Р Е Ш Е Н И Е
№…………............../05.10.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети септември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 16476 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „Е.П.”
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу Р.С.К., ЕГН **********,***, обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 1149,66 лв., представляваща главница за
стойността на незаплатена електроенергия за периода от 22.11.2019 г. до
21.03.2020 г. за обект на потребление с клиентски № ******и абонатен № ******,
находящ се в гр. ******, за която сума са издадени фактури в периода 14.01.2020
г. – 13.04.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2020
г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 72,04 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 03.02.2020 г. до
20.11.2020 г.
По твърдения в исковата молба,
ответницата Р.С.К. е дъщеря и единствен наследник на С.Р.И., починал на
09.06.2020 г., като последният приживе е бил клиент на ищцовото дружество по
договор за продажба на електрическа енергия за процесния обект на потребление.
Ищецът поддържа, че отношенията на страните са регламентирани в публично
известни Общи условия, съгласно които потребителят се счита за надлежно
уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове,
независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението, поради което същият изпада в забава след настъпване на падежа на
съответната фактура. За незаплатените в срок суми потребителят дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Поддържа, че за периода от 22.11.2019 г. до
21.03.2020 г. наследодателят на ответника е потребил реално електроенергия на стойност
1149,66 лв., за която сума са издадени фактури в периода 14.01.2020 г. –
13.04.2020 г., но същите не са заплатени в уговорения срок. Затова и счита, че
ответникът дължи още лихва за забава, която за периода от падежа на всяка
фактура до 20.11.2020 г. възлиза на 72,04 лв.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените
искове и претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител юрк.
Нина И., поддържа исковата молба и обективираното в нея искане и представя
списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответницата депозира отговор на исковата молба, в който излага
становище за неоснователност на предявените искове. Излага, че е била във
влошени отношения с покойния й баща, но след получаване на исковата молба
разбрала за задълженията му към ищцовото дружество и заплатила всички дължими
суми по издадените фактури, както и начислената мораторна лихва.
По изложените
съображения счита, че ищецът няма правен интерес от предявените искове и моли
за прекратяване на производството.
В открито съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния й представител
адв. И.И., поддържа отговора на исковата молба. Счита, че не дължи разноски по
производството, тъй като не е дала повод за завеждане на делото, вкл. е
признала задълженията на наследодателя й и е погасила същите чрез извършеното
плащане в хода на процеса.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за незаплатена главница за стойността на
електроенергия, реално потребена приживе от наследодателя на ответницата С.Р.И.,
имащ качеството на потребител на ел. енергия за процесния обект на потребление,
за която стойност са издадени фактури от ищцовото дружество „Е.П.“ АД, както и
начислена лихва за забава.
Следователно основателността на исковете е обусловена от кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало
облигационно правоотношение между праводателя на ответницата и ищцовото
дружество по повод доставка на електроенергия за процесния обект на
потребление; 2.) реално доставяне и потребление на количествата електроенергия,
остойностени с процесните фактури; 3.) настъпила изискуемост на задълженията за
заплащане на тяхната стойност и неизпълнението им. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените
вземания. В негова тежест е да установи също и размера на исковите претенции. По
отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената
тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точното
изпълнение.
Между страните не е спорно обстоятелството, че потребителят С.Р.И. и
ищцовото дружество „Е.П.“ АД са били обвързани от договорно правоотношение по повод
доставката на електроенергия за процесния обект на потребление с клиентски № ******и
абонатен № ******, находящ се в гр. ******.
Не е спорно също, а се установява и от представените от ищеца писмени
доказателствени средства (извлечение от сметка към 20.11.2020 г., извлечение за
фактури и плащания за клиентски № ******и справка за потреблението на същия
клиент), че за отчетния период от 22.11.2019 г. до 21.03.2020 г. в обекта са
потребени количествата електроенергия, остойностени с издадените от ищеца
фактури в общ размер на 1149,66 лв. Безспорно е също, че изискуемостта на
вземанията по фактурите е настъпила, че дължимата главница не е заплатена от
потребителя преди завеждане на делото, както и че към 20.11.2020 г. лихвата за
забава възлиза на 72,04 лв.
Видно от представеното удостоверение за наследници, С.Р.И. е починал на
09.06.2020 г., като е оставил за единствен законен наследник неговата дъщеря Р.С.К.
– ответница по делото. След неговата смърт паричните му задължения към ищцовото
дружество, включени в наследството, са преминали в патримониума на ответницата
като негов универсален правоприемник, на основание чл. 5, ал. 1 ЗН.
Безспорно по делото е, а се установява и от представените от ответницата
фискални бонове, че след завеждане на делото, през м. март 2021 г. в полза на
ищеца са заплатени дължимите суми за главница от 1149,66 лв., лихва за забава
от 72,04 лв., начислена за периода до 20.11.2020 г., както и законна лихва
върху главницата за периода от датата на исковата молба - 22.12.2020 г., до
датата на плащането.
Плащането в хода на процеса представлява факт, който е от значение за
съдебно предявените притезателни права на ищеца, поради което и на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взет предвид при решаване на правния спор. Съобразявайки
това плащане, съдът приема, че процесните вземания са погасени чрез реално
изпълнение, поради което предявените осъдителни искове подлежат на отхвърляне.
По разноските:
Ищецът
претендира присъждане на разноски по делото, позовавайки се на извършеното
плащане след завеждане на делото. Ответницата, от друга страна, възразява срещу
дължимостта на разноските в полза на ищеца.
Предпоставките за
освобождаване на ответника от отговорността му за разноски са посочени в чл.
78, ал. 2 ГПК и са две: същият да не е дал повод за предявяване на иска и да го
е признал. Те са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на
конкретното дело.
Настоящият
съдебен състав намира, че в разглеждания случай тези предпоставки са налице. Ответницата
не е потребител на електроенергия за обекта на потребление в процесния отчетен
период, като няма данни тя да е живяла в този обект в гр. *****, наред с
наследодателя й – титуляр на партидата при ищцовото дружество, или до нея да са
отправяни извънсъдебни покани за плащане на наследените парични задължения.
Книжата по чл. 131 ГПК са получени от ответницата на 04.03.2021 г. и след
научаването за задълженията на наследодателя й тя е погасила същите чрез две
плащания, извършени съответно на 18.03.2021 г. и 26.03.2021 г., след което е
депозирала своевременно отговор на исковата молба, с който е признала дълга и е
представила доказателства за плащането. При това положение поведението на
ответницата нито е обусловило завеждане на делото, нито в хода на процеса
тя е оспорила правата на ищеца. Затова и не следва да бъде ангажирана
отговорността й за разноски по производството и такива не следва да се
присъждат в полза на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.П.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу Р.С.К., ЕГН **********,***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1149,66 лв. (хиляда сто четиридесет и девет лева и шестдесет и шест
стотинки), представляваща главница за стойността на незаплатена електроенергия
за периода от 22.11.2019 г. до 21.03.2020 г. за обект на потребление с
клиентски № ******и абонатен № ******, находящ се в гр. ******, за която сума
са издадени фактури в периода 14.01.2020 г. – 13.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 72,04 лв. (седемдесет и два
лева и четири стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена за периода
от 03.02.2020 г. до 20.11.2020 г., поради
извършено плащане на посочените суми в хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: