№ 1428
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Иванова
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100503229 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД А. АД С ЕИК ******* – длъжник по
изпълнително дело № 20218600400828 по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 860 по описа на
КЧСИ срещу Постановление от 17.01.2023 г. на ЧСИ М., с което е отхвърлено
искането на длъжника за намаляване на размера на адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК до размер на сумата от 200.00 лв.-дължимо адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнително дело и съответно за намаляване на
размера на таксата по т.26 от ТТР ЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания акт.
Счита, че в случая определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид
действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело и следва да
бъде намалено до минимален размер от 200.00 лева, съгласно по чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа, че
разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004г. е неприложима, тъй като не са
извършени изпълнителни действия от страна на взискателя. Жалбоподателят заявява,
че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е неправилно изчислена. Моли за отмяна на обжалвания
акт на съдебния изпълнител и намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение
до размера на сумата 200.00 лв., както и за редуциране на определената като дължима
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
1
Взискателят Ф.Н.А., чрез адв. Г.Г.Р. е подал писмени възражения по жалбата, в
които е изразил становище за нейната неоснователност.
По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен
изпълнител М., с които се заявява становище за неоснователност на жалбата. Заявява,
че длъжникът дължи адвокатско възнаграждение, което в случая е определено в
минимален размер, като същото не следва да се намалява до 200.00 лв. По отношение
на таксата т. 26 ТТРЗЧСИ заявява, че същата е била правилно изчислена върху
материалния интерес и разноските за адвокатското възнаграждение в изпълнителното
дело.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени
данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20218600400828 по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 860 по
описа на КЧСИ, е образувано по молба от 14.06.2021 г. на взискателя Ф.Н.А., чрез адв.
Г.Г.Р. срещу ЗАД А. АД С ЕИК ******* – длъжник, въз основа на изпълнителен лист,
издаден по гр.д.№ 3720/2020 г. по описа на АС София за принудително събиране на
присъдената в полза на взискателя сума в размер на 500000.00 лв.-главница, ведно със
законната лихва от 13.09.2017 г. до изплащане на вземането.
Молбата за образуване на изпълнителното производство е депозирана чрез адв.
Г.Г.Р., като към нея е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
удостоверено, че е уговорена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
С молбата е направено искане да бъдат наложени запори върху банковите
сметки на длъжника в посочените банки. На основание чл.18 ЗЧСИ е възложено
извършване на действия по делото.
По делото е налице изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
която е получена от последния на 14.06.2021 г., в която са посочени дължимите до този
момент суми по изпълнителното производство, а именно сумата от 500000.00 лв.-
главница, ведно със законната лихва в размер на 190277.78 лв., сумата 9440.00 лв.-
присъдени разноски, сумата от 20657.23 лв. – такси по ТТРЗЧСИ.
На 14.06.2021 г. са изпратени запорни съобщения до ОББ АД и до ЦКБ АД.
На 17.06.2021 г. длъжникът е депозирал възражение до ЧСИ М., с което е
поискано да се намали адвокатското възнаграждение до законоустановения минимум,
съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
С обжалваното постановление от 17.01.2023 г. възражението на длъжника е
оставено без уважение, като същото е връчено на длъжника на 20.01.2023 г.
Не са ангажирани доказателства за доброволно плащане на сумите по
изпълнителния лист от страна на длъжника.
2
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния
двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима. От подадената жалба става
ясно, че същата е изпратена на 03.02.2023 г., което е в предвидения от закона
двуседмичен срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Отговорността за разноски в изпълнителното производство се урежда по
правилата на чл.79 ГПК, глава VII (чл.78 - 82) от Закона за частните съдебни
изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35
от 28.04.2006 г.
Съобразно чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на
изпълнителни действия и извършването на други действия, а съгласно ал.2 размерът и
видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на
министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по
изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани
от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице (чл.
79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в
тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според
материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Съгласно чл.79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда;
или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не
са приложени.
Минималният размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл.10,
т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 200.00 лв. за образуване на делото и за по чл.10, т.2 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв. -
1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от наредбата.
Според задължението към взискателя, дължимият минимален размер на
адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на сумата 15379.00 лв., от които 200.00 лв. за
образуване на изпълнителното дело и 15179.00 лв. без ДДС за процесуално
представителство.
Възражението на жалбоподателя, че не дължи адвокатско възнаграждение за
3
процесуално представителство по образуваното изпълнително дело, съдът намира за
неоснователно.
По образуваното изпълнително дело се установи, че плащане на сумите не е
извършено в срока за доброволно изпълнение от длъжника. Същевременно от страна
на ЧСИ са били извършени същински изпълнителни действия – налагане на запори по
вземания на длъжника от банковите му сметки в посочените банки, които са били
изпълнени.
Освен това в случая взискателят е представляван по конкретното изпълнително
дело от адв. Г.Г.Р. в хипотеза на безплатно оказана от адвоката адвокатска помощ по
чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА за образуване и процесуално представителство по ИД.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА регламентира заплащане на възнаграждение при
успешен резултат за адвоката за осъществената от него безплатна правна помощ по чл.
38, ал. 1 ЗА. Съдебният изпълнител по ИД определя размера на възнаграждението,
който не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. При
оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди
положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски /по своята
правна същност обезщетение/ на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК, не се касае
до заплатено от страната възнаграждение за адвокат по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК,
поради което и определеното възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА е неатакуемо поради
прекомерност. В случая разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, поради
което и адвокат Г.Г.Р., оказал безплатна адвокатска помощ на взискателя в хипотеза по
чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА, и при невъведено в процеса възражение от длъжника за неналичие
на предпоставките по чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА, има право на адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗА, което съдебният изпълнител следва да определи в размер не по - нисък
от предвидения в НМРАВ и осъди другата страна /длъжника/ да го заплати. Доколкото
адв. Г.Г.Р., имащ право на адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, е упълномощен от
първоначалния взискател не само за образуване на ИД, но и за процесуално
представителство, защита и съдействие по същото, то дължимото му възнаграждение
се отнася и за процесуално представителство по чл. 10 т. 2 НМРАВ и за образуване на
ИД по чл. 10 т. 1 от НМРАВ.
С оглед това, описаните в постановлението разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство са дължими.
Поради така изложените съображения, съдът намира, че жалбата следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ без уважение жалба на ЗАД А. АД С ЕИК ******* – длъжник по
изпълнително дело № 20218600400828 по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 860 по описа на
КЧСИ срещу Постановление от 17.01.2023 г. на ЧСИ М., с което е отхвърлено
искането на длъжника за намаляване на размера на адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК от сумата 9440.00 лв. до размер на сумата от 200.00 лв.-
дължимо адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5