№ 66
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.С.С.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело №
20241110208905 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от В. К. Б. срещу
Наказателно постановление (НП) № ***/01.11.2023 г., издадено от началник
група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
В жалбата са изложени оплаквания, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, неправилно, издадено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.
Посочва се, че в разрез с изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН липсвало ясно и точно описание на нарушението в акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и НП. Отсъствало
посочване с какви действия водачът на автомобила губи контрол, в какво се
изразява загубата на контрол (блъскане в друг автомобил, мантинела, ограда,
форсиране на двигателя, използване на ръчна спирачка и т.н.). Не ставало ясно
от АУАН и НП какво е обективното външно проявление на твърдяното
умишлено извеждане на автомобила от контрол – дали е завъртането му,
1
приплъзване на гуми, форсиране или други. Твърди се, че с така описаното в
АУАН и в НП не се нарушавала забраната за използване на пътя за други цели,
извън предназначението му за превоз на хора и товари. Свидетелите –
очевидци следвало да излагат данни за такова демонстрирано поведение, но
тези показания не били описани в обстоятелствената част на констативния и
санкционния акт. АУАН и НП почивали единствено на твърдения, които се
явявали необосновани субективни интерпретации на актосъставителя, като в
района на нарушението имало видеонаблюдение, но по преписката не се
твърдяло такова да е било приложено. Оспорва се санкционираното лице да е
извършило действия, с които да е застрашило останалите участници в
движението. Поддържа се контролът върху автомобила да не е губен, че
пътното платно е било мокро в резултат на преминали преди това миещи
машини за миене на улиците, че налице било неволно погрешно боравене с
волана на автомобила, като жалбоподателят след осъзнаване на грешката си е
предприел действия по овладяване на автомобила. В АУАН и НП не се твърдял
продължителен шум от МПС, повторяемост на действията, дълго разстояние,
ПТП или настъпили вреди. В АУАН и НП била допусната непълнота с
непосочване на един от съставомерните елементи на нарушението – целта, с
която водачът е използвал пътя, което не позволявало на нарушителя да
разбере в пълнота естеството на повдигнатото срещу него
административнонаказателно обвинение и да организира защитата си. За
субективната страна на нарушението недостатъчно било посочването само, че
„умишлено губи контрол“ за обосноваване на обвинителната теза. В
процесния случай било доказано еднократно действие на водача при
управление на автомобила, но не и съзнателно използване на пътя за т.нар.
„дрифт“, тъй като последното предполагало по-продължителни и настойчиви
действия в тази насока, каквито липсвали и не се твърдели. Направено е
искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на
сторените разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се е явил лично, а е бил
представляван от упълномощения от него адвокат. На етап съдебни прения
пълномощникът е адресирал съда още веднъж с искане за отмяна на
обжалвания акт и присъждане на разноски. Посочено е, че въпреки
проведените разпити на свидетели по делото не се установявало
жалбоподателят да е управлявал автомобила по начин, по който да се установи
2
продължителен шум, дълго разстояние, повторяемост на действията, вреди
или ПТП. Отново са изложени твърдения, че пътното платно е било почистено
от машина, като при маневра на кръстовището автомобилът на жалбоподателя
е поднесъл. Оспорено е наличието на субективния елемент, за да е налице
нарушението.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган, не е бил представляван. В депозирани
писмени бележки е изложено, че АУАН и НП са издадени в
законоустановените давностни срокове и от оправомощени за това лица, че
актовете отговарят на изискванията по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, а от събраната
доказателствена маса се извеждало безспорно извършването на
санкционираното административно нарушение. Сочи се, че наложеното
наказание било съобразено с целите по ЗАНН. Направено е искане за оставяне
в сила на обжалвания акт, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е
инвокирано възражение за прекомерност по отношение на адвокатския
хонорар, претендиран от насрещната страна.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 23.10.2023 г. около 21,50 часа свидетелите и полицейски служители
В. Г. И. и Р. С. Р. патрулирали в района по бул. „***“, гр. ***, със служебния
им автомобил. По същото време жалбоподателят В. К. Б. управлявал лек
автомобил „*** с рег. № *** по булеварда с посока на движение от ул. „***“
към ул. „***“. Посочените пътища били в обсега на Столична община,
отворените за обществени ползване. Към момента, в който свидетелите били в
служебния си автомобил на кръстовището с ул. „***“, същите възприели
жалбоподателят, който извършвайки десен завой, преднамерено извел
автомобила, който управлявал, извън контрол. Действието било извършено
чрез презавиване, довеждайки моторното превозно средство до загуба на
сцеплението на гумите с пътя или т.нар. „дрифт“. След извършване на десния
завой, около 20-30 метра водачът продължил да извежда автомобила, който
управлявал, извън контрол чрез презавиване, довеждайки моторното превозно
средство до загуба на сцеплението на гумите. Свидетелят В. Г. И. възприел
поднасяне на автомобила и шум. Свидетелите последвали и спрели
3
жалбоподателя за проверка. След поискване и представяне на документите на
водача, свидетелите уведомили дежурния център и на място бил изпратен
екип за съдействие.
