Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ:
Станимира Иванова
Светлана Атанасова
при
участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия
Коджабашева гр. дело № 15384 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 5.09.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 89007/ 2017 г. на Софийски районен съд, ГО, 119 състав,
са отхвърлени предявените от Х.К.К. /ЕГН **********/ срещу „Е.С.О." ЕАД- ***304/
иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ- за признаване на извършеното със Заповед № 416 от
30.10.2017 г. на Изпълнителния директор на „Е.с.о." ЕАД- *** дисциплинарно
уволнение за незаконно и за неговата отмяна;
иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ- за възстановяване
на Х.К.К. /ЕГН **********/ на длъжността "инженер
телекомуникации" в „Е.с.о." ЕАД; и иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ за
присъждане на сумата 2 645 лева- обезщетение за оставането на ищеца без работа
поради незаконното уволнение. С решението е отхвърлен като неоснователен и
предявеният от Х.К.К. срещу „Е.с.о." ЕАД- *** иск
с правно основание чл.55 ЗЗД за присъждане на сумата
923.01 лева, получена на отпаднало основание- като обезщетение по чл.221, ал.2 КТ.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Х.К.К. е осъден да заплати на ответника „Е.с.о."
ЕАД сумата 100 лв.- разноски по
делото.
Постъпила е въззивна жалба от Х.К.К. /ищец по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за уважаване на исковете, с присъждане на разноски по
делото.
Въззиваемата страна „Е.с.о."
ЕАД- *** /ответник по делото/ оспорва жалбата на ищеца и моли постановеното от
СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявени са искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ,
чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ и чл.55 ЗЗД.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна
инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне
на предявените от Х.К. искове по чл.344,
ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ, чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ и чл.55 ЗЗД като неоснователни- чл.272 ГПК.
Безспорно е по делото, а се
установява и от приложените Трудов договор от 10.04.2008 г. и Допълнително
споразумение от 4.02.2014 г., че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение, възникнало на 10.04.2008 г. като срочно /до 14.10.2008 г./,
впоследствие- трансформирано в безсрочно- съгласно чл.69, ал.1 КТ, по което ищецът
Х.К.К. първоначално заемал длъжността „инженер, телекомуникация“ в „Национална
електрическа компания“ ЕАД, а считано от 4.02.2014 г., вследствие промяна на
работодателя при условията на чл.123, ал.1, т.7 КТ, заемал длъжността „инженер,
телекомуникация“ в „Електро-енергиен системен оператор“ ЕАД /“ЕСО“ ЕАД/,
Дирекция „ЦДУ“, управление „Автоматизирана система за диспечерско управление“,
отдел „Теле-механика и телекомуникации“.
На 13.10.2017 г. на ищеца е
връчено Писмо изх.№ ПМО- 96/ 13.10.2017 г., с което работодателят- ответник му
поискал обяснения по повод извършени от него и констатирани от работодателя
нарушения на трудовата дисциплина, за което бил съставен доклад от Директор на
дирекция ЦДУ на 12.10.2017 г. и била извършена съответна проверка в системата
за контрол на достъпа в сградата на ЦДУ. Искането за обяснения има за предмет
„установени системни закъснения на К. през периода 1.09.2017 г.- 6.10.2017 г.“,
а именно: На 1.09.2017 г.- закъснение от 36 минути след началото на работния ден
/8.30 ч./, на 4.09.2017 г.- закъснение от 1 час и 7 минути след началото на
работния ден /8.30 ч./, на 7.09.2017 г.- закъснение от 1 час и 2 минути след
началото на работния ден /8.30 ч./, на 11.09.2017 г.- 1 час и 22 минути след
началото на работния ден /8.30 ч./, на 13.09.2017 г.- 2 часа и 55 минути след
началото на работния ден /8.30 ч./, на 15.09.2017 г.- 2 часа и 58 минути след
началото на работния ден /8.30 ч./, на 25.09.2017 г.- 2 часа и 2 минути след
началото на работния ден /8.30 ч./, на 26.09.2017 г.- 49 минути след началото
на работния ден /8.30 ч./, на 28.09.2017 г.- 1 час и 29 минути след началото на
работния ден /8.30 ч./, на 2.10.2017 г.- 1 час и 58 минути след началото на
работния ден /8.30 ч./, на 3.10.2017 г.- 1 час и 21 минути след началото на
работния ден /8.30 ч./, и на 5.10.2017 г.- 2 часа и 31 минути след началото на
работния ден /8.30 ч./.
Обяснения от ищеца са дадени
на 18.10.2017 г., според които „поради проблеми със стомашно- чревния тракт и стомашни
разстройства и болки, възникващи сутрин“, му се налагало да закъснява на
посочените в разпечатката дати. Твърди, че в някои случаи уведомявал прекия си
началник за възникналото инцидентно закъснение, като до този момент не бил
търсил компетентна медицинска помощ от специалист- гастро-ентеролог, тъй като
тези негови сутрешни здравословни проблеми били непостоянни.
При тези данни на 31.10.2017
г. на ищеца е връчена Заповед № 416/ 30.10.2017 г. на Изпълнителния директор на
„Е.с.о.“ ЕАД, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение"-
за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.1 КТ и чл.187,
ал.1, т.7 КТ, като на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ трудовото правоотношение
между страните е прекратено.
Основанието, обосновало
издаването на процесната уволнителна заповед, видно от мотивите на същата, е
извършването от страна на служителя Х.К. на дисциплинарни нарушения по чл.190,
ал.1, т.1 КТ- „три закъснения или преждевременни напускания на работа в един
календарен месец, всяко от които не по- малко от 1 час“, през периода от 1.09.2017
г. до 5.10.2017 г. Извършените от Х.К. „нарушения на трудовата дисциплина” са
формулирани в процесната заповед по същия начин, както в цитираното по- горе
писмо за изискването на обяснения от същия по реда на чл.193 КТ.
Ищецът
оспорва правилността и законосъобразността на наказанието, като се позовава на липсата
на вина от негова страна при извършване на посочените в заповедта нарушения на
трудовата дисциплина /имал „основателна причина за това“/. Позовава се и на
неизпълнение на процедурата по чл.193 КТ, тъй като писмените му обяснения не
били зачетени от работодателя- ответник, както и на несъответствие между
тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина и наложеното му
дисциплинарно наказание.
В
случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на работника или
служителя, доказателствената тежест за установяване законосъобразността на
наложеното наказание тежи върху работодателя. В настоящия случай от страна на
ответника „Е.с.о." ЕАД са ангажирани и представени по делото безспорни и
категорични доказателства за установяване изискването на обяснения от ищеца
преди налагане на наказанието- при спазване изискванията на чл.193, ал.1 КТ, а
също и относно извършването на конкретни нарушения на трудовата дисциплина от
страна на К. по смисъла на чл.186 КТ, определящ дефинитивно, че нарушение на
трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите задължения.
От формална страна, по преценка на настоящия въззивен съд, атакуваната
уволнителна заповед е законосъобразно издадена, тъй като при налагане на
дисциплинарното наказание работодателят е спазил императивните изисквания на чл.193,
чл.194 и чл.195 КТ. Изискал е писмени обяснения от ищеца преди налагане на
наказанието, каквито са дадени от последния в определения му 5- дневен срок,
считано от връчване на поканата за това. След съобразяване на обясненията е
издадена мотивирана писмена заповед от работодателя- ответник, в която дисциплинарните
простъпки са очертани със съответни обективни и субективни признаци, т.е.
спазено е и императивното изискване на чл.195 КТ. Наказанието е наложено в
рамките на преклузивния двумесечен срок по чл.194, ал.1 КТ.
Установява се въз основана
на събраните в процеса доказателства и че ищецът К. е извършил вменените му от
работодателя дисциплинарни простъпки. Според представената по делото Заповед №
ЧР- 415/ 21.10.2013 г. на Изп. Директор на „ЕСО“ ЕАД, от страна на работодателя
за Дирекция „ЦДУ“ е въведено работно време /8 часа- според Правилника за
вътрешния трудов ред/ от 8.30 часа до 17.30 часа, с почивка от 12.30 ч. до
13.30 ч. Посочените по- горе закъснения за работа на Х.К., следващи началото на
работното време в 8.30 часа, се установяват от представените по делото
електронно извлечение от електронната система за контрол на достъпа в ответното
дружество- за констатирани преминавания на Х.К. през зоните за достъп на ЦДУ
през процесния период, доклад на Директор ЦДУ от 12.10.2017 г. и доклади на
ръководител управление „АСДУ“ и ръководител отдел „ТК и ТМ“, които не са
оспорени от ищеца. Следва да се отбележи в тази връзка, че в писмото за
изискване на обяснения и в атакуваната уволнителна заповед не са включени работните
дни от м.09.2017 г., за които ищецът е поискал и получил разрешение от прекия
си ръководител за закъснението за работа /на 5.09.2017 г., 8.09.2017 г.,
12.09.2017 г., 14.09.2017 г., 27.09.2017 г. и 29.09.2017 г./, както и дните,
през които е ползвал платен годишен отпуск /18.09.- 21.09.2017 г./. Установена
е следователно по делото фактическа обстановка, при която през всички останали
работни дни на м.09.2017 г. К. е закъснявал за работа, като релевантните за
предмета на спора закъснения /над 1 час/ варират от 1 час и 2 минути до 2 часа
и 58 минути /приблизително 3 часа/ и се отнасят за седем работни дни от
м.09.2017 г., както и за първите три работни дни на м.10.2017 г.
Не е проведено от страна на
ищеца успешно доказване на твърденията му, че за закъсненията му са
съществували обективни причини, тъй като имал непреодолими препятствия от
здравословен характер /посочените по- горе проблеми и стомашно- чревни
разстройства/, а също и че е поискал разрешения за закъсненията и за част от
процесните работни дни, които не са зачетени от работодателя- ответник.
Относно проблемите от
здравно естество: По делото са представени амбулаторни листа от 17.10.2017 г. и
20.10.2017 г., както и медицинско направление от 13.10.2017 г. за посещение при
специалист- гастро-ентеролог, последното от които датира от деня на получаване
на искането за даване на обяснения по чл.193 КТ, а останалите два медицински
документа следват тази дата. Данни и доказателства непосредствено след появата
на посочената от ищеца симптоматика- сутрешни стомашно- чревни неразположения,
датиращи от началото на м.09.2017 г., същият да е потърсил лекарска помощ или
да е уведомил прекия си ръководител за такива препятствия за спазване началния
час на работното време по делото липсват. Липсва и издаден на името на ищеца
болничен лист за периода 1.09.- 5.10.2017 г., както и такъв, следващ процесния
период, от който да може да се направи заключение, че диагностиката и лечението
на заболяването му са изисквали по- продължителен период от време. Не променя
изводите за непроведено от страна на ищеца доказване на наличието на обективни
причини за многократните му закъснения за работа през процесния период и
заключението на изслушаната във въззивното производство съдебно- медицинска
експертиза, дадено от вещо лице- гастроентеролог, според което описаните
симптоми при установените заболявания и синдроми /жлъчнокаменна болест,
неинфекциозен колит/синдром на дразнимото черво, метаболитен синдром/ са с
хронично протичане, т.е. продължават повече от 6 месеца, и имат ежедневен
характер. Не са от естество да променят горния извод и дадените от вещото лице
в о.с.з. на 6.06.2019 г. обяснения, според които шестте посочени в експертното заключение
заболявания на ищеца могат поотделно и заедно да причинят симптомите, свързани
с често ходене до тоалетна, както и че тези състояния може да датират от месеци
и години, без да може да се каже със сигурност дали това е така, като може да
се направи предложение, че състоянието с честите дефекации и други оплаквания,
свързани със стомашно- чревния тракт, са били налични при Х.К. около 1- 2
месеца преди датата на издаване на първия амбулаторен лист от 17.10.2017 г.,
каквито са и оплакванията на самия ищец. Това е така, тъй като констатациите на
експерта се основават на хипотези и предположения, което не позволява
приемането на извод за доказаност на направените в този смисъл от ищеца
фактически твърдения.
Предвид горното, при
съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал настоящият
въззивен съд намира иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ за неоснователен и недоказан.
Основно задължение на
работника или служителя е да извършва възложената му работа точно и
добросъвестно и то в рамките на установеното от работодателя работно време /чл.124,
чл.125 и чл.126, т.1 КТ/. Работникът или служителят не може сам да реши кога да
не полага труд и да не се явява на работа в установеното работно време, поради
което закъснението, преждевременното напускане на работа, неявяването на работа
или неуплътняването на работното време, представляват дисциплинарни нарушения
по смисъла на чл.187, ал.1, т.1 КТ. Законът отчита наличието на повторяемост на
тези нарушения като утежняващ факт, който може да обоснове налагането на най- тежкото
дисциплинарно наказание "уволнение" по чл.190, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Действително повторяемостта не е достатъчна за обосноваване налагането на
най- тежкото дисциплинарно наказание "уволнение", а само създава
възможност за това, като работодателят може да го наложи след като извърши
преценка и на всички установени в чл.189, ал.1 КТ критерии.
Според установената по
приложението на цитираните законови норми константна съдебна практика /Решение
№ 461 от 17.06.2010 г. по гр.д.№ 626/ 2009 г. на ВКС, III ГО; Решение № 263 от
24.11.2015 г. по гр.д.№ 2892/ 2015 г. на ВКС, III ГО; Решение № 112 от
07.05.2015 г. по гр.д.№ 5348/ 2014 г. на ВКС, III ГО; Решение № 315/ 14.03.2018
г. по гр.д.№ 3968/ 2016 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 50027/ 11.09.2023 г. по
гр.д.№ 856/ 2022 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 305/ 5.06.2025 г. по гр.д.№ 3463/
2024 г. на ВКС, ІV ГО, и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/, правото за
налагане на дисциплинарно наказание принадлежи на работодателя, който сам
решава дали да го упражни или не. В случай, че реши да го упражни, той е
компетентен да определи дисциплинарното наказание, което ще бъде наложено. При
определяне на дисциплинарното наказание работодателят е ограничен от
разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ,
въвеждаща критериите за определяне на наказанието, дадени кумулативно. Целта на
закона е да бъде осигурено съответствие на тежестта на наложеното наказание с
тежестта на извършеното нарушение.
Първият от установените с
разпоредбата критерии е тежестта на нарушението. От значение за приложението на
този критерий е значимостта на неизпълненото задължение, както и това дали
неизпълнението е пълно или частично. В случая заеманата от ищеца длъжност в
ответното дружество е „инженер, телекомуникация“ в Дирекция „ЦДУ“ /Централно
диспечерско управление/, управление „Автоматизирана система за диспечерско
управление“, отдел „Телемеханика и телекомуникации“. Според ПМС № 181/
20.07.2009 г., изм. с ПМС № 3/ 10.01.2013 г.- за определяне на стратегическите
обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, и Заповед №
ЦУ- 2422/ 27.11.2015 г., Централното диспечерско управление /ЦДУ/ на „ЕСО“ ЕАД
представлява стратегически обект, в който се извършват стратегически дейности
от значение за националната сигурност на Р България, поради която именно негова
значимост е издадена от страна работодателя Инструкция за пропускателния режим
и охраната на сградата на ЦДУ и ТДУ „Запад“ на ул.“Веслец“ № 8 в гр. София,
въведена е електронна система за контрол на достъпа /за което на служителите са
издадени персонали идентификационни карти/, чиято цел е да подпомага функцията
по защита на ЦДУ като стратегически обект и контрола по спазване на работното
време от служителите на ЦДУ, и е издадена цитираната Заповед № 142/ 7.03.2007
г. Същевременно в длъжностната характеристика на заеманата от ищеца длъжност
/л.34- 37 от делото на СРС/, връчена на ищеца на 5.02.2015 г., е посочена
следната основна характеристика на изпълняваната от същия работа: дейността,
която извършва, има сложен характер и е с изключителна степен на отговорност,
обезпечава сигурността на работа на ЕЕС на Р България. Доколкото при определяне
вида на дисциплинарното наказание следва да бъдат взети предвид обществената
значимост на професията и значимостта на неизпълненото задължение, които се
отразяват на тежестта на нарушението, както и това дали от неизпълнението са
настъпили или е възможно да настъпят неблагоприятни последици за работодателя,
посочените по- горе релевантни факти и обстоятелства обосновават извод за
спазване изискването на чл.189, ал.1 КТ при налагане на процесното дисциплинарно
наказание.
От значение за определяне
тежестта на нарушението е и формата на вината- дали е извършено умишлено или
поради небрежност. В случая формата на вината при ищеца може да бъде
квалифицирана като небрежност, което обаче не може да обоснове освобождаването
му от дисциплинарна отговорност.
Освен тежестта на
нарушението, като критерий за определяне на дисциплинарното наказание по чл.189, ал.1 КТ са предвидени и обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, както и поведението на работника или
служителя. Релевантно е цялостното поведение на работника или служителя,
свързано с изпълнението на трудовите му задължения, като се има предвид както
поведението му преди извършване на нарушението, така и това след това.
Налагането на по- тежко по вид дисциплинарно наказание може да бъде наложено и
поради липсата на самокритичност към вече извършеното нарушение.
Предвид изложеното, при
извършване на дължимата съобразно чл.189, ал.1 КТ преценка настоящият въззивен
съд намира, че в случая тежестта на наказанието съответства на тази на извършените
от Х.К. нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани от законодателя като "тежки"
нарушения по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 вр. т.1 КТ.
Предявеният главен иск за признаване незаконността и отмяна на уволнението се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а предвид акцесорния им
характер като такива следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ. Неоснователен, поради
приетия от съда извод за отхвърляне на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, е и
предявеният от Х.К. осъдителен иск по чл.55 ЗЗД.
Неоснователни са и наведените
във въззивната жалба доводи за извършени от първоинстанционния съд съществени
нарушения на съдо-производствените правила. Оплакванията на въззивника са
зачетени от настоящия съд /съгласно дадените в съдебната практика на ВКС
разрешения: Решение № 92/ 14.04.2016 г. по гр.д.№
4515/ 2015 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 54/
25.03.2014 г. по гр.д.№ 3066/ 2013 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 290/ 11.07.2012 г. по гр.д.№ 882/ 2011 г. на ВКС,
IV ГО; Решение № 268/ 03.11.2017 г. по гр.д.№ 859/ 2017 г.
на ВКС, IV ГО, и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК /, като във въззивното
производство при условията на чл.266, ал.3 ГПК е допуснато събирането на гласни доказателства и изслушването
на съдебно- медицинска експертиза. Поради отказа на страната /о.с.з. 6.06.2019
г./ гласни доказателства във въззивното производство не са събрани, а въз
основа заключението на изслушаната във въззивното производство съдебно-
медицинска експертиза изводи, различни от приетите в обжалваното решение, не
могат да бъдат обосновани.
При тези съображения, поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на трудовия спор и
неоснователност на релевираните в жалбата на ищеца доводи обжалваното
първоинстанционно решение, което е валидно, допустимо и правилно, следва да
бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи
да заплати на въззиваемата страна сумата 100 лв.- разноски за въззивното
производство /за юрисконсултско възнаграждение/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение от 5.09.2018 г., постановено по гр. дело № 89007/ 2017 г. на Софийски
районен съд, ГО, 119 състав.
ОСЪЖДА Х.К.К. /ЕГН **********/
да заплати на „Е.с.о." ЕАД- ***304/
сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.