Р Е Ш Е Н И Е
№ 242
Гр. Елхово, 27.06.2016 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският
районен съд, III-ти наказателен състав, в публичното съдебно заседание на шести
юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мартина Кирова
при секретаря Н. З., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 183 по описа на съда за 2016 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на депозирана жалба от К.Г.Б., чрез пълномощника й по делото – адв.Г.И.Г. ***,
против Наказателно постановление № 73/26.02.2016г. на Началника на
РС“ПБЗН“гр.Елхово, с което на основание чл.265 ал.1 от ЗМВР й е наложено административно
наказание – глоба в размер на 1000 лева, за извършено нарушение по чл.68 ал.1
от Наредба №8121з-647/ 01.10.2014г. на МВР, както и на основание чл.265 ал.1 от ЗМВР й е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева, за
извършено нарушение по чл.70 ал.1 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. на
МВР, а именно за това, че на
18.02.2016г. в гр.Елхово, в района на газстанция, функционираща към момента на
проверката, находяща се на адрес – гр.Елхово, ул.“Победа“ №44, собственост на
„Майдекс“ЕООД, са извършвани огневи работи, като К.Г.Б. в качеството си на
Управител: 1. Не е издала акт за огневи работи на временни места и 2. Не е
организирала извършването на проба за анализ на средата, знаейки или
допускайки, че е възможно образуване на експлозия при извършване на такъв вид
дейност в обект от такъв тип. Жалбоподателката с жалбата си заявява, че не е
доказано да са извършени посочените в атакуваното НП нарушения, а наложените
наказания са явно несправедливи. Навяват се и доводи, че издаденото НП е
незаконосъобразно, тъй като не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН поради това, че не са посочени всички елементи от състава на
административното нарушение, за което е издадено. Жалбоподателката счита, че
дори и да не се приемат тези й съображения, то сочейки липсата на други нарушения,
излага аргументи, че в конкретния случай е
приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като вмененото й нарушение се
явява маловажно и с ниска степен на обществена опасност. Поради тези си
съображения жалбоподателката Б. моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.
В
съдебно заседание за жалбоподателката Б., редовно
призована, се явява процесуалният й представител по делото – адв.Г. ***, който
от името на доверителката си заявява, че поддържа жалбата си на същите
основания и със същото искане. В хода на устните прения адв.Г. въз основа на
гласните доказателства и приобщената доказателствена съвкупност излага и допълнителни
доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП и за допуснати съществени
процесуални нарушения в административно-наказателното производство, още в
началния му стадий – при констатиране на нарушенията и съставянето на АУАН,
така и впоследствие във фазата на издаване от АНО на процесното НП. Заявява се
и алтернативно искане – в случай, че бъде прието, че жалбоподателката е извършила вменените й
адм.нарушения и следва да понесе административно-наказателна санкция, то
наложените й адм.наказания да бъдат намалени към предвидения минимум от 200
лева, като в тази насока се изтъкват
смекчаващи вината й обстоятелства.
За административно-наказващият орган – ОУ „ПБЗН“ при ОД на МВР – Ямбол –
РС „ПБЗН“ - Елхово, редовно призован, се явява Началникът на РС“ПБЗН“-Елхово
- Стоян Тенев, който заявява искане за постановяване на решение, с което
обжалваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно издадено и правилно.
РП-Елхово, редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата на Б..
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено
от фактическа
страна следното:
На
18.02.2016г. разпитаният по делото като свидетел И. Димитров П. – син на
жалбоподателката и очевидец на проверката, в сутрешните часове –
около 09.30-09.40 часа е бил в офиса на газстанцията, находяща се на адрес –
гр.Елхово, ул.“Победа“ №44, стопанисвана от „Майдекс“ЕООД-гр.Елхово, с
Управител – К.Г.Б.. Св.П. е разговарял по телефона, когато вратата на офиса се
е отворила и влязъл С. Т. – Началник на РС“ПБЗН“гр.Елхово, който се представил
на свидетеля и го е уведомил, че е подаден сигнал на тел.112 за изпускане на
газ. В отговор свидетелят е заявил, че същият ден не е разпореждал извършването
на заваръчни и каквито и да е други ремонтни дейности в района на газстанцията.
Същият
ден газстанцията е функционирала, което обстоятелство е възприел пряко Т. при
посещението си в 09.30 часа – видял е зареждане от газоколонката на л.автомобил
с рег.№У 1474 АН, управляван от лицето Г. К. И.. Това обстоятелство бе потвърдено
и от св.П., който в показанията си уточни, че действително на 18.02.2016г.
газстанцията е функционирала, но до 10.00 часа, когато са пристигнали на място
и други двама служители на РС“ПБЗН“-Елхово, разпитаните по делото като
свидетели – Н.Х.Г., на длъжност „инспектор „Държавен пожарен контрол и
превантивна дейност“ и Д.В.В., на длъжност „мл.
експерт „Държавен пожарен контрол и
превантивна дейност“ и е била извършена проверка на обекта.
Когато
свидетелите Г. и В. пристигнали на място, не се е извършвало каквато и да е
ремонтна дейност, в т.ч. и заваръчна такава в района на проверяваната
газстанция. Същите възприели единствено в близост до колонката за газ
технически уреди - електрожен и флекс, пресни топли заварки по тръбната разводка, както и 3-4 човека, за които св.П.
в показанията си заяви, че действително са работници на фирмата-изпълнител на
ремонтна дейност – „Петролиум Сервиз“ООД-гр.Стара Загора, но същите на са
извършвали единствено подготвителни действия за заваръчна дейност, която е
следвало да бъде извършвана на 18.02.2016г. извън района на газстанцията.
Възприемайки това свидетелите Г. и В. са потърсили Управителя на фирмата,
стопанисваща проверявания обект, жалбоподателката К.Б., но от присъстващия на
място, представил се за неин син - св.П., установили, че същата отсъства.
Поради това двамата служители на РС“ПБЗН“ поискали от св.П., да им представи всички
документи, касаещи противопожарната безопасност на възприетите като извършени
заваръчни дейности. Поради това, че св.П. не е представил изисканите му
документи – протокол за анализ на средата
и акт за извършване на огневи дейности на временни места, му заявили да
уведоми Управителя на обекта да се яви на следващия ден в РС“ПБЗН“гр.Елхово.
На
същата дата – 18.02.2016г. около 13.05 часа св.П. се явил сам в РС“ПБЗН“ и е
представил на св.Г. типова бланка на изискания по-рано при проверката в обекта акт.
Св.Г. му е показал и му е обяснил какви следва да са документите съобразно
изискванията на Наредба №8121з-647/01.10.2014г. на МВР. Впоследствие същият ден
св.П. е представил на св.Г. приложените по делото като писмени доказателства
документи - Заповед № 1/17.02.2016г., акт № 1/18.02.2016г. и дневник за
регистриране на огневи работи в района на газостанцията - в оригинал. Св.Г. не
е приел представените му документи от св.П. заявявайки, че не са били
представени на място в обекта при извършване на проверката по-рано същия ден.
За
така установеното св.Г. в присъствието на разпитания по делото като свидетел Д.В.В. /свидетел по констатиране на нарушението и при съставяне
на акта/, на 19.02.2016г. в сградата на РС“ПБЗН“, в присъствието на явилата се
жалбоподателка, е съставил АУАН сериен №000001 от 19.02.2016г. против К.Г.Б., в
качеството й на Управител на „Майдекс“ЕООД, за това, че на 18.02.2016г. в гр.Елхово,
във функционираща към момента на проверката газстанция, собственост на
„Майдекс“ЕООД, намираща се на адрес – гр.Елхово, ул.“Победа“ №44: 1. като
Управител е допуснала извършване на огнева работа на временно място, без да
издаде акт за извършване на огневи работи на временни места и 2. Като Управител
не е спазила задължението си да организира вземане на проба за анализ на
средата, въпреки наличието на условия за образуване на експлозивна среда – нарушения,
квалифицирани от актосъставителя Г. съответно – т.1 -
по чл.68 ал.1 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. на МВР и т.2 – по чл.70 ал.1
от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. на МВР.
АУАН
е подписан от актосъставителя, свидетеля по акта и от нарушителя Б., като на
последната, на същата дата срещу подпис, е връчен и препис от акта. Нарушителят
в съставения му акт е отразил „ще приложа обяснение по случая“.
В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в
разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателката
в качеството си на Управител на „Майдекс“ ЕООД, е депозирала пред АНО писмените
си обяснения против съставения й АУАН. В същите е
заявила относно вмененото й нарушение по чл.68 ал.1 от Наредбата на МВР, че не
е издавала каквато и да е заповед за започване на работа на газстанцията или извършване
на заваръчни дейности. Извършването на огневи работи на самия обект не е било
необходимо според жалбоподателката, тъй като заварянето на фланците и тръбите
се е извършвало извън обекта и не е необходимо да се заварят на самия обект,
защото тръбите заварени към фланците се подвързват към новата цистерна за
светли горива с болтове и гайки. По отношение на вмененото й второ нарушение по
чл.70 ал.1 от с.Наредба на МВР Б. е обяснила, че няма условия за образуване на
експлозивна среда от пари или газове, тъй като газовата цистерна, арматурата и
газовата колонка не са разхерметизирани, което обстоятелство се сочи, че е било
констатирано от проверяващи от общината.
Въз
основа на АУАН е издадено НП № 73/26.02.2016г. на Началника на
РС“ПБЗН“-гр.Елхово - Стоян Г. Тенев, като констатираното с АУАН адм.нарушение е
описано по следния начин – на 18.02.2016г. в гр.Елхово, в района на газстанция,
функционираща към момента на проверката, находяща се на адрес – гр.Елхово,
ул.“Победа“ №44, собственост на „Майдекс“ЕООД, са извършвани огневи работи,
като К.Г.Б. в качеството си на Управител: 1. Не е издала акт за огневи работи
на временни места и 2. Не е организирала извършването на проба за анализ на
средата, знаейки или допускайки, че е възможно образуване на експлозия при
извършване на такъв вид дейност в обект от такъв тип. Така визираните в НП две нарушения
са квалифицирани съответно: по т.1 – по чл.68 ал.1 от Наредба
№8121з-647/01.10.2014г. на МВР и т.2 – по чл.70 ал.1 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г.
на МВР и на жалбоподателката К.Г.Б. са наложени за
всяко едно от двете деяния административни
наказания на основание чл.265 ал.1 от ЗМВР – глоба в размер на по 1000 лева.
Видно
от приложеното по делото известие за доставяне, НП е връчено на жалбоподателката
на 12.03.2016г., като няма данни кога и по какъв начин жалбата е входирана пред
АНО, въпреки дадените в тази насока указания на съда, съдържими се в
Разпореждане от 25.03.2016г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите Н.Г. /актосъставител/, Д.В.
/свидетел по констатиране на нарушението и по съставянето на акта/ и И.П., за
който се установи, че макар заинтересован от изхода на делото като син на
жалбоподателката Б. е очевидец на извършената проверка, както и въз основа на приложените към
АНП писмени доказателства и представените от жалбоподателката в хода на
съдебното следствие писмени доказателства,
посочени и обсъдени по-горе. Съдът като съпостави едни с други показанията на
ангажираните от наказващият орган свидетели - Г. и В. и тези на ангажирания от
страната на жалбоподателката свидетел – П., с
констатациите в АУАН и в НП, ги прие за обективни, логични и последователни.
Съдът не констатира съществено противоречие между показанията на тримата
свидетели, а напротив – по недвусмислен начин същите кореспондират едни с други
досежно съществените обстоятелства и факти, възприети в изложената фактология,
предшестваща и последваща съставянето на АУАН. Противоречие между показанията
на свидетелите Г. и П. е налице единствено досежно обстоятелството дали
проверяващият Г. в хода на проверката е заявил на св.П. да се яви по-късно на
същата дата в РС“ПБЗН“, за да представи исканите документи, но това обстоятелство не променя възприетото от
фактическа страна. Писмените доказателства са непротиворечиви и взаимно
допълващи се, относими към предмета на делото и съдът ги възприе с доверие.
От
така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
се преценя от съда за процесуално
допустима, като предявена от надлежно легитимирано лице, имащо
правен интерес от обжалване и в законоустановения 7-дневен срок. Въпреки, че не
се представиха от страна на АНО доказателства по какъв начин и на коя дата е
депозирана пред него жалбата на жалбоподателката, съдът съобразявайки се с
факта, че с Разпореждане от 25.03.2016г. е дал указания в тази насока, както и
с обстоятелството, че не е налице направено възражение по оспорване
процесуалната допустимост на жалбата, прие че същата е предявена във визирания
в разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок.
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази
връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции –
констатираща, обвинителна и сезираща.
Въз основа на извършената цялостна
проверка, съдът
намира, че в производството по ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателката, са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление и обосноваващи
неговата отмяна само на процесуално основание, без да се разглежда спора по същество.
В ЗАНН е установен специален процесуален ред,
гарантиращ законосъобразно развитие на правоотношението между страните,
нарушаване на който е самостоятелно основание за отмяна на крайния акт - при
отчитане на конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Хипотезата на
изречение второ на чл. 51, ал. 1, б. “б” ЗАНН изрично забранява участието в
разглеждането на АН преписка и в издаването на НП на длъжностно лице, което участва
в производството като актосъставител или е свидетел на нарушението. За
приключване на административно-наказателното производство с валиден акт е
предвиден механизма на ал.2 от същата норма - при наличието на някои от
посочените основания длъжностното лице трябва да се отведе. След като законодателят е посочил в ЗАНН термина длъжностно лице,
следва да се приеме, че длъжността е водеща, а не личността. Формално, в
конкретния случай, издателя на НП – Стоян Тенев в качеството му на Началник на
РС“ПБЗН“, не е актосъставител или свидетел при съставянето на акта, но
безспорно е установено, че същият е инициирал проверката, участвал е активно в
нея, извикал е други служители на РС“ПБЗН“гр.Елхово с цел извършване на
проверка на документите на обекта-газстанция. Общоприето в теорията е, че във фазата по
административно наказване, служебните лица приемат за установени
определени факти и актосъставителят предявява обвинението. Не би могло да
се приеме, че лицето, което
е участвало
активно в проверката и което я е инициирало и то по собствени възприятия, неподкрепени с каквито и да е други
доказателствени източници, че ще разгледа безпристрастно
и обективно наказателната преписка, издавайки НП /съдебна практика - вж.Решение №
21/15.01.2016г. по НОХД №799/2015г на РС-Смолян; Решение от 05.02.2016г. по
АНХД №546/2015г. на РС-Велинград; Решение №177/06.11.2015г. по КАНД №148/2015г.
на АС-Ловеч и др./. В тази насока са гласните доказателства – показанията на самия
актосъставител – св.Г., който заяви – „очевидец на самите заваръчни дейности е
г-н Тенев и на зареждане на автомобил с газ …“, както и тези на св.П., който
потвърди, че Началникът на РС“ПБЗН“гр.Елхово е пристигнал на газстанция преди
проверяващите, в 9.30-9.40 часа и е останал впоследствие и по време на
проверката, като е участвал в същата и едновременно с това е свидетел на
констататираното от актосъставителя и свидетеля по акта, че в хода на
проверката не са представени изисканите от св.П. документи. При тези
обстоятелства, които не са спорни между страните, единственият правилен подход
би било Тенев да се възползва от възможността, която му дава чл.51, ал.2 от ЗАНН и да си направи отвод. В нарушение на закона обаче Тенев в качеството си
на Началник на РС“ПБЗН“гр.Елхово издава атакуваното НП, с което налага на Б. описаните
по-горе административни наказания. По този начин недопустимо се смесват
качествата на лицата участвали в административно-наказателното производство и в
резултат на това НП се явява незаконосъобразно. Това нарушение на процесуалните
правила се определя като съществено такова и е самостоятелно основание за
отмяна на НП. Още повече, че се установи от показанията на св.Г., че изисканите
от св.П. документи са били представени още на 18.02.2016г. от самия П., т.е.
преди съставяне на АУАН на 19.02.2016г., но не са били приобщени към АНП както
с отказа на актосъставителя Г. да ги приеме, след
като не са представени на мястото на проверката, така и от АНО в процедурата и
по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН, въпреки представени по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН обяснения на жалбоподателката, в които се сочи наличието им.
Административно- наказателното
производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като
само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание. Поради това не случайно, в
тежест на актосъставителят и на наказващият орган е да посочат
административното нарушение, с неговото словесно изражение, съответстващо на нарушените
законни разпоредби, съгласно чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Именно тези разпоредби в случая са нарушени.
В НП е
отразено, че за констатираните две адм.нарушения, извършени от жалбоподателката
в качеството й на Управител на „Майдекс“ЕООД
й се налагат две административни
наказания „Глоба” на основание чл. 265, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно този текст „Ръководителите на държавни
органи, организации и юридически лица и гражданите, които виновно не са
изпълнили задълженията, предвидени в този закон или в подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, се наказват с глоба от 200 до 2000 лв.”. В АУАН и в
НП е посочено, че жалбоподателката в качеството й на Управител на „Майдекс“ЕООД е допуснала две нарушения - по чл. чл.68
ал.1 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите, издадена от МВР и МИП
/обн. ДВ, бр.89 от 28.10.2014г., попр. ДВ, бр. 105 от 2014г./ и по чл.70 ал.1
от с.Наредба №8121з-647/01.10.2014г.
Съгласно чл.68 ал.1 от Наредбата „собственикът
(ръководителят) на обекта, лицето, определено със заповедта по чл. 9, ал. 2, т.
1, или лицето по силата на сключен договор преди извършване на огневи работи на
временни места издава акт съгласно приложение № 8“, а разпоредбата на чл.70
ал.1 от с.Наредба визира „при наличие на условия за образуване на експлозивна
среда от пари или газове лицето, което издава акта, организира вземането на
проба за анализ на средата на всеки два часа“. В §1 т.3 от ДР на Наредбата е
съдържимо понятието „огневи работи", които са визирани като дейности от
различно естество - заваряване, наваряване, запояване и рязане на метали и
техните сплави при използване на заваръчни уредби, съоръжения и абразивни машини
и инструменти, течни горива, както и топенето (загряването) на битуми, смоли и
други подобни, с употребата на твърдо, течно и газообразно гориво. В случая в
АУАН и в НП както актосъставителят, така и АНО се е задоволил да посочи
констатирано извършване в района на процесната газстанция на огневи работи, но
не и по надлежния начин да ги индивидуализира. Не е достатъчно конкретизирано посоченото
в АУАН „временно място”, а в НП „времеви места”, където се извършват огневите
работи. Това несъответствие внася неяснота и вътрешно противоречие колко са
били установените „временни места” – едно или няколко. По смисъла на §1 т.10 от
ДР на Наредбата "временни места за извършване на огневи работи са места, в
които се извършват огневи работи извън определените постоянни места“, като
последните „са специално определени за тази цел помещения, части от помещения
или открити площадки“ съобразно определението, визирано в т.9 на §1 от ДР на
Наредбата. С оглед на това в случая с текстовото описание на първото от
вменените на жалбоподателката деяния е налице неяснота, вътрешно противоречие и
непълнота, като липсва индивидуализация както на сочените огневи работи, от
естеството на които се определя и какъв по съдържание следва да е неиздадения
акт-предмет на нарушението, тъй като различните по вид огневи работи се
подчиняват на различни изисквания за осигуряване на пожарната безопасност,
визирани в отделни раздели на глава 5-та от Наредбата. Липсва и конкретизация
дали на територията на цялата газстанция както е посочено в общото текстово
описание в АУАН и в НП или в отделна неустановена част, респ.части, са били обособени
едно или няколко „временните места“. В
случая констатираната неяснота и непълнота при текстовото описание на
нарушението в АУАН и в НП съставлява
процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които ограничават
правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна
отговорност. Следва да се има предвид, че в санкционните производства, каквото
е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно, идентично и
пълно, съдържимо всички елементи от състава на вмененото нарушение, за да могат
да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на
правораздаване, с които се налага адм.санкция, докато с АУАН на конкретно лице
се вменява извършването на конкретно административно нарушение. Поради това
тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и
др., нито пък е допустимо санкционираното лице или както е процесният случай съдът
да извлича по тълкувателен път и то едва в хода на съдебното следствие въз
основа показания на свидетели /актосъставител и свидетел по констатиране на
нарушението/, законово определените им реквизити, в частност да се уточнява
какво е било констатираното от актосъставителя изпълнително деяние на
нарушението, което съставлява съществен реквизит както на АУАН по смисъла на
чл.42 т.4 от ЗАНН, така и на НП съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Липсата на яснота и прецизно описание на нарушението
по т.1 от АУАН и НП, прави невъзможна преценката доколко неиндивидуализираните
огневи работи, сочени като извършвани на възприети от АНО в НП противно на
констатираното от актосъставителя едно временно място, повече от едно временни
места на територията на процесната газстанция, правят невъзможна преценката
съставорено ли е вмененото на жалбоподателката в качеството й на Управител на
Дружеството, стопанисващо процесната газстанция нарушение по чл.70 ал.1 от
Наредбата, особено като се има предвид, че и в тази част на акта на актосъставителя
и този на АНО липсва каквато и да е конкретика на установена фактология за
„огнева дейност“ и естество на „средата“. Не е достатъчно да бъде
възпроизведено в АУАН и в НП текста на нарушената разпоредба, под която е
възведено адм.деяние, а е необходимо пълно и ясно да се отразят какви са били
конкретните условия за образуване на експлозивна среда било от пари или от
газове и въз основа на какво е възприето, че е налична такава среда, различна
от обичайната, налагаща извършването на изискуемите в разпоредбата на чл.70
ал.1 от наредбата проби и то на всеки два часа, както е визирал законодателя.
Недопустимо е едва в хода на съдебното производство да се установяват
обстоятелствата, налагащи сочения анализ. В представените по делото
доказателства, в т.ч. гласните такива се установи, че към момента на извършване
на проверката не е била възприета пряко както от актосъставителя Г., така и от
св.В. каквато и да е извършвана в района на процесната газстанция огнева
дейност. Наличните в района технически уреди и пресните следи от заваръчна
дейност не формират несъмнен извод, че такъв вид дейност е била извършвана в
района на проверявания обект на обособено едно или няколко временни места, без
да е посочено конкретното им местоположение в АУАН и в НП.
От друга страна установи се, че визираният в т.1 от
АУАН и от НП документ – акт за огневи работи на временни места, приложен по
делото – Акт №1/18.02.2016г., е бил представен от св.П. на 18.02.2016г. преди
датата на издаване на АУАН, но същият не е бил приет от актосъставителя поради
това, че не е бил представен по време на извършване на проверката и то на
място. Друг е въпросът доколко проверяващите са имали правото да изискват от
св.П., за който се установи, че е само в родствени връзки с жалбоподателката. Нещо
повече съобразно визираното в разпоредбата на чл.44 ал.2 от ЗАНН,
актосъставителят е бил задължен след като в представените по реда на чл.44 ал.1
от ЗАНН обяснения на жалбоподателката, същата е посочила писмени доказателства,
да ги приобщи към преписката и то по реда и на служебното им изискване. Като не
е сторил това, актосъставителят е допуснал нарушение на чл.44 ал.3 от ЗАНН,
изпращайки на АНО неокомплектования със сочените от жалбоподателката в
обясненията й писмени доказателства, АУАН. От своя страна АНО в последвалата
пред него процедура, не е извършил необходимата по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН
проверка по законосъобразността на АУАН и не е преценил възражението на
жалбоподателката, както и не извършил необходимото разследване на спорните
обстоятелства.
Според съда е нарушена и разпоредбата на чл. 57, ал. 1
т. 7 от ЗАНН, тъй като липсват каквито и да било мотиви относно определяне на
размера на завишените наказания при налична констатация, че нарушенията са
допуснати за първи път. И ако разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН позволява при
определени обстоятелства да се санират недостатъците на акта за установяване на
административно нарушение, то подобна разпоредба законът не е предвидил за
издаденото впоследствие наказателно постановление.
Или с оглед на гореизложеното съдът намира проведеното
административно-наказателно производство като необосновано и незаконосъобразно
на процесуална основа. Допуснати са съществени нарушения на процесуалните
правила, които нарушават правото на защита на санкционираното лице, тъй като не
е било в състояние да узнае за какви нарушения са му наложени административните
наказания и съответно да защити надлежно правата си. Поради това наказателното постановление следва да бъде
отменено на формално основание, без съдът да обсъжда дали жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото му административно нарушение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН,
Елховският районен съд:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление №73 от 26.02.2016 година на Началника на РС „ПБЗН“гр.Елхово – С. Г. Т., с което на К.Г.Б.
***, с ЕГН **********, на основание чл.265 ал.1 от ЗМВР й е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1 000 лева за извършено нарушение
по чл.68 ал.1 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. на МВР, както и на основание
чл.265 ал.1 от ЗМВР й е наложено административно наказание – глоба в размер на
1 000 лева, за извършено нарушение по чл.70 ал.1 от Наредба
№8121з-647/01.10.2014г. на МВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски административен съд чрез
Елховски районен съд по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/М. Кирова/