Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
гр. Габрово, 3.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито съдебно заседание
от петнадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и секретар: Радина
Бурмова, постави за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм.д. № 108 на
Административен съд Габрово по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз
основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ Жалба
с вх. № СДА-01-739 от 10.05.2018 г., подадена от П.Т.З. ***, с ЕГН: **********,
против противоправни действия на
Административен съд - Велико Търново. Претенцията за установяване на неправомерен
достъп до и разпространение на лични данни, касаещи жалбоподателя, се мотивира
със следното:
На 28.08.2017 г. на интернет страницата на
Административен съд – Велико Търново /АСВТ/ е било публикувано съобщение, в
което са разгласени трите имена на жалоподателя в качеството му на оспорващ по
адм. д. № 623 от 2017 г. по описа на същия съд. При оспорване на подзаконов
нормативен акт разпоредбата на чл. 181, във вр. с чл. 188 от АПК регламентира и
посочва изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа съобщението,
подлежащо на публикуване на интернет страницата на съответния административен
съд. В тях като реквизит не се съдържа изискване за посочване на трите имена на
страна по такова дело, следователно АСВТ е допуснал нерегламентиран достъп до и
разпространение на лични данни на жалбоподателя, което съставлява нарушение на
чл. 23, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗЗД от Закона за защита на личните
данни /ЗЗЛД/.
Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата
му по този закон всяко физическо лице може да обжалва действия и актове на
администратора по съдебен ред пред съответния административен съд или пред
Върховния административен съд по общите правила за подсъдност.
Подадената от З. жалба е процесуално допустима, като
подадена от лице с активна процесуална легитимация, съдържаща твърдения за
незаконосъобразни действия, представляващи неправомерно обработване /събиране,
записване, съхранение, разкриване чрез предаване и разпространение, съгл. §.1 ,
т. 1 от ДР на ЗЗЛД/ на лични данни от страна на администратор на такива,
какъвто е АСВТ, на основание чл. 3, ал. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 6
от ЗЗЛД. Тези факти обуславят допустимостта на производството по реда на този
закон и компетентността на настоящия съд да разгледа депозираната жалба,
съгласно специалната разпоредба на чл.
39 от същия. С Определение № 5834 от 4.05.2018 г. на пето отделение на ВАС
спорът е изпратен за разглеждане в АС – Габрово.
Задължителна предпоставка за допустимост на жалбата,
съгласно чл. 39, ал. 4 от същия нормативен акт е липсата на производство пред
Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ против същото действие или акт.
Видно от отговор на отправено служебно запитване на КЗЛД с вх. № 10-00-388 от
23.05.2018 г. /л.19/, пред комисията не е започнало такова производство.
Ответната страна – АСВТ, депозира писмено становище, с
което оспорва жалбата. Възраженията й се състоят в следното:
1.Преклудиране правото на жалба. След като в ЗЛЛД не се
съдържат изрично регламентирани срокове за оспорване на действие по глава VII от него, то приложими са тези по АПК и по-конкретно
14-дневния такъв по чл. 149, ал. 1 от кодекса. Жалбоподателят е изпуснал този
срок, т. к. е узнал за действието, което оспорва, на датата, на която му е връчено лично
съобщението за Разпореждането на съда от 28.08.2017 г., в което изрично било
предвидено съобщението за подадената от З. жалба да се постави на определеното
за това място в съда, което в случая е официалната страница на АСВТ.
Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 30.08.7017 г., от която дата
следва да тече 14-дневният срок за оспорване на действието. Жалбата против него
е подадена на 29.03.2018 г., близо половин година по-късно, поради което същата
следва да се счита за просрочена, поради което се явява недопустима за
разглеждане.
2.Алтернативно, при положение че настоящият съд счете
същата за допустима, се правят възражения по съществото на оплакването.
Ответната страна счита, че обработването на лични данни на З. няма характера на
неправомерно действие от страна на АСВТ.
Следва да се счита, че той чрез конклудентни действия е изразил съгласието си
за осъществяването на тези действия. Данните за него са събрани и обработени с
негово знание, по повод подадената от него жалба против оспорената от него
норма от общинската наредба. След като обработването на личните данни на П.
попада в някоя от хипотезите на чл. 4, ал. 1, от ЗЗЛД, то тази дейност следва
да се счита за законосъобразна. В случая обработката на личните му данни е на
основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от закона.
3.На следващо място ответникът напомня, че съдебните
заседания са публични и провеждането им е свързано с огласяване на лични данни
на страните по делото. Публикуваното съобщение е реализация на принципа на чл.
12 от АПК за публичност и прозрачност на
процеса с оглед възможността на заинтересованите да встъпят или да се
присъединят към оспорването на основание чл. 189, ал. 2 от АПК.
4.Оповестяването на имената и местожителството на
жалбоподателя по съответния начин нито застрашава, нито нарушава правата му,
също така и не надхвърля целите, за които са обработени тези данни с оглед
обществения интерес.
В писмената си защита З. сочи, че не е налице основание
за публикуване на имената му в сайта на АСВТ и предоставяне на свободен достъп
до тази информация публично толкова дълго време. Именната му конфигурация е
единствената такава в страната, за което представя доказателства – извадка от
НБН.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
страните не се явяват, респективно – не изпращат свои представители.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна
по следните съображения:
По делото не е налице спор по фактите. На 28.08.2017 г.
на сайта на Административен съд Велико Търново е публикувана информация относно
адм. д. № 623 от 2017 г., до която всеки външен потребител има свободен достъп.
В публикацията се съдържа информация затова, че настоящият жалбоподател, чиито
три имена са цитирани в пълнота, е подал жалба против конкретна нормативна
разпоредба от подзаконов нормативен акт на Общински съвет Велико Търново, по
повод на която е образувано административното дело пред същия съд. Информацията
е публикувана на 28.08.2017 г., видно от отразеното там, била е налична в сайта
към датата на подаване на жалбата – 28.03.2018 г. ГАС е направил проверка, при
която е установил, че тя е била на сайта и към 14.05.2018 г., както и към
настоящия момент, като трите имена на жалбоподателя са изписани в обявлението
за това административно дело.
Видно от подадената информация от секретаря на Община
Пловдив въз основа на направена справка от Национална база данни „Население“, в
Република България има само едно лице с това име.
Публикуването на обявлението на интернет страницата на
съда е направено въз основа на Разпореждане от 28.08.1017 г. на същия съд, с
което са конституирани страните по делото и същото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание. В Разпореждането е предвидено следното: „Да се
изготви и изпрати за обявяване в „Държавен вестник“, съобщение за оспорването
на основание чл. 181, ал. 1 от АПК, в което да се посочи частта на оспорената
Наредба и номера на образуваното дело. Копие от обявлението да се постави на
определеното за това място в съда и се публикува в Интернет страницата на
Върховния административен съд.“. В съдебния акт не е посочено нито публикуване
на обявлението в сайта на Административен съд Велико Търново /“определеното за
това място в съда“ не е задължително да е на интернет страницата му/, нито при
публикуването му да се посочат трите пълни имена на жалбоподателя.
В приложената призовка /л.17/ до жалбоподателя, изпратена
му по повод адм. д. № 623 от 2017 г. на АСВТ, същият е известѐн, че следва да се яви на 13.10.2017 г.
в същия съд за участие в открито съдебно заседание по това дело. От тази
призовка не може да се направи извода, че З. е бил наясно при получаването й за
направената в сайта на съда публикация, съдържаща трите му имена. Напълно
възможно е той да е взел участие в делото без към този момент въобще да е бил
наясно за нея. Вярно е, че с получаването на призовката той е получил и препис
от горепосоченото разпореждане, но в него никъде не е посочено, че в тази
публикация се съдържат трите му имена. Напротив, както бе отразено по-горе в
обявлението е следвало да се посочи „частта на оспорената наредба и номера на
образуваното дело“. Не се предвижда публикуване на друга информация и други
реквизити.
ГАС приема, че това публикуване съставлява действие,
извършено от името и за сметка на ответника, което не се базира на
административен акт, нито на нормативен такъв. То не е направено въз основа на
специално разпореждане на административен орган. Най-вече няма предвиждане нито
в правните норми, нито в административен акт при тази публикация да се изписват
трите имена на жалбоподателя.
В тази връзка по отношение на възражението на ответника
за преклудиране на жалбата поради изтекъл срок за оспорване ГАС намира, че не е
налице изтичане на този срок, т.к. по делото не са налице данни, от които да е
видно, че жалбоподателят е узнал за публикацията по-рано от деня, предхождащ
датата, на която е подал процесната жалба. Освен това, видно от извлеченията от
регистрите на АСВТ, действието все още не е преустановено, имената на
жалбоподателя и към момента са вписани в сайта на съда във връзка с
горепосоченото адм. дело и всеки субект има достъп до тях. Ако е налице
неправомерно действие, то същото е продължено, т.к. трае постоянно – от момента
на публикация до сега и преклузивен срок за подаване на жалба против него с
искане да се установи неговата незаконосъобразност, не е започнал да тече.
Затова жалбата следва да се разгледа и се разглежда по същество.
Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД "администратор
на лични данни е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната
власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице
определя целите и средствата за обработване на личните данни или обработва
лични данни, видът на които, целите и средствата за обработване се определят
със закон, в които случаи администраторът или специфичните критерии за неговото
определяне са нормативно уредени. В тази връзка и АСВТ се явява администратор
на лични данни, вкл. досежно страните по дела, гледани от него.
Легалната дефиниция за лични данни се съдържа в чл. 2,
ал. 1 от ЗЗЛД - всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е
идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез
идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Безспорно
пълното изписване на трите имена на едно физическо лице, които са и единствени,
като конфигурация, в държавата, са лични данни, които са достатъчно
индивидуализиращи в степен да се установи самоличността на лицето, подало жалба
до съда и станало инициатор за съдебното производство. Тези данни са огласени
извън съдебното производство и до тях достъп има всяко друго лице.
Както бе посочено по-горе не съществува нормативна
разпоредба, по силата на която подобна публикация да следва да бъде направена в
този й вид и с това съдържание. Съгласно чл. 181, ал. 1, във вр. с чл. 188 от АПК в съобщението до „Държавен вестник“, което се публикува от съдилищата по
повод оспорване на поздаконови нормативни актове или части от тях, се посочват
само „оспореният административен акт или негова част и номера на образуваното
дело“, както е предвидил и съдия-докладчикът в цитираното вече свое
разпореждане по адм. д. № 623 от 2017 г.
по описа на АСВТ. Според чл. 181, ал. 2 от кодекса копие от това, точно,
обявление, се публикува „на определеното за това място в съда и се публикува в
Интернет страницата на Върховния административен съд“, като не е налице
предвиждане от страна на законодателя към него да се вмъкват добавки.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД "Обработване на
лични данни" е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да
се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства,
като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение,
възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване,
разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране,
заличаване или унищожаване. В случая съдът приема, че е налице обработка на
личните данни на ищеца от страна на ответника, като оспорената част от тази
обработка касае тяхното разкриване и разпространяване като форма и съдържание.
Принципът при обработка на лични данни е, че тя е
недопустима, освен по изключенията, предвидени изрично в правните норми. Съгласно
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо
само в случаите, когато е налице едно от следните условия: 1.обработването е
необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора
на лични данни; 2.физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично
своето съгласие; 3.обработването е необходимо за изпълнение на задължения по
договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна,
както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово
искане; 4.обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на
физическото лице, за което се отнасят данните; 5.обработването е необходимо за
изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;
6.обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със
закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните;
7.обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на
администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните,
освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото
лице, за което се отнасят данните.
ГАС не намира да е налице което и да било от изброените
основания, които дават на администратора на ЛД право да ги разпространява и
разкрива публично, чрез публикация в сайта си и да ги съхранява там. Както бе
посочено по-горе правните норми не дават на администратора подобна възможност.
Освен това настоящият съдебен състав не приема тезата на последния, че З. е дал
разрешение личните му данни да стават достояние до широката общественост по
този начин. Подписвайки депозираната от него жалба той дава единствено началото
на едно административно съдопроизводство, но съгласие в такава насока не може
да се презумира, т.к. релевантните нормативни актове и съдържащите се в тях
правни норми не предвиждат такова.
В случая не става въпрос за принципно оспорване на
обработката на данните на З. от страна на съда, а за конкретна част от нея –
въпросното публикуване, посредством което процесната лична информация се
разпространява и разкрива. В тази си
част обработката се явява незаконосъобразна. За да е тя такава, не е необходимо
лицето да е претърпяло някакви конкретни вреди или дори да е установило, че по
отношение на него има такава възможност. То има право да иска преустановяване
на действия, нарушаващи правата му по ЗЗЛД /чл. 39, ал. 1 от същия/. Наличие на
причинени вреди следва да се установи от него само в производство по ал. 2 за
търсене на обезщетение, но подобна претенция той не отправя, поради което и
такъв елемент съдът не следва да установява в рамките на настоящото
административно производство.
Нещо повече, специалната разпоредба на чл. 64, ал. 1 от
Закона за съдебната власт /ЗСВ/ регламентира изрично, че актовете на
съдилищата, а такива са не само решенията, но и разпорежданията, каквото е
това, въз основа на което е направена процесната публикация, се публикуват
незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при
спазване изискванията на ЗЗЛД, като според ал. 3 публикуването им се извършва
по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица, упоменати в
тези актове. В случая тази разпоредба несъмнено не е била спазена и към
момента, вкл. и към датата на подаване на процесната жалба – 29 март, 2018 г.,
тя се нарушава. Дори и преди редакция на чл. 64, ал. 2 от ЗСВ от ноември, 2017
г. е била налице такава забрана, която е била нарушена към датата на самата
публикация – 28.08.2017 г.
По причина, че при публикуване на данни за адм. д. № 623
от 2017 г. по описа на АСВТ личните данни на жалбоподателя З. не са били
анонимизирани, се налага изводът, че администраторът на лични данни и настоящ
ответник е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал., от ЗЗЛД, във вр. с чл. 64 от ЗСВ, като не е предприел необходимите технически и организационни мерки за
защита на личните данни на оспорващия, вследствие на което същите са били обект
на неправомерен достъп и разпространение до неограничен кръг лица, посетили
страницата на АСВТ. По тази причина жалбата на З. следва да се счита за
основателна, а ответната страна следва да бъде задължена да заличи
публикуваните на интернет страницата си лични данни, а именно – трите имена на
същия. В аналогичен смисъл, напр., Решение № 1255 от 29.01.2018 г. по адм. д. №
5943 от 2017 г. на пето отделение на ВАС; Решение № 1037 от 10.05.2018 г- по
адм. д. 862 от 2018 г. на Адм. съд Пловдив.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на обезщетение за направените от
него разноски във връзка с делото, които се равняват на обща стойност от 560.00
лв., от които 10.00 лв. платена държавна такса и 550.00 лв. заплатен адвокатски
хонорар.
Воден от горното и на основание чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно действие на Административен
съд Велико Търново, администратор на лични данни, изразяващо се в неправомерно
обработване на лични данни – разкриване, разпространение, поддържане на
публичен достъп до тях чрез публикуване на трите имена на П.Т.З. в интернет
сайта си по адм. д. № 623 от 2017 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Административен съд Велико Търново в 3-дневен срок
от влизане в сила на настоящия съдебен акт да заличи данните на П.Т.З. от сайта
си по повод адм. д. № 623 от 2017 г.
ОСЪЖДА Административен съд Велико Търново да заплати на П.Т.З.
***, ЕГН: **********, деловодни разноски на стойност 560.00 лв., съставляващи
заплатена държавна такса в размер на 10.00 лв. и договорен и заплатен адвокатки
хонорар на стойност 550.00 лв.
Настоящото съдебно решение подлежи на обжалване с
касационна жалба, подадена в 14-дневен срок чрез Административен съд Габрово до
Върховен административен съд.
Препис от съдебното решение да се връчи на страните в
едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА