МОТИВИ от 28.07.2017 г. по НОХД №
32/2017 г. по описа на РС – А..
Съдeбното производство по настоящото
дело е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура – гр.А. против
подсъдимият С.В.К.:
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, средно
образование, безработен, разведен, осъждан, ЕГН ********** ***, където следва
да изпълнява задължението си за издръжка, при условията на повторност (след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.183 ал.1 от НК,
а именно с Присъда № 46/26.11.2013 г. по НОХД № 747/2013 г. на Районен съд
гр.Ботевград, влязла в сила на 12.12.2013 г.) след като е осъден с решение №
64/18.05.2015 г. по гр.д. № 115/2015 г. по описа на Районен съд гр. А., влязло
в законна сила на 25.06.2015 г., да издържа свой низходящ – малолетната си
дъщеря Н.С.К., ЕГН **********, чрез нейната майка и законна представителка Г. ***,
с по 100 /сто/ лева ежемесечно, съзнателно не изпълнил задължението си за
издръжка в периода от 25.06.2015 г. до 25.11.2016 г., с повече от две месечни
вноски, както следва: 18 (осемнадесет) месечни вноски от по 100.00 лева всяка
или общо 1800.00 лева или всичко дължими суми по издръжката за времето от
25.06.2015 г. до 25.11.2016 г. в размер общо на 1800.00 (хиляда и осемстотин)
лева, поради което и на основание чл.183
ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от
НК.
Представителят
на Районна прокуратура – гр.А. в съдебно заседание поддържа обвинението и
излага аргументи, установяващи фактическата обстановка при извършване на
престъпното деяние и доказващи както от обективна, така и от субективна страна
последното. Аргументира изводите относно правната квалификация на същото.
Подсъдимият признава изцяло вината си, дава подробни обяснения относно
деянието и представя доказателства относно положените усилия по покриване на
натрупания дълг.
Служебният защитник на подсъдимия пледира за
признаването му за
невиновен или алтернативно за налагане на най-лекото предвидено наказание на подсъдимия.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И
ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият С.В.К. е роден на *** ***. Той е български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, осъждан. Постоянният мy адрес е в гр.
А., обл. Б., ул. «***.» №
12.
Видно от свидетелството за
съдимост подсъдимият е осъден с присъда № 46/26.11.2013 r. no HOXД № 747/2013 г. на PC Ботевград, влязла в сила на
12.12.2013 г. , за извършено
от него в периода от 18.04.2013 г. до 20.09.2013 г. престъпление пo чл.183, aл.1 от НК на наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева.
C цитираната присъдата подсъдимият е наказан за деяние пo чл.183, ал.1 от НК, поради което и деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, е квалифицирано като осъществено от същия в условията на повторност пo смисъла на чл.28, aл.1 от HК.
Подсъдимият
С.В.К.
и свид. Г. Н.Ц. съжителствали
на семейни начала в продължение на около шест
години. Oт съвместния
живот на двамата, на 08.06.2006 год. се родило дете - дъщеря
им Н.С.К.. През 2011 г. двамата се разделили
и свид. Ц. започнала сама да се
грижи за отглеждането и възпитанието на детето, като
с Решение № 64/18.05.2015 г. пo гр. дело № 115/2015 г. no oпuca на Районен съд
гр. А., влязло в сила на 25.06.2015 г., подсъдимият С.В.К. е бил осъден да
заплаща издръжка на дъщеря си
Н.С.К., ЕГН **********, чрез нейната
майка и законна представителка
Г. ***
no 100 /сто/ лева ежемесечно, начиная oт 04.03.2014 г., ведно със
законна лихва върху всяка просрочена
вноска до настъпване на законна причина за изменение
или прекратяването. B периода
от 25.06.2015 год., т.е след
влизане в сила на съдебното решение
дo 25.12.2016 г., подсъдимият С.К. не
е извършил нито едно плащане, като не изпълнил задължението си в размер на
18 месечни вноски, при което натрупал задължение
общо в размер на 1800 /хиляда и осемстотин / лева.
Установено е, че подсъдимият К. притежава 1/6 идеална част от
недвижим имот в гр. А., Бург. област, т.е. притежава имущество /л.29 от ДП/.
Oт материалите no делото е видно, че подсъдимият К. е бил регистриран
в Бюрото no труда гр. А., нo на
21.06.2016 г. е била прекратена
регистрацията мy поради неизпъпнение
плана на действие. Същият не е получавал парични обезщетения за безработица в инкриминирания период. За същия период
обвиняемият няма регистрирани трудови договори no чл.62, ал.2 от КТ. Същият е в трудоспособна
възраст и е имал възможност да си осигурява доходи и да заплаща дължимата
издръжка.
