Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ``` 16.01.2020 година гр.Т.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав На шестнадесети декември 2019 година
В публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ИВАНОВА
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар Милка Тончева
като разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА
В.гр.д. № 330 по описа на съда за 2019 година
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.28 от Закона за закрила
на детето.
Образувано е по въззивна жалба на въззивна жалба на Б.М.Н.,
чрез адв. П.Н.,***, против решение № 553/08.10.2019 г. по гр. дело 809/2019 г. на РС-Т.,
с което детето Л.Б.М., е НАСТАНЕНО в професионално приемно семейство на Ф.Д.М.
и С.М.М. *** - на осн. чл. 26 във вр. с чл. 25, т. 2 и т. 3 от Закона за
закрила на детето, за срок от една година, считано от влизане на решението в
сила и е определен режим на лични
контакти на майката Б.М.Н. с детето - всяка сряда от месеца от 10.30 ч. до
11.30 ч. в сградата на КСУДС - гр. Т., в присъствието на социален работник.
Въззивницата намира обжалваното решение за неправилно и
моли за неговата отмяна, като основното оплакване, изложено в жалбата е, че в
мотивите към решението съдът е възприел и обсъдил фактическа обстановка, която
не кореспондира с материалите и доказателствата, събрани по делото, и моли
въззивната инстанция да отмени обжалваното решение, претендира разноски. Оплакванията
в жалбата са в следните няколко насоки:
-установено
е по делото, че майката Б.Н. е претърпяла на 27.04.2019 г. раждане със секцио,
в същия период тя е ремонтирала общинското жилище в гр. Т. и това е наложило
престой на другите й деца за известно време при майка й. Социалните работници
са свидетелствали, че майката никога не е изоставяла децата си, те
имат личен лекар, ходят на училище. В отглеждането им майката основно е
подпомагана от бабата по майчина линия;
-изводите
на съда, че е „работено“ с майката не почиват на конкретни доказателства,
не е доказано майката да е подкрепяна от общността и държавата, да са й били
предоставени социални услуги, да е получавала материална помощ за отглеждане на
големия брой деца. Проверките, които са извършвани, са били с други адресати от
кръга на роднините на майката.Освен това МБАЛ-Т. е подала
сигнал до ДСП-Т. за несъществуващ риск
от изоставяне на новородено дете, а в същото време адресат на проверките и
мерките са други деца на майката, като се издава немотивирана заповед от
Директора на ДСП Т.;
-административният
орган би следвало да спази чл. 27, ал. 3 от закона, мярката
за настаняване на деца извън семейството е крайна и се прилага само ако са
изчерпани всички други възможности предвидени в ЗЗДетето като мерки за закрила
в семейната среда и извън нея, което не е съобразено от ТРС;
-Заповедта
на ДСП не съдържа мотиви към посочените правни основания, а в показанията си
соц.служители сочели други правни основания - опасност
за живота и здравето на децата, което според жалбоподателката не отговаря на
истината;
-не са
обсъдени в съвкупност и показанията на личния лекар на детето, констатациите в
представения социален доклад и останалите свидетелски показания; при
приета от ТРС фактическа обстановка, базирана на недоказани и голословни
твърдения, съдът е формирал неправилен извод, че за детето не се полагат
„трайно грижи“ и че е „застрашено здравето му“.
-искането
на ДСП - Т. е издадено на общо основание, бланкетно препращайки към чл. 25 ал.
1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДетето; решението не е
съобразено и с разпоредбите на §1 т.7 ЗЗДт, с чл. 9 от Конвенцията за правата
на детето, с установените критерии и препоръки в Резолюция 2049 (2015) на
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Препоръка 2068 (2015).
В
постъпилия в срока по чл. 263 ГПК писмен отговор от
назначения на малолетното дете процесуален представител –адв. П.Н., ТАК, се
заявява становище за неоснователност на жалбата. По основното оплакване в
жалбата, се излагат доводи и съображения, че представената в нея фактическа
обстановка от жалбоподателката не отговаря на действителната такава, респ.
направените въз основа на тази обстановка изводи в жалбата са неправилни и не
са в интерес на детето. Подробно са обсъдени показанията на всеки един от
свидетелите. Изложен е довод за законосъобразноност на основният извод (по
основния спорен въпрос) на съда в обжалваното решение, че майката не притежава
нужния родителски капацитет, за да полага адекватни грижи за детето си, както и
че постановената от съда мярка за защита е напълно в интерес на детето.
