъщеря си от нездравословната среда, в която са живели заедно във
Великобритания. От ответната страна не са ангажирани никакви доказателства, от
които да се направи извод, че условията на живот във Великобритания при бащата
са по-благоприятни за развитието на Бетани. Напротив
– съществува възможност отдалечаването на детето от майка му и от семейната
среда, в която се е адаптирало и се чувства спокойно и щастливо, предвид
ниската му възраст, да му причини емоционална травма. В този смисъл следва да
се отчете и постановеното Решение № 262660/23.04.2021 г. по гр.д. № 11216/2020
г. на Софийски градски съд, потвърдено с Решение № 1348/13.12.2021 г. по гр.д.
№ 2376/2021 г. на Апелативен съд – София, с което молбата на бащата за връщане
на детето във Великобритания е отхвърлена като неоснователна.
При тези
правни съображения съдът намира, че в най-добър интерес на детето е упражняването
на родителските права спрямо Б.Р.П. да бъде предоставено на неговата майка И.Б.С.,
като бъде определено местоживеенето при нея на адрес ***, съобразно
наличните по делото данни за актуален адрес на майката.
По отношение на режима на лични
отношения между бащата и детето:
Съгласно приетото
в Решение № 116 от
16.04.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 5156/2013 г., IV г. о., определените мерки за лични
контакти трябва да бъдат в интерес
на детето, като се отчита и възрастта му,
разстоянието на което следва да
бъде придвижвано и възможностите му за адаптация при
честа промяна не само на
дома, но и на населеното място.
В конкретния случай предвид ниската възраст на
детето и разстоянието между местоживеенето на детето и неговия баща, съдът
намира, че следва да се определи подходящ и плавно разширяващ се режим на лични
отношения между бащата и детето.
До навършване на петгодишна възраст на детето следва
да се предостави възможност на бащата да се вижда със своята дъщеря всеки втори
и четвърти петък от месеца за времето от 14,00 часа до 16,00 часа в
присъствието на майката и социален работник в помещение в сградата на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Варна или друго, определено от Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Варна. Съдът намира, че следва точно да бъде определен денят
и часът на срещите, за да съществува яснота и възможност за бащата да планира
пътуването си при наличието на възможност за това, за да реализира срещите с
детето, като своевременно уведоми за това майката. След което до навършване на
6-годишна възраст на Б.срещите да се осъществяват в неделя за по няколко часа
в присъствие на майката или определено
от нея лице,
с което детето се чувства близко, за да се осигури спокойна среда за срещи
между детето и двамата родители и да се избегне риска, при прибързано извеждане на детето
от средата, в която живее фактически
към момента, да преживее емоционален
стрес и загуба на чувството на
спокойствие и защита. Необходимостта от присъстивето
на майката при срещите на детето с бащата е обусловено и от обстоятелството, че
понастоящем детето не владее езика, който говори бащата, и ще е необходимо
съдействието на майката за осъществяване на пълноценен контакт между тях. След изтичането на този адаптивен
период мерките следва да бъдат
разширени, за да се достигне
до създаване на стабилна емоционална
връзка между детето и бащата.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че от
полза за детето е да осъществява
контакти със
своя баща в следния режим на
лични отношения:
До навършване на 5-годишна възраст на детето:
- всеки втори и четвърти петък от месеца за времето
от 14,00 часа до 16,00 часа в присъствието на майката и социален работник в
помещение в сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна или друго,
определено от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна, за което бащата трябва да уведоми
и потвърди на майката най-късно в сряда до 19,00 ч. в седмицата, когато ще се осъществи
срещата с детето.
До навършване на 6-годишна възраст на детето:
- всяка първа и трета неделя от месеца в периода от
16,30 часа до 19,30 часа в
присъствието на майката или определено
от нея пълнолетно
лице, като бащата ще взима детето
и майката или определено от нея пълнолетно от
дома, в който се отглежда детето и ще ги връща обратно, а времето ще прекарват
на открито в парка, на плажа или друго удобно за детето място, а ако времето не
е позволява занимания на открито – на закрито в детски кът или в подходящо
място за игри и забавления на детето;
- на рождения ден на детето 04.11. от 16,30 часа до
19,30 часа двамата родители заедно ще организират детския празник и ще присъстват
на него;
- през коледната ваканция - всяка четна година от
16,30 часа до 19,30 часа на 25.12. и на 26.12., както и всяка нечетна година от
16,30 часа до 19,30 часа на 02.01. и на 03.01., в присъствието на майката, като
бащата ще взима детето и майката от дома, в които се отглежда детето и ще ги
връща обратно;
- през лятна ваканция от 10,00 часа до 19,00 часа
всеки ден за период от 15.08. до 25.08., като бащата ще взима детето и майката
от дома, в които се отглежда детето и ще ги връща обратно, времето ще прекарват
на открито в парка, на плажа или на друго удобно за детето място, а ако времето
не е подходящо на закрито в детски кът или в подходящо място за игри и
забавления на детето;
До навършване на 7-годишна възраст на детето:
- всяка първа и трета неделя от месеца в периода от
16,30 часа до 19,30 часа, като бащата ще взима детето от дома, в който се отглежда
и ще го връща обратно;
- на рождения ден на детето 04.11. от 16,30 часа до
19,30 часа двамата родители заедно ще организират детския празник и ще
присъстват на него;
- на рождения ден на бащата
23.06. от 16,30 часа до 20,30 часа, като бащата ще взима детето от дома, където
се отглежда и ще го връща обратно;
- през коледната ваканция - всяка четна година от
16,30 часа до 19,30 часа на 25.12. и на 26.12., както и всяка нечетна година от
16,30 часа до 19,30 часа на 02.01. и на 03.01., като бащата ще взима детето от
дома, в които се отглежда, и ще го връща обратно;
- през лятна ваканция от 10,00 часа до 19,00 часа
всеки ден за период от 15.08. до 25.08., като бащата ще взима детето от дома, в
които се отглежда и ще го връща обратно;
След навършване на 7-годишна възраст на детето:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца в
периода от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, с приспиване, като бащата ще взима детето от
дома, където се отглежда, и ще го връща обратно;
- на рождения ден на детето 04.11. от 16,30 часа до
19,30 часа двамата родители заедно ще организират детския празник и ще
присъстват на него;
- на рождения ден на бащата 23.06. от 16,30 часа до
20,30 часа, като бащата ще взима детето от дома, където се отглежда, и ще го
връща обратно;
- през коледната ваканция - всяка четна година от 10,00
часа на 25.12. до 18,00 часа на 26.12., с приспиване, както и всяка нечетна
година от 10,00 часа на 02.01. до 18,00 часа на 03.01., като бащата ще взима
детето от дома, в които се отглежда и ще го връща обратно;
- през лятна ваканция – 10 дни от 10,00 часа на
първия ден до 18,00 часа на последния ден, когато майката не ползва платен
годишен отпуск, като бащата ще взима детето от дома, в които се отглежда, и ще
го връща обратно.
Следва да
се отбележи, както е прието в Решение № 130/12.07.2021 г. по
гр.д. № 3367/2020 г. на ВКС,
III г.о., че
при проява на добросъвестност от страна и на
двамата родителите и постигане на изрично
споразумение между тях, в интерес на детето ще
е то да има
контакти с бащата или дори с двамата
родители едновременно, и в дни, извън тези
по определения с настоящото решение режим. При съществено изменение
на обстоятелствата в течение на времето
и непостигане на съгласие между страните, всяка от тях може
да поиска от съда изменение
на този режим. Такова
изменение може да поиска и майката впоследствие, в случай че бащата не се е
възползвал от предоставения му с настоящото решение режим на контакти с детето,
вследствие на което се е прекъснала емоционалната връзка между тях и е
необходим нов адаптивен период за въвеждане на бащата в средата на детето.
По отношение на издръжката:
Според съдебна практика на ВКС нуждите на лицата,
които имат право на издръжка,
се определят съобразно с обикновените условия на живот
за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат
издръжка се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от
тях поотделно, като се вземат предвид
и грижите на родителя, при когото
се отглежда детето. Тези принципи са установени и с разпоредбите на чл. 142
СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК.
Съобразявайки
обичайните нужди на детето от храна, облекло, както и средства за посрещане на
разходи за заболявания, които често се случват при деца на възрастта на Бетани, съдът възприема за необходим общ размер на
издръжката от 500 лв. За да достигне до този правен извод съдът е съобразил
обстоятелството, че по данни на Националния статистически институт общият
разход на член от домакинството за второто тримесечие на 2022 г. е средно в
размер на 1926,26 лв. След изключване на групите разходи, които обичайно не са
необходими за издръжката за непълнолетно лице (за алкохол, тютюневи изделия,
данъци, социални осигуровки, съобщения, регулярни трансфери към други
домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем), размерът на средния разход за
тримесечие възлиза на 1317,13 лв. или 439,04 лв. за месец, които средства са за
покриване само на базисните потребности.
Съдът
като съобрази събраните доказателства за доходите на родителите, както и с
оглед на факта, че майката е поела грижите за отглеждането и възпитанието на
детето, при определена месечна издръжка на детето в размер на 500 лв., тя
трябва да поеме 100 лв. от необходимата издръжка, тъй като майката предоставя
част от необходимата му издръжка в натура. Останалата част от дължимата месечна
издръжка в размер на 400 лв. трябва да бъде поета от бащата.
Изяснено
е по делото от ангажираните гласни доказателствени средства, че докато са
живели в едно домакинство ответникът е получавал месечно трудово възнаграждение
в размер над 1600 британски лири, а понастоящем работи в Испания и живее при
родителите си. Дори и към настоящия момент да е безработен, не са налице
обстоятелства, които да го възпрепятстват или ограничават да работи по трудово
правоотношение – той е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от
заболяване, което да препятства реализирането на трудови доходи, нито да има
задължения за заплащане на издръжка към други низходящи лица. Законодателят
нормативно е въздигнал като по-висше благо интересът на детето – арг. чл. 143, ал. 2 СК, който предписва, че родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжката
представлява алиментно задължение, чиято цел е да
осигури необходимият доход на детето както за неговото биологическо
съществуване, така и за неговото социализиране и духовно израстване – постоянно
през съответния месец.
В
заключение настоящият съдебен състав намира, че в полза на детето Б.следва да
бъде определена месечна издръжка в размер на 400 лв., дължима от неговия баща,
която да осигури възможност за пълноценно израстване на детето и задоволяване
на неговите ежедневни потребности.
По отношение на предявения иск
с правно основание чл. 149 СК:
Категорично по делото се установява, че от
фактическата раздяла на родителите и връщането на ищцата с детето в България на
11.05.2020 г. до датата на подаване на исковата молба 11.12.2020 г. единствено
ищцата се грижи за детето, като покрива всички разходи за неговото отглеждане. Установява
се по делото обаче, че в периода от 11.12.2019 г. до заминаването им за
България страните и детето са живеели в едно домакинство и родителите съвместно
са покривали ежедневните разходи на семейството, в т.ч. и на детето, като
бащата е заплащал дължимия наем от 1250 британски лири за жилището, в което са
живели, независимо, че са изпитвали финансови затруднения.
Следователно, предявеният иск с правно основание
чл. 149 СК се явява частично основателен, поради което следва да бъде уважен за
сумата от 2800 лв. за периода от 11.05.2020 г. до 11.12.2020 г. и следва да
бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 4800 лв. и за периода
от 11.12.2019 г. до 10.05.2020 г. като неоснователен.
По молбата на ищцата с правно
основание чл. 127а СК:
В това производство съдът не решава този правен
спор със сила на пресъдено нещо, а само управлява
(администрира) тези материални правоотношения, като преценява конкретните факти
с оглед интересите на детето, и вземайки предвид и правата на родителите,
замества или отказва да замести липсващото съгласие на единия родител за
пътуването на неговото дете извън пределите на Република България. Спорната
съдебна администрация обхваща въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина
и издаването на необходимите документи за това. Издаването на документите е
свързано и е последица от решаването на основния въпрос за пътуване на детето
извън страната, а не е предмет на самостоятелно искане – в този смисъл Решение
№ 33 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 143/2013 г., III г. о., ГК.
Съгласно чл. 127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете
в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се
решават по общо съгласие на
родителите, а когато такова съгласие не може да
бъде постигнато, спорът между тях
се решава от районния съд
по настоящия адрес на детето.
За уважаване на депозираната молба с посоченото
правно основание, в производството, имащо характер на спорна съдебна администрация,
следва да се установи по делото, че страните са родители на детето, които не са
постигнали съгласие относно излизането извън граница на детето, както и че
заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в
интерес на детето. Целта на цитираната по-горе нормативна уредба е от една
страна да защити в максимална степен децата, така и да охрани от друга страна
техните права, като не се ограничава излишно възможността им да пътуват, когато
това е в техен интерес.
Настоящият съдебен състав приема, че действията на
бащата по подаване на молба по чл. 7, б. “f”, вр. чл. 8, вр. чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца, с която е отправил искане за връщане на
дъщеря му Б.Р.П. в държавата по обичайното ѝ местопребиваване –
Великобритания, неминуемо демонстрират нежеланието и липсата на съгласие у
бащата за пътуване на детето извън страната, придружавано от своята майка. Освен
това за ищцата съществува правен интерес от подаване на настоящата молба с
правно основание чл. 127а СК и с оглед обстоятелството, че издадената през 2019
г. декларация за пътуване на детето извън страната (каквато се твърди в
исковата молба, че е издадена от ответника), може да бъде оттеглена по всяко
време от бащата.
Съдът намира, че посещението на детето в държавите
от Европейския съюз, с изключение на Украйна, предвид съществуващата към
момента война на територията на тази държава, Турция, Сърбия, Северна Македония,
Египет и Дубай и държавите от Руската федерация ще благоприятства формиране на
непосредствени представи за света и разширяване на познанията му, а оттук и за
оформянето му като личност. Тези държави не са места на размирици и природни
бедствия, поради което не се застрашават интересите на детето.
С оглед на това, съдът достига до извод за
основателност на молбата за разрешаване пътуването на детето.
По отношение на периода, за който следва да бъде
дадено разрешение, заместващо съгласието на майката, съдът съобразява
задължителните указания, дадени с ТР 1/03.07.2017 г. по т.д. 1/2016 г. на ОСГК
на ВКС, в което е пояснено, че изискването за съществуването
на конкретно защитен интерес на детето при
пътуването му извън страната налага разрешението за това да
бъде дадено за определен период
от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем
(напр. държавите
членки на Европейския съюз) или за неограничен
брой пътувания, през определен период от време,
но също до
определени държави. Интересът на детето
при дадено разрешение от съда
за неограничено като период от време
и място на пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна степен, защото не е извършена
предварителна преценка на мястото, условията
и средата, при които детето ще
пребивава в даден момент, за да
се прецени има ли конкретен
и реален риск за детето. Освен това
текстът на чл. 127а, ал.1 СК сочи, че съдът
се произнася само по отделен,
конкретно възникнал между родителите спор, но не
може веднъж завинаги да замени
съгласието на родителя и да постанови
неограничено по време и територия пътуване. В светлината на изложеното, в процесния случай майката
има желание да се осъществяват пътувания с детето извън страната до 14 дни в
годината, считано от влизане в сила на решението до навършване на 10-годишна
възраст на детето. Така заявеното искане е съобразено със застъпеното в
съдебната практика становище, обективирано в Решение № 244/03.07.2014 г. по гр. дело № 953 по описа за 2014 г. на
ВКС, IV г.о., според което разрешение за пътуване
в чужбина, макар и само до една
страна, без ограничение в броя на пътуванията и без никакви други ограничения
за срок по-дълъг
от 8 години, ще е в интерес на детето само
в изключителни случаи. В случая обстоятелства от извънреден характер не
се твърдят и искането е заявено за ограничен период в годината и със срок от 6
години, тъй като детето е на почти 4-годишна възраст.
