№ 26443
гр. София, 27.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20231110115723 по описа за 2023 година
В изпълнение нормата на чл. 140, ал.1 и ал.3 и чл.146, ал.4 от ГПК съдът приема, че
исковата молба е редовна и процесуално допустима, поради което следва да се произнесе по
допускане на доказателствата, да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно
заседание и да съобщи на страните проекта си за доклад на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.09.2023г. от
14.30часа, за което да се призоват страните и да им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съобщава на страните проекта си за доклад на делото:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от С.
С. Т. против „Булсатком“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл.66, ал. 2 от КТ – за заплащане на сумата от 23 202,72 лв.,
представляваща обезщетение, дължимо от работодателя при прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, уговорено в т. 9 от Допълнително споразумение №
2360/1.4.2017 г. към Трудов договор № 2110/4.4.2011 г., ведно със законна лихва върху
главницата от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че в периода 4.4.2011 г. – 5.4.2020 г. е била в трудово
правоотношение с ответника, по силата на което последно изпълнявала длъжността
„мениджър, продажби“. Твърди, че с т. 9 от допълнително споразумение № № 2360/1.4.2011
г. страните уговорили при прекратяване на трудово правоотношение, без значение от
основанието, на работника да се изплати обезщетение в размер на едно брутно трудово
възнаграждение за всяка прослужена година, без значение промяната на длъжността, но за
не повече от десет години /десет брутни трудови възнаграждения/. Поддържа, че на 5.3.2020
г. е подала предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.
326, ал. 1 КТ, както и че същото е прекратено на 5.4.2020 г., с изтичане срока на
предизвестието и съгласно заповед № 86/3.04.2020 г. Твърди, че към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение има пълни 9 прослужени години в дружеството, поради което
и се дължи обезщетение в размер на девет брутни възнаграждения в общ размер на
1
23 202,72 лева. Сочи, че поканил ответника да му ги заплати, но последният се сторил това.
Представя към исковата молба относими и необходими за правилното решаване на
спора, поради което същите следва да бъдат допуснати за събиране.
Не следва да бъде уважавана доказателственото искане за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, тъй като за отговор на поставените въпроси не се изискват
специфични знания.
Ответникът оспорва обезщетението да е дължимо при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника/служителя, Счита, че клаузата, на която ищецът основава
вземането си, е недействителна поради липса на основание и поради противоречие с добрите
нрави. Оспорва размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца.
Представя към отговора на исковата молба писмени доказателства относими,
необходими и допустими, поради което следва да бъдат допуснати за събиране.
По докладваните искове СЪДЪТ
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже наличието на валидно съглашение
по силата на което ответникът се е задължил да му заплати обезщетение в размер на по едно
брутно трудово възнаграждение за всяка прослужена година, размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди прекратяване на
трудовото правоотношение
В тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението, за който не сочи
доказателства.
ОТ ИЗЛОЖЕНОТО В ИСКОВАТА МОЛБА И ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР , съдът
приема за безспорно и ненуждаещо се от че в периода 4.4.2011 г. – 5.4.2020 г. е била в
трудово правоотношение с ответника, по силата на което последно изпълнявала длъжността
„мениджър, продажби“; че последното е прекратено 5.4.2020 г., с предизвестие от
работника/служителя на основание чл. 326, ал. 1 КТ; че трудовият договор е изменен с
описаните в исковата молба допълнителни споразумения, които имат съдържанието на
представените към исковата молба документи, вкл. Допълнително споразумение №
2360/01.04.2017 г.
ЗА УСТАНОВЯВАНЕ на подлежащите на доказване обстоятелства, СЪДЪТ
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЕМА приложените към отговора на ответника писмени доказателства.
ДАВА възможност на ищеца да изрази становище по възраженията на ответника и
приложените към отговора му писмени доказателства в срок до съдебното заседание.
УКАЗВА на страните в срок до първото открито заседание с писмена молба да
посочат кой е последният пълен отработен от ищеца месец преди уволнението и какъв е
размерът на полученото за него възнаграждение – основно, както и всички допълнителни,
като им УКАЗВА че при неизпълнение или при спор по конкретните суми /не по вида на
възнагражденията/ съдът ще назначи съдебно-счетоводна експертиза, което ще увеличи
разноските по делото и ще го забави.
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК за първото открито заседание
произнасянето по искането на ищеца за изслушване на ССчЕ за отговор на поставените в
исковата молба задачи.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал.3 от ГПК приканва страните към спогодба, като им
указва, че съгласно чл.78, ал.9 от ГПК при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго. Съдът уведомява страните, че за
намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те
спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при
2
постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл.238, ал.1 от ГПК ако не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли
иска.
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл.238, ал.2 от ГПК ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
НА ОСНОВАНИЕ чл.146, ал.3 от ГПК дава възможност на страните в срок до
съдебното заседание да изложат становищата си във връзка с дадените указания и доклада
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3