Р Е Ш Е Н И Е № 260012/8.1.2021г.
08.01.2021 год. гр.
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и трети декември през 2020 г., в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО
ДИМОВ
при участието на секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от
съдия Димчо Димов
гражданско дело № 1409 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството се води по предявен от „Тетбрюле 2„ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Хан Тервел” № 93, представлявано от управителя А. Д. К., чрез пълномощник адв. Г. Д. от АК – Я. против ЗАД „Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано от Д. Н. М., К. С. В., М. П. И.и В. П. К.-М.. С исковата молба се твърди, че ищцовото дружество, в качеството на пълномощник на собственика, от една страна, и ответното дружество, от друга, е бил сключен договор за застраховка „Каско“, за който е била издадена застрахователна полица № *** от 28.01.2019 г. Твърди се, че ищецът ползва застрахованото с този договор МПС въз основа сключения договор за лизинг, а именно товарен автомобил „Лексус NX 300 Н“ с ДК № СВ 8205 ВА. Твърди се, че определената в договора застрахователна стойност е 28 815 евро, а застрахователната премия – в размер на 2 367 лева, която била разсрочена за плащане на четири вноски. Сочи, че процесния договор за застраховка „Каско“ е със срок на действие от 03.02.2019 г. до 02.02.2020 г. като в периода на действие на договора, а именно на 04.12.2019 г. застрахованото МПС е било паркирано в гр. Я. на паркинга на супермаркет „***“, като при завръщането си до него, А. К., който е управлявал автомобила през този ден, констатирал, че по същия са нанесени увреждания, като е било счупено предното ляво огледало и е бил охлузен и деформиран целия автомобил от лявата страна, в това число предната и задната врата. С исковата молба се твърди, че застрахователя своевременно е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие, при което е била заведена претенция за обезщетение № ****от 15.12.2019 г., извършен бил оглед и съставен опис на щетите. Твърди се, че застрахователят, с писмо с изх. № *** от 03.01.2020 г. е отказал да заплати обезщетение, съответно да предостави възлагателно писмо до оторизиран сервиз, с цел отстраняване на щетите.
На следващо място в исковата молба се твърди, че с договор за цесия от 13.03.2020 г., лизингодателят „ОТП Лизинг“ ЕООД, с предходно наименование „Сожелиз България“ ООД, собственик на застрахованото МПС, е прехвърли на ищцовото дружество правото на застрахователно обезщетение по посочения договор за застраховка за настъпилата на 04.12.2019 г. щета. Твърди се още, че застрахователят е бил уведомен за извършената цесия на 21.04.2020 г., като до момента не било изплатено застрахователно обезщетение. С това и по същество ищецът обосновава правния си интерес да предяви иск за заплащане на щетите пред съда. На следващо място се твърди, че по искане на ищцовото дружество, пред съда е било инициирано производство по допускане на обезпечение на доказателства, като пред ЯРС е било образувано ч.гр.д. № ***/2020 г., производството по което е била изготвена и приета експертиза, по която са констатирани и описани щети на стойност 4 449 лева. С цел ползване на застрахования автомобил, същият бил откаран за ремонт в оторизиран сервиз в гр. С., като след ремонта, от сервиза е била издадена фактура № ***/13.03.2020 г., на стойност 7 761.24 лв. Поддържа се, че съгласно условията на застраховката, застрахователят покрива всички щети при ремонт на автомобила в оторизиран сервиз, предвид което се претендира от съда да осъди ответника да заплати на ищеца именно сумата от 7 761.24 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска. Претендират се разноски в настоящото производство, както и тези, сторени от ищеца в обезпечителното производство по ч.гр.д. №***/2020 г. на ЯРС.
В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с което предявените искове се оспорват по основание и размер. Оспорва се твърдяното в исковата молба, а именно застрахователното събитие да е настъпило по начина, времето и мястото, декларирани в молбата и описани в уведомлението-декларация за щета от 05.12.2019 г. Поддържа се, че е налице съмнение, че щетите са настъпили при различни обстоятелства, или че не попадат в обхвата на Общите условия, които били неразделна част от застрахователния договор. Твърди се, че застрахованото лице цели да злоупотреби с правата си като не представя изискуемите, съгласно застрахователния договор, документи при настъпване на ПТП, както и поради факта, че не е изпълнило задълженията си по ЗДвП за уведомяване на компетентните органи при настъпване на ПТП. Сочи се, че ползвателя на застрахователната услуга не е уведомил нито компетентните органи, нито кол-центъра на застрахователя за настъпилото събитие. Поддържа се, че буди основателно съмнение достоверността на представените сведения, доколкото застрахованият умишлено бил възпрепятствал застрахователя да установи механизма на настъпилото на произшествие. В обобщение се поддържа, че са налице обстоятелства, които изключват отговорността на ответника-застраховател по процесния застрахователен договор относно процесното събитие, и в този смисъл ответникът постановил законосъобразен и правилен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца. В този смисъл исковата претенция се явявала изцяло неоснователна и недоказана. На следващо място се оспорва и предявения иск по размер, като се поддържа че същият е предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Твърди се, че претендираната от ищеца сума в размер на 7 761.24 лв. значително надхвърля сумата в хода на обезпечителното производство и същата не може да обвърже застрахователя. Твърди се, че претендираната сума не е съобразена със средните пазарни цени за периода и се претендира изключително завишена сума спрямо реално необходимата за отстраняване повредите по автомобила.
За ищеца „Тетбрюле 2„ ООД в съдебно заседание в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв.Г. Д.от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че е основателен и доказан до размера на претендираната сума.
За ответника ЗАД „Армеец” АД в съдебно заседание не се явява законен или процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото от страна на ищеца са ангажирани като писмени доказателства: заверени копия на Комбинирана застрахователна полица *** за застраховки КАСКО и злополуки от 28.01.2019 г., Квитанция № ***/06.11.2019 г. за платена сума по полица № ***/28.01.2019 г., заявление за плащане на обезщетение за вреди на МПС към полица № *** от 05.12.2019 г., заключение по щета от 05.12.2019 г., протокол № *** от 29.01.2019 г., свидетелство за регистрация на МПС част *** с № ***, писмо с изх. № ***/03.01.2020 г. относно преписка за щета № ****към полица № ***, автотехническа експертиза, изготвена по гр.д. № ***/2020 г. по описа на ЯРС, Определение № ****/20.02.2020 г. по гр.д. № ***/2020 г. по описа на ЯРС, договор за цесия от 13.03.2020 г., пълномощно, нот. заверено на 16.03.2020 г. с рег. № ***от нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара с район на действие РС – С., писмо от 13.04.2020 г., известие за доставяне на писмо с пощ.клеймо от 21.04.2020 г., фактура № ***/13.04.2020 г. на стойност 7 761.24 лв., протокол за решение на едноличния собственик на капитала на „Сожелиз-България“ ЕООД от 12.12.2018 г., извадка от Търговски регистър от 17.01.2020 г. за „Тетбрюле 2“ ООД, извадка от Търговски регистър от 17.01.2020 г. за „ЗАД Армеец“ АД, извадка от Търговски регистър от 05.03.2020 г. за „ОТП Лизинг“ ЕООД.
От така представените доказателства, а това не се спори от ответника, се установява, че между ищеца в качеството му на пълномощник на „Сожелист България“ ЕООД, собственик на товарен автомобил „Лексус“ с рег.№ СВ8205ВА, е бил сключен договор за застраховка „Каско“, за който е издадена застрахователна полица № ***, със срок на действие 03.02.2019 год. – 02.02.2020 год., правото на застрахователно обезщетение по който е прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия от 13.03.2020 год., за което прехвърляне ответника е бил уведомен.
По искане на ищеца бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството им на свидетели, лицата: А. Д. К. и Т. А. Т..
От показанията на св. А. К. се установява, че през м.декември 2019 год., около 19.00-20.00 часа, паркирали в зоната на магазин „***“, на около 15-20 метра от входа. След половин час излезли и видели, че вратите на автомобила са надрани, огледалото било паднало. Шофьорската врата била леко смачкана. Свидетелят решил на следващия ден да звънни на застрахователя – „Армеец“. От „Армеец“ направили оглед на следващия ден. Впоследствие му се обадил представител на дружеството, който му казал, че от ръководството не приемат щетата, тъй като не са убедени, че този вид механично увреждане е причинено от друг автомобил. По-късно получили официално писмо.
Видно от показанията на св.Т. Т., декември месец, миналата година, /2019 год./ отишли с колегата си да търсят защитни облекла и прожектори. Паркирали на паркинга, който бил общ за „***“ и „***“. Първо били в „***“, но тъй като не намерили каквото им трябва, влезли в „***“. След половин или един час излезли и отишли до автомобила, при което видели че огледалото от страната на шофьора е счупено и колата била одрана от страни. Направо била смачкана. Колата се управлявала от другия свидетел. Било тъмно като паркинга бил пълен с коли.
Видно от заключението на вещото лице по приетата с определение № ***/2020 год. по ч.гр.дело № ***/2020 год. по реда на чл.207 ГПК автотехническа експертиза, е че по време на огледа са констатираните значителни щети по левите странични състави на автомобила. Лявото огледало за обратно виждане е разрушено; предна лява врата е деформирана, като вертикалната и плоскост е обемно деформирана в посока надлъжната ос; долната фронтална част на задна лява врата е деформирана и частично разкъсана. Приложената посока на увреждане е отпред-назад и отвън-навътре, т.е. към надлъжната ос на автомобила. Следите са с прохлузно-задирен характер. Минималната стойност на причинената щета на лек автомобил Lexus NX300N, рег.№ СВ8205ВА – 4449,00 лева.
Видно от изслушаната в настоящото производство САТЕ, процесния лек автомобил Лексус е бил увреден странично отляво. В резултат на полученото увреждане, е разрушено странично ляво огледало за обратно виждане, деформирана е вертикалната повърхност на предна лява врата със следи от обемно прохлузване по цялата и повърхнина. Долната част на задна лява врата, която кореспондира със средна лява колона е деформирана с частично разкъсване в посока отпред назад. Уврежданията върху левите странични състави на автомобила са причинени от твърди предмети с остри ръбове. Върху деформираните и прохлузни елементи на автомобила не се забелязва „нагнетена“ боя от друг автомобил, която би останала при контакт с боядисани части от него. Това не изключва възможността контактът да бъде осъществен с елементи от МПС, които не са били боядисани. Следи от чужда боя биха могли да не бъдат отложени върху процесния автомобил в следните случаи на реализиран контакт с друго ППС: Ако контактът се е осъществил със задните състави специализиран товарен автомобил, част от елементите на който не са боядисани. Например задните състави на платформа на репатриращи автомобили /пътна помощ/ или друг товарен или специализиран автомобил; Когато контактът се е осъществил с товар, който е бил извън габаритните размери на ППС. Въпросът, относно техническата гледна на механизма на настъпване на увреждането на процесния автомобил Лексус не е еднозначен. Характерът на деформациите и прохлузванията, обособени основно в предна лява врата, без оставени следи по преден ляв калник задна лява врата, сочат наличие на движение по крива с определен радиус или под определен ъгъл. Ударът е с посока отпред-назад спрямо автомобила, с последващо спиране в момента, в който втория обект е достигнал до предния край на задна лява врата. Ако не имало спиране в този момент, прохлузването би продължило и по протежение на задната лява врата, имайки предвид дълбочината на деформацията в нейния преден край. От техническа гледна точка механизмът на възникване на увреждането би могъл да се получи по няколко начина: Лекият автомобил Лексус е бил паркиран, а друг неизвестен автомобил е бил в процес на движение назад по крива или под ъгъл в непосредствена близост до него и е настъпил удар между двата обекта в посока отпред-назад спрямо Лексус; Неизвестният автомобил е бил в спряло положение, а лекият автомобил Лексус се е движил напред по крива или под ъгъл в непосредствена близост и тогава е настъпил удар с последващо спиране; Не е изключен вариант на удар в неподвижно препятствие с последващо спиране. В последните два случая, скоростта на движение би била от нисък порядък /за да може да спре автомобилът в рамките на опасната си зона, която е от порядъка на широчината на предна врата, при приемането, че водачът е реагирал за спиране при първия контакт/ и уврежданията не биха били с такава интензивност. Не е приемлив вариант, при който двата автомобила са се движили насрещно един спрямо друг под известен ъгъл, тъй като те не биха имали възможност да спрат за такова кратко време.
От техническа гледна точка, по-вероятен е механизъм на възникване на увреждането в лявата странична част на автомобил Лексус при удар от друго превозно средство, чиито краен заден габарит извършва движение по крива или под ъгъл. При този случай, началният контакт кореспондира с позицията на лявото странично огледало и вертикалната повърхност на предна лява врата под него, а краят на контакта достига до предната част на задна лява врата. Вероятно автомобилът се е движил със скорост от много нисък порядък /не повече от 1 м/с/ , която да му позволи да спре в рамките на широчината на предна лява врата /около 1,20 м./. Самият характер на деформациите сочи, че те са били причинени от остри и твърди ръбести предмети, каквито биха могли да бъдат от под на каросерия, край на броня без овал по края, извънгабаритен товар или други елементи от МПС, които са били с голяма маса и скорост на движение от нисък порядък.
При тия данни съдът намира, че са налице материалните предпоставки за уважаване на исковата претенция. Налице е валидно застрахователно правоотношение, по договор за застраховка, който е действал към момента на процесното ПТП, настъпване на покрит застрахователен риск, претърпени от застрахованото лице имуществени вреди, причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди.
Досежно размерът на вредите, съдът намира, че същият следва да се определи въз основа заплатената от ищеца стойност за ремонт на автомобила, която видно от представената по делото фактура № ***/13.03.2020 год. възлиза на сумата от 7 761,24 лева.
Не се установява по делото да е налице хипотезата на изключен риск по чл.14.8 от Общите условия, т.е. да е налице заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или за застрахователното събитие.
От друга страна в чл.125 ЗДвП са предвидени случаите, в които е задължително посещението на мястото на ПТП от службите за контрол на МВР.
Събраните по делото доказателства не обосновават извод да е налице някоя от хипотезите визирани в посочената норма.
Така мотивиран съдът намира, че предявения иск е основателен и доказан в претендирания размер от 7 761,24 лева.
В този смисъл основателно и следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху сумата от 7 761,24 лева.
С оглед изхода на спора ищеца има право на разноски, като с оглед представените доказателства, следва да му се присъдят разноски в размер на 1390,45 лева.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.“Стефан Краджа“ № 2, представлявано от Д. Н. М., К. С. В., М. П. И.и В. П. К.-М.на основание чл.405, ал.1 КЗ ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕТБРЮЛЕ 2“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Хан Тервел“ № 93 представлявано от управителя А. Д. К. сумата от 7761,24 лева, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Средец, ул.“Стефан Краджа“ № 2, представлявано
от Д. Н. М., К. С. В., М. П. И.и В. П. К.-М.на основание чл.78, ал.1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕТБРЮЛЕ 2“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Хан Тервел“ № 93
представлявано от управителя А. Д. К. сумата
от 1390,45 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Димчо Димов/