ДСП-Т. не е депозирала отговор.
В с.з. процесуалният представител на въззивницата поддържа жалбата, в
условията на евентуалност моли за намаляване на срока на настаняване в
приемното семейство. Процесуалният представител на ДСП Т. счита жалбата за
неоснователна. Особеният представител на детето-също.
По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл в определението си по чл.
267 ГПК.
Решението е валидно и допустимо.
Разгледана по същество в.жалба е частично основателна.
За да се произнесе по същество по въззива, съдът съобрази следното:
Искането на ДСП-Т. за настаняване на малолетното дете Л. в приемно
семейство е обосновано с невъзможност на майката (единствен родител, бащата –
неизвестен) да полага грижи по отглеждането и възпитанието на детето в семейна
среда, новородено дете в семейството, изключително лоши битови условия в
семейството, липса на подходящи условия за отглеждането на детето в семейството.
В обстотялствената част на молбата е изложена подробна фактическа обстановка по
случая.
В писмена молба майката е оспорила
искането, с доводи, че е добър родител, има възможностите и капацитета да се
грижи за детето си, като е възразила, че не са налице изложените в молбата на
ДСП обстоятелства.
Назначеният особен представител на малолетното дете е дал становище за
основателност на искането.
Видно от представеното по делото у-ние за раждане (л. 4) детето Л.Б.М. е
род. на *** г.- от майка Б.М.Н. и баща- неизвестен. Установява се от приложените по делото социални доклади от 15.04.2019
г. и от 20.06.2019 г., както и от свидителските показания, че домът, в който са
отглеждани децата Л. и Л. в кв. Въбел, гр. Т., на 08.04.2019 г. е посетен от двама
социални работници, незабавно, след постъпил в ОЗД - ДСП - Т. сигнал от РО на
МБАЛ-АД гр. Т., че съществува риск от изоставяне на детето Б., род. на ***г. от
Б.М.Н., майката на Л.. Домът в кв. Въбел е жилището/къща/ на бабата по майчина
линия- св. Н.. Свидетелите М. В. и В.В. социалните работници, посетили дома,
установяват, че екипът работел от няколко години със семейството, тъй като
майката е изоставяла децата си, включително и Л. на грижите на нейната майка. Майката
Б.Н. има родени общо седем деца, от различни бащи – като едното от тях (момче) се
отглежда от биологичния му баща; момиче, което е осиновено; останалите 4 деца
(които са с неизвестни бащи) се отглеждат от майката, с помощта на нейната
майка. След раждането на най-малкото дете - момченцето, майката и баща му, живеят
в предоставено на Б. общинско жилище, което се нуждаело от ремонт. От
показанията на св. Л. М., св. Н. и св. Е., се установява, че от около година и Л.,
и сестра й Л. (на четири годинки)
основно се отглеждали от бабата, като майката и приятелят й често ги
посещавали.
За въпросния ден - 08.04.2019г. свидетелите установяват, че са заварили
двете деца съвсем сами в къщата, при абсолютно свободен достъп както до къщата,
така и до стаята, в която са били децата. Малкото дете било в кошарката, а
голямото (на 4 г.) го хранело с шише кисело мляко. И двете деца били леко облечени
за времето, в стаята не било отоплено, имало остатици от супа в тенджера. По-голямото
дете казало на свидетелите, че са сами в къщата. Въпреки, че почукали на една
от заключените врати в дома, а и викнали името на майката Б., никой не излязъл
от къщата, нито констатирали присъствието на
възрастен човет. И двамата сведетели са категорични, че, макар и по друг
повод (относно син на сестрата на Б.), социални работници са посетили къщата и
отново са били заварени двете деца съвсем сами, когато бабата била при
възрастна жена, за която се грижела ( тези
техни показания се потвърждават и от показанията на св. Н.). Състоянието
на децата, обстановката в стаята и къщата – недобре почистено („жилището беше
мръсно, „хигиената беше под всякаква критика“), разхвърляно по коридорите,
опасности от спъване и от удар, и свободният достъп до жилището, оставянето им
сами, обусловило по-нататъшните им действия – а именно да вземат децата, след
като уведомят кметския наместник и бабата, поради липса на връзка с майката. Със
заповед № ЗД/Д-Т-032/08.04.2019 г. на директора на ДСП-Т. детето е настанено по
административен ред в професионално приемно семейство, до произнасяне на съда с
решение по чл. 28 ЗЗДетето. В самата заповед като основания за издаването й е
посочено, че са налице основанията по чл. 25 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗЗДет. и
съгласно чл. 33 ал. 1 от ППЗДДет. и чл. 4 ал. 1 т. 4 от ЗЗДет. и във вр. с чл.
27 ал. 1 от ЗДДетето. Доколкото не тази заповед е предмет на инстанционен
контрол (който е по административен ред), съдът намира, че не следва да се
обсъждат оплакванията в жалбата по отношение на липсата на мотиви и
несъответствие на установените обстоятелства с посочените в заповедта законови
разпоредби.
В показанията си св. Н. (баба на децата) и св. Л. М. (техен братовчед)
твърдят, че бабата е излязла, за да си вземе пенсията, за около половин
час, а децата били оставени на грижите на братовчед им, който обаче в този ден
не се чувствал добре, бил заспал в съседна стая, но не чул кога са дошли
социалните работници. Свидетелите установяват също, че през последната година
детето Л., заедно с други две деца на Б., основно е живяло в къщата на бабата,
както и че имало предходен случай, когато макар и по друг повод, бабата и
майката били предупредени от социалните работници да не оставят Л. и Л. сами в
къщата. Св.Е.ов установява, че е с Б. от
около една година, предоставили са й общинско жилище, което се нуждае от
ремонт, за което и при извършените от социалните служби проверки им били далени
указания. Детето М. и малкият Б. живеели с двойката в общинското жилищев гр. Т.,
а останалите три деца (Д., Л. и Л.) - при бабата в кв. Въбел.
От показанията на св. В.Радушева (личен лекар на детето) се установява, че
от раждането му до м.юни 2018г. детето е имало друг личен лекар, но след
посочената дата свидетелката е негов личен лекар, както и на останалите
деца. Майката е водила детето при
свидетелката само два пъти, дори когато е ставало на въпрос че е болно (при
посещение на бабата или майката с някое от другите деца), не е било водено на
лекар, пропуснало е и 2-3 имунизации. При първото посещение с приемната майка през
м.април, детето й се сторило по-малко от действителната възраст, с изоставане в
психическото развитие, не ходело стабилно, трудно сядало; имало обриви по
крайниците. Сега детето е наваксало ваксините, в добро общо състояние е.
В обясненията си, дадени пред районния съд, лицето, при което са настанени
и двете деца – професионално приемно семейство, е заявило, че е в състояние да
полага грижи за двете деца, че когато децата са доведени в семейството -
09.04.2019г. не са били в добро състояние, опаразитени, дупетата им зачерпвени,
крачетата им нахапани от бълхи. По делото са представени и протоколи от
наблюденията на ДСП и проверките, които е извършвало по отношение на грижите,
предоставяни от приемното семейство.
От извършената от ТРС справка в деловодната
система на съда, се установява, че през 2008-2009г. ДСП-Т. е предприемала действия
за настаняване на двете по-големи момчета- Д. и Е. в дом, децата са били
настанени, впоследствие - настаняването е било прекратено, поради изтичане на
срока за едното дете, съответно поради отпадане причините за настаняването –за
другото дете.
Пред първоинстанционния съд е изслушана и приета комплексна съдебна
психиатрично-психологична експертиза, изготвена от специалисти-психиатър и
психолог, за установяване на относимите към делото факти и обстоятелства: страда
ли майката от някакво психично заболяване, с поведението си застрашава ли
живота и здравето на детето, каква е връзката дете – майка, познава ли добре Б.Н.
детето си Л.М. и неговите потребности, има ли данни майката да е изоставила
детето си и да се дезинтересирала от него, да не иска да се грижи за него и да
го отглежда, какъв е родителския капацитет, с който майката разполага. Съгласно
експертизата майката не страда от психично заболяване, имала е трудно детство, съсипало,
според специалистите, нейната чувствителност, липсват й основни социални
умения. Вътрешният й свят е изпълнен с яростна агресия. Преживяното я оформило
като човек с високо ниво на егоцентричност, поставящ собствените си нужди пред
тези на децата и това се е отразило на социалните й умения и отношение към
децата. Когато е застрашен личния й свят, прави опити да изпълнява дадените й препоръки
и да отглежда децата си, но това не е нейна вътрешна потребност и разбиране, а
е наложена норма, която тя осъзнава, че е необходимо да изпълнява. Детето Л.
често е било оставяно при баба си по майчина линия, като изхождайки от
отразеното в социалните доклади за поведението на детето, специалистите са дали
заключение, че това поведение на майката и нейното разбиране за възпитание се е
отразило на малкото дете, на неговото физическо и емоционално развитие.
Установеното обстоятелство, че при влизането на социалните работници в стаята,
детето не се е разплакало и не е търсило с жестове майка си, е дало основание
на експертите да заключат, че през този период не е изградена и не е имало
стабилна връзка майка-дете. Добрата майка е „достатъчната майка“, което
означава че има умението да разбира детското поведение като апел за помощ. Б.М.
не е „достатъчна майка“, съответно добра, тъй като тя егоистично поставя
собствените си нужди пред нуждите на детето. В случая дори и базисните
потребности на детето не са задоволени - сама е оставяна в стаята, сама се
храни без надзор, сама задоволява потребностите от игра и сън и др., в този
смисъл майката се е дезинтерисирала спрямо детето Л.. Според вещите лица
майката, с поведението си и разбирането си за начина, по който следва да се
отглежда едно дете, застрашава Л., тъй като тя проектира своите преживявания
върху децата си и очаква те бързо да пораснат и сами да се грижат както за себе
си, така и за по-малките - Л. много често е оставяна на грижите на по-големите
деца в семейството и най-вече на грижите на 4 годишната й сестра Л.. Б.М. не си
дава сметка, че децата й на този етап от развитието си няма как да се справят
сами не могат да се справят. Това прави детето Л. да бъде в опасна среда,
поради липсата на емпатия и отговорност спрямо нея. Отчетено е в експертизата,
че майката желае да полага грижи за детето си Л., но не ги реализира на
практика и има декларативен характер в поведението й. Тя поставя детето в риск,
тъй като не задоволява базисните му потребности от храна, сън, игра, общуване.
Освен това, още по-малко осъзнава, че е нужно да полага грижи и за
психологичното и интелектуалното му развитие. Майката приема това като нормална
и достатъчна грижи от нейна страна, за нея е нормално по-големите деца сами да
се обгрижват и съответно да полагат грижи за по-малкото дете. Тя възприема
децата като големи, а не като малки деца, което всъщност е неприсъщо и опасно
за деца на такава ниска възраст.
Пред въззивната инстанция представителят на ДСП-Т. заяви, че майката е
подала молба за реинтеграция на детето, работи се с него, подобрени са условията
в предоставеното на майката общинско жилище. През м. декември 2019г. майката и
партньорът й са закупили за общ.жилище пералня (за което е представен писмен
документ). Видно е от представените социални доклади по делото, че майката и
бабата заедно посещават срещите с децата, в присъствието на социален работник,
отношенията между майката и децата не са прекъснати. На срещите са водени и
другите деца, отглеждани от майката, които също не са прекъснали връзката си с
децата, настанени в приемното семейство. Има и промяна в поведението на майката
– от агресивно, към поведение на съдействие на социалните служби, които , за
разлика отпреди, вече са допускани до новото й жилище (за достъп до което преди
им е бил необходимо съдействие от полицията); по отношение на майката, с нейно
съгласие, са предприети/предоставени са й социални услуги. ДСП работи с майката
и друго нейно дете, което пребивава в разширеното семейство, при бабата, да
заживее в жилището при майката, за което има създадени условия.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Производството е по чл. 28 от ЗЗДетето.
Образувано по искане на ДСП Т. за предприемане на мярка за закрила по реда
на чл. 25 ал. 1 т. 1 и 2 от ЗЗД.
Цялото законодателство в областтта
на закрила на децата, дава приоритет на интереса на детето и съответно, както в
административното производство, така и в съдебното производство, социалните
служби, съответно съдът, са тези, които следва да изхождат именно от този висш
интерес „най-добър интерес на детето" съгласно §1 т. 5 от ДП на ЗЗДет. (преценка
на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност
да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето). На другата страна на преценката е
поведението на родителя, неговия родителски капацитет и адекватното му
родителско поведение за дължимост на грижи, съпричастност, емоционалност и
отговорност към отглеждането и възпитанието на детето.
Безспорно в настоящия случай се установява, че както преди, така и към
момента на предприемане на административните мерки, и впоследствие, майката е
проявила безотговорност и недостатъчна загриженост за своето дете Л.. За
последната една година детето е оставено основно на грижите на бабата на
майчина линия. Поведението на майката, наблюдавано от ДСП- Т., констатациите в
докладите, водените производства по реда на Закона за закрила на детето по
отношение и на другите две деца (които са били на около 2-3 години, когато са
настанени извън семейството), дават основание да се сподели основният извод, обоснован
и в съдебната експертиза, че майката необосновано „изисква“ от своите деца
твърде бързо да пораснат и им възлага отговорности, непосилни за тяхната
възраст. Израз на това поведение е
нееднократното оставяне на детето Л. за отглеждане на нейната майка, в дома в
кв. Въбел, при положение че самата майка е знаела, че бабата се грижи за
възрастна жена, и в това време оставя и двете деца (Л. и 4г. Л.), въпреки
ниската им възраст – самички. Действително майката не е изоставила в прекия
смисъл на думата детето Л., осъществява някакъв обем грижи, за който очевидно
счита, че е достатъчен, несъобразявайки възрастта на детето. Няма спор, че
майката обича детето си, че въпреки трудностите и лишенията по отношение на
битовите условия, които може да им осигури, въпреки ниските доходи (макар
изрични доказателства за размера на тези доходи да не се установиха – майката
получава пенсия, получава детски, по показания на мъжа до нея, неговата майка
им изпраща по 200-300 евро на месец, безспорно обаче те не могат да осигурят
един добър живот на нея и децата й), майката не е изоставила децата си, не се е
„оттървала“ от тях, води за тях своите битки (съдебни дела), но това не е
достатъчно. В показанията си св. Н. и св. М. са достатъчно ясни, че основно
бабата се грижи за децата, че те често биват оставени от майката в дома на
бабата, на практика те живеят и се отглеждат от бабата. Майката е тази, която
избирателно се грижи за тях, когато има възможност и когато не отсъства от
града. Положението на майката се утежнява и от факта, че на нейните грижи, като
единствен родител са пет от общо
родените от нея 7 деца – като в момента тя живее на семейни начала с бащата на
последното дете.
При така установеното съдът намира, че действително, в състоянието в което децата са намерени от
социалните служители, предприетата от тях мярка е адекватна. Съдът намира за
неотносимо възражението във въззивната жалба, относно липсата на мотиви в
заповедта за настаняване на детето по административен ред, тази проверка съдът
би дължал в едно евентуално производство по обжалване на тази заповед, но не и
в настоящото производство.
Действително, съгласно относимите разпоредби на ЗЗДет. и ППЗЗД,
настаняването на дете извън семейството,
е крайна мярка, след изчерпване на всички възможности, освен в случаите, когато
се налага спешното му извеждане. В този смисъл са и цитираните във въззивната
жалба международни норми.
Предвид установената фактическа
обстановка, според съда, са били налице
предпоставките за спешното настаняване на детето (предвид и посочената в
заповедта и молбата до ТРС разпоредба на чл. 33 ал. 1 от ППЗЗДет.) извън
семейството – оставянето на двете деца на тази ниска възраст сами, при недобро
отопление, в необезопасен дом, при свободен достъп до къщата и стаите в къщата,
без грижа от възрастен човек. В тази връзка съдът не кредитира показанията на
св. М. и св. Н., че децата са оставени на грижата на братовчед си, тъй като от
една страна е невъзможно същият да не е разбрал и да не е реагирал на опитите
на социалните работници да установяват присътствие на възрастен човек в дома, а
и от друга страна очевидната заинтересованост, предвид родствените отношения с
майката и останалите свидетелски показания. Вярно е, че в този момент майката е
била в гр. Т., и то твърде скоро време след раждането на най-малкото си дете. От
една година двете деца- Л. и Л. живеят при бабата, майката ходи да ги вижда
(св. Е.). Очевидно е обаче, че за детето не са могли да бъдат осигурени
адекватни на неговата възраст и потребности грижи, след като въпреки предишни
предупреждения от страна на социалните служби, бабата отново е оставила двете
деца сами.
Въпреки усилията на социалните работници от различни институции и честите им
посещения на дома на детето (макар в някои случаи, както се установи, а такива
са и твърденията в жалбата – посещенията са били по повод на други деца от
разширеното семейство) за него не са полагали необходимите грижи, същото е
отглеждано в лоши хигиенно-битови условия, без необходимата родителска грижа,
често оставено на грижите на по-големите деца в семейството, а в някои случаи –
само на грижите на четиригодишната си сестричка. Налице са били системни указания, както към
майката, така и към бабата, при която
детето основно е гледано, по отношение изграждане в тях на умения да отглеждат
и възпитават детето в негов интерес. Въпреки
горното, поради отказ да съдейства от страна на майката, не са постигнати
нужните резултати, така, че тя сама да може към момента да полага адекватни
грижи към детето си. Това налага извода, че Л. е дете в риск по смисъла на
ЗЗДето, тъй като майката е с ограничен родителски капацитет и е в невъзможност
да полага адекватни грижи за дъщеря си, като не е в състояние да осигури,
гарантира и обезпечи отглеждането на детето в безопасна, сигурна и здравословна
жилищна среда, включително липсва възможност да отглеждане на детето в
разширеното семейство, поради същите
причини. Майката сама не може да задоволява нито физическите
потребности на децата си, нито да се грижи за емоционалното и психологическо
развитие. Тя самата се нуждае от подкрепа, за да се справи, но не осъзнава това
и не приема подкрепата, която й се дава. Поради това и не може да се справи с
тези проблеми. Всичко изложено говори, че тя
няма нужния родителски капацитет да полага грижи за Л. и тази
отговорност не може да й се възложи.
В професионалното приемно семейство, детето е прието много добре, създават
му се възможности за развитие на социалните му умения, добре обгрижвано е,
детето се адаптира към това семейство, което се установява и от приложените към
делото протоколи от проверките и срещите на социалните работници с приемното
семейство. Детето се чувства добре, чувства се обичано, спокойно е. Приемните
родители осигуряват нужната с оглед възрастта, медицинска грижа на детето,
наваксали са пропуските в здравните грижи, като към момента вече са поставени
всички задължителни за възрастта ваксини (което се установява и от показанията
на личния лекар на детето). Очевидно е, че приемните родители имат нужните
умения и желание да полагат адекватна, съобразена с нуждите на детето грижа.
Заключението на приетата по делото психолого-психиатрична експертиза се
възприема от съда като обосновано и компетентно, то очертава един по-занижен
родителски капацитет на майката и специфични оценъчни стойности и възприятия от
нейна страна, но в същото време дава основание да се приеме, че при осъществена
помощ от социалните служби, предвид обичта и привързаността на майката към
детето (както и към останалите й деца) – които чувства (независимо от
очертаните от вещите лица проблеми), са налице, този родителски капацитет би препърпял
развитие. И именно в такива случаи е налице необходимостта от подкрепа на
родителя (в случая единствен), не само от неговото разширено семейство, а и от
държавата – подкрепа и помощ, както социална възпитателна, така и материална.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че не било съобразено
обстоятелството, че майката наскоро е родила и затова детето е в дома на
бабата. Това обстоятелство е отчетено от съда, но тук не става въпрос за
единичен случай; в случая по-важното, което е констатирал и районният съд, и се
е позовал на него е, че от година децата са оставени основно на грижите на
бабата, тъй като майката често е отсъствала. Очевиден е и фактът, че поради
своите ангажименти, бабата е оставяла децата сами да се грижат за себе си, в
жилището не са осигурени и необходимите хигиенно-битови условия, констатирано и
при посещенията на социалните работници.
Неоснователно е и оплакването, че въпреки, че сигналът е подаден за друго
дете, се предприемат мерки по отношение на детето Л.. Съгласно разпоредбите на
ЗЗДетето мерките за закрила следва да бъдат предприетите при всяка една
констатация от страна на социалните служби за нуждата от тяхното прилагане, а
не са само по повод конкретно отправен сигнал.
Неоснователно е и оплакването, че директно е пристъпено към тази крайна
мярка, без приложението на мерките по чл. 23 от ЗЗДетето. С поведението си
майката е осуетила възможността за предприемането на тези мерки. Не се оспорва
от нея и процесуалния й представител факта, че въпреки опитите на ДСП ОЗД за предоставяне на социални услуги същата
е отказвала да подписва каквито и да било домументи за предоставянето им,
отказала е да подаде молба за реинтеграция на децата, отказвала е достъп до
жилището си в гр. Т., и такъв е бил осъществен със съдействието на полицията.
През м. февруари 2019 г. , както и през м. март 2019 г., при посещение на
социалните работници, в дома на бабата отново са било дадени указания да не
оставят децата сами. Изоставянето на децата на грижите бабата в рамките на
близо година, само по себе си е трайно
неполагане на грижа от страна на родителя и то без основателна причина,
доколкото не става въпрос само за помощ при отглеждане на детето.
Ето защо и е правилна преценката на
районния съд, че са налице основанията на чл. 28 във вр. с чл. 25 ал. 1 т. 2 от
ЗЗДетето.
Видно е обаче от установеното в с.з. пред въззивната инстанция от
обясненията и на процесуалния представител на ДСП, че към настоящия момент майката е променила
отношението си към своите родителски отговорности и е осъзнала в определена
степен необходимостта от предоставянето й на социални услуги и помощ при
отглеждането на децата й; подала е молба за реинтеграция на децата, че
социалните служби са предприели необходимите действия и е налице промяна в
отношението на майката в поведението й спрямо не само това дете, но и по
отношение на останалите й деца. Срещите на майката с децата са абсолютна
индиция за запазената емоционална връзка, която в този момент от живота на
детето е много ценна и необходима, както и от общуването с другите деца в
семейството. В момента в общинското жилище, заедно с майката и приятелят й,
баща на най-малкото дете, живеят две от децата – Б. и М.; Д., макар да има
приготвена стая и за него, живее при бабата по майчина линия. Съжителят на
майката също изявява желание да се грижат заедно с Б. за децата. Социалните
служби признават, че е налице подобрение в социално-битовите условия при
майката (вследствие на извършените ремонти, закупуване на пералня и т.н.), налице
е промяна и в нейното отношение и поведение, даващо възможност за
предприемането на съответните мерки за закрила на децата по смисъла на чл. 23 и
сл. ЗЗДетето.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът взема предвид така
установената промяна в относимите към делото обстоятелства, като намира, че
макар и правилно определена мярката за закрила, то определеният от
първоинстанционния съд срок за настаняване на детето в приемното семейство е
твърде дълъг. Става въпрос за крайна мярка, която е изиграла в голяма/основна
степен своята първоначална роля - за закрила на децата и даване възможност на родителя да осъзнае
своите отговорности, да направи преоценка на своите приоритети. Очевидно е, че
предприетата спрямо двете деца (Л. и Л.) закрила е необходима, но предвид
промяната в обстоятелствата, съдът намира, че срокът следва да бъде намален „от
една година, считано от влизане на решението в сила“, на „единадесет месеца,
считано от настаняването по административен ред – 08.04.2019 г.“ Този извод се
обосновава и от законовата уредба, която предвижда, че административната мярка
е временна, а решението на районния съд подлежи на незабавно изпълнение. В случая, въпреки уредената бързина в
производството по реда на чл. 28 от ЗЗДетето, продължилото по-продължително
време пред ТРС производство е обусловено и от задълженията на съда и сам да
събира необходимите доказателства ( чл. 28 ал. 2 ЗЗДетето) – нов социален
доклад, разпит на свидетели, изготвяне и изслушване на назначената съдебна
експертиза, други справки и писмени доказателства за установяване на
обстоятелства, относими за изясняване на делото, но с това на практика се е
оказало, че от предприемане на административната мярка - -8.04.2019г. и
настаняване на децата в приемното семейство на 09.04.2019г. до постановяване на
съдебното решение е изтекъл един период от 6 месеца, който не може да не бъде
зачетен.
Предвид изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
изменено само в частта относно определения срок на допуснатата мярка за
закрила.
В настоящото производство, имащо характер на спорна администрация разноски
не се присъждат, поради което и въпреки частичната основателност на жалбата (относно срока)
разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 553/08.10.2019 г. по гр. дело 809/2019 г. на РС-Т., САМО В ЧАСТТА
относно срока, за който детето Л.Б.М.,
ЕГН **********, е НАСТАНЕНО в професионално приемно семейство на Ф.Д.М. и С.М.М.
*** - на осн. чл. 26 във вр. с чл. 25, т. 2 от Закона за закрила на детето, като
го намалява от „една година, считано от влизане на решението в сила“ на „единадесет
месеца, считано от настаняването по административен ред – 08.04.2019г.“
Потвърждава решението в останалата му част.
Оставя без уважение искането на адв. Н. за присъждане на разноски-
адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.