Мотиви към присъда № 260035 от 26.05.2021г.
по нохд № 00270/2020г. по описа на Районен съд П.:
С обвинителен
акт на Районна прокуратура П. на М.Й.К. и М.П.С. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 330, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 18, ал.1 от НК, тъй
като на 26.10.2016г. в гр. П., в съучастие помежду си като съизвършители са се
опитали да запалят сграда (къща, находяща се в гр. П., ул. Ставропол № 6,
собственост на Е.И., В.И., И.И. и Л.К.) със
значителна стойност, възлизаща на 93 791 лева, като опита е останал
недовършен поради независещи от дейците причини (пожара е бил загасен от Е.И. и
Н.К.).
Съдебното
производство е разгледано по общия ред.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение на
двамата подсъдими, което счита за доказано по категоричен и безспорен начин. Пледира
на лицата да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от по една
година, което да бъде изтърпяно от М.К. при първоначален строг режим, а по
отношение на М.С. същото да бъде отложено за изпълнение за срок от три години в
хипотезата на чл. 66 от НК.
Подсъдимите М.Й.К. и М.П.С. не се признават за виновни по предявеното им
обвинение. Двамата дават обяснения, в които отричат да са автори на процесния
палеж. Реализирайки правото си на последна дума, молят да бъдат оправдани.
Защитниците на подсъдимия М.К. - адв.Е.Т. и адв. Г.Т. от ПАК, считат, че обвинението не е доказано по
безспорен и категоричен начин, поради което пледират за оправдаване на лицето.
Излагайки съображения в тази насока акцентират на показанията на св. Е.И.,
който като очевидец на деянието не е възприел присъствието на подзащитния им в
района на местопроизшествието. Изцяло оспорват достоверността на показанията на
св. М.Я. и на полицейските служители св.М.Д. и св. И.Д., които са производни
доказателствени източници. Излагат аргументи, че проведеното разследване в хода
на досъдебното производство не е пълно и обективно, предвид неизвършването на
процесуално-следствени действия, свързани с изследване на следи от запалителна
течност по ръцете на К., както и такива по доброволно предадените от него
маратонки. Предвид изложените съображения молят деецът да бъде оправдан по
предявеното обвинение.
Защитникът на подсъдимия М.С. – адв. З.К. от ПАК,
се солидализира с изложените аргументи от защитата на подсъдимия М.К.. Пледира
за постановяване на оправдателна присъда спрямо подзащитния й, поради
недоказаност на обвинението.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимият М.Й.К. е роден на ***г***,
където и живее. Има средно образование. Осъждан е за престъпления от общ
характер.
Подсъдимият М.П.С. е роден на ***г***.
Живее в същия град. Има средно образование. Осъждан е за престъпления от общ
характер.
Пострадалите Е.Е.И., В.И.И., И.Е.И. и Л.Е.К. са
съсобственици на наследствен имот, находящ се на ул. Ставропол № 6 в гр. П.,
ведно с намираща се в него двуетажна къща. Последната се обитава от св. Е.И.,
неговата майка – св. Н.Х.К. и сестра му – св. Е.В.Г., като първият ползва стая,
намираща се на втория етаж на сградата.
Около 02:00 часа на 16.10.2016г.
св. Е.И. се пробудил от шум, който идвал от улицата. Поглеждайки през прозореца
видял възникнал пожар, който бил обхванал входната дървена врата и дограмата на
първия етаж. От получаната светлина от
пламъците възприел в гръб отдалечаващ се човек, който тичал в посока от къщата
към ІV-то училище. Св. И. събудил майка си – св. Н.К. и сестра си – св. Е.Г.. Излязъл пред къщата, където видял на прозорец
на първия етаж на сградата бутилка от 10 литра за минерална вода. С дърво я блъснал на земята и усетил миризма
на бензин или нафта. Със св. К. се опитали да потушат пожара, като същевременно
се обадили и на тел. 112. Във връзка с този сигнал на място пристигнал
автопатрул 230 на Второ РУ П., в чийто
състав бил св. И.И.Д.. Последният възприел да гори
намираща се пред къщата купчина дърва за огрев и да излиза дим от дограмата на
първия етаж. Пристигналият пожарникарски екип ликвидирал напълно огнището на
пожара.
