№ 93
гр. Силистра, 28 септември 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д № 38 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 18, ал. 3, т. 5 от
Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и
климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г.
Образувано е по жалба на Община Ситово срещу Акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент с изх. № 01-0800/2451# 4 от 10. 02. 21 г. по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2018 г.,
на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – София.
Според жалбоподателя оспореният акт е издаден при
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, материалния
закон и при несъответствие с целта на закона. Сочи се, че от акта не става ясно
кога са реализирани теренни проверки, какви площи са били обект на проверката и
в кои землища, поради което се прави оплакване за липса на мотиви на акта.
Допълнително в съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
изтъква, че общината не е получавала двете уведомителни писма за констатирани
несъответствия, към които са били приложени докладите от извършените проверки.
В жалбата се твърди още, че лицето Т.М.не е бил пълномощник на Община Ситово по
мярка 10, а само по мярка 214. Освен това се твърди, че разораването е
осъществено от трети лица, а не от кандидата, поради което правното основание,
посочено от органа, е неприложимо. Посочва се, че периодът от крайния срок за
възстановяване 09. 06. 2018 г. до датата на проверката 15. 06. 2018 г. е недостатъчен
за да бъдат видими резултатите от извършеното затревяване. Сочи се, че
разораната площ от 0. 330 ха е едва около 1 / 1000 част от очертаните площи и в
тази връзка се твърди нарушение на принципа на съразмерност от страна на
органа. Моли се за отмяна на акта и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът Заместник изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ гр. София, чрез процесуалния си представител - гл.
юрисконсулт Л. Ж. (пълномощно - л. 31 от делото), оспорва жалбата като неоснователна
и моли да бъде отхвърлена. Излага доводи, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, надлежно мотивиран е, при издаването му не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като правото
на участие на Община Ситово е било зачетено, а съдържанието на акта съответства
на материалния закон. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя и моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
На 22. 05. 2017 г.
Община с. Ситово подава общо заявление за подпомагане за кампания 2017 г. с УИН
1902061722251, с което е поискано финансово подпомагане по няколко схеми и
мерки, в това число и по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г.
В представляващата неразделна част от подаденото заявление Таблица на
използваните парцели 2017 г. (л. 352-357) е посочен всеки блок на земеделско
стопанство (БЗС) и землището, в което се намира, като заявителят е отбелязал,
че кандидатства по мярка 10 с 38 парцела с обща площ от 229.20 ха, с код АКК1,
обозначаващ дейността Възстановяване
и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС) – чрез косене,
съгласно Приложение № 5
към чл. 9, ал. 5 от Наредба № 7 от 24. 02. 2015 г.
Заявлението е подадено от кмета на
общината С.Б.А., в качеството му на представляващ бюджетното предприятие, но
към него е приложено пълномощно, с което кметът е упълномощил Т.И.М.- директор
на ОП Общински имоти и услуги - 2012“ с. Ситово, да управлява агроекологичната
дейност на Община Ситово във връзка с поет ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ и по мярка 10 „Агроекология и
климат“ (л. 338). От пълномощното и приложеното към него Удостоверение за
успешно завършен курс на обучение по „Усъвършенстване на знанията по
агроекология“ (л. 339) е видно, че именно Т.И.е упълномощеното съгласно чл. 19
от Наредба № 7 от 24. 02. 2015 г. лице да прилага агроекологичната дейност.
Със Заповед № 344607 / 07. 12. 2017 г. на
началника на отдел „Технически инспекторат“ към РА е възложено извършването на
проверка на място по подаденото от Община Ситово заявление за подпомагане (л.
65 и 66). Проверката е извършена от натовареното лице и в указаните в заповедта
срокове. За резултатите от нея е изготвен доклад от 08. 12. 2017 г. (л.
69-102). На стр. 22 и 23 от доклада (л. 90 и 91 от делото) фигурира
констатация, че 0.33 ха от площта на
парцел с № 14547-519-1-1 с площ от 5. 22 ха е разорана и засята с пшеница, като
на място са налични остатъци от слънчоглед от предходната година. Проверката е
извършена в присъствието на Т.И.М., който, както се коментира по-горе, е
упълномощен да прилага агроекологичната дейност. Същият е подписал доклада, а
също и декларация, че в срок до 09. 06. 2018 г. затревените площи, които са
били разорани, ще бъдат възстановени (л. 106). След проверката до Община Ситово
е било изпратено Уведомително писмо с изх. № 01-172-0800 / 764 / 08. 12. 2017
г. относно констатираното при проверката несъответствие, към което е приложено
копие от доклада за проверката, а на кандидата е дадена възможност в рамките на
14 дни да направи бележки и възражения в писмен вид (л. 108). Същото е
изпратено на кандидата с писмо с обратна разписка (л. 109), прието на 22. 12.
2017 г. срещу подпис от лице, идентифицирало се като В., без посочване дали
същият е служител на общината и каква длъжност изпълнява. Жалбоподателят
оспорва, че е имал служител с такива имена.
На 27. 04. 2018 г. жалбоподателят подава
общо заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с УИН 1909051827854, с което
е поискано финансово подпомагане по няколко схеми и мерки, в това число и по
мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 г. Видно от Таблицата на
използваните парцели 2018 г., по мярката е кандидатствано с парцелите от
предходната кампания, отново с код АКК1.
Към заявлението са приложени декларации, задължителни за участие по
направлението, от които е видно, че друго лице е упълномощено да управлява
дейностите по мярка 10 „Агроекология и климат“ (л. 274). Пълномощното е било
представено при кандидатстването в предходната кампания, т. е. пълномощник
продължава да е Т.И.М..
Във връзка с установеното несъответствие
през кампания 2017 г. със заповед № 1 / 11. 06. 2018 г. началникът на отдел
„Технически инспекторат“ при ДФ „Земеделие“ е наредил извършването на втора
проверка на място относно подаденото от общината заявление за подпомагане.
Проверката е извършена от натовареното лице и в указаните в заповедта срокове.
При нея е констатирано, че разораната през 2017 г. площ от 0. 33 ха не е
възстановена. При проверката е присъствало лицето, натоварено да управлява
дейността – Т. М., видно от подписа върху доклада, отразяващ резултатите от
проверката (л. 55-57). Същият е изготвил саморъчно обяснение на 18. 06. 2018 г.
(л. 58) относно това, че февруари месец парцелът е бил възстановен и засят с
тревна смеска, след което неизвестно лице е засяло пролетен ечемик, който също
е бил развален. Към обяснението е приложена фактура № 2175 / 16. 06. 2017 г.
относно закупуването на тревна смеска, а също и писмо от РУ на МВР – Силистра
от 06. 02. 2018 г. относно извършена проверка и отправено полицейско
предупреждение до Й.Д.Г.да не обработва земи от общинския поземлен фонд без да има правно основание за това (л. 59 и
60). Изготвено е уведомително писмо относно констатираните несъответствия с
изх. № 01-172-0800 - 92/ 21. 06. 2018 г., с което на Община с. Ситово е
изпратено копие от доклада за проверката и ѝ е дадена възможност за
забележки и възражения в 14-дневен срок (л. 62). Относно това уведомително
писмо липсват доказателства за връчването на адресата. Налице са само данни, че
писмото е предадено от ДФ „Земеделие“ гр. Разград на представител на Стар Пост
(л. 490).
С писмо с изх. № 010800 /2451 / 29. 07.
2019 г. (л. 40 и 41) общината е
уведомена, че е открито производство по издаване на административен акт за
прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ по
направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи“ поради
това, че до датата на проверката на място през 2018 г. кандидатът не е
възстановил затревена площ от 0. 33 ха, представляващи част от парцел
14547-519-1-3 (съответстващ на парцел 14547-519-1-1 за кампания 2017), чието
разораване е констатирано при проверка на място
през 2017 г. На общината е дадена възможност да подаде възражения и да
представи допълнително доказателства в 7-дневен срок.
Възползвайки се от дадената възможност
общината е подала Възражение с вх. №
01.0800 /2551 от 14. 08. 2019 г. (л. 36-38). В него е изразила несъгласие с
всички констатации, твърдейки, че липсва яснота кои са разораните парцели, кога
и от кого са извършени проверките и как и кога бенефициерът е бил уведомен за
тях и за резултатите от тях.
Последвало е издаването на Акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“
от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2018 г. с изх. № 01-0800/2451# 4 от 10. 02. 21 г. За да
обоснове акта си органът се е позовал на обстоятелството, че до датата на
проверката на място през 2018 г. кандидатът не е възстановил затревена площ от
0. 33 ха, представляващи част от парцела, чието разораване е констатирано при
проверка на място през 2017 г.
Подадените възражения от Община с. Ситово са счетени за неоснователни Поради
това органът е приел, че са налице предпоставките за прекратяване на
агроекологичния ангажимент и на основание чл. 63, т. 1 във вр. с чл. 77, т. 4
от регламент (ЕС) № 1306 на Европейският парламент и на съвета от 17. 12. 2013
г. относно финансирането , управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика и чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. е постановил посочения
административен акт.
Оспорването на посочения по-горе Акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ е
станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността
на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК -
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, ДФЗ
е акредитиран за единствената разплащателна агенция за Република България за
прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл.
52, ал.1 от Наредба № 7 / 24. 02. 2015 г., Държавен фонд "Земеделие"
– Разплащателна агенция, одобрява, намалява или отказва изплащането на
годишната финансова помощ по мярка 10 „Агроекология и климат“ след извършване
на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията
за подпомагане на агроекологичните дейности, а по силата на чл. 18 от цитираната
наредба и при наличие на изискуемите предпоставки прекратява агроекологичния
ангажимент по съответното направление. Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП
изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната
агенция. В това си качество той организира и ръководи дейността на
разплащателната агенция и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 3 от ЗПЗП
изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане
на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане,
на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции
на фонда. В настоящия случай, видно от т. 7 на представената по делото Заповед
№ 03-РД/2891 / 23. 07. 2019 г. (л. 43-45) Изпълнителният директор на ДФЗ е
делегирал на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ – П.Д.С.правомощието да издава
и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка по мярка 214 АЕП,
мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“. Изложеното
налага извода, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия.
Оспореният акт е издаден в предписаната от
закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК. В него се съдържа в достатъчна
степен информация за фактическите данни, обосноваващи позицията на органа за
наличието на предпоставки за прекратяването на агроекологичния ангажимент и
изложение на относимата правна уредба, поради което формата му позволява
ефективна съдебна проверка на материалната законосъобразност. В този смисъл не
могат да бъдат споделени оплакванията в жалбата за липса на мотиви на акта – от
неговото съдържание става ясно кога са реализирани теренните проверки, какви
площи са били техен предмет, както е било констатирано и кое лице от името на
кандидата е присъствало на тях.
Издаването на акта е било предшествано от
две извършени проверки на място. Видно от съдържанието на приложените доклади
от проверките, същите са били извършени в съответствие с въведените изисквания
в чл. 41 от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията
от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС)
№ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и
кръстосаното съответствие. Бенефициерът е бил уведомен предварително за
проверките, негов представител е присъствал на тях и е имал възможност да подпише доклада и да
добави забележки. В случая обаче в процеса не е установено по безспорен начин
спазването на изискването на чл. 41, пар. 2, изр. последно от Регламента,
въвеждащо изискване когато бъде установено неспазване, бенефициерът да получи
копие от доклада за проверката. Видно е, че от страна на органа са изготвени
уведомителни писма, към които са били приложени съответните доклади от
проверките и на бенефициера е дадена възможност да направи възражения в
14-дневен срок (л. 108 и л. 62), но няма данни тези уведомителни писма да са
били връчени надлежно на общината-първото от тях е с непознат получател, а за
второто липсват изобщо данни за достигане до адресата. Тази констатация сочи,
че макар към момента на проверките на общината да е дадена възможност неин
представител да присъства и да прави бележки и възражения по констатациите на
проверяващите, същата е била лишена в последствие от възможността да предостави
задълбочен и аргументиран отговор в подходящия срок. За общината е било неясно
дали подадените от нейния представител
обяснения пред проверяващите към момента на проверките са счетени за
основателни и са приети от органа в последствие. Получаването на копие от
доклада за проверката е задължително само при хипотезата на установено
неспазване, а след като уведомителните писма с докладите не са получени, липсва
основание да се приеме, че кандидатът е бил в течение за становището на органа
относно съществуването на нарушение и за неблагоприятните последици, които
могат за настъпят. В този смисъл прилагането на неблагоприятни последици за
страната под формата на прекратяване на агроекологичния ѝ ангажимент при
условие, че същата е била лишена от възможност да участва в производството и да
прави съответните възражения, сочи на особено съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, съставляващо самостоятелно основание
за отмяна на оспорения акт.
За прецизност следва да се обсъди и
материалната законосъобразност на акта. Не могат да бъдат счетени за
основателни възраженията на жалбоподателя за липса на представителни правомощия
на лицето Т. М., тъй като по делото е приложено пълномощно, което опровергава
твърдяното отрицателно обстоятелство. Установена безспорно е и констатацията на
органа, че до датата на проверката на място през 2018 г. кандидатът не е
възстановил затревена площ от 0. 33 ха, представляващи част от парцела, чието
разораване е констатирано при проверка на място
през 2017 г. Не би могло да се приеме и обяснението, че разораването е
осъществено от трети лица, а не от кандидата, поради което правното основание,
посочено от органа, е неприложимо. Според обяснението от Т.М. от 18. 06. 2018
г. (л. 58) разораната част е била възстановена през февруари 2018 г. и засята с
тревни смески, но след това неизвестно лице отново я е засяло с пролетен
ечемик, който също е бил развален преди месец. По делото липсват доказателства,
че са предприети действия по възстановяване на затревените площи, след което е
било налице ново посегателство върху имота от трети лица. Фактурата за
закупуването на тревни смески не е доказателство, че те са засадени именно
върху разораната площ, а приложеното писмо от 06. 02. 2018 г. с изх. № 188600-835 / 08. 02. 2018 г. от РУ
на МВР – Силистра очевидно има предвид събития, настъпили преди м. февруари
2018 г., и вероятно е във връзка с констатациите от проверката на техническия
инспекторат през м. декември 2017 г., макар в него да не е посочено за кои
общински имоти се отнася. Освен това, дори да е имало ново посегателство в
периода март-април 2018 г., кандидатът, за да се освободи от отговорност е
следвало в петнадесет дневен срок от настъпване на събитието да уведоми писмено
ДФЗ– РА, като представи копие от документ от съответния административен орган
(чл. 31 от Наредба № 7 от 24. 02. 2015 г.). След като не е сторил това, същият
не би могъл на това основание да избегне прилагането на предвидената
административна санкция по чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба № 7 от 24. 02. 2015 г. във вр. с чл. 77, пар. 4,
б. „в“ от Регламент
Според настоящата инстанция обаче в случая
са налице предпоставки да бъде прието, че установеното неспазване има
незначителен характер по смисъла на чл. 77, пар. 2, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година
относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика. Общата заявена площ за подпомагане по мярка 10 „Агроекология и
климат“ както за 2017 г., така и за 2018
г. е 229. 20 ха. От тях разорани са 0. 33 ха, което е в размер на около 0,14 %
от общата площ, т. е. много под установения минимален количествен праг от 0. 5
% от допустимия размер на подпомагането съгласно чл. 77, пар. 8, б. „б“ от
Регламент (ЕС) № 1306/2013. В този смисъл прекратяването на ангажимента относно
цялата заявена за подпомагане площ се явява непропорционално тежка
административна санкция, наложена в противоречие с чл. 77, пар. 2, б. „д“ от
Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. и с чл. 6, ал. 2 от АПК.
В заключение на изложеното съдът намира,
че оспореният акт е постановен при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон, т. е. са налице основания за отмяната му по смисъла
на чл. 146, т. 3 и 4 от АПК.
Предвид изхода на делото, както и на
основание чл.143, ал. 1 АПК и чл. 226, ал. 3 от АПК, на жалбоподателя следва да
се присъдят направените по делото
разноски пред настоящата инстанция. Съгласно представените доказателства общият
размер на разноските възлиза на 1250. 00 лева – платени държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Неоснователно е направеното възражение от
процесуалния представител на органа относно прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният
размер на възнаграждението по граждански и административни дела за една
инстанция при интерес от 10 000 лв. до 100000 лв. е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.
Съгласно чл. 14, ал. 1, б. „б“ от Наредба № 7 / 24. 02. 2015 г. размерът на
помощта за поддържане на затревени площи с ВПС чрез косене е 113. 80 евро/ха.
За 229. 20 ха помощта възлиза на 26082. 96 евро, т. е. 51013. 82 лева.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение в този случай възлиза на
2060. 41 лева, което означава, че заплатеното възнаграждение на адв. Р. пред
настоящата инстанция не се явява прекомерно и органът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя пълния размер на направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, чл. 173 и чл. 174 АПК Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за прекратяване на
агроекологичен ангажимент с изх. № 01-0800/2451# 4 от 10. 02. 21 г. по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2018 г.,
издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – София във
връзка с подадено заявление за
подпомагане с УИН 19 / 090518/27854 от Община с. Ситово .
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие", Разплащателна агенция –гр. София да заплати на Община
Ситово с ЕИК *********, представлявана
от кмета С.Б.А., направените по делото разноски в размер на 1250.00 (хиляда
двеста и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: