РЕШЕНИЕ
№. 289
гр. Пловдив, 21.02.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIX състав в открито
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 3195 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от община Пловдив, чрез процесуалния представител –
юрисконсулт В.П., срещу решение № 1810 от 28.10.2021 г., постановено по а.н.д №
5190 по описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив, XXIV – ти наказателен състав, с което е отменил наказателно постановление КТ № 613
от 22.06.2021г. на зам.- кмет „Транспорт“ в община Пловдив, с който на „Б.“
ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя - М.Л.Б., на основание чл.26 от Наредба за реда и условията за
издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията
на община Пловдив, е наложена имуществена санкция в размер на 100 лева, за
извършено нарушение на чл.4, ал.1 от Наредба за реда и условията за издаване на
разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община
Пловдив.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения. Възразява се срещу констатацията на съда, че
в случая са налице предпоставките за квалифициране на деянието като „маловажен случай“.
Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на
издаденото наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – „Б.“ ЕООД, представлявано от управителя – М.Л.Б., чрез
адвокат С.Л., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли оспореният
съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски и
възразява срещу размер на разноските на другата страна.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата
е основателна и следва да бъде уважена като се отмени обжалваното съдебно решение
и се потвърди наказателното постановление.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП
КТ № 613 от 22.06.2021г. на зам.- кмет „Транспорт“ в община Пловдив. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № 5044 от 20.05.2021г., съставен от
Р.И.С.-П. – на длъжност старши инспектор към Пловдивски общински инспекторат. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното: При направена проверка на
17.05.2021г. с начален час 10:50 часа на обект „Мобилно съоръжение за понички -
безстационерен обект“, находящо се на адрес: гр.Пловдив, СК „Отдих и култура“,
зона 4, до пешеходния мост, стопанисвано от „Б.“ ЕООД, длъжностни лица при община
Пловдив установили, че за мобилното съоръжение за понички - безстационарен
обект с размери 1.30 м х 2.30 м. около 3,25 кв.м., измерено с ролетка от 5 м,
няма издадено актуално действащо разрешение за ползване на място общинска
собственост за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.6 вр. чл.4,
ал.1 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на
място общинска собственост на територията на община Пловдив, към датата на
проверката, с което дружеството – търговец нарушило чл.4, ал.1 от Наредбата.
Резултатите от
проверката били отразени в констативен протокол № 109579/17.05.2021г.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 21, ал. 1, т. 3 от Наредба за реда и условията за издаване на
разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община
Пловдив наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 100 лева.
В хода на съдебното
производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията
си потвърждава изложеното в акта. Същият пояснява, че при проверката било
предоставено изтекло разрешение, което било закачено на видно място в обекта.
Установява се, че на „Б.“ ЕООД е издадено разрешение №
ОБ-001216-10/01.02.2021г. за ползване на място - общинска собственост от 4
кв.м, намиращо се в гр.Пловдив, СК „Отдих и култура“, зона 4, до пешеходен
мост, за поставяне на преместваем обект № 4, със срок на действие до
30.04.2021г.
От страна на „Б.“ ЕООД е подадено заявление вх. № 21Ф 2860/20.04.2021г.
до община Пловдив за издаване на ново разрешение за ползване на място -
общинска собственост от 4 кв.м, намиращо се в гр.Пловдив, СК „Отдих и култура“,
зона 4, до пешеходен мост, за поставяне на преместваем обект № 4. По
заявлението е издаден отказ изх. № 21Ф 2860/28.04.2021г. на кмета на община
Пловдив, за чието съобщаване на адресата не са ангажирани доказателства.
По жалба на „Б.“ ЕООД срещу мълчалив отказа за издаване на разрешение по заявление вх. № 21Ф 2860/20.04.2021г. е образувано адм. дело №
1499/2021г., по което е постановено определение № 993/02.07.2021г., с което е
отменен изричен отказ за разглеждане на заявлението, обективиран в уведомително
писмо изх. № 21Ф 2860/28.04.2021г. на кмета на община Пловдив.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна, но неправилно било подведено по общата санкционна норма на чл. 26 от
Наредбата, вместо по превидената специлна разпоредба на чл. 24, ал. 1 от
Наредбата. Съдът намерил и самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление, поради наличието на предпоставките нарушението да бъде
квалифицирано като „маловажен случай“.
ІV. От правна страна:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ОСНК на
ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по
смисъла на чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. За органа съществува императивното задължение винаги преди да издаде
наказателно постановление да извърши преценка по чл. 28 от ЗАНН и ако са налице
условията за това – да го приложи, а за съда, осъществяващ контрол за
законосъобразност на издаденото вече наказателно постановление – задължението
да извърши преценка и на това основание като част от цялостната проверка за
законосъобразност, като при констатиране на маловажно нарушение следва да
отмени постановлението дори само на това основание.
В горния аспект видът и характерът
на защитените обществени отношения не може да бъде самостоятелно основание за
изключване приложимостта на института на „маловажния случай“. За да се прецени
степента на обществена опасност на нарушението, е необходимо да се обсъдят
всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което
деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За нуждите
на тази преценка следва да бъдат претеглени всички смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, с оглед отличаването на конкретното деяние от типичните
нарушения от същия вид. Такава проверка от районния съд е извършена.
Обстоятелството, че нарушителят е притежавал разрешение за ползване на място
общинска собственост и е подал заявление за издаване на ново разрешение преди
изтичане на срока на действие на предходното, без съмнение разкриват поведение,
което е насочено към спазване на установения разрешителен режим. Това
обстоятелство е смекчаващо и откроява процесното деяние от типичните случаи на
нарушения от този вид. Друго смекчаващо обстоятелство се явява и създалото се за
нарушителя обосновано правно очакване за позитивно произнасяне на
административния орган по заявлението му, предвид предходното многократно
издаване на разрешения за ползване на общински терен за разполагане на същия
търговски обект. Административният орган не е предприел нужните действия, за да
сведе своевременно до знанието на заявителя позицията си, че искането му не
може да бъде разгледано. Именно в тази причинна връзка се е стигнало и до
пренасянето на спора пред съда. В този аспект напълно обосновани и
законосъобразни се явяват изводите на районния съд, че конкретното деяние
разкрива белезите на маловажен случай с явно незначителна степен на обществена
опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 и чл. 28 ЗАНН.
От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид изхода на делото на ответника следва да се
присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 300 лева за
адвокатска защита.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1810 от 28.10.2021 г.,
постановено по а.н.д № 5190 по описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив, XXIV
– ти наказателен състав.
ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя - М.Л.Б., сумата от 300 лева (триста
лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.