Р Е Ш Е Н И Е
№ 2204
гр. Пловдив, двадесет и девети октомври 2018 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен Съд-Пловдив, ІХ състав, в публично съдебно
заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Председател; Велизар Русинов
При участието на секретаря Р. П. сложи за разглеждане ,
докладваното от Председателя Адм. дело № 1694 по описа за 2018 година, докладвано
от Председателя Велизар Русинов,за да се
произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба от Ю.Ф.Ю., ЕГН **********, адрес: ***,
против Ревизионен акт /РА/ № Р-16000917003473-091-001/5.02.2018г., издаден от началник сектор ,възложил ревизията и
главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Пловдив
при ЦУ на НАП,потвърден в оспорената част с Решение №244/08.5.2018г.на Директор
Г. Ж. А. – Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”
гр.Пловдив при ЦУ на НАП.По доводи в жалбата се оспорва РА с твърдение, че е
нищожен, а именно издаден от некомпетентен орган. На следващо място се твърди,
че процесният РА е неправилен и незаконосъобразен по
подробно развити доводи в жалбата, респ. изложени такива допълнително с писмената
защита, депозирана по делото на 17.09.2018 г.По делото е изпратена
административната преписка от страна на ответника, която до момента е в обем от
три тома, с надлежно заверени доказателства,
изпратени от ответника. Относно допустимостта на жалбата, Съдът е чел нарочно разпореждане
от 07.06.2018 г., с което е указано на жалбоподателя да представи писмени
доказателства за срочност на оспорването. Това разпореждане на съда е стигнало
до знанието на жалбоподателя, видно от депозирания отговор от страна на
жалбоподателя, с който отговор във връзка със съобщението, касаещо срочността
на оспорването, жалбоподателят е изпратил фискален бон, от който твърди, че е
видна датата на изпращане на жалбата, а
именно: 01.06.2018 г. След служебна справка относно датата на връчване на процесното решение, респективно въпросната дата 01.06.2018
г., за която жалбоподателят твърди, че е подал жалбата си по пощата, Съдът
установи, че въпросната жалба предвид обстоятелството, че по делото е приложена
разписка от страна на ответника /лист 38/, от която е видно, че до знанието на
жалбоподателя е достигнало и е получил процесното
решение № 244/2018г. към дата 16 май 2018 г. и в този смисъл срокът за
оспорване е изтекъл към 30 май 2018 г., който е сряда, работен ден . Жалбата,
както лично самият жалбоподател твърди, е депозирана на 01.06.2018 г. и в този
смисъл е подадена извън преклузивния 14-дневен срок, но предвид доводите в жалбата, че се оспорва процесния РА с
твърдение за нищожност, производството по делото продължава само в частта на оспорване за
нищожност на процесния РА, потвърден с
Решение № 244/08.5.2018 г. на Директора
на Дирекция “ОДОП”, а в останалата част, а именно: в частта на оспорване на РА относно неговата законосъобразност,жалбата като недопустима
беше оставена без разглеждане, а производството в тази част беше прекратено с
Определение от о.с.з. ,провело се на 19.09.2018г..По тежестта на доказване, Съдът се е произнесъл
с определение от 20.06.2018 г., което
видно от приложените по делото съобщения е достигнало до знанието на
оспорващия към 28.06.2018 г., като в същото съобщение на жалбоподателя е
указано, че предвид развилото се административно производство по чл.122 от ДОПК, негова е тежестта да докаже както твърденията си в жалбата, така и
фактическите и правни изводи в процесния РА и респективно потвърдителното
решение на Директора на Дирекция “ОДОП”.С въпросното определение по тежестта на
доказване е указано на страните да ангажират всичките доказателства,
респективно да формулират доказателствени искания, като този срок към дата
на о.с.з. е изтекъл за страните. С
вх.№ 17050/17.09.2018 г. по описа на съда е приложена писмена защита от името на
жалбоподателя , касаеща съществото на
производството, като въпросната защита
не е надлежно заверена по изискуемия процесуален ред, с приложено към същата
незаверено копие от справка за извършени нарушения по ЗДВП от страна на
жалбоподателя.
Ответникът Директор на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при ЦУ на НАП,чрез юрисконсулт Р. – Н. оспорва жалбата в частта
относно твърдението за нищожност на РА,
моли да бъде приета административната преписка. Няма доказателствени искания,
счита, че предвид предмета на производството
,а именно твърдения на жалбоподателя за нищожност на процесния /РА/ не е
необходимо да се събират допълнителни доказателства ,взема становище ,че не
следва да се приема приложена от жалбоподателя справка за извършени нарушения
от него по ЗДВП , тъй като не може да се
съотнесе към твърденията за нищожност на РА и не е
надлежно заверена,които доводи съставът споделя и предвид ,което не е приел
горната справка. Искането на
ответника е да бъде отхвърлена
жалбата и да бъде потвърден
процесния РА. Ответникът ,твърди ,че
процесния РА,в потвърдената му част не е нищожен, каквото е твърдението
на жалбоподателя,тъй като е издаден от компетентен орган, а именно Началник
“Сектор”при ТД на НАП-Пловдив , в този смисъл има тълкувателно решение на ВАС и
ответникът иска произнасяне на състава
съобразно него.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно
уведомена, не встъпва в производството. Като
взе предвид доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност съставът приема
следното:
Предвид изложените доводи, касаещи твърденията за нищожност
на процесния РА, предмет на настоящота производство е оспорване, касаещо твърдения на
жалбоподателя за нищожност на
процесния Ревизионен акт /РА/ № Р-16000917003473-091-001/5.02.2018г.,
издаден от Началник сектор при ТД на НАП
гр.Пловдив при ЦУ на НАП,възложил ревизията и главен инспектор по
приходите-ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Пловдив при ЦУ на НАП ,потвърден
в оспорената част с Решение №244/08.5.2018г.на Директор Г.Ж. А. – Директор на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при ЦУ на НАП .
По делото е установено, че ревизията е възложена със Заповед
за възлагане на ревизия/ЗВР/ № Р-16000917003473-020-001 / 06.06.2017г.,
издадена от Началник Сектор „Ревизии” при ТД на НАП-Пловдив, изменяна със
Заповеди Р-16000917003473-020-002 / 11.10.2017, Р-16000917003473-020-003 /
16.10.2017, Р-16000917003473-020004 / 14.11.2017;Определено е ревизията да бъде
извършена от К.Г. Д. - Главен инспектор по приходите(ръководител на
ревизията) и Р. Г. С. - Главен инспектор
по приходите. В хода на производството, в срока по чл. 119 ал.2 от ДОПК, е
издаден Ревизионен акт /РА №Р-16000917003473-091-001/5.02.2018г. издаден от началник сектор ,възложил ревизията и
главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Пловдив
при ЦУ на НАП.Съставът приема, че в изпълнение на ДОПК Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите съгласно Тълкувателно
решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС - Общо събрание на I и II колегия по т. д.
№ 10 по описа за 2016 г. на ВАС ,
посоченото тълкувателно дело е било инициирано за образуване с въпросът;
"Нищожен ли е ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г.
редакция на чл. 119, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е
издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118,
ал. 2 ДОПК". Общото събрание на колегиите на ВАС приема, че не е нищожен
ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119,
ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата
по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 07, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната си редакция (в сила до
01.01.2013 г.) не сочи изрично какви длъжности следва да заемат органите по
приходите, които са компетентни да издадат ревизионни актове. Нормата визира
единствено условие органът да бъде посочен от този, чиято е компетентността за
възлагане на ревизия, по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. В новата редакция на
разпоредба на чл. 119, ал. 2 ДОПК (действаща и към настоящия момент)
императивно са посочени лицата, които издават ревизионния акт. Ето защо не е
необходима конкретизация на длъжностното качество на органите, каквато се прави
от нормата на чл. 118, ал. 2 ДОПК (отменена на 01.01.2017г.). В случай, че е
налице конкретизация, то тя се отнася единствено и само по отношение на лицата
от ревизиращия екип, определени със заповедта по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, но
не и по отношение на лицето възложило ревизията, за което има единствено
изискване да е орган по приходите, съгласно чл. 7, ал. 1 ЗНАП. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия по т.
д. № 10 по описа на ВАС за 2016 г.
Процесния РА в оспорената му част , потвърдена с решение на
Директор на Дирекция“ОДОП“Пловдив не е
нищожен, каквото е твърдението на жалбоподателя, а е издаден от компетентен
орган, Началник Сектор „Ревизии” при ТД
на НАП-Пловдив, в този смисъл , посоченото тълкувателно решение на
ВАС.Предвид горното ,претенцията на
жалбоподателя за нищожност на процесния
РА ,е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото на ответника, следва да бъдат присъдени
разноски,предвид ,процесуалното му представителство по делото и искането за
присъждане на такива,представляващи юрк. възнаграждение в размер на1805,65/хиляда осемстотин и
пет лева и шестдесет и пет стотинки/лева.
Предвид горното Съдът;
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата на Ю.Ф.Ю., ЕГН**********, адрес: ***,
против Ревизионен акт/РА/№Р-16000917003473-091-001/5.02.2018г, издаден от Началник сектор ,възложил ревизията и
главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Пловдив
при ЦУ на НАП,потвърден в оспорената част с Решение №244/08.5.2018г.на Директор
Г. Ж. А. – Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”
гр.Пловдив при ЦУ на НАП.
Осъжда Ю.Ф.Ю., ЕГН**********, адрес: *** да заплати на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ДОДОП/ гр.Пловдив при ЦУ
на НАП,разноски в размер на в размер на 1805,65/хиляда осемстотин и пет лева и
шестдесет и пет стотинки/лева.Препис от акта да бъде изпратен на страните. Решението може да бъде оспорено
с касационна жалба пред ВАС на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в 14 дневен срок от
получаване на съобщение от страните.
Съдия;