Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 1736 /
11.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на дванадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретар И. Г., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 2045/2020г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът В.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат К.П.,
САК, е оспорил решение № 1036/31.07.2020г. постановено по АНД № 237/2020г. по
описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП)
№ 19-0769-005773 от 03.12.2019г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР - Бургас. С наказателното постановление за нарушение на чл.21, ал.2
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Иска да
бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното
постановление. Твърди, че в административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото му на
защита. Претендира разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща
представител.
Ответникът по касация Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Бургас, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено
в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.
В.Д.А. е наказан за това, че на 26.08.2019г. около 16:11 часа
в гр.Бургас, на ПП І-9, км.253+500 в посока от кв.“Крайморие“ към пътен възел
„Юг“, управлява лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № СА 25 34 НВ
със скорост 113 км/ч при разрешена за населено място до 60 км/ч, въведена с
пътен знак В-26, като скоростта е установена с АТСС TFR1-М № 510/07, клип № 8354 и приспадната с допустима грешка от -
3%.
Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена нормата
на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.
Съгласно чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над
50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата
се увеличава с 50 лв.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, е
приел, че не са налице съществени нарушения на процедурата по установяване на
административното нарушение и налагане на наказанието и е потвърдил наказателното
постановление.
Неоснователно
е възражението на касатора, според което извършеното от него деяние е
квалифицирано неправилно. От описаните в наказателното постановление факти се
установява, че касаторът е наказан за това, че е превишил скорост, която е
определена с пътен знак, а не скорост, определена в Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) за движение съответно в населени, извъннаселени места,
автомагистрала или скоростен път. Затова правилно наказващият орган като
нарушена норма е посочил тази на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Основателно
обаче е възражението, касателно връчения на В.А. АУАН. По делото пред районния
съд А. е представил в оригинал екземпляра от акта, който му е бил връчен (л.46
от АНД № 237/2020г. на Районен съд Бургас). В случая според настоящия състав не
следва да се използва изразът „нечетлив“, тъй като не се касае за неразбираем
почерк, който по тази причина не може да се разчете. Обективно на привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице е връчена празна бланка от АУАН
с бланков номер 449760, на която се виждат следи от индиго. Последното
обстоятелство създава индиция, че вероятно тази празна бланка е била попълнена,
но нито една дума, която се съдържа в нея не може да бъде разчетена, поради
това, че не се виждат всички букви, които я съставят. Всъщност, освен някои
цифри, от тази бланка нищо друго не може да бъде възприето като текст.
Настоящият съдебен състав счита, че това е грубо нарушение на правото на защита
на лицето привлечено към администартивнонаказателна отговорност, което следва
да се приравни на липса на връчен АУАН, тъй като практически лицето е получило
една празна, зацапана с индиго бланка на акта без обективно да може да разчете
в нея дори собственото си име.
Съставянето
и връчването на АУАН слага начало на администартивнонаказателното производство
и е абсолютна предпоставка за неговото законосъобразно провеждане. В процесния
случай няма съмнение, че акт е бил съставен, тъй като първият екземпляр е
представен по делото от наказващия орган. На нарушителя обаче не е връчен
надлежен екземпляр от този акт, защото онова, което му е връчено, няма
съдържание, което да има отношение към конкретното деяние, ангажиращо неговата
отговорност. Необходимостта от предявяване на АУАН преди неговото връчване не
променя този извод. В противен случай невръчването на акта никога не би се
считало за съществено процесуално нарушение, а съдебното практика в тази насока
е еднозначна. В конкретния случай връчването на празна бланка не може да бъде
възприето по никакъв друг начин, освен като отсъствие на връчен акт. Затова
само фактът, че се предполага неговото предявяване на нарушителя, не е
достатъчен, за да санира липсата на връчен надлежен акт. В процесния случай
съдът е отхвърлил това възражение, като е приел, че лицето би следвало да се е
запознало със съдържанието на акта, защото е написало възражение. Изписаното в
акта възражение има следния текст: „Имам възражение. Желая снимка.“ От този
текст не може да се направи извод, че наказаното лице е разбрало какви са
обективните елементи на нарушението, за което ще се ангажира неговата
административнонаказателна отговорност. Затова само този общ текст на
възражението не е достатъчен да се направи извод, че лицето знае какво
нарушение е обвинено, че е извършило. Не могат да бъдат споделени аргументи от
друга съдебна практика, цитирана, според които екземплярът, връчен на
наказаното лице може да е в такова състояние вследствие на умишлено намачкване
с цел именно заличаване на текста. Първо няма никакви обективни данни за такъв
извод. Обратно, от представения екземпляр се вижда, че той е бил сгънат на
четири, както обичайно се сгъва лист от формат А4, за да се сложи в джоб. Това
сгъване не би препятствало възможността да се прочете текстът, отразен в него,
ако той беше виден. Освен това за изводи, че АУАН умишлено е намачкан са нужни
факти, каквито трябва надлежно да се установят. В случая няма такива факти.
Обстоятелството,
че лицето не е поискало друг екземпляр след като е видяло, че връченият му не е
четим, не може да обоснове извод за недопускане на съществено процесуално
нарушение. Това разбиране е равносилно на разбирането да се приеме, че лицето е
признало вината си след като в хода на административнонаказателното
производство, въпреки че е имало възможност, не е депозирало възражения. Административнонаказателното
производство прилага принципите на наказателното. Отговорността да бъдат
доказани всички елементи от състава на нарушението е на наказващия орган.
Негова е и отговорност чрез стриктно спазване на уредената процедура да
гарантира правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице.
В
заключение следва да се посочи, че ако наказващият орган действително е радетел
за стриктно спазване на процедурата регламентирана в ЗАНН с оглед опазване на
правото на защита на наказаното лице, след като през 2020г. продължава да
използва индиго от преди 40 години, поне ще връчва на привлечените към
администратинонакакателна отговорност лица първия, а не последния екземпляр от
АУАН, който винаги е четлив.
По
изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде
отменено като неправилно, а по съществото на спора следва да бъде отменено и
наказателното постановление, което е издадено без на наказаното лице да бъде
връчен надлежно АУАН, който съдържа текст, сочещ извършеното от него нарушение.
При
този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на касатора в размер
на 600 лв. платено възнаграждение за един адвокат за процесуално
представителство пред РС Бургас и пред настоящата инстанция (л.48 от АНД №
237/2020г. и л.14 и 15 от КАНД № 2045/20г.).
На
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1036/31.07.2020г. постановено по АНД № 237/2020г. по
описа на Районен съд Бургас, вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0769-005773 от
03.12.2019г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на В.Д.А., ЕГН **********,
с адрес *** направените по делото разноски в размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: