РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. София, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова П.
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20221800900107 по описа за 2022 година
намери следното :
К.Д.Г. с ЕГН ********** и И. И. Г. с ЕГН **********, и двамата от гр. Б., жк „Васил
Левски“ № 3, вх.В, ет.3, ап.6, чрез пълномощник адв. Р.М. от САК, са предявили срещу
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК
********* (НББАЗ) субективно съединени искове с правно основание чл.511, ал.3 във вр. с
ал.1, т.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение на всеки от ищците в размер на по 200 000
лева за причинени им неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие
смъртта на техния син М.И.И. с ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, причинено
на 07.11.2020 год. на път 161, км 3.2 /гр. Б. – с. Л./, по вина на И.С.С. с ЕГН ********** –
водач на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с румънски регистрационен
номер BV 07GMJ, със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена
с румънски застраховател – EUROINS ROMANIA ASIGURARE – REASIGURE S.A. (SCCV),
с полица № R016H16DV **********, валидна от 18.07.2020 год. до 17.07.2021 год., с
кореспондент за територията на Република България ЗД ,,Е“ АД, ЕИК, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 07.09.2021 год. до окончателното й заплащане.
Ищците твърдят, че вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
07.11.2020 год., е починал техният син М.И.И. с ЕГН **********.
Твърдят, че на 07.11.2020 год. на път 161, км 3.2 /гр. Б. – с. Л./ настъпило ПТП между
лек автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с румънски регистрационен номер BV
07GMJ, управляван от И.С.С. с ЕГН ********** и автобус марка „Сетра“, модел ,,Ц 315“, с
1
ДК № ВР 8760 ВТ, управляван от И.Ц.П. Твърдят, че ПТП било причинено по изключителна
вина на водача на автомобила „Тойота“ И.С., който нарушил правилата за движение по
пътищата, като навлязъл в насрещното платно и се ударил челно в автобуса. Вследствие на
удара починал пътникът в автомобила М.И.И., на 27 години.
Сочи се, че по случая било образувано досъдебно производство № 1/2021 год. по
описа на ОСлО при СОП, прокурорска преписка № 3326/2020 год. по описа на СОП,
понастоящем висящо.
С исковата молба се твърди, че смъртта на М. И. причинила на ищците неимоверни
душевни болки и страдания. Смъртта на сина им е сложила край на отношения, изпълнени с
разбирателство, любов, привързаност и подкрепа. Разрушена била завинаги градената с
години духовна и емоционална връзка между тях. Пострадалият и родителите му са живеели
в хармония, общувайки постоянно, споделяйки радост и тъга, връзката им приживе е била
изключително силна, разчитали са взаимно един на друг, споделяли са радости и болки,
емоции и вълнения. М. И. се е грижил и е помагал на майка си и баща си, бил е тяхна опора.
Приживе той е бил много емоционален, добър, трудолюбив, отзивчив, като неочакваната и
ненавременната му смърт е причинила на ищците огромна празнина, която не може да бъде
преодоляна. Произшествието е нанесло на ищците непреодолими душевни страдания, които
ще ги съпътстват до края на дните им. Ищцата К. Г. постоянно плаче, станала е затворена,
по-рядко общува с други хора освен с най-близките си. Ищецът И. Г. избягва да излиза и да
се среща с хора извън семейството, станал е мълчалив и често се разстройва. Двамата
родители са изцяло променени – станали са мрачни, некомуникативни и скърбят постоянно.
След загубата на сина им често ходят на неговия гроб, постоянно плачат и не могат да
преодолеят смъртта на детето си.
Твърди се, че за автомобила „Тойота” с регистрационен номер BV 07GMJ, при
управлението на който виновно е причинено ПТП, има сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с полица № R016H16DV ********** на румънски
застраховател – EUROINS ROMANIA ASIGURARE – REASIGURE S.A.(SCCV), валидна от
18.07.2020 год. до 17.07.2021 год. Кореспондент за обработка на щети на чуждия
застраховател за територията на Република България е ЗД "Е" АД
Твърди се, че ищците предявили обща претенция вх. № РК 014-28037/07.09.2021 год.
по описа на ЗД "Е" АДза заплащане на застрахователни обезщетения, но до изтичане на
тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ за окончателно произнасяне кореспондентът за
обработка на щетите не се е произнесъл, като определи и изплати обезщетения или откаже
изплащане на такива.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на
които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за отговорността на водача на лекия
автомобил марка „Тойота”, модел „Хайлукс”, с румънски регистрационен номер BV 07GMJ
2
за реализирането на ПТП и механизма на реализирането му. Сочи се, че към настоящия
момент отговорността за реализирането на ПТП не е установена по надлежния ред с влязла в
законна сила присъда на наказателния съд.
Оспорват се твърденията за претърпените неимуществените вреди от ищците, както и
размера на претендирания размер на обезщетенията, за които се сочи, че не са съответни на
претърпените вреди и завишени, като не отговарят на принципа за справедливост, заложен в
чл.52 от ЗЗД и не съответстват на трайната съдебна практика при определяне на размер на
обезщетение за неимуществени вреди по сходни случаи.
Оспорва се и изцяло иска за законна лихва, доколкото същият се явява акцесорен на
главния; оспорва се и началната дата на претенцията за лихва, като се сочи, че НББАЗ дължи
лихва върху размера на застрахователното обезщетение едва след изтичане на
законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебната претенция, който не може да
бъде по-дълъг от тР.М.сеца от датата на завеждане на претенцията пред него.
Ответникът претендира направените по делото разноски.
Пълномощникът на ищците е направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане
на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно
адвокатско възнаграждение.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представените от страните с исковата молба и с отговора на исковата молба
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 191 от 07.11.2020 год. на РУ Б. и
протокол за оглед на местопроизшествие от 07.11.2020 год. на ОДМВР София, находящи се
по досъдебно производство № 1/2021 год. по описа на ОСлО при СОП, прокурорска
преписка № 3326/2020 год. по описа на СОП, в същите е отразено настъпило ПТП на
07.11.2020 год. на път 161, км 3.2 /гр. Б. – с. Л./, с участието на МПС 1 – лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с румънски регистрационен номер BV 07GMJ, с водач
И.С.С. с ЕГН ********** и и МПС 2 – автобус марка „Сетра“, модел „С 315 ГТ ХД“ с ДК №
ВР 8760 ВТ, с водач И.Ц.П. Отразено е, че МПС 1, движейки се по третокласен път 161 в
посока от с. Л. към гр. Б., навлиза в насрещната лента и се удря челно в МПС 2, като
реализира ПТП с трима загинали – водачът и пътниците в автомобила, сред които и
пътникът М.И.И
Образуваното наказателно производство по горното досъдебно производство до
настоящия момент не е приключило, видно от справка изх. № 3326/21.09.2022 год. на СОП.
От показанията на свидетелите Д.И.Ц. и А.П.Д., призовани по искане на ищците, се
установява следното :
Свидетелят Д. Ц. по време на инцидента е бил шофьор на автобус в колона от
автобуси, които превозвали работници от нощна смяна от гр. Б. за гр. В. Движил се зад
3
автобус, управляван от И.П., поддържали дистанция от около 50 метра, като се движили със
скорост 80 км/ч. В правия участък на пътя между гр. Б. и с. Л. забелязал, че в насрещната
пътна лента се задава джип с висока скорост, който внезапно завил рязко в тяхната пътна
лента пред автобуса, управляван от П. – на 15-20 метра от него; последният реагирал
светкавично, задействал спирачната система, Ц. видял как стоповете му светват, но П. не
успял да избегне челния сблъсък с автомобила. Ударът бил отпред вляво на автобуса, а
впоследствие установили, че джипът бил изключително деформиран основно в лявата му
предна част. Свидетелят недоумява за причината за катастрофата – когато първоначално
видял джипа, бил на около 150 метра, в неговата лента нямало други коли, участъкът бил
прав, имало идеална видимост.
Свидетелката А.Д. била пътник в катастрофиралия автобус, седяла сама на първата
седалка зад шофьора. Било около 6.40 сутринта, зазорявало се, връщали се с други
работнички от нощна смяна, тя си прибирала телефона в дамската си чанта, когато вдигнала
глава и видяла как нещо бяло летяло с висока скорост срещу тях и навлязло в тяхната лента
за движение; впоследствие видяла, че е джип. Шофьорът на автобуса рязко завил волана
вдясно за да избегне удара, но не успял и с джипа се ударили челно.
От показанията на водените от ищците свидетели за установяване на твърдените
неимуществени вреди – Г.И.Г. и З.Г.З, се установява следното :
Свидетелят Г.Г. е брат на ищеца И.Г. Познава починалия син на ищците М.И. от
момента на раждането му, в семейството били две деца – брат му Д. бил по-голям с две
години от М. Ищците и двете им деца живеели заедно в едно домакинство и след като
синовете им станали пълнолетни, тъй като не били женени. М. работил като шофьор на
камион, но с брат си помагали във всичко в домакинството – цепели дърва, гледали
животните. Свидетелят сочи, че отношенията между родителите и починалия им син били
много добри – бащата подкрепял сина си, който се увличал по любителски офроуд, още от
малък, от пети-шести клас го вземал със себе си да го придружава, като пътувал с тир М.
инициирал операция на майка си, която страдала от разширени вени, като свидетелят ги
карал до болница „Лозенец“ в С.
Г. описва деня, в който разбрал за катастрофата – тъй като никой не бил посмял да се
обади на брат му, му се обадил той, но само му казал по телефона, че синът му
катастрофирал. Когато отишъл с кола до мястото на ПТП, родителите на М. вече били там,
но полицията била отцепила района. Когато разбрали, че синът им бил починал, били
съкрушени, имало писъци, ревове. По време на погребението се наложило свидетелят да
купува ампули с успокоителни за брат си, той изпил три от общо четири.
Г. сочи, че след смъртта на сина им животът на ищците се преобърнал, затворили се в
себе си, нямали желание да се събират с други хора, всеки ден посещават гроба на М.,
посещават и мястото на катастрофата.
Свидетелят З.З. е колега с ищеца, работили заедно в Бърза помощ, познавали се още
от казармата, познава и семейството му над 40 години, станали семейни приятели. Описва
4
починалия им син М. като много грижовен и отзивчив – „беше много добро момче, който не
се е обърнал към него, на него не му е помогнал“. Помагал с брат си на родителите им в
домакинството, били много добро и сплотено семейство. М. не бил семеен и винаги е
живеел заедно с родителите си, които правели планове да купят още един апартамент, за да
остане по един за всеки от синовете им.
Свидетелят помни деня на катастрофата, тогава били заедно на работа с ищеца в
Бърза помощ. Колегите им първо се обадили на него, но той не посмял да съобщи новината
на И., а се обадил на брат му. Видял родителите на следващия ден у тях, искал да ги
успокои, били изключително разстроени, плачели, а ищецът се сърдил, че З. не му бил
съобщил лично новината за катастрофата. И сега свидетелят вижда ищците почти всеки ден,
били се затворили в себе си, често ги вижда да плачат.
От заключението по назначената автотехническа експертиза, изготвено след
запознаване с материалите по делото, вкл. обсъдените горе констативен протокол за ПТП,
протокол за оглед на местопроизшествие и показанията на разпитаните свидетели, се
установява следния механизъм на настъпване на ПТП :
На 07.11.2020 год. около 6.30 часа в посока от с. Л. към гр. Б. по третокласен № 161
от републиканската пътна мрежа, със скорост около 111 км/ч се е движил лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с румънски регистрационен номер BV 07GMJ,
управляван от И.С.С. Пътят в този участък е бил с двупосочно платно за движение, с по
една лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга посредством
единична прекъсната линия „М3”, всяка с широчина по 3.50 метра, сухо асфалтово
покритие, нормална видимост.
Придвижвайки се по гореописания начин, лекият автомобил „Тойота” е изменил
траекторията си на движение и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където със
скорост около 81 км/ч в посока от гр. Б. към с. Л. се е движил автобус „Сетра” с
регистрационен номер ВР 87 60 ВТ, управляван от И.Ц.П. Водачът П. е забелязал това
навлизане и е задействал спирачната система на автобуса за аварийно спиране, но
независимо от това удар между челните леви части на превозните средства е настъпил,
следствие на което са нанесени дълбоки деформации в двете ППС и лекият автомобил
„Тойота” е започнал ротационно движение в посока обратна на посоката на въртене на
часовниковата стрелка с ос на въртене вертикалната си ос и така се е установил в мястото,
където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие. След удара автобусът е
продължил в посока напред и вдясно по отношение първоначалната си посока и също се е
установил в крайпътното пространство, където е описан в протокола за оглед на
местопроизшествие.
Според заключението, неоспорено от страните, причините за възникване на ПТП
следва да се търсят в субективните действия на водача на лекия автомобил, който при
движение по двупосочен път с две ленти за движение е навлязъл и се е движил в лентата за
насрещно движение.
5
Видно от представеното с исковата молба удостоверение за наследници на М.И.И.
изх. № 1163/12.11.2020 год. на община Б., ищците К.Д.Г. и И. И. Г. са негови родители и
единствени законни наследници.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът с оглед становището на ответника в
отговора на и.м. е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните :
- твърдяното от ищците застрахователно правоотношение, възникнало по силата на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
лекия автомобил марка „Тойота”, модел „Хайлукс“, с румънски регистрационен номер BV
07GMJ, с полица № R016H16DV **********, сключена с румънски застраховател –
EUROINS ROMANIA ASIGURARE – REASIGURE S.A.(SCCV), валидна към датата на ПТП
– 07.11.2020 год.
- причинно-следствената връзка между ПТП и произтеклата от него смърт на М.И.И.,
пътник в автомобила „Тойота“ с рег. номер BV 07GMJ;
- че ищците са предявили пред кореспондента на румънския застраховател за
територията на Република България ЗД "Е" АДна 07.09.2021 год. претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за търпени от тях неимуществени вреди – болки и страдания
от смъртта на сина им М.И.И., настъпила при ПТП; последното се установява и от
представената с и.м. претенция вх. № РК 014-28037/07.09.2021 год. по описа на ЗД ,,Е“ АД.
По делото не се твърди и установява до изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ
за окончателно произнасяне по претенцията кореспондентът да е се е произнесъл, като
определи и заплати обезщетение или откаже заплащане на такова.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.511, ал.1, т.1 от КЗ в случаите на настъпило
застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен
водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава,
чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от
кореспондента за територията на Република България на застрахователя на виновния водач.
Съгласно чл.512, ал.1 от КЗ когато към кореспондента или НББАЗ се предяви
претенция за обезщетение, се прилага чл.496 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по
претенцията не може да е по-дълъг от тР.М.сеца от нейното предявяване по реда на чл.380
от КЗ, т.е. кореспондентът/бюрото изпада в забава след изтичане на горния срок и от този
момент дължи и законната лихва по чл.409 от КЗ за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл.511, ал.3 от КЗ в случаите на ал.1 увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само когато кореспондентът не се е произнесъл по
подадената претенция в срока по чл.496, ал.1 от КЗ, отказано е изплащане на обезщетение
6
или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се
прилага чл.380 от КЗ.
Съгласно чл.513, ал.1 от КЗ в случаите на съдебен иск, произтичащ от
застрахователно събитие по чл.511, ал.1 или ал.2 от КЗ НББАЗ е единствено процесуално
легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу
застрахователя на виновния водач.
За да се ангажира по горния ред отговорността на НББАЗ е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” за моторно превозно средство, което обичайно се
намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, както и да са налице
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. В конкретния случай ищците следва да установят и че
са от кръга на лицата, очертан в ППВС № 4/25.05.1961 год. – наследници по права линия на
починалия при ПТП, поради което имат право на обезщетение за причинените им
неимуществени вреди вследствие на загубата на техния син.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с и.м. заведена пред ЗД ,,Е“ АД претенция по чл.511, ал.1, т.1 от КЗ на К.Д.Г.
и И.И.Г. – вх. № РК 014-28037/07.09.2021 год., по която кореспондентът за България на
чуждестранния застраховател не се е произнесъл до изтичане на изтичане на тримесечния
срок по чл.496, ал.1 от КЗ – до 07.12.2021 год. Исковете са предявени след изтичане на
горния срок – на 16.06.2022 год.
По основателността на исковете съдът намира следното :
От приобщените по делото писмени доказателства и от заключението по назначената
АТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за настъпването на ПТП,
при което е починал синът на ищците, са били субективните действия на водача на лекия
автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с румънски регистрационен номер BV 07GMJ
– И.С.С., който при движение по двупосочно пътно платно, съставено от две пътни ленти, е
навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение, като с горното е нарушил
правилата за движение по пътищата, установени в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Ответникът не оспорва и между страните е обявена за безспорна и ненуждаеща се от
доказване причинно-следствената връзка между ПТП и произтеклата от него смърт на
М.И.И., пътник в автомобила „Тойота“ с регистрационен номер BV 07GMJ;
По делото бе установен и последния елемент от фактическия състав за ангажиране на
отговорността на НББАЗ по предявения иск по чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ –
обстоятелството, че за автомобила марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с румънски
регистрационен номер BV 07GMJ, който обичайно се намира в държава, чието национално
бюро членува в Съвета на бюрата, управляван при ПТП от деликвента И.С.С., е била
сключена с румънски застраховател с кореспондент за територията на Република България
7
ЗД ,,Е“АД, застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – същото е било
обявено по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните с оглед становището на ответника в отговора на и.м.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ е
доказан отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят
обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 год./, включително настъпилите в
страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на
вредата /решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и
икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото /решение №
749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по
т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на
минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от
застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год.
на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на
вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите
от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за
това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на
обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая
неимуществените вреди са във формата на душевни болки и страдания, причинени на
ищците вследствие смъртта на техния син М. И. Характерът и тежестта на същите бяха
установени от показанията на свидетелите Георги Г. и Захари Златев – ищците са преживели
изключително тежко загубата на своя син, с когото са поддържали непрекъснати контакти и
са имали близки човешки взаимоотношения. Съдът отчита както вида на родствената връзка
между починалия и ищците, възходящи от първа степен, неговите най-близки роднини, така
и обстоятелството, че от раждането до смъртта му, 27 години, са живели заедно в едно
домакинство, тъй като М. И. не бил женен. Установено бе, че приживе отношенията им са
били изключително хармонични, помагали си си взаимно, М. се грижил за здравословните
проблеми на майка си, а още от дете придружавал баща си докато пътувал с камион.
Установено бе и че родителите били съкрушени от загубата на сина си, а и две години по-
късно още посещават непрекъснато гроба му и страдат, променили са се, затворили се в себе
си.
В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за
справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на
8
близък, съдът намери, че за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, необходимата
сума, която ответникът следва да заплати на всеки от ищците, е в размер на 160 000 лева –
съобразена и с момента на настъпване на застрахователното събитие, 07.11.2020 год., при
отчитане на настъпилите в страната в обществено-икономически план промени в сравнение
с момента на настъпване на вредата и икономическата конюнктура. Предявените искове с
правно основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ следва да се отхвърлят като
неоснователни за разликата до пълния им предявен размер от 200 000 лева.
Върху сумите от 160 000 лева съдът следва да присъди и законна лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 08.12.2021 год. – деня, следващ
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като отхвърли иска за заплащане на законна лихва в
частта му за периода от 07.09.2021 год. до 07.12.2021 год. По делото бе установено, че
ищците са предявили претенцията си с общ вх. № РК 014-28037/07.09.2021 год. до
кореспондента ЗД "Е" АД като същият не се е произнесъл до изтичане на горния срок,
приложим за него съгл. чл.512, ал.1 от КЗ. В случая НББАЗ дължи законната лихва за забава
върху размера на обезщетението съгл. чл.497, ал.1, т.2 от КЗ – не от момента на входиране
на претенцията, както е претендирано, а след изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 278/29.06.2022 год. по делото ищците са били освободени
от заплащането на държавни такси и внасяне на разноски за водене на съдебното
производство по предявените искове с правно основание чл.511, ал.1, т.1 от КЗ, то с оглед
изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по
сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете – ДТ в размер
на 12 800 лева и направените разноски в размер на 660 лева от бюджета на съда – заплатени
възнаграждения на в.л. по АТЕ и за призоваване на двама свидетели.
Ищците не са удостоверили и претендирали направени разноски по делото.
В хода на производството по делото ответникът е удостоверил направени разноски,
както следва : заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор на и.м.
по делото в размер на 13 272 лева с ДДС и заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото в размер на 17 088 лева с ДДС. Доколкото обаче
предметът на цялостното процесуално представителство до приключване на делото пред
първоинстанционния съд включва и изготвяне на отговор на и.м., то няма основание върху
ищците да бъдат възлагани и отделно калкулираните разноски от 13 272 лева с ДДС за
самостоятелно процесуално действие по делото, каквото е подаденият отговор на и.м.
Пълномощникът на ищеца е направил в о.с.з. на 06.06.2023 год. искане по чл.78, ал.5
от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от
ответника прекомерно адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно –
при размер на всеки от двата предявени иска от 200 000 лева /общ интерес по делото от
9
400 000 лева/, минималният размер на възнаграждението за процесуално представителство
по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 20 650 без ДДС /24 780 с ДДС/, като платеното в случая е 17 088
лева с ДДС или значително под установения с Наредбата минимален праг.
С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да се осъдят да
заплатят на ответника сумата от 3 417.60 лева, съставляваща разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ Сдружение „НББАЗ“, ЕИК да
заплати на К.Д.Г. от гр. Б., жк „Васил Левски“ № 3, вх.В, ет.3, ап.6, с ЕГН **********,
сумата от 160 000 лева /сто и шестдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за
причинени й неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие смъртта на
нейния син М.И.И. с ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, причинено на
07.11.2020 год. на път 161, км 3.2 /гр. Б. – с. Л./, по вина на И.С.С. с ЕГН ********** – водач
на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с румънски регистрационен номер BV
07GMJ, със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с
румънски застраховател – EUROINS ROMANIA ASIGURARE – REASIGURE S.A. (SCCV), с
полица № R016H16DV **********, валидна от 18.07.2020 год. до 17.07.2021 год., с
кореспондент за територията на Република България ЗД ,,Е“ АД, ЕИК, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 08.12.2021 год. до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от
200 000 лева /двеста хиляди лв./ и В ЧАСТТА МУ заплащане на законна лихва върху
обезщетението за периода от 07.09.2021 год. до 07.12.2021 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ Сдружение „НББАЗ“, ЕИК да
заплати на И. И. Г. от гр. Б., жк „Васил Левски“ № 3, вх.В, ет.3, ап.6, с ЕГН **********,
сумата от 160 000 лева /сто и шестдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за
причинени му неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие смъртта на
неговия син М.И.И. с ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, причинено на
07.11.2020 год. на път 161, км 3.2 /гр. Б. – с. Л./, по вина на И.С.С. с ЕГН ********** – водач
на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с румънски регистрационен номер BV
07GMJ, със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с
румънски застраховател – EUROINS ROMANIA ASIGURARE – REASIGURE S.A. (SCCV), с
полица № R016H16DV **********, валидна от 18.07.2020 год. до 17.07.2021 год., с
кореспондент за територията на Република България ЗД ,,Е“ АД, ЕИК, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 08.12.2021 год. до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от
200 000 лева /двеста хиляди лв./ и В ЧАСТТА МУ заплащане на законна лихва върху
10
обезщетението за периода от 07.09.2021 год. до 07.12.2021 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК Сдружение „НББАЗ“, ЕИК да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд сумата от 13 460 лева /тринадесет хиляди четиристотин и
шестдесет лв./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и
направени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК К.Д.Г. с ЕГН ********** и И. И. Г. с ЕГН
**********, и двамата от гр. Б., жк „Васил Левски“ № 3, вх.В, ет.3, ап.6, да заплатят на
Сдружение „ББАЗ“, ЕИК сумата от 3 417.60 лева /три хиляди четиристотин и седемнадесет
лв. и шестдесет ст./, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената
част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
11