№ 17971
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:...............
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20231110167168
по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 221, ал. 2 от КТ.
Ищеца ..........., със седалище и адрес на управление .........., твърди в
исковата си молба, че с ответницата бил сключен безсрочен Трудов
договор № ........., като впоследствие същия бил прекратен със Заповед №
......... г. поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за неявяване
на работа в периода 08.11 – 10.11.2023 г. Като се позовава на уговореното в
трудовия договор, както и в разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ, счита, че за
него е налице правен интерес да поиска от съда да постанови решение, с което
да осъди ответницата да заплати процесната сума, като се претендират и
сторените съдебни и деловодни разноски. В съдебно заседание искът се
поддържа.
Ответницата П. И. Ч. с ЕГН **********, от ........ в срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подала писмен отговор, не е
представила доказателства, но се явява в съдебното
заседание по делото и моли иска да бъде отхвърлен, тъй
като е имала обективни причини за отсъствието от работа
в посочения период.
1
Като взе предвид направените по делото искания и възражения,
както и представените доказателства, от фактическа страна съдът
приема за установено следното:
По делото не се спори между страните, а е видно и от представеният и
приет като доказателство по делото Трудов договор № ........., че между ищеца
и ответницата е възникнало трудово правоотношение, като ищцата приела да
изпълнява длъжността „Охранител" в Териториално поделение на ищцовото
дружество в гр. София. От приложената и приета като доказателство по
делото Заповед № ......... г. се установява, че поради неявяване на работа в
периода 08.11 – 10.11.2023 г., работодателят е наложил на ответницата
дисципланарно наказание „уволнение“, както и със същата дата е прекратено
трудовото правоотношение поради налагане на дисципланарно наказание
„уволнение“. Видно от приложената обратна разписка, заповедта била
изпратена на ответницата, но същата отказала да я получи, поради което
пощенската служба е отбелязала, че по желание на пожлателя, пратката следва
да се върне на подателя.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението,
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага, като съгласно ал. 2 на същия член заповедта за дисциплинарно
наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се
отбелязва датата на връчването, а при невъзможност заповедта да бъде
връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с
препоръчано писмо с обратна разписка. Съгласно чл. 195, ал. 3 от КТ
дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на
заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване,
когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Процесната
Заповед № ......... г. не е обжалвана от страна на ответницата, поради което и
същата е влязла в законна сила. Самата ответница в проведеното по делото
открито съдебно заседание по делото не оспорва този факт и не твърди да са
налице висящи производства по оспорване на законността на уволнението.
С протоколно определение от 20.09.2024 г., доколкото не е налице спор
между страните по делото, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелство факта, че БТВ на ответницата е в размер на 2 100
2
лева.
Съгласно чл. 221, ал. 2 от КТ при безсрочно трудово правоотношение
при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието. Не се спори между страните, а се установява и от
представеният трудов договор, че срокът на предизвестието е 60 дни, тоест
два месеца. С оглед горното съдът счита, че иска е основателен и доказан и
следва да бъде уважен изцяло, като ответниицата следва да бъде осъдена да
заплати сумата в размер на 4 200 лева.
С оглед изхода на делото право на приисъждане на разноски има ищеца,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. По делото е представен списък на разноските по
чл. 80 от ГПК, против който ответниицата не е възразила. Въпреки това обаче
съдът счита, че от списъкае на разноските следва да бъде изключена
гаранцията в размер на 840 лева за обезпечаване на иска, тъй като същата
подлежи на връщане на ищеца при условията на чл. 402 – 403 от ГПК след
приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по делото и
отмяна на допуснатото обезпечение,2 и същата не следва да бъде присъждана
на ищеца. С оглед горното следва ответницата да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата в размер на 908 лева, от които 168 лева заплатена
държавна такса и 740 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. И. Ч. с ЕГН **********, от ........ да заплати на ...........,
със седалище и адрес на управление .........., сумата в размер на 4 200
(четири хиляди и двеста) лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2
от КТ, както и сумата в размер на 908 /деветстотин и осем/ лева,
представляваща направени по делото разноски – 168 лева заплатена държавна
такса и 740 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат, на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
3
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4