МОТИВИ
към Присъда № 8/22.01.2020г. по НОХД № 114/2020г. по описа на Пловдивски
окръжен съд.
Срещу
подс. Ф.И.Ч. са повдигнати обвинения :
по чл. 304а, във вр.
с чл. 304, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, за това, че на 19.01.2020 г. в с. Ж., област
Пловдив, е направил опит да даде подкуп - пари на стойност 80 /осемдесет/ лева
с банкноти с номинал от 10,00 лева, 20,00 лева и 50,00 лева на длъжностни лица,
заемащи отговорно служебно положение - полицейски органи - П.Х.К.- *** в РУ-Р.,
Н.Г.М. - *** в РУ-Р., П.Й.Т. - *** в РУ-Р. и Г.Т.Т.-
*** в РУ-Р., за да не извършат действия по служба - за да не му съставят акт за
установяване на административно нарушение за установени от тях нарушения по Закона за
движение по пътищата като водач на лек автомобил - „****“ с регистрационен
номер ***, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на
дееца причини;
и по чл. 343б, ал.
1 от НК за това, че на
19.01.2020 г. в с. Ж., област Пловдив, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „***“ с регистрационен номер ***, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1.2 на хиляда, а именно
- 2.08 на хиляда, установено по надлежния
ред - с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ***.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа обвиненията от фактическа и правна страна, които счита, че
са доказани от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
Пледира за налагане на
наказания при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Счита, че за постигане
целите на чл.36 от НК следва да
се определи наказание „лишаване от свобода” в размер
ориентиран към минимума,
както и кумулативното наказание глоба в този размер. Изразява
становище, че съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК наказанията „лишаване от свобода“ следва да се редуцират с 1/3, като на основание
чл. 23 от
НК предлага наказанията да се групират
и да се определи
общо най-тежко наказание измежду наложените за отделните
престъпления, За престъплението по чл.343б, ал.1 от НК застъпва становище, че следва
да се определи
и кумулативното наказание
-„лишаване от право да управлява
МПС”. Твърди се,
че
изтърпяването на наказанието
„лишаване от свобода“ следва да бъде отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от три
години. По отношение на веществените доказателства –пари, предмет на
престъплението по чл.304а от НК изразява становище, че същите
следва да се отнемат по
реда на чл.307а от НК.
Защитникът на подсъдимия- адв.Б. не оспорва
фактическата обстановка и правната квалификация на деянията, като счита, че
същите с оглед самопризнанието на подсъдимия и събраните други доказателства са
доказани по несъмнен начин. Намира, че наказанията за отделните престъпления
следва да се определят като се отчете силен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. В този смисъл се застъпва становище, че
наказанията следва да бъдат определени в минимален размер, като изтърпяването следва да се отложи с
изпитателен срок по реда на чл.66 от НК.
Подсъдимият
Ф.И.Ч. се признава за виновен. Признава изцяло фактите и
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съжалява за постъпката си
и моли съда за снизхождение при определяне на наказанията.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Въз основа на
доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата
на чл.373, ал.3 от НПК, съдът намери за установена следната фактическа
обстановка , описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Ф.И.Ч. е роден на *** ***, обл.Пловдив. Българин, български гражданин е. Работи като сондьор в частна фирма. Към
момента на извършване на настоящите деяния не е осъждан, видно от приложената
по делото справка за съдимост на л.59 от д.п., но е наказван през 2002г. по
реда на чл.78а от НК за престъпление по 343б, ал.1 от НК.
Със Заповед № ***/17.01.2020 г. на Директор ОДМВР гр.
Пловдив било разпоредено провеждането на
специализирана полицейска операция на територията на ОДМВР гр. Пловдив, под
надзора на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, с цел подобряване на безопасността
на движение и ограничаване на пътнотранспортния травматизъм
чрез недопускане на управление на МПС от неправоспособни водачи или такива,
употребили алкохол, наркотични вещества или техните аналози, за времето от
20:00 часа на 18.01.2020 г. до приключване на мероприятията.
В изпълнение на цитираната по-горе заповед полицейските
служители П.Х.К.— *** в РУ- Р., Н.Г.М. - *** в РУ- Р., П.Й.Т. — *** в РУ- Р. и
Г.Т.Т.- *** в РУ-
Р., започнали да осъществяват дейност по контрола на набелязаните в
заповедта действия спрямо водачите на леки автомобили, както и всякакви други противоправни действия, като с 2 полицейски автомобила със
съответното обозначение се позиционирали в района на с. Ж., обл.
Пловдив. Полицаи М.и К.били със служебен автомобил „***“ с per. № ***. Полицаи Т. и Т.
били със служебен автомобил „***“ с per. № ***.
При осъществяване на горната
дейност около 23:50 часа полицейските служители възприели лек автомобил „*** с per. № ***, който се движел по ул. „***“ в с.
Ж. с видимо висока скорост. Полицаи Т. и Т. незабавно предприели преследване на
цитираното МПС, като в движение подали звукови и светлинни сигнали, с които
сигнализирали на водача да преустанови движението на управляваната от него кола
и да я установи. Полицаи М.и К.ги последвали с другия автомобил. Водачът на
преследвания автомобил „**“ спрял малко след това, на същата улица. Полицаи Т.
и Т. се легитимирали и започнали да извършват проверка на документите на водача
на спрения автомобил, установен като Ф.И.Ч. ***. Междувременно свидетелите К. и
М., които вече били пристигнали, също присъствали на извършването на
проверката. По време на проверката полицейските служители констатирали, че Ч.
лъха на алкохол. Последният бил поканен да бъде тестван в техническо средство -
„Дрегер Алкотест 7510 с
фабричен номер ***,
успешно преминал проверка на годност, като при извършената проверка дрегерът отчел 2,08 промила наличие на алкохол в издишаните
от Ф.Ч. въздух.
Полицейските служители разяснили на Ч., че ще му бъде
съставен АУАН за извършеното от него нарушение на ЗДвП и ще бъде задържан в РУ
- Хисар при ОДМВР гр. Пловдив за срок от 24 часа по реда на ЗМВР. Докато св. Т.
съставял акта за установяване на административно нарушение, подсъдимият Ч.
отишъл при полицейския служител П. К.и го попитал може ли по някакъв начин да
„оправят нещата“ . След това Ч. решил да мотивира полицейските служители да не
изпълнят служебните си задължения, като преустановят съставянето на акта във
връзка с установеното му нарушение на правилата по ЗДвП, чрез даването на
имуществен дар, при което намирайки се до управлявания от него по-рано
автомобил „***“ с per. № ***, извадил от портфейла си 3
броя банкноти - един брой банкнота с номинал от 10,00 лева, сер.№ ***, един брой банкнота с номинал от 20,00 лева, сер. № ***, един брой банкнота с номинал от 50,00 лева, сер. № *** и ги поставил под предната чистачка на автомобила
си, като заявил на присъстващите полицейски служители, че дава тези пари за да
„оправят“ нещата, като не изпълнят служебните си задължения и не вземат
съответното отношение във връзка с установеното по надлежния ред управление на
лек автомобил с концентрация на алкохол над 1,2 промила.
Полицейските служители възприели действията на
подсъдимия, за които св. Т. незабавно информирал за случилото се в РУ Хисар при
ОДМВР гр. Пловдив. С тези си действия полицейските служители ясно демонстрирали
отказ да приемат предоставения им във вид на дар подкуп.
До пристигането на разследващ полицай при РУ-Хисар на
мястото, св. Т. довършил съставянето на АУАН № *** на Ф.Ч., като последният
отказал да даде кръв за изследване, което било удостоверено по надлежния ред с
Талон за изследване № ***, в който собственоръчно вписал, че приема показанията
на Дрегера.
Пристигналия на място екип от
разследващи извършил оглед на местопроизшествие за времето от 01,45ч до 02,07ч.
на 19.012010г., при което действие били иззети дадените от подс.
Ч. пари.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява
по несъмнен и категоричен начин от самопризнаниято на подс.Ф.Ч. направено в хода на съдебното следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, от приложените писмени доказателства- длъжностни характеристики, касаещи полицейските служители/ на л.44-54 от
д.п./, Заповед на Директора на ОДМВР-Пловдив относно провеждане на СПО/ на л.39
от д.п./, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум/ на л.5-15 от
д.п./, талон за изследване, протокол за медицинско изследване/ на л.33-34 от
д.п./, АУАН / на л.32 от д.п./,Протокол от Дрегер и
протокол за проверка на същия/ на л.36 и л.37 от д.п./, копие от свидетелство
за управление и контролен талон / на л.38 от д.п./, характеристична справка/ на
л.60 от д.п./, свидетелство съдимост/ на л.59 от д.п./.
Направеното
от подс. Ф.Ч.
признание на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, съдът намира за доказано и от останалите събрани на досъдебното производство
доказателства. Съдът кредитира показанията на разпитаните в досъдебното
производство свидетели П.К., П. Т., Г. Т. и Н. М., които последователно и логично
описват развоя на събитията от момента, в който са възприели движещият се
л.а.“***“ с рег.№ *** до спирането му и
извършената след това проверка. Всички свидетели напълно идентично описват
поведението на подсъдимия, след спиране на управлявания от него автомобил,
реакцията му след установяване от полицейските служители, че шофира под
въздействие на алкохол, както поведението на Ч. след като му е било съобщено ,
че ще му бъде съставен АУАН за констатираното нарушение. И четиримата свидетели
описват шофьора на автомобила като лъхащ силно на алкохол трудно произнасящ
думите, което е провокирало полицейските служители да извършат проба с Дрегер. Същият е бил неспокоен и при уведомяването му за
съставяне на АУАН. Виждайки, че се пристъпва към попълване бланката на акта,
подсъдимият се опитва с думите: „дали не може някак си да оправим нещата“, да
мотивира свидетелите да преустановят
действията си и да не изпълнят служебните си задължения, като заедно с това
изважда пари /банкноти/ и ги поставя под предната чистачка на автомобила.
Според показанията на разпитаните свидетели , тези действия на подсъдимия ясно
са били възприети от тях като даване на подкуп, за да не извършат те действията
си по служба, касаещи съставяне на АУАН за констатирано административно нарушение.
Техните показания съответстват и на приложените по делото писмени
доказателства, а именно на отразеното в огледния
протокол, където по начина, по който твърдят свидетелите е описано намирането
на банкноти с номинал от 10, 20 и 50 лева, поставени под предната чистачка на
управлявания от подсъдимия автомобил.
Освен
в тези части, касаещи даването на подкуп, за да не се извършат действията по
служба, свидетелските показания съответстват и в другите си части на останалите
събрани доказателства. Така свидетелите твърдят, че при проверката Ч. трудно е
изговарял думите и е лъхал на алкохол, заради което е била извършена проверка
за употреба на алкохол. Категорично е установено от приложените писмени
доказателства-талон за изследване и показанията на техническото средство,
положителния резултат за употреба на алкохол от 2,08 промила. Така че,
заявеното от свидетелите и установено от тях при извършената проверка, касаещо състоянието на подс.Ч. в
този момент, намира опора и в останалите доказателства. Несъмнено установено е,
че в задълженията на свидетелите П. К., Н. М., П. Т. и Г. Т. влизат и
задълженията по опазване на обществения ред и контрол на движението по
пътищата, в който смисъл са длъжностните им характеристики и Заповедта на
Директора на ОДМВР-Пловдив. Същите ясно
са заявили намерението си да упражнят правомощията, с които са разполагали , а
именно да съставят АУАН по ЗДвП за констатираните от тях нарушения.
Ето защо
настоящата инстанция намира за безспорно установена описаната по-горе
фактическа обстановка и не намира
съществени противоречията в доказателствата, които да разколебават направените
изводи относно описаните факти. Същите не се оспорват от подсъдимия, който също
не отрича употребата на алкохол и управлението на автомобил след това, както и
поведението си при последвалата проверка-предлагането на сумата от 80 лева на
полицейските служители като подкуп, за да не съставят АУАН.
Гласните
доказателства изцяло кореспондират на писмените такива. Съдът кредитира същите
като обективни и последователни.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С гореописаното
подсъдимият Ф.И.Ч. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл. 304а, във вр.
с чл. 304,
ал. 1, вр.
с чл. 18, ал. 1 от НК, за това, че на 19.01.2020 г. в с.
Ж., област Пловдив, е направил
опит да даде
подкуп - пари на стойност 80 /осемдесет/ лева с банкноти с номинал от 10,00 лева, 20,00 лева и 50,00 лева на длъжностни лица,
заемащи отговорно служебно положение - полицейски органи - П.Х.К.- *** в РУ-Р., Н.Г.М. - *** в РУ-Р., П.Й.Т. - *** в РУ-Р. и
Г.Т.Т.- *** в РУ-Р., за
да не извършат
действия по служба - за да
не му съставят
акт за установяване
на административно нарушение
за установени от тях нарушения
по Закона за движение по
пътищата като водач на лек
автомобил - „***“ с регистрационен
номер ***, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята
на дееца причини.
От обективна страна е безспорно установено,
че на инкриминираната дата – 19.01.2020 г. в с. Ж., обл.Пловдив,
подсъдимият Ч. е направил опит да даде паричната сума от 80 лева на свидетелите
П.К., Н. М., П.Т. и Г. Т., за да не извършат последните действия по служба,
свързани с упражняваната от тях контролна дейност по ЗДвП и съставяне на Акт за
установеното административно нарушение - по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДВП за
управление на моторно превозно средство, лек автомобил „***“, след употреба на
алкохол. За последното обстоятелство са налице
безспорни доказателства-посочените по-горе протоколи за показанията на техническото
средство Дрегер и талон за изследване. От събраните гласни доказателства е безспорно
установено, че даването на паричната облага, е предхождало изготвянето на акта
за административно нарушение, към който момент свидетелите са разполагали с
данните на техническото средство за употреба на алкохол. В случая, подс.Ч. е извършил всички действия, които се включват в
изпълнителното деяние по чл.304а вр. чл.304, ал.1 от НК –„даване“ на подкуп, като е оставил банкноти с различен номинал от общо 80
лева/ една от 10 лева, една от 20 лева и
една от 50 лева/ под предната чистачка на автомобила, като тези действия са
такива по фактическо разпореждане с предмета на подкупа от страна на даващия го-подс.Ч.. Тези негови действия са съпроводени с думите „да ви дам нещо да оправим нещата“. Тази
съвкупност от факти, които са признати от подсъдимия, сочи, както на действия
по даване на подкупа, така и насоченост на действията с желание да подкупи
полицейските органи и да ги мотивира да проявят бездействие в случая. За това и
правилно деянието е квалифицирано като „опит към даване на подкуп“ , тъй като в
случая е осъществена само едната насрещна проява –даване на подкупа, но не е
осъществена другата –получаване. Безспорно е, че длъжностните лица-полицейските
служители П. К., Н. М., П. Т. и Г. Т., които са били адресати на подкупа, са се
противопоставили на това и са предприели действия по уведомяване на
разследващите за действията на подсъдимия. Изпълнителното деяние „даване“ на
подкуп е останало недовършено, тъй като в случая не е установена фактическа
власт върху предмета на подкупа от получаващия го. Недовършеността на
престъплението по чл.304а вр. чл.304, ал.1 от НК
представлява довършен опит от страна на подсъдимия , при който желания от него
резултат не е настъпил по независещи от него причини. Подобно становище е
застъпено в практиката на ВКС в множество решения/Р 134/2013г. по н.д.№
239/2013г. ; З386/2013г. по н.д. №1217/2013г.; З 383/2009г.по н.д.402/2009г.;
З193/ 2009г. по н.д.№144/2009г./.
Няма спор, че
по същото време свидетелите са изпълнявали служебните си задължения –св. П.Х.К.като *** в РУ-Р., св.Н.Г.М.
– като *** в РУ-Р., а свидетелите П.Й.Т. и Г.Т.Т.-
*** в РУ-Р. Като
полицейски органи, четиримата са разполагали с правомощия по Закона за движение
по пътищата, регламентиращи правото да осъществяват контролна дейност по ЗДвП,
да издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН. Следователно,
те са били компетентни не само да осъществят контрол върху безопасността на
движение по пътищата, но и да извършат началните действия по административно
–наказателно производство, включително и проверка за изправност на водачите на
МПС.
Именно за
неизпълнение на посочените задължения, подс.Ч. е
направил опит да даде подкуп на полицейските служители – да не съставят Акт за
установеното административно нарушение - по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДВП.
От субективна страна това престъпление е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл-същият е съзнавал, че цели постигане на
съгласие относно съдържанието на исканото от него бездействие по служба от
страна на полицейските служители. С даването на паричната сума от 80 лева, той
е искал да склони полицаите към бездействие,
изразено в осуетяване на неговата административно наказателна
отговорност чрез съставянето на АУАН за шофиране след употреба на алкохол. И това е сторил съзнавайки, общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване, преследвайки целта си- да не бъде санкциониран за допуснатите от
него нарушения по ЗДвП.
При така
установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Ф.И.Ч. е осъществил и състава
на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК за това, че на 19.01.2020 г. в с. Ж., област
Пловдив, е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил, марка „***“ с регистрационен номер ***, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1.2 на хиляда, а именно
- 2.08 на хиляда, установено по надлежния
ред - с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ***.
От обсъдените гласни доказателства е безспорно установено от обективна
страна, че именно подс.Ф.Ч. е управлявал спряното за
проверка на инкриминираната дата в с.Ж.,
моторно превозно средство-лек автомобил „***“,
с рег. № ***. От приетите по делото гласни и писмени доказателства,
несъмнено се установява употребата на алкохол и то в концентрация, надвишаваща
1,2 промила, а именно 2,08 промила. В тази насока са изготвения талон за
изследване , протокол за медицинско изследване и протокол от Дрегер Амкотест 7510 от същата
дата/ на л.33,34 и 37 от д.п./, удостоверяващи изпробването на подсъдимия с
техническо средство, показващи положителен резултат за употреба от негова
страна на алкохол и в граници надвишаващи, законовия минимум. По отношение
начина на установяване няма спор между страните по делото, като подсъдимият е
признал показанията на техническото средство и е отказал вземането на кръвна
проба.
От субективна страна и това престъпление е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл, със съзнавана противоправност на действията и
целени и настъпили общественоопасни последици. Потвърждение на това са действията на
подсъдимия, целящи осуетяване на административната процедура във връзка с
изготвяне на АУАН, съзнавайки неблагоприятните последици от това.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.304а от НК, законодателят е установил граници на наказанието “лишаване от свобода”
до десет години, както и кумулативно наказание глоба до 15000 лева. За престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, са предвидени
по –леки наказания, а именно лишаване от свобода от една до три години и
кумулативна глоба от 200 лева до 1000 лева.
С оглед императивната норма на чл.373, ал.2 от НПК, съдът следва да
определи наказание при условията на чл.58а от НК. В конкретния случай съдът
прие, че са налице предпоставките на чл.54 от НК и определяйки наказанията и за
двете престъпления по отношение на подс.Ф.Ч., в
рамките на посочената привилегия, съдът отчете превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Като смекчаващи отговорността му
обстоятелства, следва да бъдат обсъдени – сравнително младата възраст на
подсъдимия, трудовата му заетост, чистото съдебно минало и семейното му
положение, признанието на вината и изразеното разкаяние за извършеното, както и
съдействието му от самото начало на производството за разкриване на обективната
истина. Наред с това обаче, съдът отчете наличие и на отегчаващи отговорността
обстоятелства за подс.Ч., каквито са предходното му
санкциониране, макар и по чл.78а от НК за друго престъпление, свързано с
шофиране след употреба на алкохол, което, макар и извършено назад във времето,
говори за липса на ефективност на по-лекото наказание спрямо подсъдимия. В
случая като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете и активността на
подсъдимия, тъй като с цялостното си поведение той е целял да мотивира
бездействие от полицейските служители, което да осуети разкриване на
административно нарушение и дори на престъпление.
Ето защо, съдът прие, че за постигане целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК и най-вече за поправяне на подсъдимия Ф.Ч., следва да се определят
наказания при условията на чл.58а, ал.1
във вр. с чл.54 от НК, а именно „лишаване от
свобода”, което за престъплението по
чл.304а от НК, предвид по-значителната степен на обществената на опасност
на извършеното, следва да бъде в размер на две години и три месеца. В случая обществената опасност
на това деяние е завишена и от обстоятелството, че опитът да се даде подкуп на
полицейските служители е резултат от цялостната противоправна
дейност на подс.Ч. да управлява МПС, въпреки
употребата на алкохол и то в немалко количество. Налице е проявена престъпна
упоритост, изразяваща се в незачитане на установените норми и произтичащите от
закона задължения за водачите на МПС. Това
наказание, съобразно правилата на
чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде
редуцирано с 1/3 , като наказанието което следва да се наложи на подс.К. за това престъпление е ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Наред с това, съдът наложи и кумулативното наказание
ГЛОБА предвидено за това престъпление, което според настоящата инстанция,
следва да бъде определено в размер на
600/ шестстотин/ лева. Съгласно нормата на чл.58а, ал.5 от НК това наказание не
следва да се редуцира по правилата на ал.1 на същия текст. Съдът отчете
обсъдените по-горе смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като прие, че в
посочения размер глобата ще изпълни функциите на наказанието по чл.36 от НК.
По отношение на второто престъпление -по
чл.343б, ал.1 от НК, с оглед по-ниската обществена опасност на деянието,
съдебният състав прие, че наказанието следва да бъде
определено също при условията на чл.54 от НК, а именно„лишаване от свобода” за
срок от една година и шест месеца. Това наказание, съобразно правилата на чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде намалено с 1/3 , като
наказанието което следва да се наложи на подс.Ч. за
това престъпление е ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Наред с това, съдът наложи и кумулативното
наказание ГЛОБА предвидено за това престъпление, което според настоящата
инстанция, следва да бъде определено в
размер малко над минималния предвиден в закона, а именно- 500 лева. И за това
кумулативно наказание важат правилата по чл.58, ал.5 от НК и същото не може да
бъде редуцирано. В определения размер
наказанието, според съда ще изиграе своята поправителна роля, отчитайки
превеса на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства за отговорността на
подсъдимия, предвид изразеното от него съжаление за действията му и безспорно
добро процесуално поведение от началото на наказателното производство, но и
отчитайки обстоятелството, че се касае за престъпление към което общественото
мнение е значително нетърпимо, предвид широката разпространеност и риска за
околните от една подобна безотговорна деятелност.
Наред с горните наказания, съдът наложи на подсъдимия и
наказанието по чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, а
именно ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА. При определяне срока на това наказание в размер надвишаващ наказанието
„лишаване от свобода“ съгласно чл.49, ал.2 от НК, настоящата инстанция отчете
обстоятелството, че подсъдимият Ч., въпреки предходно наказание по
административен ред, е предприел управление на моторно превозно средство, след
употреба на алкохол, който видно от данните е с висока концентрация в кръвта-
значително надвишаваща минималния праг от 1,2 промила, а именно 2,08 промила.
Настоящата инстанция не споделя доводите на защитника на подсъдимия за
определяне на наказанията по отношение на Ф.Ч. при „силен“ превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства, както и за определянето им по реда
на чл.55 от НК. По делото не са налице нито многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, нито изключително такова. Освен това, видът и характерът на
извършените от подс.Ч. нарушения, свързани с
нарушения на задължения по ЗДвП, криещи висок риск за живота и здравето на
други лица, мотивираха настоящия състав да приеме, че не е налице и другата
кумулативна предпоставка за определяне на по-леко наказание, а именно-
предвиденото в закона най-леко наказание не е несъразмерно тежко за конкретния
случай. Макар престъплението по чл.304а от НК да е квалифицирано като опит, то,
както беше посочено по-горе в мотивите, представлява
довършен опит от страна на
подсъдимия , при който желания от
него резултат не е настъпил единствено поради противопоставяне от страна на
полицейските служители. В този смисъл, съдът отхвърли като неоснователен довода
на защитата за повече снизхождение при определяне на наказанията.
Налице са предпоставките на чл.23, ал.1 от НК, тъй като посочените
престъпления са извършени от подсъдимия Ф.И.Ч. преди да има влязла в сила
присъда за което и да е от тях. Ето защо, съдът наложи едно общо НАЙ-ТЕЖКО
НАКАЗАНИЕ измежду наложените му с присъдата, а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание
чл.23, ал.2 от НК съдът присъедини към това общо най-тежко наказание, наложено
на подс.Ч. и наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, наложено му за
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
На основание
чл.23, ал.3 от НК съдът присъедини ИЗЦЯЛО към определеното на подс.Ч. общо най-тежко наказание и наказанието ГЛОБА в
размер от 600/ шестстотин/ лева, наложено му за престъплението по чл.304а от НК, което в случая се явява най-високия размер глоба.
Налице са предпоставките на чл.66,
ал.1 от НК за отлагане изпълнението на така наложеното на подс.Ч.
общо най-тежко наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият към момента не е осъждан, същият е трудово ангажиран, като съдът прие,
че за поправянето му не е необходимо същият да изтърпява наложеното му
наказание ефективно. Същевременно според съда, следва да бъде отложено
изпълнението на това наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила. При определянето на изпитателния срок в минималния
предвиден от закона, настоящият състав отчете изразеното искрено съжаление за
случилото се от подсъдимия и неговото съдействие за бързото приключване на
делото. Поради това и наказанието, в рамките на така определения изпитателен
срок, според настоящия състав ще изиграе дисциплиниращо въздействие спрямо
подсъдимия Ч..
Налице са
основанията на
чл. 59, ал.
2, вр. ал. 1, т. 1 НК и от така наложеното
наказание „лишаване от свобода“, следва да се приспадне времето,
през което подсъдимият Ф.Ч.
е бил задържан по настоящото дело
на основание ЗМВР и НПК, считано от 19.01.2020г. до постановяване на присъдата, като един ден задържане
се зачита за един ден
лишаване от свобода.
Налице са в случая и предпоставките на чл.59, ал.4 от НК за приспадане от наложеното на подс.Ч. наказание от една година и четири месеца лишаване от право да управлява
МПС, на времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по
административен ред, а именно от 18.01.2020г., когато видно от съставения АУАН
е отразено, че е било отнето свидетелството му за правоуправление.
Налице са основанията на чл.307а от НК, за това
съдът постанови да бъде отнет
в полза на държавата, след влизане на присъдата
в сила на предмета на престъплението
по чл.304а от НК, а именно–1 банкнота с номинал от 10 лева, сер. № ***, 1 банкнота с номинал от 20 лева,
сер. № *** и 1 банкнота
с номинал от 50 лева, сер. № ***.
По делото няма направени разноски, поради което и такива
не се възлагат на подсъдимия.
Причини за
извършване на престъпленията-незачитане на правилата за движение и установените
законови норми, както и незачитане функциите и действията на държавните органи.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: