Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.11.2020 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав,
в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева ч.гр.дело
№ 11637 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на Г. Ф. с
вх. № 12027/13.10.2020г. - длъжник
по изпълнително дело № 20207810400661 по описа на частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег. № 781 по описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу постановление
за разноски, обективирано в съобщение с изх. № 10312/06.10.2020г., с което е
отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера на приетите за
събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение и за таксите по изпълнението.
Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното постановление за
разноските. Счита, че в случая претендиранато адвокатско възнаграждение е
прекомерно и несъобразено с Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Твърди, че в случая не е налице каквато и да е
правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, а освен това извършените
до момента изпълнителни действия за събиране на претендираната сума се изразявали
единствено в изготвяне на молба за образуване на изпълнително производство.
Поддържа, че Г. Ф. е юридическо лице с публична дейност и събирането на дължими
от него суми не е свързано с никаква фактическа и правна сложност. Освен това
задължението по изпълнителния лист било платено в срока за доброволно
изпълнение. Ето защо счита, че в случая на взискателя се дължи адвокатско
възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело, а не и за
действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Оспорва се и основанието за
начисляване на обикновени такси и допълнителни разноски по ТТРЗЧСИ по
съображения, че са определени за изпълнителни действия, които не са реално
извършени. Поддържа, че срещу Ф.а не се налагало предприемането на каквито и да
било изпълнителни действия свързани с издирване на длъжник, проверка за налично
имущество или парични средства, налагане на запор и др. По тези съображения
счита, че не дължи заплащане на такси по ТТРЗЧСИ, извън тези за образуване на
изпълнителното дело и изпращане на покана за доброволно изпълнение. По делото
липсвали данни и относно допълнително сторени разноски по т. 31, б. „б“ от
ТТРЗЧСИ в размер на 4, 50 лева. Освен това взискателят не бил внесъл авансово
дължимите от него такси, а извършените формално справки и проучвания са били
напълно ненужни и по никакъв начин не са допринесли за постигане
удовлетворяване на дълга. Позовава се на нормата на чл. 79 от ГПК съобразно
която длъжникът не дължи разноски на взискателя, направени за изпълнителни
способи, които не са приложени, какъвто бил и разглеждания случай. По тези
съображения е направено искане за отмяна на обжалваното постановление, като се
намали претендираното адвокатско възнаграждение до минималния размер от 200
лева по реда на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения; да се намалят начислените в тежест на длъжника
авансови такси до размер на реално извършените действия от страна на съдебния
изпълнител, а именно до размер на 48 лева с ДДС, както и да се измени размерът
на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ съобразно размера на дълга.
В срока по чл. 436,
ал. 3 от ГПК взискателят Й.А.И.е подала възражение, с
което оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че противно на изложеното в
жалбата, срещу Г. Ф. е допустимо да се извършват изпълнителни действия, тъй
като Ф.ът не е сред лицата, посочени в чл. 519 от ГПК, нито пък изпълнението е
насочено срещу средства, които попадат в обхвата на чл. 520 от ГПК. Освен това
поддържа, че дори някой правен субект да обяви публично адреса си и банковите
си сметки, то това обстоятелство не може да го освободи от последиците на
забавата на изпълнението. Наведени са съображения, че в случая взискателят е
предприел действия по образуване на делото, както и действия с цел
удовлетворяване на вземането, поради което адвокатското възнаграждение следва
да се определи по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери
на адвокатките възнаграждения. Ето защо е направено искане за отхвърляне на
жалбата.
В мотивите си частният съдебен изпълнител
заявява подробно становище за
неоснователност на жалбата.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира
следното:
Изпълнително дело № 20207810400661 по описа на
частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег. №
781 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на
молба от Й.А.И.срещу Г. Ф., за принудително събиране на присъдените в нейна
полза по гр.д. № 616/2019г. по описа на Окръжен съд – Русе парични суми в
размер на 17 500 лева –обезщетение по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от
11.09.2019г. до окончателното й изплащане. Молбата е депозирана чрез адв. Н.М.,
като в същата е поискано да
бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и за адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор
за правна защита и съдействие от 17.09.2020г., от което се установява, че
взискателят е заплатил в брой на довереника адвокатско възнаграждение в размер
на 800 лева за правна защита и съдействие чрез образуване и водене на
изпълнителното дело срещу Г. Ф..
По делото е
изготвена, изпратена и получена от длъжника на 23.09.2020г. покана за
доброволно изпълнение на вземането, в това число и за сумата от 800 лева адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело и такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на
1 997, 57 лева.
По делото не е
спорно обстоятелството, че на 25.09.2020г. длъжникът е заплатил доброволно дължимите
по изпълнителното производство суми.
На 30.09.2020г. по
делото е постъпило възражение от длъжника за намаляване на размера на приетите
за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение и за
начислените авансови такси и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като
същите не са съобразени с действителната фактическа и правна сложност на
делото, както и не са съобразени с размера на главното вземане.
С постановление,
обективирано в съобщение с изх. № 10312/06.10.2020г., получено от длъжника на 08.10.2020г.,
съдебният изпълнител е отказал да намали приетите за събиране по делото
разноски.
Анализът на така
установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:
В постановлението
/разпореждането/ за разноски от 06.10.2020г. съдебният изпълнител не е посочил,
че същото подлежи на обжалване, какъв е срока за обжалваното му, нито пред кой
орган може да се подаде жалба. Това е достатъчно основание да се приеме, че
депозираната по настоящото производство жалба е процесуално допустима. Жалбата
е депозирана от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.
На следващо място,
съдът съобрази и задължителните разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017г. на
ВКС по тълкувателно дело №
3/2015г., ОСГТК,
съгласно които на обжалване по
реда на чл.
435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се
определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това означава, че на обжалване
подлежи и произнасянето на съдебния изпълнител по искане на длъжника за
намаляване на размера на претендираните от взискателя такси и разноски поради
тяхната прекомерност, какъвто е и разглеждания случай.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му
в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за
исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени
от съда, както и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В разглеждания
случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от
длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът
не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за
отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това
число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на
релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение:
Разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата.
Съобразно
утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства,
но и в изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по
ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год.
по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
По процесното изпълнително
дело се претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение
в размер на 800 лева. В конкретния случай се установява, че в рамките на
изпълнителното производство взискателят е подал молба за образуване на
изпълнителното производство, в която е направено искане за проучване на
банковите сметки на длъжника, както и за извършване на опис на движими вещи, в
случай, че в длъжникът не заплати в срока за доброволно изпълнение. Впоследствие,
по делото е депозирана молба от взискателя от 21.09.2020г., с която е посочен
нов изпълнителен способ, а именно – запор на банковите сметки на длъжника. Със
запорни съобщения от 21.09.2020г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземанията на длъжника по банковите сметки, банкови касети и сейфове, открити в
„Ю.Б.“ АД, „У.Б.“ АД и „О.Б.Б.“ АД. Поради постъпилото плащане от длъжника,
наложените запори били вдигнати с акт на органа по принудително изпълнение от
25.09.2020г. Липсват данни да е налице постъпило плащане по делото от страна на
банките към датата на изпращане на жалбата за разглеждане от съда.
Настоящият съдебен
състав приема, че посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на
изпълнителното дело, респективно в допълнителна молба от взискателя с оглед
оттегляне на първоначално заявените способи за изпълнение, представлява
задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването на
начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за
прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Следователно за посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване
на изпълнително дело, респективно в допълнителна молба, с която са оттеглени
поисканите изпълнителни способи и са посочени нови такива, не се дължи отделно
адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното
дело, ако след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо
да се извършват действия по принудително събиране на дълга. В случая няма данни
да е реализиран конкретен изпълнителен способ за принудително събиране на
вземането, напротив, не е спорно, че длъжникът е заплатил процесните суми в
срока за доброволно изпълнение – на 25.09.2020г., поради което няма основание в
тежест на длъжника да се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, тъй като такива не са реализирани.
Действително,
взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл
да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще
бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след
изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на
хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на
риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка
да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за
образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за
доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните
вземания.
Поради изложеното взискателят
има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева /в приложимата към датата на
сключване на договора за адвокатска защита и съдействие редакция на нормата –
ДВ, бр. 68 от 2020г./, но не и за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от Наредбата. По тези съображения се налага
извод, че определянето
/”присъждането”/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело прекомерен
размер е
необосновано.
При съобразяване с
действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, съдът приема,
че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно и определеното адвокатско
възнаграждение от съдебния изпълнител в размер на 800 лева като прекомерно
следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лева.
По отношение на
доводите за неправилно определяне размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧИ:
Съдебният
изпълнител е определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата
на 1 789, 07 лева с ДДС.
Съгласно т. 26, б.
„г“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума, както следва: от 10 000
до 50 000 лв. - 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв. Следва да се посочи, че
пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от Тарифата
се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след получаване на
поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е и решение № 640/04.10.2010г.
по гр.д. № 920/2009г. IV ГО на ВКС. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен
изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се
събират дължимите от взискателя авансови такси за извършените действия по
изпълнителното дело и разноските на взискателя за представителство, както и т.нар.
окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /решение № 82 от 08.05.2012г. по гр.д. №
1891/2010г., IV ГО на ВКС/.
Разпоредбата на т.
26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира
върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83,
ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението
се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните
такси се събират в процент според материалния интерес. Под „парично вземане“ по
смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело,
върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното би означавало, че и
върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която също
се дължи такса и т.н. Поради това и пропорционални такси върху претендираното
от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и събират.
При така формирания
извод следва, че дължимата от жалбоподателя пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ се формира на базата на сумата по изпълнителния лист в общ размер на 19 352,
08 лева, от които 17 500 лева главница и 1 852, 08 лева законна лихва
от 11.09.2019г. до датата на плащане – 25.09.2020г. Следва да се посочи, че
според представената молба за образуване на изпълнително дело, взискател по
същата е единствено Й.А.И.. По тези съображения се налага извод, че присъдената
с изпълнителния лист сума в размер на 1 050 лева - възнаграждение за
процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 от ЗА, не е предмет на
изпълнителното производство, доколкото същата е присъдена в полза на адвокат Н.М.,
която не е самостоятелна страна в изпълнителното производство. Дължимата
пропорционална такса по т. 26, б. „г“ от ТТРЗЧСИ върху това парично вземане е в
размер на 1 381, 12 лева без ДДС или 1 657, 34 лева с ДДС. Доколкото
съдебният изпълнител е определил таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в по-висок
размер, включвайки в базата при изчисляването и претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение, са налага извод, че жалбата в тази част е
основателна и следва да се уважи за разликата над сумата от 1 657, 34 лева
с ДДС до определения от съдебния изпълнител размер от 1 789, 07 лева с
ДДС.
По отношение на
размера на начислените обикновени такси и допълнителни разноски в
изпълнителното производство:
Съгласно т. 29, б.
„а“ от ТТР към ЗЧСИ взискателят внася
авансово в размерите, определени в Тарифата
за съответното действие, дължимите обикновени такси. Обикновените такси по вид /основание/ и
размер са посочени изчерпателно в т. 1 до т. 19 от Тарифата, в това число:
за образуване на изпълнително дело в
размер на 20 лева без ДДС /т. 1 от Тарифата/; за извършване на всяка справка за длъжника и неговото
имущество в размер
на по 5 лева без ДДС /т. 3 от Тарифата/; за изготвяне и връчване от съдебния
изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален
кодекс в размер
на 20 лева без ДДС /т. 5 от Тарифата/; за налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от
търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК в размер на 15 лева без ДДС /т. 9 от Тарифата.
Съгласно чл. 31, б. „а“ и б. „б“ се дължат и допълнителни разноски,
представляващи разходи за получаване
на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество /б.
„а“/ и за банкови такси и комисиони /б.
„б“/. Допълнителните разноски са за сметка на
длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона
за счетоводството /забележка към т. 31 от ТТРЗЧСИ/.
Според
задължителните разяснения, дадени в т. 11 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по
тълкувателно дело №
2/2013г., ОСГТК, таксите по
изпълнението се дължат от взискателя и се събират авансово, както от държавния
съдебен изпълнител /чл.
73, ал. 3 ГПК/, така и от частния съдебен изпълнител /чл. 80 ЗЧСИ/. Предварителното внасяне на таксите от взискателя няма значение за
законосъобразността на извършените от частния съдебен изпълнител изпълнителни
действия, тъй като съгласно чл.
433, ал. 1, т. 6 ГПК съдебният изпълнител прекратява изпълнителното
производство, когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по
изпълнението, но извършените въпреки това изпълнителни действия не са порочни,
не подлежат на обжалване на това основание и не може да бъдат отменени по жалба
срещу тях. Прекратяването на производството поради невнасяне на дължимите от
взискателя авансови такси и разноски е правна възможност, а в чл.
79, ал. 2 ГПК изрично е уредена другата възможност: когато таксите по
изпълнението не са внесени от взискателя, те да бъдат събрани от длъжника. Ако взискателят не е внесъл авансово
дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл.
79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Когато длъжникът не
отговаря за тази такса, частният съдебен изпълнител може да претендира
плащането й от взискателя по реда на чл.
410, ал. 1 ГПК, независимо от размера на таксата.
С оглед
посочените задължителни за съдилищата разяснения, се налага извод за
неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи за недължимост на
начислените обикновени такси и допълнителни разноски, тъй като същите не са
били събрани предварително от взискателя, задължение за което е въведено в
нормата на чл. 80 от ЗЧСИ. Нормата на чл. 79, ал. 2 от ГПК установява
изключение от приложимото в исковото производство правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК, поради което длъжникът следва да заплати необходимите разноски, включително
и когато не са били авансирани от взискателя.
Жалбоподателят
не оспорва основанието и размера на начислените обикновени такси по т. 1 от
Тарифата – за образуване на изпълнително дело и по т. 5 – за изготвяне и
връчване на покана за доброволно изпълнение. Настоящият съдебен състав приема,
че същите са дължими, тъй като това са подготвителни действия за същинското
принудително изпълнение и са безусловно необходими за законосъобразното
принудително изпълнение, като се установява по делото, че същите действия са
били осъществени.
Според
чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК от принципно утвърдената отговорност на длъжника
изрично са изключени направените от взискателя разноски, относими към
неприложени изпълнителни способи. Това нормативно разрешение налага извод, че
длъжникът дължи да възстанови всички разходи на своя кредитор и взискател в
изпълнителното производство, които са били необходими за осъществената принуда.
Посочената разпоредба определя задължението за възстановяване на таксите,
относими към същинското принудително изпълнение като функция на постигнатия
резултат. Задължението на длъжника да заплати начислените такси възниква,
когато от осигурения чрез тази такса изпълнителен способ, по сметка на съдебния
изпълнител е постъпила парична сума. Запорът обезпечава възможност за насочване
на изпълнението върху установеното вземане на длъжника. За приложени следва да
се смятат само запори, при които като резултат е получено принудително
удовлетворяване на част или на целия дълг. В конкретния случай наложените три
броя запори не са спомогнали по никакъв начин за удовлетворяване на дълга по
приведения от кредитора в изпълнение изпълнителен лист, тъй като длъжникът е
заплатил в срока за доброволно изпълнение. Ето защо таксите по т. 9 от ТТРЗЧСИ за
наложените запори в общ размер на 54 лева с ДДС не следва да се възлагат в
тежест на длъжника. По същите съображения не следва да се ангажира
отговорността на длъжника и за сумата от общо 72 лева с ДДС, начислена на
основание т. 5 от ТТРЗЧСИ за три броя съобщения за вдигане на наложените запори
и за приключване на изпълнението. По отношение на таксата за връчване на
постановление за приключване на принудителното изпълнение следва да се посочи,
че няма нормативно основание за начисляване на такава, тъй като т. 4 от ТТРЗЧСИ
предвижда само такса за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба,
уведомление и книжа, а т. 5 от ТТРЗЧСИ – само за покана, призовка, препис от
жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявления на
взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК. С аргумент от нормата на чл. 79, ал. 1,
т. 3 от ГПК се налага извод, че длъжникът не дължи и разноски, които подготвят
изпълнението на неприложени способи, каквито съставляват разноските по
проучване на имущественото му състояние, които в настоящия случай са начислени
на основание т. 3 от ТТРЗЧСИ в размер на 6 лева с ДДС. При погасяване в срока
за доброволно изпълнение, дължимите от длъжника такси са само за образуване на
изпълнително дело и за изпращане на покана за доброволно изпълнение.
По
отношение на допълнителните разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ следва да се има
предвид, че същите са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ
по Закона за счетоводството, какъвто в случая не е представен. Следователно,
длъжникът не отговаря и за сумата от общо 4, 50 лева за банкови комисиони и за
допълнителни разноски за извършената в Регистъра на банковите сметки и сейфове
справка.
В
обобщение се налага извод, че длъжникът следва да заплати единствено
начислените обикновени такси по т. 1 от Тарифата – за образуване на
изпълнително дело и по т. 5 – за изготвяне и връчване на покана за доброволно
изпълнение, които възлизат на сумата от общо 48 лева с ДДС. Дължимата по т. 5
от ТТРЗЧСИ такса в размер на 24 лева с ДДС за изготвяне и връчване на препис от
жалба – конкретно на жалбата, по която е образувано настоящото производство,
както и за изготвяне на препис от изпълнителното дело в размер на 24 лева с
ДДС, дължима на основание т. 8 от
ТТРЗЧСИ, не са част от начислените в поканата за доброволно изпълнение такси,
тъй като за същите е изготвена сметка от 12.10.2020г. и по делото са налице
данни, че сумата от 48 лева е заплатена от длъжника с преводно нареждане от 08.10.2020г.
По
изложените съображения се налага извод, че жалбата в тази част е основателна и следва да се уважи
за разликата над сумата от 48 лева с ДДС до определения от съдебния изпълнител
размер от 208, 50 лева с ДДС.
Искането за
присъждане на сторените от страните съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността
за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо
която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е
по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят
/ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое
поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за
разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител.
Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред,
регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК. В допълнение следва да се посочи, че
в производството по разноските /каквото по същността си е производството по
настоящото дело, доколкото единственият спорен въпрос е по размера на
разноските, определени в изпълнителното производство/, страните не си дължат
разноски, тъй като в това производство не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение /в
този смисъл определение № 489 от 17.10.2017г. по ч.гр.д. № 3926/2017г. на ВКС,
ІV ГО, определение № 933 от 17.09.2018г. по ч.гр.д. № 2845/2018г. по описа на ВКС,
ІV ГО и др./.
На основание чл.
437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на
длъжника Г. Ф. постановление за разноски, обективирано в съобщение с изх. №
10312/06.10.2020г. по изпълнително дело № 20207810400661 по описа на частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег. № 781 по описа на КЧСИ,
в частта, в която е
отказано намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лева до 800 лева, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20207810400661 по описа на частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег. № 781 по описа на КЧСИ,
дължимо от Г. Ф., от
800 лева и определя размер от 200 лева.
ОТМЕНЯ
по жалба на
длъжника Г. Ф. постановление за разноски, обективирано в съобщение с изх. №
10312/06.10.2020г. по изпълнително дело № 20207810400661 по описа на частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег. № 781 по описа на КЧСИ,
в частта, в която е отказано намаляване на размера на приетите за събиране
такси по изпълнителното дело по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ за разликата над сумата
от 1 657, 34 лева с ДДС до определения размер от 1 789, 07 лева с ДДС,
като вместо ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
постановление за
разноски, обективирано в съобщение с изх. № 10312/06.10.2020г. по изпълнително
дело № 20207810400661 по описа на частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег. № 781 по описа на КЧСИ,
като
НАМАЛЯВА
пропорционалната такса, начислена по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ от 1 789, 07 лева с ДДС и
определя размер от 1 657, 34 лева с ДДС.
ОТМЕНЯ
по жалба на
длъжника Г. Ф. постановление за разноски, обективирано в съобщение с изх. №
10312/06.10.2020г. по изпълнително дело № 20207810400661 по описа на частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег. № 781 по описа на КЧСИ,
в частта, в която е отказано намаляване на размера на приетите за събиране
обикновени такси и допълнителни разноски по ТТРЗЧСИ за разликата над сумата от 48
лева с ДДС до определения размер от 208, 50 лева с ДДС, като вместо ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
постановление за
разноски, обективирано в съобщение с изх. № 10312/06.10.2020г. по изпълнително
дело № 20207810400661 по описа на частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег. № 781 по описа на КЧСИ,
като
НАМАЛЯВА
размера на приетите за събиране обикновени
такси и допълнителни разноски по ТТРЗЧСИ от 208, 50 лева с ДДС и определя размер от 48 лева с ДДС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.