В рамките на съдебното производство са
представени доказателства, че подсъдимият е извършил плащания във връзка с
дължимата издръжка по образуваното изпълнително дело № 82/2015 г. при СИС при
РС-А., като сумите са покрили текущата издръжка и стари задължения, натрупани
преди инкриминирания период. Така на 06.03.2017 г. и 07.04.2017 г. подсъдимият
е внесъл общо сумата от 520 лева – 400 лева на 06.03.2017 г. и 120 лева на
07.04.2017 г. Тези средства са изразходвани за текущите нужди за издръжка на
детето за месеците март 2017 г. и април 2017 г., а остатъкът е реализиран от
ДСИ по покриване на натрупаните държавни такси и разноски по изпълнителното
дело съгласно представената справка на л.53 от делото. След това са постъпили
по банков път още 1 300 лева, като видно от представената справка от СИС при
РС-А. тези средства са използвани за покриване на стари задължения за издръжка
преди инкриминирания период, обхващащ времето от 25.06.2015
г. - 25.12.2016 г. На 13.07.2017 г. подсъдимият чрез пощенски запис в полза на майката е
платил още 100 лева издръжка, с които е покрил текущото задължение за издръжка
за юли 2017 г.
В хода на съдебното производсство подсъдимият е започнал работа и
съответно е заплатил и глобата от 200 лева по сметка на РС-Ботевград, като
въпреки положените усилия за изчистване на натрупаните стари задължения,
включващи и инкриминирания период, подсъдимият не е успял за изплати
задълженията за издръжка за инкриминирания период. Видно от справките от СИС-А.
продължава да дължи общо по изпълнителното дело сумата от 3 574, 96 лева,
от които 3 284, 48 лева олихвяема сума, т.е. главницата по издръжката, и
такси и разноски 290, 48 лева.
Изложената и възприета от съда фактическа обстановка се потвърждава по категоричен
и безспорен начин от обясненията на подсъдимия, показанията на свид. Г.Ц., както
и събраните по делото писмени доказателства. Приложена е и справка за съдимост на
подсъдимия, копие от съдебния акт, документи от Дирекция „Бюро по труда“, справка от НОИ, справки от СИС при РС-А..
С оглед така приетата за установена по делото фактическа
обстановка, съдът намира, че в периода, обхванат от обвинителния акт, с действията
си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав
на чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, като престъплението е извършено умишлено, при форма
на вината “пряк умисъл” по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК. При условията на повторност (след като е бил осъден с влязла в сила присъда
за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, а именно с Присъда № 46/26.11.2013 г. по
НОХД № 747/2013 г. на Районен съд гр.Ботевград, влязла в сила на 12.12.2013 г.)
след като е осъден с решение № 64/18.05.2015 г. по гр.д. № 115/2015 г. по описа
на Районен съд гр. А., влязло в законна сила на 25.06.2015 г., да издържа свой
низходящ – малолетната си дъщеря Н.С.К., ЕГН **********, чрез нейната майка и законна
представителка Г. ***, с по 100 лева ежемесечно, съзнателно не изпълнил
задължението си за издръжка в периода от 25.06.2015 г. до 25.11.2016 г., с
повече от две месечни вноски, както следва: 18 (осемнадесет) месечни вноски от
по 100.00 лева всяка или общо 1800.00 лева или всичко дължими суми по
издръжката за времето от 25.06.2015 г. до 25.11.2016 г. в размер общо на
1800.00 (хиляда и осемстотин) лева. Няма основание да се приеме, че сумата по обвинителния
акт е платена, тъй като е видно от събраните по делото доказателства, че задължението,
описано в обвинителния акт, не е погасено, независимо от внесената сума в
размер на 1 920 лева - същата е разходена за покриване на такси, разноски,
текуща издръжка за детето и стари задължения за издръжка, натрупани преди
инкриминирания период, обхванат от обвинителния акт, т.е. за дългове с
предимство пред настоящото задължение.
От обективна страна изпълнителното деяние е
осъществено чрез бездействие – неплащане, липса на фактическо и правно действие
за плащане – предаване лично на законния представител на децата дължимата сума
или по друг начин, по който кредиторът може да разполага безусловно с нея.
Подсъдимият не е изпълнил повече от две месечни вноски.
Видно от свидетелството за
съдимост подсъдимият е осъден с присъда № 46/26.11.2013 r. no HOXД № 747/2013 г. на PC Ботевград, влязла в сила на
12.12.2013 г. , за извършено
от него в периода от 18.04.2013 г. до 20.09.2013 г. престъпление пo чл.183, aл.1 от НК на наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева.
C цитираната присъдата подсъдимият е наказан за деяние пo чл.183, ал.1 от НК, поради което и деянието, предмет на настоящото наказателно производство, правилно е квалифицирано като осъществено от същия в условията на повторност пo смисъла на чл.28, aл.1 от HК.
От субективна страна
подсъдимият е действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че е задължен да
дава издръжка на своето дете, но въпреки това не е изпълнил задължението си.
Задължението за издръжка е безусловно съгласно чл.143, ал.2 от СК, а подсъдимият
е трудоспособен, няма установени заболявания, които обективно да му позволяват
да полага труд и да реализира трудови доходи, съответно не е предприемал
действия за изменение на издръжката поради липса на достатъчно доходи, поради
което следва да се приеме, че субективният признак е налице.
Обстоятелството, че през инкриминирания период подсъдимият не
е бил на постоянна работа по трудов договор по никакъв начин не го освобождава от задължението да заплаща издръжка на децата. Същият, макар и при липса на
трудов договор, реализира доходи като пастир на селото, в което пребивава, а законодателят е определил задължение за издръжка като
безусловно, а не според възможностите на длъжника. Съгласно Постановление
№ 5/70 г. Пленум на ВС, не се освобождават
от задължението да дават издръжка
лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят. Невъзможността да се дава
издръжка следва да е резултат на
обективна причина извън волята на
задълженото лице - продължителна болест
довела до временна или трайна
неработоспоспособност, отбиване
на военна служба, изтърпяване на наказание лишаване
от свобода и т.н., а такива причини по делото не са установени.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на предвидената в текста на чл.183, ал.4 от
НК санкция за подсъдимия, съдът
съобрази, че към момента на извършване на деянието деецът е бил трайно
безработен и не е разполагал с достатъчно средства от трудови доходи, за да
покрие задълженията си, като проявява съжаление за стореното и съдейства за
разкриване на обективната истина. При това същият е започнал работа, като е
положил усилия, за да покрие натрупаните задължения по издръжка, съответно в
период от три месеца е внесъл сумата от 1 920 лева. Макар тази сума да е приспадната
за текуща издръжка, такси и разноски по изпълнителното дело и за покриване на
стари задължения преди инкриминирания период, съдът намира, че започналото
изплащане на задълженията по изпълнителното дело, по което се събира
издръжката, следва да се разглежда като смекчаващо обстоятелство, което наред с
останалите смекчаващи обстоятелства описани по-горе, е достатъчно да обуслови
реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия при предвиденото като втора
алтернатива наказание “пробация”, което при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „в“ от НК предвид наличието
на многобройните смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото предвидено
наказание се явява несъразмерно тежко, бъде заменено с наказанието глоба в
размер на 300 лева. Следва да се има предвид, че
определянето на наказанието лишаване
от свобода, предвидено като
първа алтернатива в санкционната част на чл.183, ал.4 от НК не е целесъобразно като явяващо се несъразмерно
тежко предвид
обществената опасност на деянието и дееца. Още повече, видно от справката
за съдимост е, че подсъдимият не е извършвал други престъпления извън тези по
чл.183 от НК, което сочи, че същият не е личност с трайно изградени престъпни
навици и склонност към нарушаване на правовия ред в страната, като самото
неизпълнение на задълженията на издръжка се дължи на нерегулярното постъпване
на доходи от трудови правоотношения. Макар последното да не е оневиняващо
обстоятелство, то следва да бъде взето предвид при индивидуализацията на
наказанието, като се отчетат и явно положените усилия от страна на подсъдимия
да покрие натрупаните стари задължения чрез плащане на сумата от 1 920 лева в
хода на процеса, която макар и недостатъчна по размер, за да покрие дължимото
по обвинителния акт, обосновава извод, че подсъдимият е осъзнал грешката си,
има искрено желание да се поправи и в кратък период от време е предприел
активно действия в тази посока. Като втора алтернатива законът предвижда
пробация, но с оглед степента на обществена опасност на дееца и деянието тя
също би се явила несъразмерно тежка като наказание, поради което са изпълнени и
двете предпоставки по чл.55, ал.1, т.2, б. „в“ за нейната замяна с наказанието
глоба в размер от 300 лева. При това
налагането на това наказание предвид естеството му като съвкупност от мерки, които
изискват съобразяване на поведението на подсъдимия с тях във времево и
пространствено отношения, би ограничило възможностите на подсъдимият да
продължи да работи, в която връзка вече е предприел действия, съответно би
затруднило упражняването на трудова дейност от страна на подсъдимия, а именно
тя е гаранция за редовното изпълнение на задължението за изплащане на издръжка
на непълнолетното дете. Предвид
че са касае до престъпление, извършено при условията на повторност, съдът
намира, че наред с глобата, определена след замяната по чл.55, ал.1, т.2, б.
„в“ от НК следва да наложи и кумулативно предвиденото по-леко наказание
обществено порицание, което да бъде изпълнение чрез прочитане на което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по радиовъзел при Община А., където е
постоянния адрес на подсъдимия. Съдът намира, че така
определените наказания по
вид и размер в тяхната съвкупност се явяват адекватни на степента на
обществена опасност на престъплението като деяние, степента
на обществена опасност на подсъдимия
като личност и напълно достатъчно по вид и размер да съдействат в максимална
степен за постигане целите на специалната и генералната превенция, залегнали в чл.36 от НК.
МОТИВИРАН от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: