Решение по дело №442/2019 на Окръжен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 397

 

гр. Перник, 04.11.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 02.10.2019 г., ІІІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00442 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от М.Д. против Решение № 507/04.04.2019 г. по гр.д. № 7758/2018 г. на РС – Перник, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на М.Д. срещу ЗК "Уника" АД, с пр. осн. 405 КЗ и чл. 409 КЗ - за заплащане на сумата 22000 лв. – застрахователно обезщетение по Договор за застраховка Пълно Каско на собствения му лек автомобил АУДИ А4 с рег. № *** – за установено на 11.08.2018 г. застрахователно събитие – кражба на целия автомобил, както и на сумата 379.65 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 06.09.2018г. -06.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от исковата молба до окончателното изплащане.

В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за неправилност на решението. Счита, че ответникът не е доказал, че ключът който е представил за изследване на техническата експертиза е идентичен с ключа, който е предал ищецът при завеждане на щетата. По делото липсват доказателства от ответника за неизпълнение от ищеца на задължения по застр. договор, които да са основания по см. на КЗ за отказ от изплащане на обезщетение, като ответникът не е доказал твърденията си за наличие на нарушения на т. 6.5.17, т. 12.3.8. и т. 12. 6 от ОУ. Поддържа, че съгласно чл. 362, ал. 2 КЗ и според практиката на ВКС, твърдяното от ответника нарушение на ОУ при настъпване на застрахователно събитие кражба, не съставлява значително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на застрахователния договор, и като такова не е основание за отказ от изплащане на обезщетение. Не се установява и че ищецът е инсценирал застрахователно събитие или е опитал да заблуди застрахователя, за действителните обстоятелства, при които е възникнало събитието. Иска се отмяна на решението включително и в свързаната с иска част за разноските, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с уважаване на исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението.

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му част.

Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

По иска с пр. осн чл. 405, ал. 1 ЗК

Установява се, че със застрахователна полица № *** между ищеца, като собственик на л.а. АУДИ А4 с рег. № ***, и ответника – застраховател, е сключен застрахователен договор "Каско" на МПС, предоставящ покритие клауза „А“ - пълно каско за периода *** за л.а. АУДИ А4 с рег. № ***, включително и кражба или грабеж на цялото МПС – т. 5.1.3 от ОУ, като в  договора страните са определили застрахователна сума за покритие по клауза „А“ в размер на 22 000 лв. Във въпросника, част от застрахователната полица е отбелязано наличието на 1 брой ключ, с който е закупено МПС. В срока на застрахователно покритие – на 11.08.2018 г. ищецът е заявил пред органите на полицията противозаконно отнемане на застрахования лек автомобил, установено същия ден, по повод което е образувано ДП № 392/2018 г. и пр. преписка № 2037/2018 г. на РП Перник срещу неизвестен извършител за кражба по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК (както е преквалифицирано деянието), което е спряно с постановление на РП- Перник от 08.10.2018 г. На 11.08.2018г. ищецът е уведомил своевременно застрахователя за настъпването на събитието, за което е образувана щета № ***, във връзка с която на 15.08.2018г. ищецът е предоставил на ответника документи, включително и 1 бр. ключ, удостоверено с приемо-предавателен протокол. Застрахователят с писмо от 24.08.2018 г., позовавайки се на т. 6.5.17 от ОУ, поддържано като правоизключващо претендираното право възражение и в отговора по чл. 131 ГПК, е отказал заплащане на обезщетение поради това, че "представеният контактен ключ не отговаря на номера на рамата на застрахования автомобил".

От обстоятелствата, с които застрахователят е обосновал отказа си да заплати застрахователно обезщетение, на първо място този отказ е основан на хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 1 КЗ - умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования. Това възражение за недължимост на застрахователно обезщетение е неоснователно. По делото не е доказано, че застрахователното събитие е инсценирано, нито "опит за заблуда" или премълчаване на обстоятелствата, при които е възникнало застрахователното събитие. Тук следва да се подчертае, че е недопустимо по повод защита срещу иска по чл. 405, ал. 1 КЗ гражданският съд да установява инцидентно, какъвто резултат се цели от застрахователя, извършването на умишлено деяние - застрахователна измама, която може да се установи само с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, за каквито приключили или висящи съдебни производства липсват доказателства от ответника.

На следващо място, отказът на застрахователя е обоснован с позоваването на останалите предпоставки в т. 6.5.17 от ОУ /когато при сключване на застраховка и/или в срока на действието й застрахованият и/или негов представител заяви факти или обстоятелства, несъответстващи на действителните, което възпрепятства застрахователят да установи дали настъпилото събитие е покрит риск/, от което следва, че той се позовава на нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. Приложението на 408, ал. 1, т. 3 КЗ е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото, поради което тя следва да бъде доказана в процеса от застрахователя според правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределяне на доказателствената тежест.

Настоящият състав намира, че с позоваването, че "представеният контактен ключ не отговаря на номера на рамата на застрахования автомобил", застрахователят не може да изключи отговорността си на основанието, предвидено в т. 6.5.17 от ОУ. От значение за липсата на фактическия състав на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ в случая на първо място е обстоятелството, че вещото лице по СТЕ в съдебно заседание е пояснило, че не може да се установи категорично дали представеният от застрахования на застрахователя ключ след настъпването на събитието е този, с който е експлоатиран автомобилът при сключването на застраховката и към момента на събитието, предвид липсата на еднозначна идентификация на ключа при сключването на договора. Следователно съответствието на ключа с рамата не е факт, настъпил след поемане на отговорността и риска от застрахователя и подписвайки застрахователния договор със знанието, че представеният 1 бр. ключ е за процесния лек автомобил, ответникът всъщност е приел да осигури застрахователно покритие при състоянието, в което вещта обективно се е намирала - пасивно маркирана според добавък № 2 от 13.02.2018г. /л. 28 от първоинстанционното дело/, което следва изрично и от чл. 362, ал. 5 КЗ, според който застрахователят не може да се позовава на неточно обявяване на съществени за риска обстоятелства, които са били проверени от него при сключване на застрахователния договор. Застрахователят е поел задължение да осигурява застрахователно покритие за автомобила в състоянието, в което е установил, че е същият при сключването на договора, което включва и констатация с какъв ключ за автомобила разполага застрахованият. Това само по себе си, според чл. 362, ал. 2 КЗ и задължителната практика на ВКС, изразена в решение № 173/22.11.2013 г., по т. д. № 727/2012 г. на II т. о. и решение № 32 от 11.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 1262/2013 г., II т. о., ТК, изключва правото на застрахователя по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие.

На следващо място от СТЕ се установява, че управлението на автомобила, който има фабричен имобилайзер и монтирана в патрона антена, става с чип, като ключ с подменен нарез не може да играе роля в тях, т. е автомобилът не може да потегли с използването му. От това следва логичният извод, че „неоригиналният ключ“ не въздейства върху риска "Кражба" и опровергава поддържаното от застрахователя основание за отказ.

Дори да се приеме, че данните от представения от застрахования на застрахователя ключ след настъпването на събитието не кореспондират на декларираното от застрахования, то застрахователят не е доказал, че този факт е довел до настъпване на застрахователното събитие и че при сключването на договора е била поискана изрично и писмено информация за това от него - чл. 362, ал. 2 КЗ. С оглед на всичко изложено и при положение, че фактическият състав на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ подлежи на главно и пълно доказване от застрахователя, съдът приема, че той не е доказан по делото.

Поради отсъствие на предпоставките на чл. 408, ал. 1 КЗ за надлежно заявен отказ на застрахователя да заплати дължимото обезщетение, искът по чл. 405, ал. 1 КЗ следва да бъде уважен за сумата 18 800 лв., съгласно законовото правило на чл. 386, ал. 2 КЗ и установеното от СТЕ за действителната пазарна стойност на застрахования лек автомобил към датата на настъпилото застрахователно събитие – 08.2018 г. /не се твърди и видно от застрахователната полица не е договаряна фиксирана застрахователна стойност по чл. 387 КЗ/, ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното изплащане, като за разликата до претендирания размер от 22 000 лв. искът е неоснователен.

По иска с пр. осн. чл. 409 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД

Съгласно чл. 405, ал.1 и чл. 108, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетението в уговорения срок, който не може да бъде по- дълъг от 15 работни дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106, ал.1 и чл. 380, ал. 1 КЗ. На 15.08.2018г. застрахованият е предоставил на застрахователя последните изискани документи, от когато 15 работни дни са изтекли на 05.09.2018г. От следващия ден ответникът е изпаднал в забава и от тази дата следва да бъде изчислено обезщетението за забава върху установената главница от 18 800 лв. Изчислено от съда на осн. чл. 162 ГПК, същото е в размер на 323.80 лв., считано за периода от 06.09.2018г. до 06.11.2018г. /датата на подаване на исковата молба/, като за посочената сума искът е основателен, а за разликата до 379,65 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

С оглед на всичко изложено, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл. 405 КЗ е отхвърлен за сумата 18 800 лв., искът по 86 ЗЗД - за сумата 323,80лв. и законна лихва върху сумата от исковата молба до окончателното изплащане, като исковете бъдат уважени в посочените размери. В останалата част решението следва да бъде потвърдено, но по поизложените в настоящото решение мотиви. Въззивната жалба е частично основателна.

По разноските

Жалбоподателят – ищец доказва разноски в първоинстанционното производство общо 2450 лв., (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед изхода на спора му се дължат от ответника в съотношение 19123,80/22379,65 (уважената част и целия претендиран размер), или 2093,56 лв., които следва да се присъдят с настоящото решение.

С оглед изхода на спора, следва обжалваното решение да се отмени и в частта, с която са присъдени разноски на ответника в първонистанционното производство /претендираните и доказани от последния разноски в първонистанционното производство са в общ размер 500 лв./, а именно – за сумата от 427,26 лв., съставляваща разликата между дължимите на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съобразно отхвърлената част от исковете разноски в размер на 72,74 лв. и присъдените с първоинстанционното решение 500 лв. разноски.

Жалбоподателят доказва разноски по въззивното производство общо 1048,00 лв. (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед резултата от обжалването му се дължат от въззиваемия в съотношение 19123,80/22379,65 (уважената част на въззивната жалба и целия обжалваем интерес), или 895,53 лв.

Въззиваемото търговско дружество претендира ю.к. възнаграждение, което съдът определя на 300 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, които с оглед резултата от обжалването му се дължат от жалбоподателя в съотношение 3255,85/22379,65 (отхвърлената част на въззивната жалба и целия обжалваем интерес), или 43,65 лв.

Предвид изложеното, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 507/04.04.2019 г. по гр.д. № 07758/2018 г. по описа на Районен съд – Перник в частта, с която са отхвърлени предявените от М.Н.Д., ЕГН ********** срещу ЗК "Уника" АД, ЕИК *********, иск с пр. осн. чл. 405 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение до размера на сумата 18 800 лв. и иск с пр. осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - до размера на сумата 323.80 лв., както и в частта, в която М.Н.Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на ЗК "Уника" АД, ЕИК ********* разноски за първоинстанционното производство - над сумата от 72,74 лв. до 500 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК "Уника" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. Тодор Александров № 18, да заплати на М.Н.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ сумата 18 800 лв.- застрахователно обезщетение по застрахователна полица № *** по застраховка "Пълно Каско" на собствения му лек автомобил „АУДИ А4“, с рег. № *** – за установено на 11.08.2018 г. застрахователно събитие – кражба на целия автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 06.11.2018 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 409 от КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД сумата 323.80 лева – мораторна лихва върху главницата, считано от 06.09.2018 г. до 06.11.2018 г.

ОСЪЖДА ЗК "Уника" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. Тодор Александров № 18, да заплати на М.Н.Д., ЕГН ********** ***, сумата 2093,56  лв. – разноски за първоинстанционното производство.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 507/04.04.2019 г. по гр.д. № 07758/2018 г. по описа на Районен съд – Перник в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА ЗК "Уника" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. Тодор Александров № 18, да заплати на М.Н.Д., ЕГН ********** ***, сумата 895,53 лв. - разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА М.Н.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на ЗК "Уника" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. Тодор Александров № 18, сумата 43,65 лв. - разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.