Р Е Ш Е Н И Е
№ 228
Стара Загора, 10.11.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Албена Ангелова
и с участието на прокурор Г. Николов
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 169 по описа за 2023г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Б.И.Н. с
адрес ***, против Решение № 227 от 02.06.2023г., постановено по АНД № 701/ 2023г.
по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и
законосъобразно Наказателно постановление № 22-1228-004721 от 08.02.2023г.,
издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на
МВР – Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във
вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от
въззивния съд извод, че административнонаказателното обвинение за извършени от
него нарушения по чл. 183, ал.5, т.1 във вр. с чл. 6, т.1 от ЗДвП и по чл. 185
във вр. с чл.150а, ал.1 от ЗДвП, е доказано по безспорен начин. Поддържа, че лисват
каквито и да е било надлежни доказателства, въз основа на които да се приеме за
установена и доказана по несъмнен начин описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка. Обосновава, че доколкото извършването на вменените му
нарушения при посочените в наказателното постановление време, място и
обстоятелства, се основават на попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП, която
обаче не е подписана от собственика на МПС, при управлението на което се твърди
да са допуснати нарушенията, е липсвало каквото и да е било основание за
ангажиране на административнонаказателната му отговорност. С подробно изложени
съображения по наведеното касационно основание е направено е искане обжалваното
съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което
да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № 22-1228-004721 от 08.02.2023г. на Началник група в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба – Началник група в сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител, в
представеното писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните по делото
доказателства и установената фактическа обстановка, в съответствие и при
правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил
обжалваното наказателно постановление.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното
решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Производството пред Старозагорския
районен съд се е развило по жалба на Б.И.Н. против Наказателно постановление
/НП/ № 22-1228-004721 от 08.02.2023г., издадено от Началник група в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АД бл. № 231043/ 22.12.2022г.,
на Б.Н. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер 100лв.,
на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП и глоба
в размер на 20лв., на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава
на това, че на 28.08.2022г. около 08.43 часа в гр. Стара Загора по бул.
„Славянски“ на кръстовището с бул. „Руски“, Б.Н. управлява л.а Хонда с рег. № ******,
собственост на „ДИЗЪРТ СТОРМ ГРУП“ ЕООД с управител М.Б.Н., като на кръстовището
с бул. „Руски“ навлиза и преминава на неразрешен червен сигнал на светофарната
уредба, работеща в нормален режим на работа. Посочено е в НП, че АУАН е
съставен на основание чл.40, ал.4 от ЗАНН въз основа на официален документ –
писмо изх. № 10-11-12562/ 2022г. на Община Стара Загора. Нарушителят е
установен на 16.12.2022г. при попълнената декларация по чл.188 от ЗДвП от
управителя на фирмата – собственик на МПС, като при съставянето и връчването на
АУАН водачът представя СУМПС № ********* с изтекъл срок на валидност – валидно
до 14.05.2022г.
Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно
постановление, по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването
на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания
и процесуални правила. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил
извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано извършването от
Б.Н. на съставомерни от обективна и субективна страна деяния, правилно
квалифицирани като административни нарушения по чл. 183, ал.5, т.1 във вр. с чл.
6, т.1 от ЗДвП и по чл. 185 във вр. с чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за което на
нарушителя са наложени предвидените в закона по вид и размер административни
наказания.
Решението на Старозагорския
районен съд е постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона.
По отношение на наложеното на
Б.Н. административно наказание на основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП:
Изцяло
се споделя извода на въззивния съд, че извършването на нарушение на чл.6, т.1
от ЗДвП на посочените в наказателното постановление време, място и
обстоятелства при управлението на л.а Хонда с рег. № ******, е установено и
доказано по несъмнен начин. Необосновано, от гл.т на доказателствата и
неправилно, от гл.т на закона обаче съдът е приел, че за това нарушение следва
да бъде ангажирана отговорността на санкционираното лице – Б.И.Н.. Административнонаказателното обвинение за
допуснатото от Б.Н. нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП на 28.08.2022г. около 08.43
часа, в гр. Стара Загора по бул. „Славянски“ на кръстовището с бул. „Руски“, при
управление на л.а Хонда с рег. № ****** (навлизане и преминаване на
кръстовището с бул. „Руски“ на неразрешен червен сигнал на светофарната
уредба), се основава изцяло на представена Декларация за предоставяне на
информация във връзка с разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, подписана от М.Б.Н.. Съгласно
разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание
се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство (чл.188, ал.2
от ЗДвП). Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че подаването
на декларация по чл.188 от ЗДвП относно лицето, на което е предоставено управлението
МПС към момента на извършването на нарушението, законът регламентира като право
единствено на собственика на МПС, респ. на законния представител на
юридическото лице, когато МПС е собственост на ЮЛ. Изведено от съдебната
практика такова право имат и ползвателите на МПС, регистрирани по реда на чл.
4, ал. 3 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства т. е правото по чл.188, ал.1 и ал.2 от ЗДвП има и физическо или
юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно
основание, различно от правото на собственост, вписано в свидетелството за
регистрация като ползвател на превозното средство по искане на собственика. В
случая от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че към
датата на нарушението (28.08.2022г.), МПС, с което е извършено нарушението (л.а
Хонда с рег. № ******), не е било собственост нито на „ДИЗЪРТ СТОРМ ГРУП“ ЕООД
(с едноличен собственик на капитала и управител на дружеството М.Б.Н.), нито на
физическото лице М.Б.Н.. Самата декларация по чл.188 от ЗДвП, е подписана от
Михаела Недева не като собственик на МПС, нито като управител на „ДИЗЪРТ СТОРМ
ГРУП“ ЕООД, а като ползвател на МПС, но липсват данни Михаела Недева да е
регистриран по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. ползвател
на л.а Хонда с рег. № ******. Противно
на приетото от Старозагорския районен съд, съгласно справка за промяна на
регистрацията на МПС, собственици на л.а Хонда с рег. № ****** не са две лица,
а като собственик/ притежател на СР е отразено единствено лицето И.П.Г. при
посочена дата на придобиване на автомобила – 06.05.2016г. Другото отразено в
справката лице – И.Б. Н., е посочено като предал/получил СР. При наличието на
отразени в системите на МВР, както към датата на съставяне на АУАН, така и към
датата на издаване на НП, на данни относно
придобиването на собствеността на МПС от И.Г. на 06.05.2016г.,
актосъставителят, съотв. административнонаказващият орган необосновано са
приели, че нарушителят се явява установен въз основа на подписаната от М.Б.Н.
декларация по чл.188 от ЗДвП. Посочената декларация, доколкото не е подадена от
собственика/ законен представител на собственика на МПС, нито от регистриран по
реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. ползвател на МПС, не
представлява валидно основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на лицето, посочено в декларацията като лице, управлявало
автомобила на датата и по време на извършване на нарушението.
С оглед на което и при липсата на каквито и да е било доказателства, че на
посочените в НП време, място и обстоятелства Б.Н. е управлявал МПС, с което е
извършено санкционираното нарушение, наказателното постановление в частта му, с която на Б. Н. е
наложено административно наказание на основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, е незаконосъобразно и неправилно е било
потвърдено от Старозагорския районен съд.
По отношение на наложеното на
Б.Н. административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.
150а, ал.1 от ЗДвП:
На първо място следва да се отбележи,
че нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП, е налице
формулирано от фактическа страна административнонаказателно обвинение за
допуснато от Б. Н. нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП – обективирана е единствено констатацията, че при съставянето и връчването
на АУАН водачът представя СУМПС № ********* с изтекъл срок на валидност –
валидно до 14.05.2022г. А по изложените по-горе съображения за недоказаност на
факта, че на 28.08.2022г. Б.Н. е управлявал л.а Хонда с
рег. № ****** към момента на констатираното нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП при управлението на този автомобил, следва извода, че не е доказано
наличие на поведение на санкционираното лице, сочещо на съставомерно
от обективна и субективна страна изпълнително деяние, квалифицирано като
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
По изложените съображения за
фактическа и доказателствена необоснованост на административнонаказателното обвинение
за извършени от Б.Н. нарушения по чл. 183, ал.5, т.1 във
вр. с чл. 6, т.1 от ЗДвП и по чл. 185 във вр. с чл.150а, ал.1 от ЗДвП, съдебното
решение, като постановено в нарушение на закона, следва да бъде отменено.
Вместо него следва да се постанови друго, с което изцяло да бъде отменено Наказателно постановление № 22-1228-004721 от 08.02.2023г. на Началник
група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора.
Предвид изхода на делото искането на касационния
жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Областна
дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Б.Н. сумата
от 300 лева, представляващо договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, съгласно договор за правна защита и съдействие от
03.04.2023г.
Водим от горните мотиви и
на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение
№ 227 от 02.06.2023г., постановено по АНД № 701/ 2023г. по описа на
Старозагорския районен съд и вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1228-004721 от
08.02.2023г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с което на Б.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
са наложени административни наказания - глоба в размер 100лв., на основание
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП и глоба в размер
на 20лв., на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати Б.И.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 300 /триста/ лева – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.