Същият ден - 26.10.2016г., от
03:30 часа до 04:00 часа, бил извършен оглед на местопроизшествието, при който
бил направен и съответен брой фотостимки. Като веществени доказателства били
иззети 2 броя стопилки и 1 брой обгорял свитък от вестник.
Съгласно заключението на вещото
лице по пожаро-техническата експетиза, пожарът е възникнал в следствие на
умисъл предвид установените две самостоятелни огнища на пожара - входната врата и прозорец на първия етаж
откъм ул. Ставропол, отстоящи едно от друго на разстояние около 3-4 метра, в
които са намерени иззетите като
веществени доказателства 2 броя стопилки, характерни за пластмасови туби от
минерална вода и тъмни петна, характерни за петролни продукти. Екпертът е
обосновал извод, че за възникването на пожара е използван огнеизточник, а за
ускорител на горенето е използвана запалителна течност, с която са поляти
дървените врати и прозорци на първия етаж. Вещото лице е заключило, че е
съществувала реална опасност пожара да се разпространи вътре в къщата при
ненавременно забелязване и несвоевременно гасене от живущите в сградата.
От заключението на назначената в
хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза се установява,
че стойността на къщата, предмет на инкриминираното деяние възлиза на обща
стойност 93 781 лв, която е 223,3 пъти по-голяма от определения за
страната размер на минималната работна заплата
към м.октомври 2016г.
По доказателствата:
Не се спори, че
пожарът на 26.10.2016г. на къщата, намираща се на ул. Ставропол № 6 в гр. П. е
възникнал умишлено, предвид приетия като писмено доказателство протокол за
оглед на местопроизшествие, ведно с приложения към него фотоалбум и на базата
на приетото като пълно, обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните
заключение на извършената пожаро-техническата експетиза.
Не е спорно, че стойността на предмета на
инкриминираното деяние възлиза на 93 781 лв, която е 223,3 пъти по-голяма
от определения за страната размер на минималната работна заплата към м.октомври
2016г., т.е. стойността покрива критерия „значителна стойност” по смисъла на
чл. 330, ал.1 от НК, тъй като надхвърля 14 минимални работни заплати за страната
към датата на деянието.
По делото
безпротиворечиво и еднопосочно се доказа,
че към момента на възникване на пожара в къщата са се намирали св. Е.Е.И., св. Н.Х.К. и св. Е.В.Г.. От показанията на св. Е.И.,
дадени в хода на досъдебното производство, на които обвинението гради
обвинителната теза, става ясно, че през нощта на 26.10.2016г. е чул шум, който
идвал от улицата пред къщата. Твърди, че е станал от леглото, погледнал е през
прозореца на стаята и е видял в гръб мъж с тъмни дрехи, който тичал в
продължение на около 15 метра в посока от къщата към ІV-то училище.
Свидетелства, че по походката на отдалачаващия се човек е разпознал подсъдимия М.С.,
който познавал. В хода на съдебното следствие Е.И. възпроизвежда факта, че е
възприел бягащо лице, което се отдалечавало от къщата, като уверено и без
елементи на колебания заявява, че в същият не е разпознал нито един от двамата
подсъдими. Твърди, че не е казвал пред полицаите, които са посетили
местопроизшествието, че е видял въпросната нощ подсъдимия М.С., а е описал
визуално лицето, което е бягало от пожара и по дадената от него характеристика
на походката, същите са заявили, че тя отговаря на тази на подсъдимия М.С..
Св. Н.К. свидетелства, че е възприела
непосредствено пожара. Същата не е видяла намиращи се в района лица. В хода на
досъдебното призводство е разказала, че е чула от сина си, че е разпознал в
бягащия от къщата човек подсъдимия С., което отрича в хода на съдебното
производство. Именно предвид
съществените противоречия със заявеното от
св. Е.И. и св. Н.К. в хода на досъдебното производство относно
обстоятелството дали първият е разпознал в бягащия от запалената къща човек
подсъдимия М.С. показанията на двамата свидетели от досъдебното производство са
прочетени в хипотезата на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК при което и
двамата категорично отричат това обстоятелство.
При това положение настоящият състав намира, че техните показания от
досъдебното производство не представляват достатъчна доказателствена основа, за
да може да се формира извод, че подсъдимия С. е бил възприет като бягащото от
мястото на пожара лице, тъй като съдът дава вяра на показанията на двамата
свидетели, дадени в условията на състезателност в хода на съдебното следствие.
Константна е съдебната практика, че депозираните по реда на чл. 281, ал.4, вр.
ал.1 от НПК показания не могат да послужат като основание за постановяване на
осъдителна присъда, когато не се подкрепят от други събрани по делото
доказателства. В конкретния случай показанията на свидетеля Е.И. от досъдебното
производство е единствения доказателствен източник, в който се твърди факта, че
подсъдимия С. е бил разпознат като отдалечаващото се от пожара лице, а от друга страна в хода на
съдебното следствие свидетелят категорично се е отрекъл от обстоятелствата, за
които е дал показания пред разследващия орган, сочейки, че по даденото от него
описание пристигналите на мястото на палежа полицаи са посочили, че
особеностите в походката отговарят на тези на подсъдимия С.. Обективната оценка
на така посочените обстоятелства налагат извод, че следва да бъдат ценени
показанията на Е.И., дадени в хода на съдебното следствие, а не тези депозирани
по досъдебното производство, въпреки приобщаването им по реда на чл. 281, ал.4,
вр. ал.1 от НПК. При положение, че св. И. е разпознал в бягащия човек
подсъдимия С. и е посочил недвусмислено неговата самоличност на полицейския
служител И.И.Д., не може да намери убедителен отговор
въпроса защо разследващите органи е следвало да подкрепят тези негови показания
и с доказателства, събрани чрез
извършено разпознаване на това лице от св. Е.И.. Известно е, че съгласно
чл. 169, ал.1 от НПК разпознаването се извършва, когато за изясняване на
обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичността на лица и
предмети, а съмнение в идентификацията на личността на подсъдимия С. не би
следвало да съществува, ако се приемат твърденията на св. И.Д., че
недвусмислено И. е назовал лицето, което е възприело да се отдалечава от
мястото на пожара. При разпознаването на 24.01.2017г. съдът счита, че не са и
спазени условията и процедурата за провеждането му, тъй като непосредствено
преди самото разпознаване не е извършен разпит на разпознаващото лице. Св. Е.И.
е разпитват три пъти – с протокол за разпит от 26.10.2016г. за времето от 04:07
часа до 04:30 часа и с два протокола на 19.01.2017г. – за времето от
09:07 часа до 09:50 часа и в периода от 13:40 часа до 13:58 часа, но не и
непосредстевно преди самото разпознаване, каквото е изискването на чл. 170 от НПК. Още повече, че в проведените разпити свидетелят не е индивидуализирал
еднозначно възприетото от него лице, тъй като непосредствено след деянието е
свидетелствал, че е възприел високо около 170 см слабо лице, което в
последващите разпити характеризира като среден на ръст, с нормално
телосложение. Съдебният състав счита, че доказателствената стойност на извършеното на 24.01.2017г. разпознаване е
допълнително дискредитирано и доколкото разпознаващото лице е възприело
отдалачаващия се от пожара човек само по неговата походка откъм гърба, поради
което и показанията на Е.И., дадени в хода на съдебното следствие, че
извършеното разпознаване е било в статично положение на разпознаваните лица не
изразява сигурност в съпоставените обекти на разпознатото лице и подсъдимия С..
Това от своя страна навежда на извод за недостоверност на извършеното от този
свидетел разпознаване, тъй като същото не съответства на действителните му
обективни възприятия и на обективната действителност през нощта на 26.10.2016г.
Към извода на съда,
че не следва да се дава вяра на прочетените в хипотезата на чл. 281, ал.4, вр.
ал.1, т.1 от НПК показания на св. Е.И., дадени пред разследващия орган следва
да се посочи, че по време на разпитите му в досъдебното производство лицето е
било непълнолетно, предвид на което и не следва да се надценява тяхната
доказателствена тежест, отчитайки и факта, че тази фаза от наказателното
производство е продължила неоправдано дълго
– повече от три години, поради което и използването на неговите показания от
досъдебното производство като източник на доказателства (и то именно в
горепосочената хипотеза на чл. 281, ал.4 от НПК) следва да се отчита като
отклонение от принципа на състезателност и обективност.
По делото са налице
свидетелски показания на полицейските служители И.Д. и М.Д., провел т.нар.
„беседа” с подсъдимия С., които по отношение факта на авторството на
престъплението пресъздават твърдяна от тях възпроизведена от св. Е.И. и от
подсъдимия С. информация и в този смисъл съставляват производни доказателствени
източници, доколкото възпроизвеждат извън съдебни показания на двете лица.
Тяхната достоверност и доказателствена сила в голяма степен е занижена от
показанията на И. и от обясненията на С. в хода на съдебното производство, още
повече, че показанията и на двамата полицейски служители от хода на досъдебното
производство са приобщени при условията на чл. 281, ал.4 от НПК, поради което и
съдът не ги кредитира като обективно издържани.
Действително показанията на св. М.Я. от досъдебното производство
установяват относими към предмета на делото факти, но при оценка на
доказателствената им стойност съдът отчита тяхното кредитиране при условията на
чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, предвид коренно противоположните
показания, дадени от този свидетел при условията на състезателност в хода на
съдебното производство. Показанията му
пред разследващия орган не са надежден източник, че изложените събития са
проявени в действителност и предвид оценката им в контекста на чл. 121, ал.1 от НПК, поради което и съдебният състав ги изключи от доказателствената съвкупност
като тенденциозни и заинтересовани.
Същевременно от заключението на
назначената в хода на съдебното производство по искане на защитата на
подсъдимия М.К. видео-техническа
експертиза на предоставените по досъдебното производство записи от камери на
автосервиз „Дизел сервиз- Н. ЮМ” ЕООД, находящ се в гр. П., ул. Йордан Благоев
№ 54 се установява, че лек автомобил с неустановена марка и модел в 01:21 часа
се движи по ул. Йордан Благоев и на кръстовището с ул. Юрий Гагарин излиза от кадър. В 02:05 часа се наблюдава лек
автомобил наподобяващ по външни белези на заснетия в по-ранния час да се движи
по същия маршрут, като след това спира вляво на ул. Йордан Благоев, малко след
входа на вътрешния паркинг на ресторант „Елдорадо”. В 02:13 ч. към автомобила
се наблюдават силуетите на две лица, тичайки един след друг по ул. Йордан
Благоев, които се качват в автомобила. Лицата са с качулки на главите си, като
не се наблюдават лицевите им черти. При направената оценка на снимковите кадри
на лицата на записите вещото лице е извело извод, че извлечените фотокопия не
са годни за категорична идентификация на лицата.
Не може да не бъдат споделени възраженията на защитата на подсъдимия М.К.,
че непосредствено след инкриминираното деяние не са били извършени в
необходимия обем съответни процесуално-следствени действия, което е довело до
доказателствен дефицит по отношение на установяване на автора или авторите на
инкриминираното деяние.
В горния смисъл съдът отбелязва
на първо място, че разследващите органи са разполагали с неограничена
възможност след като още на 26.10.2016г. от М.П.С. са били взети обтривки от
ръце за наличие на летливи и лесно запалими вещества същите да бъдат изследвани
своевременно, като не е ясно по какви
причини това не е било сторено. Същото е релевантно и относно вземането на
обтривки и микроследи и от подсъдимия М.К., които биха били индиция за
авторството на деянието. Основателно е
възражението на защитата на подсъдимия К., че е недопустимо приобщените в хода
на досъдебното производство маратонки, които са предадени от това лице с
протокол за доброволно предаване още на
28.10.2016г. да не бъдат изследвани за установяване на следи от
престъпното деяние. В този смисъл съдът отбелязва, че този пропуск на
разследващите органи не може да се цени в тежест на подсъдимия.
На следващо място в протокола за оглед на местопроизшествие от 26.10.2016г.
е описано, че върху плочките на тротоара е било намерено „мазно петно с
размери от около 2м на 80 см“. Вещото
лице по назначената пожаротехническа експертиза при изготвяне на заключението
е направило извод, че на Ф.К. №№ 2, 4,
5, 6, 7 и 8 от приложения към протокола за оглед фотоалбум са заснети тъмни
петна, характерни за петролни продукти.
Разследващите органи, обаче, не са счели за необходимо да запазят и
впоследствие да изземат обтривки от тези петна, за да идентифицират по
категоричен начин запалимата течност, която е била използвана при запалване на
сградата и за която в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е
приел, че е бензин, който е бил закупен от подсъдимите на 25.10.2016г. от
бензиностанция „Титан”, находяща се на ул. Струма в П..
Не е спорен приетия механизъм на възникване на пожара, който е
изяснен с приетата по делото пожаротехническа експертиза, чието заключение
съдът прие като пълно, обективно и компетентно дадено. Обосновано и категорично
е становището на експерта, че пожарът е
възникнал от външната част на къщата, от
установените две самостоятелни огнища - входната врата на къщата и прозорец на
първия етаж откъм ул. Ставропол, които отстоят едно от друго на разстояние
около 3-4 метра и в които са намерени иззетите като веществени доказателства 2
броя стопилки, характерни за пластмасови туби от минерална вода, и констатирани тъмни петна, характерни за
петролни продукти, но за описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт
действия от страна на двамата подсъдими - „…К. напоил с горивото няколко
парцали, които прилепил към нейната входна врата, а след това облял с бензин
прозореца на първия етаж на сградата и се отдалечил. С. смачкал на свитък
няколко страници вестник, след което го възпламенил със своята запалка и чрез
него запалил последователно двата обекта – вратата и прозореца на къщата”,
държавното обвинение не ангажира съответни доказателствени източници съгласно
НПК, въз основа на които да се установят обективно тези фактически положения,
поради което и недоказани остават тези конкретни техни действия.
Показанията на останалите разпитани по делото свидетели В.И.И., И.Е.И., Л.Е.К. и С.В.Г. не касаят възникналия пожар,
тъй като от тези на първите трима се извлича информация единствено за
собствеността на сградата, която е предмет на палежа, а от тези на Г., че на
25.10.2016г. към 22:00 часа К. е бил в семейното им жилище, находящо се в кв.
Изток в гр. П..
В хода на съдебното следствие подсъдимите дават
обяснения, в които отричат да са автори на процесния палеж. Вярно е, че техните
обяснения са основно средство за защита, но същите са и доказателствено
средство и доколкото не се опровергават от анализирания по-горе събран в хода
на съдебното следствие доказателствен материал, то същите следва да бъдат
ценени.
От правна страна:
Предвид изложеното съдът намери, че авторството на подсъдимите в
извършването на престъплението, за което им е повдигнато обвинение не е
доказано по несъмнен и безспорен начин, съобразно изискванията на чл. 303, ал.2
от НПК, поради което и призна същите за невиновни и ги оправда по повдигнатото
им обвинение за извършено престъпление по чл. 330, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр.
чл. 18 от НК. В наказателното производство без съмнение бе установено
извършването на престъпление, но не бе установен по категоричен начин, че
именно подсъдимите са неговите извършители.
По веществените доказателства:
С оглед завършване на наказателното
призводство и на основание чл. 111, ал.1 от НПК вещественото доказателство по
делото – 1 чифт маратонки светло сини на цвят, предадени от М.Й.К. с протокол за доброволно предаване от
28.10.2016г., намиращи се на съхранение във Второ РУ П., се връщат на това правоимащо лице.
Веществените доказателства – стопилки, свитък от вестник и обтривки,
намиращи се на съхранение във Второ РУ П., които са без стойност следва да се унищожат, след влизане на
присъдата в сила.
Веществените доказателства по делото – 2 броя СД дискове, намиращи се на
л.113-114 в дасъдебното производство съдът остави по делото в срока на съхранението
му, като постанови същите да се унищожат с него.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 190, ал.1 от НПК направените разноски в хода на наказателното
производство остават за сметка на държавата.
Така мотивиран и в същия смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