РЕШЕНИЕ
№59/22.4.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. *** 22.04.2019 г.
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на девети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН
НИКОЛОВ
при
протоколист Светла Върбева,
като разгледа докладваното НАХД №64/2019
г. по описа на РС ***, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Л.Д.С.,
ЕГН **********,*** , против
Наказателно постановление №18-0253-001013 от 20.12.2018г.,
издадено от Началника на РУ ***, с което на въззивника
е
наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 2000 и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 24 месеца лева на основание чл.174 ал.3 от
ЗДП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му
отнети 12 к.т. .
Въззивникът се явява в с.з лично.В подадената въззивна жалба
, твърди , че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно , установяването
на нарушението не е подкрепено с доказателства и наложената глоба е прекомерна
и несъразмерна.В хода на съдебното следствие и по същество твърди , че в РУ ***
имало тенденция спрямо него и затова е отказал да даде проба за наличие на
наркотични вещества.Моли атакуваното НП да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата
страна – ОД МВР Варна , редовно призована, не се представлява и не представя
становище по жалбата.
Контролиращата страна- РП-*** , редовно призована, не се явява и не
представя становище по жалбата.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи
следните фактически и правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентния орган
– ВПД Началник на РУ *** , упълномощен за това със Заповед
№8121з-515/14.05.2018г.
Относно законосъобразността на обжалвания административен акт:
Акта
за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия
наказателно постановление са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените
форма и съдържание. Нарушението е констатирано въз основа на извършена проверка
от служители на РУ МВР гр.***.Съгласно чл.40, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен в
присъствие на нарушителя и на свидетел, който е присъствал при установяване на
нарушението.
Относно обосноваността на обжалваното
наказателното постановление.
Констатираните
в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства се оспорват от въззивника.Безспорно
установено е в хода на съдебното следствие обаче , че на 15.10.2018г. в около
14.00 часа в близост до бензиностанция „Лукойл” в гр.*** бил спрян за проверка
от служители на РУ МВР *** л.а „***, управляван от въззивника
Л.Д.С..При извършването на проверката били спазени всички изисквания по ЗДП и
ЗМВР, като водачът бил приканен от св.Е. Н. Х. –мл.автоконтрольор
в РУ МВР *** да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер друг чек 3000 за установяване на употребата на
наркотични вещества.След като въззивника отказал да
му бъде извършена проверка с техническо средство, на 15.10.2018г. в 15.20 часа
,св.Х. издал талон за медицинско изследване №0405792.Въпреки това въззивникът не посетил медицинско заведение за да даде
кръвна проба за установяване на употреба на наркотични вещества.За така
установеното нарушение св.Х. издал АУАН № 954820/15.10.2018г.Административно
наказващия орган – началника на РУ МВР *** възприел констатациите на актосъставителя и издал атакуваното НП.Така описаната
фактическа обстановка се потвърждава по безспорен и категоричен начин от
проведените в хода на съдебното следствие разпити на свидетелите Е.Н.Х. и С.К.
С. ,както и от прочетените и приобщени по реда на чл.283 НПК документи и писма
приложени към АНП, които съдът изцяло кредитира, тъй като са взаимно свързани,
обективни , безпристрастни и непротиворечиви .
В
с.з и по същество въззивникът С. твърди , че
действително е отказал проба с техническо средство , тъй като счита , че в РУ
МВР *** има тенденция срещу него, а за издадения талон за кръвна проба твърди ,
че не му е издаван такъв и подписът на намиращия се в кориците на делото талон
/копие/ не бил негов.Съдът счита ,че тези твърдения са защитна версия , която
се опровергава от всички събрани по делото доказателства , кредитирани от съда
като взаимно свързани, обективни , непротиворечиви и безпристрастни.Всичко това
дава основание на съда да счита , че направените в акта за установяване на
административно нарушение констатации са правилни , законосъобразни и отговарят
на обективната истина.
Относно размера на наложените
санкции.
В
разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДП е предвидена санкция „глоба” в размер от
2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за водач
на МПС който отказва да му бъде извършена проверка за установяване на употреба
на наркотични вещества.Предвидените санкции са безалтернативни
, поради което и НП следва да бъде потвърдено в тази му част.НП следва да се
потвърди и в частта с която на въззивника са отнети
12 к.т, тъй като е изцяло в съответствие с Наредба№ Iз-2539 на МВР.
Липсват доказателства от АНО да е направена
преценка за приложимостта
на по чл.28 от ЗАНН, съгласно
ТР №1/2007г.Съдът обаче е длъжен
да направи такава преценка , която е част от съдебният контрол за законосъобразност
на НП. Тази преценка
е задължителна, независимо дали нарушението
е формално или резултатно.Формалните
нарушения не са изключени
от приложното поле на чл.28 от ЗАНН .След като се запозна с всички факти и доказателства по делото съдът счита,
че конкретното нарушение е не маловажен случай по
чл.28 от ЗАНН и правилно АНО е издал атакуваното НП.Дефиницията за
«маловажен случай» се съдържа в разпоредбата
на чл.93 т.9 от НК , който се прилага
и към случаите на административни нарушения , съгласно
разпоредбата на чл.11 от .Съдът
счита , че в конкретния
случай както деянието , така и дееца са
с висока степен на обществена
опасност.Извода за висока
степен на обществена опасност
на дееца съда прави от справката за нарушител , приложена към АНП от която е видно , че на въззивника
С. са издадени общо 10 бр. НП , 2бр.фишове и 2 бр.ЗПАМ.Безспорно отказът да бъде дадена проба за изследване
на наличие на наркотични вещества говори и за висока степен на обществена опасност на деянието , тъй като съществува
абсолютна законова забрана за управление на МПС след употреба на наркотици.
При
изложените съображения, съдът намира
констатацията на наказващия орган относно осъществено от въззивника нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП за обоснована и
доказана и следва да бъде ангажирана административно наказателната отговорност
на въззивника като наказателното постановление следва
да бъде потвърдено изцяло.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 пр.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №18-0253-001013 от 20.12.2018г., издадено от Началника на РУ ***, с което на въззивника Л.Д.С., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000
и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 24 месеца лева на основание
чл.174 ал.3 от ЗДП и на основание Наредба № Iз-2539
на МВР са му отнети 12 к.т. .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Варна в 14-дневен
срок от съобщаването до страните.
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да
се върне по компетентност на началника на РУ МВР ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: