Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 835 от 11.10.2011 година по гр.д. № 1313/2011 година Районен съд - гр.В. Т. е приел за установено по отношение на " К. И.", - гр.В. Т. съществуването на вземането на ищеца " Т. И С.",О. - гр.В. Т. за сумата 7000 лева, с начислен ДДС, непогасена главница по данъчна фактура № */09.06.2010 година и сумата 124,70 лева мораторна лихва за периода от 30.11.2010 година до 31.01.2011г., ведно със законната лихва за периода от 30.11.2010 година до 31.01.2011г. до изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за горницата на главницата до 7649,43 лева и мораторна лихва за горницата до 136,20 лева. " К. И.", - гр.В. Т. е осъдено да заплати на " Т. И С.",О. - гр.В. Т. сумата от 1307,67 лева деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, а " Т. И С.",О. - гр.В. Т. е осъдено да заплати на ответника сумата 43,23 лева деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Недоволен от така постановеното решение в частта му, с която е осъден да заплати на " Т. И С.",О. - гр.В. Т. сумата 7000 лева , с начислен ДДС, непогасена главница по данъчна фактура № * от 09.06.2010 година ; сумата 124,70 лева мораторна лихва върху главницата, считано от 31.01.2011г. до изплащане на вземането, както и направените от дружеството разноски по делото в размер на 1307,67 лева, е ответникът " К. И.", - гр.В. Т., който го обжалва в тази му част в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това. В жалбата си дружеството развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за процесуална недопустимост, респективно - неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон на решението в атакуваната от него част. Твърди, че съдът е уважил иска на непредявено основание, при което ищецът е изложил фактически обстоятелства и е посочил търговската продажба като основание на исковата му претенция, а съдът е уважил иска, приемайки, че не се касае за търговска продажба, а за субективна новация / чл.107 ЗЗД/ , без подобни твърдения да са правени от ищеца и без ответникът надлежно да се е защитил. Посочва, че съдът е уважил иска без ищецът да е представил доказателства, че му е доставил стоката по фактурата, при което от обясненията на управителя на ищцовото дружество по делото е установено, че към момента, когато е издадена фактурата, стоката е била вече доставена, но не на него, а на друг правен субект - " П. К.",О., което дружество е било в забава по отношение на плащането й. Посочва, че истинността на процесната фактура е оспорена от него; ищецът не е заявил, че ще се ползва от нея и съдът не е откривал производство по оспорването й, поради което и с оглед на този факт фактурата е следвало да бъде изключена от доказателствения материал. Твърди, че обстоятелството, че фактурата е осчетоводена при него и че по нея е извършено частично плащане, не е достатъчно за уважаването на иска, като развива съображения в подкрепа на твърдението си, че съобразно нормата на чл.55 ТЗ редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяването на търговски сделки, но това доказателство следва да бъде преценявано в съвкупност с останалите доказателства по делото, с които по безспорен начин в случая се установява, че стоката по фактурата не му е доставена и че между страните по делото няма сключен договор за търговска продажба, а още по-малко споразумение за новация. Посочва, че след като стоката не му е доставена, за него не възниква задължението да извърши плащане на цената й. Твърди, че Районният съд неправилно е отказал да уважи искането му за намаляване на присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение. Моли решението в обжалваната от него част да бъде отменено като порочно и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният против него иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски. Въззиваемият " Т. И С.",О. - гр.В. Т. заема становище, че въззивната жалба на " К. И.", - гр.В. Т. е неоснователна и недоказана. Твърди, че макар първоинстанционният съд да е квалифицирал казуса като субективна новация, а не като търговска продажба, това може да бъде окачествено само като правен извод на съда, който по никакъв начин не променя същността и пределите на решението. Посочва, че счетоводството на ответника е редовно водено; процесната фактура е включена в дневника за покупките, а така също и в подадената от ответното дружество справка - декларация за данък върху добавената стойност за съответния данъчен период от 01.06.2010 година до 30.10.2006 година. Ето защо, твърди " Т. И С.",О. - гр.В. Т., първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел, че записванията в счетоводните книги на редовно воденото счетоводство съобразно разпоредбата на чл.55,ал.1 ТЗ доказва извършването на търговска сделка - търговска продажба между страните по делото. Посочва, че ответникът е извършил частично плащане по процесната фактура, което представлява признание, че има задължение към него.Освен това, твърди въззиваемият, по отношение на особения характер на заповедното производство, са недопустими и неоснователни всички възражения на " К. И.", пред първоинстанционния и въззивния съд, които по същество касаят обстоятелства извън предметните предели на повдигнатия правен спор, поради което са изцяло неотносими. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендира разноски за въззивната инстанция. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на " К. И.", - гр.В. Т. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. " Т. И С. ",О. - гр.В. Т. основава исковата си претенция по делото на чл.422 ГПК, във връзка съответно с чл.327,ал.1 ТЗ и на чл.86 ЗЗД , като претендира да бъде установено, че има вземане от " К. И.", - гр.В. Т. в размер на 7649,43 лева, представляващи незаплатената му част от цената на продадени от него и приети от ответното дружество по фактура № * от 09.06.2010 година 12576 кг бетонна стомана и 136,29 лева мораторна лихва върху тази сума за времето от 30.11.2010 година до 31.01.2011 година, за която сума по Ч.гр.д. № 367/2011 година на Районен съд - гр.В. Т. му е издадена заповед № 241 от 02.02.2011 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК . С постановеното от Районния съд в обжалваната му от " К. И.", част обаче Районният съд е уважил предявения против него по делото иск ,като е приел, че сумата се дължи от него не на основание търговска продажба, в какъвто смисъл са твърденията на " Т. И С.",О. в исковата му молба, а на основание субективна новация / чл.107/ ЗЗД. Уважавайки иска на непредявено основание съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало, прогласен от чл.6 ГПК като един от неговите основни принципи. Допуснатото от съда нарушение обуславя недопустимостта на постановеното от него решение. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че жалбата на " К. И.", е основателна и доказана. Постановеното от Районния съд решение в обжалваната от дружеството част следва да бъде обезсилено като процесуално недопустимо, а делото следва да бъде върнато на Районен съд - гр.В. Т. за ново разглеждане в тази му част на предявеното от " Т. И С.",О. - гр.В. Т. основание от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото Районният съд следва да се произнесе и по направените от страните и претендирани от тях за двете инстанции разноски. Водим от горното и на основание чл. 270, ал.3 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА като процесуално недопустимо решение № 835 от 11.10.2011 година на Районен съд - гр.В. Т. по гр.д. № 1313/2011 година в обжалваната му част, с която съдът е приел за установено по отношение на " К. И.", - гр.В. Т. съществуването на вземането на ищеца " Т. И С.",О. - гр.В. Т. за сумата 7000 лева, с начислен ДДС, непогасена главница по данъчна фактура № */09.06.2010 година и сумата 124,70 лева мораторна лихва за периода от 30.11.2010 година до 31.01.2011г., ведно със законната лихва за периода от 30.11.2010 до изплащане на вземането и е осъдил "К. И.", - гр.В. Т. да заплати на " Т. И С.",О. - гр.В. Т. сумата от 1307,67 лева деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, вместо което постановява: ВРЪЩА делото на Районен съд - гр.В. Т. за ново разглеждане в тази му част на предявеното от " Т. И С.",О. - гр.В. Т. основание от друг състав на съда. В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |