О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 07.05.2020г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав
На 07.05.2020година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ И.
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз. гр. дело №223 по описа
за 2020г.
За да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания"ЕАД
гр.София, чрез юрисконсулт Й.Й., против Решение №271/20.12.2019г. на Елховски районен съд по гр.д.№357/2019г., с което е
отхвърлен предявеният от въззивното дружество против К.В.П. *** иск с правно
основание чл.422 ГПК,вр. с чл.415 ГПК за признаване
за установено вземането на ищеца за сумата 394,95лв. - главница, договорна
лихва в размер на 170,60лв. за периода 12.07.2016г.-06.11.2017г., неустойка за
неизпълнение на задължение в размер на 384,06лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 65,39лв. и законна лихва
в размер на 40,60лв. за периода от 07.11.2017г. до 13.03.2019г., дължими по
договор за кредит от 17.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата
от 394,95лв. от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
25.03.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№156/2019г.
по описа на ЕРС.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е
редовна и допустима, при което съдът следва да се произнесе по
доказателствените искания на страните и насрочи делото за разглеждане в открито
с.з., като преди това съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК извърши доклад на въззивната
жалба, както следва:
Оплакването на въззивника е за неправилност
на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния закон. Счита
за неправилен извода на районния съд, че предсрочната изискуемост
на процесния договор за кредит, не е надлежно обявена
на длъжника и това е основание за отхвърляне на иска. Въззивното дружество
сочи, че сключеният с ответницата договор за кредит е револвиращ
и дължимите от кредитополучателя суми от
предоставяния му кредитен лимит и лихви е следвало да се погасяват ежемесечно,
което обстоятелство не е съобразено от съда. Въззивникът излага, че със
заключението на вещото лице по делото е установено, че ответницата е усвоила
заемната сума по кредита в периода 15.01.2016г.-19.09.2016г., а съгласно чл.3,
ал.2 от договора е следвало да заплаща текущото си задължение до второ число на
месеца, което е и падеж на задължението, при което се налага изводът, че падежът
на последната претендирана главница е настъпил на
02.10.2016г. и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение няма непадежирали задължения, по
отношение на които да се прилага твърдяната от
първоинстанционния съд необявена предсрочна изискуемост,
като и договорната лихва от 170,60лв. е с настъпил падеж към момента на
депозиране на заявлението, тъй като е начислена за периода 12.07.2016г.-06.11.2017г.,
а дължимата неустойка е уредена в чл.12 от договора. Относно обезщетението за
забава в размер на 53,98лв. се твърди, че макар началният му момент да е
обвързан с датата, на която кредиторът е считал целия кредит за предсрочно
изискуем, то същото обезщетение се дължи на основание чл.86 ЗЗД от деня на
забавата на длъжника. В обобщение въззивникът счита,
че районният съд е следвало да вземе предвид, че е настъпил падежа на всички
негови вземания и няма как да настъпи предсрочна изискуемост
на същите, като позоваването на предсрочната изискуемост
от ищеца не променя основанието на иска, което е неизпълнението на договора от
17.12.2015г. Въззивникът е оспорил и другия решаващ извод на районния съд за
отхвърляне на исковете - че длъжникът не е уведомен за извършените цесии.
Изтъква, че с експертоното заключение по делото е
установено, че от 13.06.2018г. ответницата е осъществявала плащане към новите
си кредитори, или очевидно е била уведомена и е знаела за цесиите, като този
факт не е бил оспорен от нея в хода на делото и е следвало да бъде счетен за
безспорен. По тези съображения въззивникът моли за
отмяна на решението на ЕРС и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което да уважи предявеният иск за
установяване на вземането му срещу длъжника, ведно с присъждане на разноските в
заповедното и в исковото производство.
В срока по чл.263, ал1 ГПК не е подаден
писмен отговор от въззиваемата К.П..
С въззивната
жалба дружеството "Агенция за
събиране на вземания"ЕАД е приложило два броя уведомителни писма за
извършена цесия. Макар въззивникът изрично да не е
посочил, че желае приемането на писмата като нови писмени доказателства пред
въззивната инстанция, ЯОС счете, че същите не следва да се приемат, тъй като в
случая по отношение на тези доказателства намира приложение ограничението по
чл.266, ал.1 ГПК относно новите доказателства във въззивното производство.
Въззивното дружество не сочи причините, поради които не е представило тези
писмени доказателства с исковата молба, в първото открито съдебно заседание
след доклада на първоинстанционния съд и до приключване на съдебното дирене в
първата инстанция, като липсват и данни същите доказателства да не са допуснати
от районния съд поради процесуални нарушения. Видно е, че и двете писма са
изпратени преди подаване на исковата молба, като липсват данни същите да са
връчени на длъжника и на коя дата, при което е опровергано твърдението в
жалбата, че непредставянето на доказателствата пред
районния съд е по обективни причини. Поради това ЯОС приема, че са преклудирани
правата на въззивника в производството пред въззивната инстанция да ангажират
сочените писмени доказателства - два броя уведомителни писма.
Предвид горното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника за приемане на два броя уведомителни
писма за цесия.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 23.06.2020г. от 9.30ч.
За с.з. да се призоват страните, на които да се връчат преписи от настоящото определение
за становища по доклада.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.