РЕШЕНИЕ
№ 1137
гр. Русе, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520100243 по описа за 2023 година
И. Г. – юрисконсулт на ЗК „Лев инс“ АД заявява, че на 23.03.2019г., около 20.20 часа,
в гр.Русе на бул.“Цар Освободител“, срещу Автогара Юг, при управление на лек автомобил
марка „Пежо“ модел „206“ с рег.№........................ ВХ, И. С. Д. предприела маневра движение
на заден ход, без да се убеди, че пътят зад нея е свободен, вследствие което реализирала
ПТП с паркирания лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег.№Р
.............................ВС. Вследствие инцидента били причинени щети по лек автомобил „Хонда
Сивик“, собственост на В.З.М.
В изготвения на същата дата протокол за ПТП №1690436/23.03.2019г., било отразено,
че виновния водач – И. С. Д. е напуснала мястото на инцидента.
Към датата на застрахователното събитие, отговорността на водача на лек автомобил
марка „Пежо“ модел „206“ с рег.№Р .....................ВХ била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към ЗК „Лев Инс“ АД,
застрахователна полица №BG/22/118002746403/18.09.2018г. със срок на валидност
19.09.2018г. – 18.09.2019г.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие и причинените щети по лек
автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег.№Р .................ВС, пред ЗК „Лев инс“ АД
била образувана ликвидационна преписка по щета №0017-5060-19-301674.
При извършен оглед на увреденото МПС, ищецът констатирал щети, установени като
вид и степен на база опис, експертиза и оценка, които оценил на 200.06 лева. С преводно
нареждане от 03.04.2019г. застрахователят изплатил посочената сума В.З.М.– собственик на
увредения автомобил. С писмо изх.№L-1282/09.05.2019г. ищецът поканил ответника да
1
възстанови изплатеното обезщетение.
Молителят мотивира правния си интерес от предявяване на настоящия иск с
разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ. Предвид забавеното изпълнение счита, че И. Д. дължи
мораторна лихва в размер на 64.01 лева за периода 30.08.2019г. – 30.08.2022г.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №4619/2022г.
по описа на РРС срещу И. Д. за претендираните суми.
Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането
и го уведомил за последиците при непредявяване на иска.
По изложените съображения, И. Г. моли съда да постанови решени, с което да
признае за установено, че И. С. Д., ЕГН **********, дължи на Застрахователна компания
„Лев инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Симеоновско шосе“№67А сумите: 210.06 лева – застрахователно обезщетение
изплатено, въз основа застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица
№BG/22/118002746403/18.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.09.2022г. до окончателното й изплащане; 64.01 лева – мораторна лихва за периода
30.08.2019г. – 30.08.2022г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№2279 от 02.09.2022г., издадена по ЧГД №4619/2022г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока от чл.131 от ГПК адв.Д. Н. – особен представител на ответника И. С. Д. е
депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на
ищцовите претенции.
Развива правни съображения, относно приложение разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3
КЗ.
Счита, че не са налице доказателства, касателно механизма на настъпване на ПТП.
Намира за недоказано твърдението, че ответникът е участвал в описания пътен
инцидент.
Моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 18.09.2018г., между ЗК „Лев инс“ АД и И. С. Д. е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ под формата на застрахователна полица
№BG/22/118002746403/18.09.2018г. със срок на валидност 19.09.2018г. – 18.09.2019г., за лек
автомобил марка „Пежо“ модел „206“ с рег.№Р ................ВХ.
Представен е протокол №1690436 от 23.03.2019г. за настъпило на същата дата, според
който И. С. Д. – водач на лек автомобил марка „Пежо“ модел „206“ с рег.№Р ...................ВХ,
„нарушава правилата за движение на заден ход, като не се убедил, че пътят зад МПС е
свободен, вследствие което блъска паркираният зад него лек автомобил марка „Хонда“,
модел „Сивик“ с рег.№Р ....................ВС“.
В приетата по делото административнонаказателна преписка, образувана във връзка с
2
Протокол за ПТП №1690436/23.03.2019г. се съдържат данни за извършени от ответника
нарушения на разпоредби от ЗДвП, за които е санкциониран. На 14.06.2019г.
административнонаказващият орган връчил на И. Д. НП №19-1085-001356/03.06.2019г., с
което по повод процесното произшествие, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП и е
наложена глоба в размер на 20 лева, а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец. Постановлението, като
необжалвано е влязло в сила на 22.06.2019г.
Застрахователят образувал преписка по щета №0017-5060-19-301674 въз основа
уведомление за настъпило застрахователно събитие, депозирано от Звезда Красимирова
Маринова – очевидец на инцидента. Последната е направила кратко изложение на
събитието: „Автомобилът беше паркиран на ул.“Цар Освободител“ срещу Автогара Юг. Бях
вътре в колата, когато автомобилът пред мен даде на заден ход, удари ме и избяга“. След
извършен оглед и оценка на материалните щети, молителят констатирал, че техният общ
размер възлиза на 200.06 лева, която сума изплатил на собственика - В.З.М.(преводно
нареждане от 03.04.2019г.).
С писмо изх. №L-1282/09.05.2019г. ищецът поканил ответника да възстанови
изплатеното обезщетение. Поканата за доброволно изпълнение е получена на 17.05.2019г.
лично от И. Д..
С оглед установяване релевантни за спора факти е възложена и приета,
автотехническа експертиза, чието заключение съдът цени като ясно, пълно и обективно.
Вещото лице поддържа, че констатираните щети по увредения автомобил, биха могли да се
получат при механизма, описан в т.1 от заключението. Преценявайки вида и степента на
уврежданията е остойностил щетите и средствата, необходими за отстраняването им –
502.38 лева.
Ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение №2279 от 02.09.2022г., издадена по ЧГД №4619/2022г.
по описа на РРС срещу И. С. Д., ЕГН ********** за сумите: 210.06 лева – изплатено
застрахователно обезщетение изплатено, въз основа застрахователен договор, обективиран в
застрахователна полица №BG/22/118002746403/18.09.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.09.2022г. до окончателното й изплащане; 64.01 лева –
мораторна лихва за периода 30.08.2019г. – 30.08.2022г.; 25 лева – мораторна лихва за
периода 24.09.2019г. – 20.03.2022г.; 25 лева – заплатена държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането
и го уведомил за последиците при непредявяване на иска.
Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 210.06
лева – изплатено застрахователно обезщетение изплатено, въз основа застрахователен
3
договор, обективиран в застрахователна полица №BG/22/118002746403/18.09.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2022г. до окончателното й
изплащане; 64.01 лева – мораторна лихва за периода 30.08.2019г. – 30.08.2022г., предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №2279 от 02.09.2022г., издадена по ЧГД
№4619/2022г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е
видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което, на
09.12.2022г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за
допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, застрахователят има право да
получи от виновния водач изплатеното застрахователно обезщетение заедно с лихви и
разноски, ако виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна
причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
От приетите и обсъдени доказателства се установява наличието на всички
предпоставки за основателността на претенцията. Произшествието е причинено при
управление на автомобил в срока на валидност на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Вследствие нарушение правилата за движение по пътищата (извършено от
ответника) са настъпили имуществени вреди върху автомобил, собственост на трето лице,
обезщетение за които е изплатено, съгласно приложената опис претенция по щета. След
настъпване на инцидента, ответникът – участник в него е напуснал местопроизшествието
без да уведоми и/или да изчака идването на контролните органи.
При настъпване на ПТП водача на МПС, участник в произшествието е длъжен да
спре и да установи какви са последиците от него. Когато нанесените щети са само
имуществени следва да окаже съдействие за установяване вредите от произшествието.
Съгласно чл.125, т.7 от ЗДвП службите за контрол на Министерство на вътрешните работи
посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между
участниците в произшествието има разногласия относно обстоятелствата, свързани с него.
Водачът на паркирания автомобил, който е бил в колата е заявил пред служителите на
сектор ПП и застрахователя, че след ПТП ответникът е избягал, т.е. налице е разногласие
между участниците, тъй като липсва изрично съгласие на пострадалия и постигане на
договорка между страните. Ако се приеме, че водача на увредения автомобил не е бил на
мястото на инцидента, предизвикан от ответника, то и в тази ситуация е налице разногласие
между участниците поради липса на изрично съгласие на пострадалия и постигане
договорка между страните относно вината и размера на вредите. Обратното би
противоречало на вменените задължения и отговорности на участници в движението по
4
пътищата, по чиято вина е настъпил пътен инцидент. Деликвентът не е изпълнил вмененото
му от закона задължение за уведомяване органите за контрол на МВР за настъпилото ПТП.
В същото време, съдът приема, че действията му са били умишлени, тъй като е напуснал
мястото на произшествието и по този начин е осуетил възможността да бъде подложен на
проверка от органите за контрол. Ответникът не е съобщил и не се е явил доброволно в
полицията за да уведоми за инцидента. Близо три часа по-късно е открит от полицейските
служители, които са му съставили акт за установяване на административно нарушение. В
подкрепа на горното са приетите по делото АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, което като необжалвано е влязло в сила.
Механизмът на осъществяване на процесното ПТП е установен посредством приетата
по делото автотехническа експертиза. Според вещото лице сумата необходима за
отстраняване на щетите, причинени при инцидента е значително по-висока от изплатеното
обезщетение.
С изплащане на застрахователното обезщетение, ищцовото дружество, в рамките на
предоставената му възможност, се е суброгирало в правата на увреденото лице, до размера
на изплатеното обезщетение, съгласно нормата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ. Претенцията като
основателна следва да бъде уважена изцяло.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 75 лева,
които ответникът следва да заплати.
В исковото производство направените от ищеца разноски възлизат на 815 лева
(заплатена държавна такса, възнаграждения за процесуално представителство и вещо лице),
които са в тежест на ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че И. С. Д., ЕГН
**********, дължи на Застрахователна компания „Лев инс“ АД , ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А сумите: 210.06
лева – застрахователно обезщетение изплатено, въз основа застрахователен договор,
обективиран в застрахователна полица №BG/22/118002746403/18.09.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2022г. до окончателното й изплащане;
64.01 лева – мораторна лихва за периода 30.08.2019г. – 30.08.2022г., предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №2279 от 02.09.2022г., издадена по ЧГД №4619/2022г.
по описа на РРС.
5
ОСЪЖДА И. С. Д., ЕГН ********** да заплати на Застрахователна компания „Лев
инс“ АД, ЕИК ********* сумата 75 лева – разноски по ЧГД №4619/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА И. С. Д., ЕГН ********** да заплати на Застрахователна компания „Лев
инс“ АД, ЕИК ********* направените в настоящото производство разноски в размер на 815
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6