С оглед на горното и преценка на всички значими
обстоятелства, молбата следва да бъде уважена чрез даване на разрешение за
издаване на паспорт на детето, както и разрешение, заместващо съгласието на
бащата детето да пътува, без ограничения на броя на пътуванията, придружавано
от своята майка, от България до горепосочените държави, за период от влизане в
сила на решението до навършване на 10-годишна възраст на детето. Това ще даде
възможност след изтичане на този период да бъде извършена актуална и надлежна
преценка относно интересите на детето. Относно продължителността на престоя в
чуждата страна съдът намира, че предвид възрастта на малолетната Бетани, същият следва да е в размер на заявения срок от 14
дни. Основателността на искането по чл. 127а СК води до основателност и на
искането за издаване на задграничен паспорт на детето, съгласно чл. 45, ал. 4 ЗБЛД.
По разноските:
При
този изход на делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК дължащият родител издръжка –
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 688 лв.
С оглед
характера на производството по чл. 127, ал. 2 и чл. 127а СК на спорна съдебна администрация
и предвид обстоятелството, че съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора. (В този смисъл – Определение
№ 385/25.08.2015 г. по гр.д. № 3423/2015 г. на ВКС, ГК, I г.о.).
Относно
предявения иск с правно основание чл. 149 СК на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
съобразно уважената част от иска, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищцата разноски, възлизащи на общо сумата от 631,56 лв.,
представляваща сбор от заплатени адвокатско възнаграждение, депозити за превод
на съдебни книжа, такса за призоваване на ответника чрез „Държавен вестник“ и
възнаграждение за особения представител на ответника. Съдът намира за
неоснователно своевременно релевираното възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК от ответната страна за прекомерност на заплатения от ищцата
адвокатски хонорар, доколкото същият е заплатен за образуване и водене на
настоящото производство (видно от представения договор за правна защита и
съдействие от 12.08.2022 г.), в което са предявени и разгледани три кумулативно
обективно съединени искове, поради което общият размер от 800 лв. не надвишава
сбора на минималния размер за всеки иск по чл. 21, вр.
чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето Б.Р.П., ЕГН **********, на майката И.Б.С., ЕГН **********, като
определя местоживеенето на детето да е при майката на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на бащата Р.П., гражданин на Румъния, роден на *** г., с детето Б.Р.П., ЕГН **********, както следва:
До навършване на 5-годишна възраст на детето:
- всеки втори и четвърти петък от месеца за времето
от 14,00 часа до 16,00 часа в присъствието на майката и социален работник в
помещение в сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна или друго,
определено от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна, за което бащата трябва да уведоми
и потвърди на майката най-късно в сряда до 19,00 ч. в седмицата, когато ще се осъществи
срещата с детето.
До навършване на 6-годишна възраст на детето:
- всяка първа и трета неделя от месеца в периода от
16,30 часа до 19,30 часа в
присъствието на майката или определено
от нея пълнолетно
лице, като бащата ще взима детето
и майката или определеното от нея лице от дома, в който се отглежда детето и ще ги
връща обратно, а времето ще прекарват на открито в парка, на плажа или друго
удобно за детето място, а ако времето не е позволява занимания на открито – на
закрито в детски кът или в подходящо място за игри и забавления на детето;
- на рождения ден на детето 04.11. от 16,30 часа до
19,30 часа двамата родители заедно ще организират детския празник и ще
присъстват на него;
- през коледната ваканция - всяка четна година от
16,30 часа до 19,30 часа на 25.12. и на 26.12., както и всяка нечетна година от
16,30 часа до 19,30 часа на 02.01. и на 03.01., в присъствието на майката, като
бащата ще взима детето и майката от дома, в които се отглежда детето, и ще ги
връща обратно;
- през лятна ваканция от 10,00 часа до 19,00 часа
всеки ден за период от 15.08. до 25.08., като бащата ще взима детето и майката
от дома, в които се отглежда детето и ще ги връща обратно, времето ще прекарват
на открито в парка, на плажа или на друго удобно за детето място, а ако времето
не е подходящо на закрито в детски кът или в подходящо място за игри и
забавления на детето;
До навършване на 7-годишна възраст на детето:-
всяка първа и трета неделя от месеца в периода от 16,30 часа до 19,30 часа,
като бащата
ще взима детето от дома, в който се отглежда и ще го връща обратно;
- на рождения ден на детето 04.11. от 16,30 часа до
19,30 часа двамата родители заедно ще организират детския празник и ще
присъстват на него; - на рождения ден на бащата 23.06. от 16,30 часа до 20,30 часа, като бащата
ще взима детето от дома, където се отглежда, и ще го връща обратно;
- през коледната ваканция - всяка четна година от
16,30 часа до 19,30 часа на 25.12. и на 26.12., както и всяка нечетна година от
16,30 часа до 19,30 часа на 02.01. и на 03.01., като бащата ще взима детето от
дома, в които се отглежда, и ще го връща обратно;
- през лятна ваканция от 10,00 часа до 19,00 часа
всеки ден за период от 15.08. до 25.08., като бащата ще взима детето от дома, в
които се отглежда и ще го връща обратно.
След навършване на 7-годишна възраст на детето:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца в
периода от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, с приспиване, като бащата ще взима детето от
дома, където се отглежда, и ще го връща обратно;
- на рождения ден на детето 04.11. от 16,30 часа до
19,30 часа двамата родители заедно ще организират детския празник и ще
присъстват на него;
- на рождения ден на бащата 23.06. от 16,30 часа до
20,30 часа, като бащата ще взима детето от дома, където се отглежда, и ще го
връща обратно;
- през коледната ваканция - всяка четна година от 10,00
часа на 25.12. до 18,00 часа на 26.12., с приспиване, както и всяка нечетна година
от 10,00 часа на 02.01. до 18,00 часа на 03.01., като бащата ще взима детето от
дома, в които се отглежда и ще го връща обратно;
- през лятна ваканция – 10 дни от 10,00 часа на
първия ден до 18,00 часа на последния ден, когато майката не ползва платен
годишен отпуск, като бащата ще взима детето от дома, в които се отглежда, и ще
го връща обратно.
ОСЪЖДА Р.П., гражданин на Румъния, роден на *** г., да заплаща в полза на детето Б.Р.П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.Б.С., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 400 лв. (четиристотин лева), считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 11.12.2020 г. до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж на плащане пето число
на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, на основание чл.127, ал. 2, вр. чл.
143 СК.
ОСЪЖДА Р.П., гражданин на Румъния, роден на *** г., да заплати в полза на детето Б.Р.П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.Б.С., ЕГН **********, сумата
от 2800 лв. (две хиляди и осемстотин лева), представляваща издръжка за
минало време за периода от 11.05.2020 г. до 11.12.2020 г., на основание чл. 149 СК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдения размер от 2800 лв.
до пълния претендиран размер от 4800 лв., както и за
периода от 11.12.2019 г. до 10.05.2020 г.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието
на бащата Р.П., гражданин на Румъния, роден на *** г., да бъде издаден паспорт на детето Б.Р.П., ЕГН **********, както и същото да пътува, придружавано
от своята майка И.Б.С., ЕГН **********,
от Република България до всички държави от
Европейския съюз, с изключение на Украйна, Турция, Сърбия и Северна Македония,
Египет, Дубай и държави от Руската федерация, като преминава и престоява до 14
(четиринадесет) дни в годината, считано от влизане
в сила на настоящото решение до навършване на 10-годишна възраст на детето, на основание
чл.127а СК.
ОСЪЖДА Р.П., гражданин на Румъния, роден на *** г.,
да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 688 лв. (шестстотин осемдесет и осем
лева), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Р.П., гражданин на Румъния, роден на *** г.,
да заплати на И.Б.С., ЕГН **********,
като майка и законен представител на детето Б.Р.П., ЕГН **********, сумата от 631,56
лв. (шестстотин тридесет и един лева и петдесет и шест стотинки),
представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: