Решение по дело №48522/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8018
Дата: 13 юли 2022 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20211110148522
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8018
гр. .........., 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110148522 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

13.07.2022 г., гр...........

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
девети юни две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Христина Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №48522 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:


Производството е по реда на чл.12..от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от М. ТР. Т., чрез адв.П.В. от
САК, срещу дъщеря й К. Г. АКР., с която се иска да бъде установено по отношение на
1
ответницата, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор .......
по КККР на гр..........., одобрени със Заповед №РД- 18- 32/01.04.2016г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр..........., ул. ....... №.. и съответните идеални части от ПИ,
върху който е построена сградата, на основание упражняване на фактическата власт върху
имота, считано от 28.09.1998г. до момента, във връзка със сключено споразумение за заем от
същата дата.
В законен срок е постъпил от ответната страна, чрез адв.Т.П. от САК, в който посочва,
че процесното жилище се ползва от ищцата от закупуването му във връзка с предоставения
заем.
С доклада по делото е прието за безспорно между страните обстоятелство, че на
28.09.1998г. е сключено горното споразумение между страните и е предоставено владение
на имота на ищцата, считано от м.12.2001г.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
неоснователен. Съображенията за това са следните:
Приложен към исковата молба е препис на горепосоченото споразумение, ведно с опис
на банкноти, съгласно което ищцата М.Т. предоставя в заем на ответницата К.А. сумата от
21 000 000 лв., с цел закупуването на процесния апартамент, при условието в 3- годишен
срок от закупуването на имота, най- късно до 31.12.2001г., да бъде възстановена сумата. В
т.IV от споразумението страните са постигнали съгласие, че при неиздължаване на заеманата
сума К.А. се задължава в 2- месечен срок от 31.12.2001г. да прехвърли на ищцовия
заемодател правото на собственост върху имота.
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №200/23.10.1998г., том I, н.д.
№201/1998г. на Нотариус ...., рег. №....... в НК, район на действие: СРС, ответницата по
делото К.А. е придобила правото на собственост върху процесния имот.
В открито съдебно заседание свидетелят ....., съсед, посочва, че в имота живее само
ищцата от около 20 години.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Придобивната давност
представлява способ за придобиване на правото на собственост и други вещни права върху
чужда вещ чрез фактическото упражняване съдържанието на тези права в продължение на
определен от закона срок от време. В доказателствена тежест на ищеца- владелец е да
установи, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо собствениците
намерението му да завладее имота. Промяната на намерението следва да е обективирана в
конкретни действия, с които явно и несъмнено се показва на собственика, че фактическата
му власт е отблъсната. Намерението на лицето да държи вещта като своя се изразява в
действия, които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика,
съгласно т.I 2 на ППВС №6/74г. Намерението на владелеца за своене се предполага,
съгласно чл.69 от ЗС, но за да се осъществи фактическият състав на чл.79, ал.1 от ЗС е
нужно още владението да е несъмнено, разбирано като осъществявано по начин, който да
разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя и явно, като намерението
на владелеца да свои вещта следва да е противопоставено на собственика. Субективният
елемент на владението да се свои вещта следва да е демонстриран по такъв начин, че всеки
заинтересуван да може да научи за това. Горното представляват допълнителните признаци
на владението и в случай, че те не са налице, то позоваването на чл.69, вр. чл.79, ал.1 от ЗС е
неудачно.
В процесния случай не се установява, че ищцата е извършила действия, с които
недвусмислено е показала на дъщеря си, че владее имота еднолично за себе си с цел
2
придобиването му по давност. Горното е необходимо да бъде извършено от претендиращото
лице и доказано при условията на пълно и главно доказване. Промяната на намерението
следва да бъде открито демонстрирана спрямо собственика. Пребиваването в имота, в който
ищцата е пусната от дъщеря си, не покрива допълнителните изисквания за упражняване на
владение върху него и не може да формира извод за изявена по надлежен ред промяна на
субективното отношение на ищцата. Представеното споразумение има облигационен
характер, не води до учредяване на вещни права между страните по него и няма характер на
годно правно основание за упражняване на владение върху имота. С оглед на
гореизложеното единственият възможен верен извод в случая е, че правото на собственост
върху процесния имот принадлежи на ответницата по делото, поради което предявеният иск
се явява неоснователен.
Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в
чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в
задължението на насрещната страна да й ги заплати. Ответната страна не е представила
доказателства за сторени разноски и такива не следва да й се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. ТР. Т., ЕГН:**********, срещу К. Г. АКР., ЕГН:
**********, установителен иск за признаване на ищеца по отношение на ответника за
собственик на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....... по КККР на гр...........,
одобрени със Заповед №РД- 18- 32/01.04.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр..........., ул. ....... №.., заедно с прилежащо избено помещение №1 в сутеренния
етаж на сградата и ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи от решението на страните, чрез процесуалните им представители.

Районен съдия:



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3