РЕШЕНИЕ
№ 260759/19.8.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното АНД №511/2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба
от “Хелиос
- 99“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление №23-0001019 от 23.11.2020 г., издадено от Началник на отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с
което за нарушение по чл.104з, ал.2, пр.1 от Закон за автомобилните превози
(ЗАП), на въззивника е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер 500.00 лв.
Въззивникът твърди,
че оспореното НП е нищожно, а при условията на евентуалност - незаконосъобразно.
Счита НП за издадено от некомпетентен орган. Твърди, че посочената като
нарушена норма е неотносима към установените факти.
Относно образуването на административно-наказателното производство, излага
становище, че следва да бъде съобразен фактът, че процесният
лиценз е върнат по пощата на 12.11.2020 г. Сочи се, че при преценка на съставомерността на деянието следва да се има предвид, че
разпоредбата на чл.104з, ал.2 ЗАП е
изменена на 07.07.2020 г., а нарушението е от
29.06.2020 г. Като аргумент за незаконосъобразност на издаденото НП се сочи
обстоятелството, че в периода след 13.03.2020 г. в Република България е обявено
извънредно положение, което има последица и за административните срокове по
АПК. В тази връзка се твърди, че посоченото в НП нарушение не е извършено, тъй
като срокът не е бил изтекъл към датата, посочена в АУАН и НП. С оглед на факта,
че лицензът е върнат на 12.11.2020 г., преди издаване на обжалваното НП и
липсата на щета за Държавата се изтъква, че деянието е маловажно по смисъла на
чл.28 ЗАНН. Моли, в случай, че съдът счете нарушението за извършено, да бъде
постановен акт, с който да се измени НП в частта на наложената санкция, като се
определи минимален такъв. Претендира присъждане на сторените разноски.
Въззиваемата страна,
чрез процесуален представител твърди, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила и твърдяното нарушение е доказано
по надлежния ред като претендира НП да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно, както и да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт.
След преценка на доводите на страните
и събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
При извършена през 2019 г.
проверка от РД “АА“ Варна на дейността на „Хелиос - 99“
ЕООД, притежващ Лиценз на Общността за извършване на
международен превоз на товари №16453 от 17.11.2016 г. било установено, че
превозвачът е престанал да отговаря на изискванията на чл.7, ал.6, вр. чл.7, ал.2, т.3 ЗАП, с оглед на което и на основание
чл.107, ал.1, вр. чл.106а, ал.1, т.6, б.“в“ ЗАП спрямо
дружеството била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ №РД-14-915 от 19.05.2020 г. на и. д. Директор на РД “АА“ Варна, с
която се спира дейността на превозвача по извършване на обществен превоз на
товари чрез отнемане на издадените 12 броя заверени копия към лиценз №16453 до
отстраняване на несъответствието, послужило като основание за издаване на тази
заповед, с оглед на което считано от датата на връчване на заповедта за
дружеството е възникнало задължение да върне в РД “АА“ издадените заверени
копия към лиценза. С протокол за проведено известяване рег.№РД-14-915/1/ от 21.05.2020
г., на 21.05.2020 г., около 17.12 ч., в гр. Варна гл. инспектор при РД “АА“
Варна е провел разговор по телефона с пълномощник на въззивното
дружеството – Ю. Р. (с приложено по преписката пълномощно), като е уведомил
същия за издадената Заповед рег.№РД-14-915/1/ от 21.05.2020 г. , с която се
спира дейността на превозвача по извършване на обществен превоз на товари.
Същият е уведомен, че като представляващ дружеството може да получи препис от
заповедта в 7-дневен срок от уведомяването, съответно - ако не бъде получена в
указания срок ще се счита връчена с изтичането на същия – по аргумент от
разпоредбата на чл.18а АПК. На 31.08.2020 г. , свид. Й.
Р. – ст. инспектор при РД “АА“ Варна, при извършена проверка констатирал, че въззивникът не е върнал в регионалното звено на ИА “АА“ –
РД “АА“ Варна, завереното копие от лиценза с перфо-номер
248000 в 14-дневен срок от връчването на ЗППАМ за спиране на дейността му,
който срок се явява по-благоприятен такъв с оглед влязлото в сила изменение на
разпоредбата на чл.104з, ал.2, пр.1 ЗАП. При така установените факти, свид. Й. Р. съставил на въззивника
АУАН за нарушение на чл.104з, ал.2, пр.1 ЗАП, въз основа на който е издадено оспореното
НП, с което на основание на посочената санкционна разпоредба е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника като е наложено на същия
административно наказание „имуществена санкция“ в размер 500 лв.
Визираната фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от приобщените документи – жалба вх.№52-00-51-546 от 03.02.2021 г., НП №23-0001019 от 23.11.2020 г., АУАН
№277682 от 31.08.2020 г., разписка за връчено НП от 25.01.2021 г., ЗППАМ
№РД-14-915 от 19.05.2020 г., протокол за проведено известяване №РД-14-915/1 от
21.05.2020 г., пълномощно peг.№3945 от 25.06.2019 г.,
справка от ИС "Лицензи" на ИА "АА"; Заповед РД-08-30 от
24.01.2020 г., както и от кредитираните непротиворечащи помежду си, взаимно
допълващи се и съответстващи на приобщените документи, показания на всеки един
от свидетелите Й. Й. и П. Й.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е издадено оспореното НП, в установения
7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение, поради което същата е допустима и следва да бъде
разгледана.
НП е издадено от компетентен
орган – Началник на Отдел „Контрол“ в РД “АА“ Варна, съобразно чл.189, т.12 ЗАП
и т.I-7 от Заповед №РД-08-30 от 24.01.2020 г. на
Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
АУАН №277682 от 31.08.2020
г.
и НП №23-0001019 от 23.11.2020 г. са формално
редовни, съдържат изискуемите реквизити и преписи от тях са надлежно връчени.
Съгласно разпоредбата на чл.104з,
ал.2 ЗАП, в редакцията от ДВ бр.60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г., превозвач, на когото е
приложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.6 ЗАП и не е
върнал в ИА "Автомобилна администрация" в 14-дневен срок заверено
копие на лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари на територията на Република България, се наказва с имуществена
санкция в размер 500 лв за всяко невърнато копие или
удостоверение. Разпоредбата, в старата й редакция, не предвижда срок за
изпълнение на цитираното задължение на превозвача, изпълнението му се явява
обвързано от посочения срок в поканата, отправена от съответния АНО, който,
определен при условията на оперативна самостоятелност би могъл да бъде и
по-кратък (както в случая посочен е бил седемдневен срок), поради което съдът
намира, че новата редакция на санкционната норма се явява по-благоприятна
такава и правилно е отнесена към възприетите в НП факти.
Видно от приобщения протокол за
уведомяване и показанията на свид. Й. Р., въззивното дружество е надлежно уведомено (чрез свое упълномощено
лице по телефон) за постановяването на ЗППАМ за спиране дейността му, както и
че в случай, че в 7-дневен срок от уведомяването, не се яви в сградата на РД “АА“
надлежен представител за получаването й, същата ще се счита връчена с
изтичането на посочения срок. От доказателствата по делото се установява, че в
посочения срок в сградата на РД “АА“ Варна не се е явил надлежен представител,
съответно - заповедта, съобразно чл.18а АПК, следва да се счита за връчена на
29.05. 2021 г.
Съдът не споделя направените
възражения за ненадлежно връчване на процесната
ЗППАМ, доколкото в съответствие с принципа за бързина и икономия в
административния процес е предвидена възможност за устно уведомяване за издаден
административен акт, изготвен документ, насрочено административно дело,
постановено съдебно решение или определение (чл.18а, ал.7 АПК), което подлежи
на обжалване. Устното съобщаване се извършва по разпореждане на
административния орган или съдията от длъжностно лице от администрацията, респ.
съда, което съобщава на адресата, че може да може да получи документите или
книжата в 7-дневен срок и удостоверява писмено с подписа си, че е извършило
съобщението. Писменото удостоверяване се прилага към преписката или делото.
След изтичането седемдневния срок, който започва да тече от следващия ден,
документите се смятат за връчени. Приобщеният протокол за уведомяване удостоверява,
че пълномощникът е уведомен, както за постановяването на конкретната заповед,
така и за диспозитива на същата, съобразно който се
спира дейността на въззивното дружество.
С оглед на изложеното, по силата
на закона, съгласно чл.104з, ал.2 ЗАП, за въззивника
е възникнало задължение да върне в ИА "Автомобилна администрация" в
14-дневен срок заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари на територията на Република България,
като незнанието на закона от представляващите го длъжностни лица не е основание
за отпадане на административно-наказателната отговорност на общо основание.
Поради тази именно причина и факта на уведомяването за спиране на дейността е
бил достатъчен, за да възникне задължението за връщане на завереното копие на
лиценза.
Безспорно, от датата, на която
се счита за връчена процесната заповед до 12.06.2020
г., е изтекъл предвидения в чл.104з, ал.2 ЗАП 14-дневен срок, поради което
бездействието се явява противоправно и нарушението е извършено
именно на датата, посочена в обжалваното НП – 13.06.2020 г.
Съдът намира за неоснователни
доводите на въззивника, че с оглед обявеното в страната
извънредно положение в период след 13.03.2020 г., 14-дневния законов срок не се
явява изтекъл. Действително, с решение на Народното събрание, обнародвано в ДВ,
бр.22 от 03.03.2020 г. е обявено извънредно положение
върху цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020
г., удължен в последствие до 13.05.2020 г. Доколкото процесният
срок обаче не се явява изтекъл по време на извънредното положение, за същия се
явява неприложима нормата на чл.4, ал.1, т.1 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и
за преодоляване на последиците.
Поради изложените съображения,
съдът намира, че законосъобразно и обосновано е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника
на основание чл.104з, ал.2 ЗАП. Като съобрази, че административната санкция е
предвидена в цитираната разпоредба във фиксиран размер, съдът намери, че не
следва да се произнася по въпроса за намаляването на същата.
Съдът намира за неоснователни
наведените от въззивника доводи за приложимост на разпоредбата
на чл.28 ЗАНН поради маловажност на случая, с оглед липсата на щети за
държавата. Касае се за административно нарушение, с което се застрашават
обществените отношения, развили се по повод законосъобразното осъществяване на
обществените превози, тъй като задължението за връщане на копията на лиценза
гарантира, че превозвачът няма да разполага физически с разрешение за
осъществяване на превоз до отпадане на посочените основания за спиране.
При изложените съображения,
съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено като изцяло законосъобразно.
При този изхода на спора, принципно,
съобразно чл.63, ал.3 ЗАНН, на въззиваемата страна се
следват разноски, като такова искане е направено и в придружаващото въззивната жалба писмо, подписано от Директор на РД „АА“.
Доколкото обаче, в провелото се въззивно производство,
не се яви процесуален представител – юрисконсулт, не бяха депозирани нито
становище, нито писмени бележки, съдът намира, че не са ангажирани
доказателства за сторени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които да следва да бъдат присъдени. Поради това, разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1, т.5 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №23-0001019
от 23.11.2020 г., издадено от Началник
на отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна
администрация“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.104з, ал.2, пр.1 ЗАП, на “Хелиос
- 99“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер 500.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно- наказателната преписка да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: