Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен,
23.03.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на
26.02.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр. д. № 8148 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Исковата молба е подадена от “А.З.С.Н.В.“ ЕАД,
против П.П.П., ЕГН ********** ***, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК
за установяване на дължимост на следните суми: 2151.70 лева за главница,
договорна лихва 173.66 лева за периода 20.07.2018 г. до 20.05.2019 г. /падеж на
последната погасителна вноска/; обезщетение за забава 232.43 лева за периода
21.05.2018г. до 30.08.2019 г. и законна лихва върху главницата от 30.08.2019г.
до изплащане на вземането. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №
5746/2019г. на РС Плевен, по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу
ответника, връчена му по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. РС Плевен е указал на
заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на 13.04.2018г.
между „***“ ЕАД и ответника е сключен Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № ***, при който страните са договорили заемна сума от 1949лв. за стоки,
202.70лв., за застрахователно премия и възнаградителна лихва в общ размер на
223.66лв., при спазване на разпоредбите на ЗПК. Твърди уговорки за плащане на
кредита – на 13 бр. равни месечни вноски, последната от които на 20.05.2019г.
Твърди неточно неизпълнение на задълженията на ответника, поради което е
начислено обезщетение за забава в размер на 232.43 лева за периода 21.05.2018г.
до 30.08.2019 г., както и че не е обявявана предсрочна изискуемост по кредита.
Сочи заплащане на сумата от 50.00лв. от длъжника, погасили суми от договорната
лихва. Посочва, че на 27.07.2017г. е сключил с „*** С.А. ***“ рамков договор за
цесия, по който, с Приложение № 1 от 15.11.2018г., вземането на кредитора
спрямо ответника, му е прехвърлено. Твърди, че е бил упълномощен от цедента да
уведоми длъжника за прехвърляне на вземането, което той сторил с писмо, върнато
като непотърсено. Счита, че връчването на уведомлението със съдебните книжа на
ответника представлява съобщаване на цесията и поражда действие за него.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения си особен представител,
счита исковете за допустими, но неоснователни и недоказани като размер. Прави
възражение за ненадлежно връчване на цесията на длъжника и оттам – липса на качеството
на ищеца като кредитор. Прави възражение за нищожност на клаузи от договора, за
липса на преддоговорна информация, получена от ответника, за неравноправност на
клаузи, липса на индивидуална уговорка за ГЛП, ГПР, неустойка и такса разходи.
Твърди, че договорът е изцяло нищожен. Прави възражение за недействителност на
договора и на осн. чл. 22 вр.с. чл. 11 ал. 1 т. 9 т. 10 т.11 и т. 12 от ЗПК.
Прави възражение и по клаузи за вземания, които не се претендират. Прави
възражение за размера на шрифта по договора. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице
е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 5746/2019г. по
описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 415 от ГПК, което той е направил в дадения му от съда срок.
По делото е
представен Договор за потребителски паричен кредит № *** от 13.04.2018г.,
сключен между „*** С.А. ***“, чрез *** ЕАД и П.П.П., с който на последната е
отпуснат кредит за покупка на стоки на стойност 1 949.00лв. – за телевизор
Самсунг, без първоначална вноска, и за финансиране на застраховка Сигурност на
плащанията на обща стойност 202.70лв., или обща стойност 2151.70лв. Уговорен е
лихвен процент 16.74 %, ГПР 18.09%, месечна погасителна вноска -182.72лв., в
договора е инкорпориран помесечен погасителен план от 13 бр. вноски, с
първоначална вноска на 20.05.2018г., и крайна такава на 20.05.2019г. Посочена е
и общата стойност на плащанията – 2 375.36лв. В чл. 2 е посочено от какво
се състои месечната вноска – главница с надбавка, съставляваща печалба на
кредитора, както и начина на плащане – по посочена банкова сметка. ***. 3 сочи,
че при забава на плащането на една или повече погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата. Уговорена е възможност за отпускане на револвиращ
кредит, за издаване на кредитна карта. В чл. 23 е уговорено, че кредиторът може
по всяко време да прехвърли правата си по договора на избрано от него трето
лице без съгласието на кредитополучателя и с подписването на договора
кредитополучателят приема горното за уведомление по чл. 99 от ЗЗД и
удостоверява съгласието си за обработка на личните му данни, свързано с
прехвърляне на правата на кредитора. С подписване на договора,
кредитополучателят потвърждава, че е запознат, приема и разбира условията на
договора за заем, находящи се в него. Представен е и Сертификат за застраховка „Закрила
на плащанията Плюс“ към договора за кредит на името кредитополучателя със
застраховател ***, ***, в която са посочени покритите рискове и
застрахователната сума – смърт, инвалидизация над 70% , продължителни болнични
над 30 дни, безработица над 30 дни, хоспитализация над 3 дни – застрахователна
сума 150% от баланса по кредита, също така и защита на покупката и защита на
стоката. Посочено е че срокът на застраховката е равен на срока на договора за
кредит, както са изброени ползващите се лица при разричните застрахователни
събития. Представени са общи условия на застраховката, подписани от
кредитополучателя. Представени са и СЕФ с параметрите на кредита, декларация за
предоставяне на лични данни, както и
дубликат на служебен бон то *** АД за покупката на телевизор Самсунг на
стойност 1 949.00лв. на 13.04.2018г.
От приложения препис на Рамков договор за цесия от
27.07.2017г., се установява, че заемодателят е сключил с ищеца А.з.с.н.в. договор
за бъдещи прехвърляния на вземания, които, съгл. чл. 1 от договора за цесия се
индивидуализират в Приложение № 1, неразделна част от договора. По делото е приложено
извлечение от Приложение № 1 от 15.11.2018г., по което, под № 421 е вписано
прехвърляне на вземането от ответника П.П.П. по договор № ***. Индивидуализираните
в това приложение вземания са потвърдени от продавача на вземанията, като в
потвърждението още веднъж е посочено, че Приложение
№ 1 от 15.11.2018г. е неразделна част от договора за цесия. Представено е по
делото и пълномощно от цедента за упълномощаване на цесионера да уведоми съгл.
чл. 99 ал. 3 от ЗЗД всички длъжници за станалата цесия. За извършената цесия са
изпратени две уведомителни писма от ищеца – от 20.11.2018г. и от 04.12.2019г.,
като писмата не са били връчени на ответника поради непотърсване и поради грешен
номер на получател. Следва да се отбележи, че адресът, на който е било
изпратено второто писмо съвпада с вписания в договора адрес на ответницата и с
този по личната й карта, копие от което е представено на л. 81 от делото. Уведомлението
за цесия е част от приложенията към исковата молба, и е връчено на особения
представител на ответника. По делото липсват доказателства за заплащане на
сумите по договора от ответника, ищецът е признал заплащане на сума в общ
размер от 50.00лв., като счита, че с тях е била погасена договорната лихва до
размер на 173.66лв. Видно от включения в текста на договора погасителен план,
последната вноска по кредита е била определена за 20.05.2019г., като тази дата
е изтекла преди подаване на заявлението от цесионера в съда – 30.08.2019г.
Изготвената по делото съдебно-техническа експертиза сочи, че при изготвяне на
оригинала на договора е използван шрифт Garamond, размер 12 pt. Заключението на
допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза изчислява, че договорната
лихва при уговорения процент е в размер на 223.66лв., че размера на кредита за
покупка на застраховка е следвало да бъде заплатен директно на застрахователния
агент, а вноските за погасяване на кредита са включени в месечните погасителни
вноски. Експертизата е установила, че през време на договора, кредитополучателят
не е извършил нито едно плащане, а такова в размер на 50лв. е постъпило след
изтичане на срока на договора и след цесията, и с него е погасена част от
договорната лихва.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното: В производството се установи безспорно, че
между ответника, в качеството на заемател, и праводателя на ищеца -„*** С.А. ***“,
в качеството на заемодател, е сключен Договор за потребителски паричен кредит
от 13.04.2018г., по който ответникът е получил заем в размер на 1949.00лв. за
покупка на стоки. Получаването на сумата не е оспорено, представен е касов бон
от същата дата за покупка именно на телевизора, посочен в договора за кредит.
Заплащането на част от заема от ответника /50.00лв., признато от ищеца като
неблагоприятен за него факт/ също потвърждава сключването на договора за кредит
и неговата валидност. С получаването на сумата по кредита за кредитополучателя
е възникнало задължението да върне главницата. Не се установи по делото погасяване
нито на главницата, нито на изцяло на уговорената договорна /възнаградителна/
лихва до претендирания размер, като претенцията на ищеца е отчела еднократното
плащане от 50.00лв. след края на договора, не е погасена и законната лихва за
забава.
По възраженията на особения представител по
отношение на договора, съдът намира следното: Така сключеният договор попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит /редакция от 29.07.2016 г./,
тъй като отговаря на критериите по чл.3 ЗПК и не представлява някое от
изключенията по чл.4 ЗПК. Доказа се по делото, че договорът е сключен в писмена
форма, като шрифта, на който е изписан - размер 12 pt, отговаря на изискванията
на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, което е потвърдено от неоспорената от страните и
кредитирана от съда съдебно-техническа експертиза. Налице е погасителен план,
съобразно изискването на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК - съдържащ информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски. Възраженията, че не е налице
индивидуално договаряне при сключване на договора се опровергават от самото му
съдържание, което е без дописвания, не е на типова бланка, и в него изрично се
сочи както лицето, което договаря с кредитора, така и конкретната покупка на
телевизор и застраховка. Налице е и преддоговорна информация, видно от
приложения СЕФ, в който също всички параметри на договора са изрично посочени и
конкретизирани, което сочи, че възражението на ответника за нищожност на клаузи
в договора на това основание са неоснователни. Липсват уговорки за неустойка и
такса разходи, както е посочил ответника, поради което съдът не следва да се
произнася по тези възражения. Не е основателно и възражението за неспазване на
чл. 11 ал. 1 т. 12 от ЗПК – тази разпоредба сочи, че договорът следва да
съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и в какво следва
да се състои този план. Това не представлява изискване още в самия договор да
се съдържа точен и детайлизиран план, а информация за възможността такъв да
бъде поискан. В конкретния договор в чл. 8 е посочена възможността на
кредитополучателя да поиска безвъзмездно получаване на такъв план, с което
изискванията на ЗПК са спазени. Размерът на уговорения между страните ГПР и
ГЛП, съответно 18.09% и 16.74% също не противоречи на императивната разпоредба
на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Поради горното, съдът намира, че договорът между
страните е действителен и поражда задълженията за ответника, посочени в него.
Основен спорен въпрос по делото е дали ищецът,
като цесионер на вземането от първоначалния кредитор, има активна легитимация и
има качеството на кредитор на вземането. Видно от представения по делото
договор за прехвърляне на вземания и приложение № 1 към него, вземанията по процесния
договор срещу ответника са цедирани на
ищеца, който е заявител в заповедното производство и ищец в исковото такова. В
приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля - по
основание, размер и кое е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че
приложение № 1 от договора е неразделна част от него. Представено е пълномощно
от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл.
99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник
/решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение
№ 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /. Поради
изложеното, съдът намира, че представените договор за цесия и извадка от
приложение № 1, в своята цялост сочат безпротиворечиво, че именно незаплатения
остатък от вземанията по Договор за паричен заем от 13.04.2018г. е бил цедиран от
заемодателя на ищеца. Поради горното, вземането е прехвърлено, и за ищеца е
възникнало правото да го претендира. Също така следва да се приеме и че
длъжникът е уведомен за цесията, доколкото в чл. 7 от договора е предвидено фингирано връчване на всички
съобщения с изявления на кредитора на адреса, предоставен на кредитополучателя/съобщенията
се считат за връчени и узнати от кредитополучателя/, и именно на този адрес са
били изпращани и двете писма с уведомление за цесията от името на кредитора. Същевременно
цесията, заедно със съпътстващите я книжа – упълномощаване на цесионера да
уведоми длъжника от името на цедента, потвърждението на цесията, извлечението
от приложение № 1 със вземането на длъжника, и самото уведомление, са връчени
на длъжника в качеството му на ответник в настоящето производство на осн. чл.
47 ал. 5 от ГПК. Това е уреденото от самия процесуален закон редовно фингирано
връчване на страна, а назначаването на особен представител е последица и
представлява единствено защита на процесуалните права на тази страна. При това
положение, съдът следва да зачете и уведомяването в хода на делото, на осн. чл.
235 ал. 3 от ГПК. Целта на уведомяването на
длъжника за цесията е той да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение
– да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице,
което е носител на вземането. В случая длъжникът може да противопостави
възражението си, че не е уведомен за цесията само ако твърди, че преди
узнаването е платил изцяло или частично на първоначалния си кредитор. Поради
липсата на такива твърдения в хода на делото, съдът намира, че именно ищецът се
явява настоящия кредитор на ответника за вземането в установената му от съда
част. Уведомяването за извършената цесия е от надлежно упълномощеното лице –
ищецът, е извършено в хода на делото и този факт следва да бъде съобразен от
съда /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т.
о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение
№ 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /. Ето защо ищецът
е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на
процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а
не на стария кредитор.
Поради изложеното дотук, съдът намира, че по
делото се доказа дължимост на валидно вземане от ответника спрямо ищеца на
всички искови суми, поради което исковата молба следва да бъде уважена изцяло.
При този изход на делото, съдът следва да се
произнесе по искането на ищеца за присъждане на разноски, като с оглед разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и липсата на сложност на двете производства, както и
ниския размер на претенцията, размерът на претендираното възнаграждение за
юрисконсулт от 350.00 лв. следва да се намали на 100.00 лв. - за исковото
производство, а за заповедното следва да остане 50.00 лв. – както е присъдено в
самата заповед за изпълнение. При това положение, претенциите за разноски на
ищеца в исковото производство /доказани в размер на 598.91лв./, следва да бъдат
уважени изцяло. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното
производство. Съобразно положителното установително решение за вземането,
разноски в заповедното производство се дължат на заявителя – ищец в размер на 101.16лв.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ П.П.П., ЕГН **********
***, ДЪЛЖИ на кредитора „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, по Договор за потребителски паричен кредит № *** от
13.04.2018г., сключен между „*** С.А. ***“, чрез *** ЕАД и П.П.П., сумата от 2151.70
лева - главница, договорна лихва 173.66 лева за периода 20.07.2018 г. до
20.05.2019 г. /падеж на последната погасителна вноска/; обезщетение за забава
232.43 лева за периода 21.05.2018г. до 30.08.2019 г. и законна лихва върху
главницата от 30.08.2019г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение 3276/02.09.2019г. по ч.гр.д. № 5746/2019г. на ПлРС.
ОСЪЖДА
П.П.П., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ н.
„А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***,
разноски в исковото производство размер
от 598.91лв., и в производството по ч.гр.д. № 5746/2019г. на ПлРС - в размер на
101.16лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: