№ 11497
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20251110117998 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба на И. К. С., ЕГН **********
(молител/процесуален субституент/пострадал), срещу Ю. Ж. Х., ЕГН
********** (ответник), фактически съпружески съжител на молителката, с
правно основание чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДН, с искане за налагане на мерки за
защита на молителката и децата й - Г. Б. Р., ЕГН **********, М. Б. Р., ЕГН
********** и Д. И С., ЕГН ********** (пострадали), при твърдения за
извършени актове на домашно насилие от ответника спрямо молителката, част
от които в присъствие на децата, както следва:
- На 20.03.2025 г. между 21 и 22 часа в обитаваното от страните жилище,
находящо се на адрес: гр. София, ..... започнал да нанася удари с юмруци по
лицето на молителката, в присъствието на детето Г., докато другите две деца
М. и Д. спели в същата стая, след което взел тръба от корниз и започнал да я
удря по рамената и крака. Молителката извикала от болка, ответникът си
отворил гардероба, където държал инструменти, извадил малък чук и ударил
молителката в предната част на главата, над челото; ответникът казал на
детето Г. да донесе материали, с които да изчисти раната на молителката,
изчистил я и легнал да спи. Пострадалата сочи, че колегите й на работа я
видели с белезите и раната;
- на 27.03.2025 г. около обяд, след като детето Г. се прибрала от училище в
обитаваното от страните жилище, възникнал спор между детето, молителката
1
и извършителя, последният посегнал да удари молителката с тръба по главата,
защото Г. била казала, че й е омръзнало да слуша скандали. Насочвайки
тръбата към молителката, тя инстинктивно се предпазила с ръка, като по-
късно усетила изтръпване и болка в ръката. Сочи, че докато чакала детето М.
да се върне от училище, ръката й отекла и с такси отишла до Пирогов. Под
натиск, осъществен от ответника, излъгала лекарите в Пирогов, като им
казала, че е паднала по стълбите. След това детето М. разказал за случилото се
на някого, дошъл полицейски екип и ответникът бил задържан.
В съдебно заседание молителката поддържа молбата.
Ответникът в съдебно заседание не оспорва описаните актове на домашно
насилие. Заявява, че си е взел поука, бил зависим от алкохола, но вече пиел
хапчета и бил излекуван. Молителката му идвала на свиждания, носела му
пари и лекарства.
Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
ВЪВ ВРЪЗКА С ДОПУСТИМОСТТА НА МОЛБАТА ЗА ЗАЩИТА:
По делото не се оспорва обстоятелството, че страните са живели при
условията на фактическо съпружеско съжителство до 27.03.2025 година,
предвид което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може
да се търси защита – чл. 3, т. 2, предл. 2-ро ЗЗДН. Описаните в молбата актове
представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като са налице
твърдения за осъществено физическо и психическо насилие. Молбата е
депозирана в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, от лице, което твърди
лично да е пострадало от домашно насилие, както и за защита на низходящи,
поради което и на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗДН, съдът е сезиран от
процесуално легитимирано да търси защита лице. Ответникът е живял с
молителката при условията на фактическо съпружеско съжителство, предвид
което попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2 и
т. 10 ЗЗДН. По тези съображения съдът намира молбата за защита за
допустима.
ВЪВ ВРЪЗКА С ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА МОЛБАТА ЗА ЗАЩИТА:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
2
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка. При съобразяване дадената дефиниция,
актът на домашното насилие представлява специален деликт и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД:
виновност и противоправност на деянието на извършителя.
Молителката е представила по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която точно са индивидуализирани по време, място и начин на извършване
осъществените от ответника спрямо нея актовете на домашно насилие. Тази
декларация е допустимо и годно доказателствено средство (арг. от чл. 9, ал. 3,
във вр. с чл. 13 ЗЗДН) за правнорелевантните факти. Установи се в
производството, че ответникът е осъществил спрямо молителката физическо
насилие, като я е удрял с тръба от корниз и чук по главата и тялото на
процесните дати, в присъствието на детето Г.. Другите две деца – М. и Д. са
присъствали на първата процесна дата /20.03.2025 г./ в стаята, където
ответникът е извършил спрямо майка им физическо насилие. Предвид
разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН следва извод, че спрямо децата ответникът е
осъществил психическо насилие, тъй като в тяхно присъствие е удрял
молителката. В случая извършените от ответника действия представляват
целенасочени волеви актове, които са засегнали по неблагоприятен начин
здравето на молителката, чрез нарушаване на анатомичната й цялост. С оглед
изложеното съдът намира, че се установява извършено от ответника домашно
насилие спрямо молителката под формата на физическо насилие, а спрямо
децата - психическо насилие, поради което молбата за защита следва да бъде
уважена.
ВЪВ ВРЪЗКА С МЕРКИТЕ ЗА ЗАЩИТА ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1 ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват налагани от съда
принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на
извършителя да осъществи друг акт на насилие срещу пострадалия и
мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към
пострадалото лице. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е
обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да
наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на деянията на
ответника, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т.
3
2 и т. 3 ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката и децата, отстраняване на ответника от
съвместно обитаваното с пострадалите жилище, забрана да ги доближава,
както и забрана да доближава жилището, местоработата на молителката и
учебните заведения, които посещават децата. За посочената мярка за защита
по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се определя срок. Задължението на
ответника да се въздържа от домашно насилие е постоянно негово законово
задължение и не е ограничено във времето, тъй като съгласно Конституцията
на Република България и Наказателния кодекс, личната и телесна
неприкосновеност не може да бъде нарушавана от други физически лица.
Съдът намира по отношение на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН, с оглед
постигане на целта им, че подходящ срок е максимално предвиденият от 18
месеца, т.е. до 28.09.2026 г. /след приспадане срока на действие на мерките на
издадената заповед за незабавна защита № 91/28.03.2025 г., съобразно
правилото на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН/.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 100,00 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, доколкото с молбата се търси
защита за четири пострадали лица.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН следната
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на И. К. С., ЕГН **********, Г. Б. Р., ЕГН
**********, М. Б. Р., ЕГН ********** и Д. И С., ЕГН **********, срещу Ю.
Ж. Х., ЕГН **********, като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Ю. Ж. Х., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на И. К. С., ЕГН **********, Г. Б. Р., ЕГН **********, М. Б. Р., ЕГН
********** и Д. И С., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН Ю. Ж. Х., ЕГН
**********, от съвместно обитаваното заедно с И. К. С., ЕГН **********, Г.
Б. Р., ЕГН **********, М. Б. Р., ЕГН ********** и Д. И С., ЕГН **********,
жилище, находящо се на адрес: гр. София, ..... за срок до 28.09.2026 г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН на Ю. Ж.
Х., ЕГН **********, да доближава И. К. С., ЕГН **********, Г. Б. Р., ЕГН
4
**********, М. Б. Р., ЕГН ********** и Д. И С., ЕГН **********, на
разстояние по-малко от 100 метра, освен по разпореждане на държавен орган,
за срок до 28.09.2026 г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗДН на Ю. Ж.
Х., ЕГН **********, да доближава обитаваното от И. К. С., ЕГН **********,
Г. Б. Р., ЕГН **********, М. Б. Р., ЕГН ********** и Д. И С., ЕГН **********,
жилище, находящо се в гр. София, ..... на разстояние по-малко от 100 метра,
освен по разпореждане на държавен орган, за срок до 28.09.2026 г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. трето ЗЗДН Ю. Ж. Х.,
ЕГН **********, да доближава местоработата на И. К. С., ЕГН **********, и
учебните заведения, които посещават децата Г. Б. Р., ЕГН **********, М. Б. Р.,
ЕГН ********** и Д. И С., ЕГН **********, на разстояние, по-малко от 100
метра, за срок до 28.09.2026 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Ю. Ж. Х., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде задържан
и предаден на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед
представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
ЗЗДН/.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Ю. Ж. Х., ЕГН
**********, да заплати в полза на Софийски районен съд държавна такса в
размер на 100,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд
в 7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адрес
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5