За нарушението бил съставен от В.Й.В. – младши автоконтролъор при
отдел „Пътна полиция СДВР“, СДВР, АУАН № ***/23.10.2024 г. В акта било
вписано като нарушение такова по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП – използване на
пътища отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, и по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.
2 от ЗДвП – управление на превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техните аналози, като във връзка с последното в акта били
обективирани обстоятелствата по извършена проверка с техническо средство
Дрегер – Дръг тест 5000 с фабричен номер ARKD 0049, който показал
положителен резултат за употреба на амфетамини, като на водачът бил
издаден талон за медицинско изследване за ВМА. Актът е бил връчен на
нарушителя непосредствено след съставянето му и лично срещу подпис. Със
заповед от 04.08.2017 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. (т. 2.1) на
актосъставителя е била възложена компетеността по съставяне на актове за
нарушения по ЗДвП. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени
възражения срещу АУАН от страна на жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН, при идентичност на описаното
нарушение и дадената му правна квалификация относно нарушението по чл.
104б, т. 2 от ЗДвП, на
01.11.2023 г., началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“ – Г.В.Б.,
издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3000,00 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца. Със заповед от 23.10.2012 г., акт за встъпване в
длъжност от 29.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. (т. 3.10) на
наказващия орган е била възложена компетеността по издаване на наказателни
постановления по ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства – представените с преписката актове, заповед от 23.10.2012 г., акт за
встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед от 04.08.2017 г., заповед №
4
8121з-1632/02.12.2021 г, талон за изследване № 0150320, протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните
аналози, резултат от Дрегер – Дръг тест 5000 с фабричен номер ARKD 0049,
протокол *********-10000 за сервизна проверка на Dreger Drugtest 5000,
докладна записка, справка картон на водача, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК. Същите са непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни изводи
в горепосочения смисъл, тълкувани поотделно и съвместно.
В синхрон с данните от горепосочената доказателствена маса са и
свидетелските показания на разпитаните пред съда свидетели – очевидци на
нарушението. Предвид това съдът счита, че показанията им не се
характеризират с тенденциозност. Съдът кредитира показанията на
свидетелите относно времето и мястото на нарушението и извършените
действия по проверката и съставяне на акта на водача. Макар показанията на
свидетеля Р. да са по-лаконични, същите разкриват конкретика относно
възприетото нарушение и в какво се е изразило поведението на нарушителя
при извършването на маневрата „завиване“. Показанията на свидетеля Р. се
препокриват с разказаното от свидетеля И., чийто показания са подробни,
последователни и логични. Свидетелите ясно и непротиворечиво посочват, че
са възприели при извършване на завой и впоследствие поведение на водача,
изразило се в извеждане на управляването на моторно превозно средство
извън контрол със загуба на сцепление или т.нар. „дрифт“, като свидетелят И.
посочва, че освен че е видял посоченото управление, е чул шума от него.
Свидетелят посочва, че не е възприел дим от така описаното поведение, което
се обяснява от настъпване на инцидента през тъмната част на денонощието.
Съдът даде пълна вяра на показанията на свидетеля относно обстоятелството,
че непосредствено преди инцидента на място пътното платно не е било
измито от миеща машина с оглед логичното обяснение на свидетеля, че в
качеството на полицейски служители, управляващи служебен автомобил,
същите се пазят от намокряне от машините и е логично вниманието им да е
насочено към избягване на непосредствената близост с такава в проверявания
район и запомняне на обстоятелството дали такива са минавали или не.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
5
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва
да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това
административни органи, предвид представените заповеди по делото, и при
спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и процедурата
по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя.
АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание
отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5
и т. 6 от ЗАНН, тъй като съдържат изчерпателно описание на констатираното
нарушение, включително мястото и времето на извършването му, описание на
обстоятелствата, при които е извършено, посочени са нарушените законови
разпоредби, които от своя страна съответстват на словесното описание на
нарушението. Законодателят не е предвидил в актовете да се включват
възприятията на свидетелите. Не се приемат за основателни оплакванията на
жалбоподателя за допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени процесуални нарушения, в частност непосочване на
действията на водача, външното проявление на твърдяното умишлено
извеждане на автомобила от контрол и целта, с която водачът е използвал
пътя. Ясно и недвусмислено в обжалвания акт е посочено, че „водачът
преднамерено извежда автомобила, който управлява извън контрол чрез
презавиване, довеждайки го до загуба на сцеплението на гумите с пътя“ или т.
нар. „дрифт“. С посоченото описание са зададени конкретните действия на
водача, имащи за цел по-бързото придвижване на автомобила и несъмнено
създаващи опасност, несъвместима с нормалната пътнотранспортна
обстановка. Не е необходимо дрифтът да бъде продължителен, при
повторяемост или да отговаря на някакви специфични особености, за да се
направи извод за използване на пътя в нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Не
е необходима и резултатност от предвиетото поведение – да е било причинено
ПТП или да са настъпили някакви други вреди. В този смисъл неоснователни
са препратките в жалбата към действия като блъскане в друг автомобил,
6
мантинела, ограда, доколкото същите не са задължителна характеристика на
„дрифта“. Визираната разпоредба императивно забранява на водачите на МПС
да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен
в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Подобно
иницииране на движението на автомобила не съответства на нормалното
предназначение на пътя и е нелогично и непредвидимо, като се явява и опасно
за останалите участници в движението. Обстоятелството, че в закона не се
съдържа легална дефиниция досежно ползването на път за други цели, освен
за превоз на хора и товари, като законодателна техника предполага
запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според
особеностите на всяка хипотеза. В случая, доколкото, посочвайки като
нарушена императивната разпоредба на 104б, т. 2 от ЗДвП, актосъставителят и
наказващият орган ясно са описали в обстоятелствената частта на АУАН и НП
всички елементи от състава на нарушението, включително предприетото
поведение на нарушителя в разрез с нормалната експлоатация на
общественоползвания път. Това съзнателно опасно шофиране, посредством
извеждане на автомобила извън контрол за загуба на сцеплението на губите с
пътя, в никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с
основната цел за това - за превоз на хора и товари.
Ето защо съдът намери, че в случая не са допуснати съществени
нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното
наказателно постановление, които да налагат неговата отмяна. Съдът намира,
че от събраните по делото доказателствени източници се доказа обективната
страна на процесното нарушение, а именно че на 23.10.2023 г. около 21,50 часа
в района по бул. „***“, гр. ***, В. К. Б., управлявайки лек автомобил „*** с
рег. № *** по булеварда с посока на движение от ул. „***“ към ул. „***“ и
извършвайки десен завой, преднамерено извел автомобила извън контрол чрез
презавиване, довеждайки моторното превозно средство до загуба на
сцеплението на гумите с пътя, в разрез с обичайното предназначение за
обществено ползване на пътищата и създавайки опасност за останалите
участници в движението.
От субективна страна нарушителят е действал умишлено. За да извърши
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, водачът следва съзнателно да цели да
ползва пътя за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение, а
не просто да загуби контрол върху автомобила, което би съставлявало друго
7
нарушение. Въпросът за субективната страна на нарушението, включително –
субективната цел, може да бъде изследван единствено въз основа на
установените негови обективни действия. В случая безспорно се установяват
от събраните по делото доказателства такива действия по управление на МПС
от страна на жалбоподателя, които очевидно са несъвместими с ползването на
пътя по предназначение, като по непротиворечив начин същите сочат, че
действията на жалбоподателя са били тенденциозни и умишлени.
Жалбоподателят е бил спрян за проверка от полицейските служители именно
заради неговото поведение на инкриминираните дата, час и място, изразяващо
се в умишлено дрифтене по процесния пътен участък. Следователно целта на
поведението му, обективирана във фактическата действителност, е била
толкова ясно изразена, че да бъде възприета и от трети лица. Жалбоподателят
е съзнавал всички елементи от обективната страна на нарушението, въпреки
което е искал и целял настъпването на общественоопасните му последици. В
случая следва да се прави разлика между пряката субективна цел на дееца и
неговия по-общ мотив, който може да бъде например – да се забавлява и др.
подобни, които обаче не подлежат на изследване в
административнонаказателното производство, съответно - на описание в
АУАН и НП.
По делото не се доказа действията на процесните дата, час и място да се
дължат на други обстоятелства, включително и по твърденията в жалбата за
наличието на мокра пътна настилка поради измиването от машина.
Напротив, твърденията за предварително измито пътно платно изрично се
опровергават от показанията на свидетеля И., а последващото поведение на
жалбоподателя, обусловило последването и спирането му за проверка едва 20-
30 метра след кръстовището, на което е започнал „дрифтът“, изрично
индикира на умишлено и съзнателно предприето и извършено поведение. В
допълнение следва да се отбележи, че в жалбата вътрешно противоречиво се
твърди хем контролът върху автомобила да не бил губен, хем жалбоподателят
неволно погрешно да е боравил с волана на автомобила, като след осъзнаване
на грешката си да е предприел действия по овладяване на автомобила,
последното от които по принцип се налага от преди това изгубен контрол
върху управлявания автомобил.
Неоснователни са и останалите възражения в жалбата. Видно от
8
разказаното от свидетелите, същите са били свидетели на нарушението, като
по техни данни е съставен актът, а актосъставителят е бил извикан след
приключване на инцидента. Противно на твърденията в жалбата, по делото
липсват данни за видеонаблюдение в района, като жалбоподателят,
включително и рамките на настоящото съдебно производство, не е правил
искане за изискване на такива материали или за приобщаването им.
Съдът намира, че случаят не може да бъде третиран като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са налице факти и обстоятелства,
които да занижават обществената опасност на извършеното в сравнение с
обичайното проявление на нарушенията от съответния вид. Напротив,
подобно поведение по пътната мрежа, отворена за движение, застрашава не
само живота и здравето на намиращите се в автомобила лица, но и на
останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока
степен на обществена опасност, още повече, че нарушението е допуснато на
един от най-възловите пътни участъци в столицата и в тъмната част на
денонощието.
Наложените наказания в обжалваното наказателно постановление -
„глоба“ в размер на 3000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 12 месеца, са предвидени за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в
разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, т.е. законодателят е предвидил
наказание в абсолютен размер, без да предоставя възможност да се
индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така
наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.
По изложените съображения съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление е постановено при правилно приложение на материалния закон
и при съобразяване с процесуалните правила, и следва да бъде потвърдено
като законосъобразно.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН
в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80,00 лева.
9
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***/01.11.2023 г.,
издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на
В. К. Б., ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 3000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1,
пр. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. К. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „Антим I”
№ 5, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сума в размер на 80,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
съдебно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10