РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. К., 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20225320200033 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № */* година на Началника на група Пътен
контрол при РУ на МВР К. на ЮС. АС. Б., ЕГН ********** от с.Р., ул. Х. №.,
на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лв. за нарушение на чл. 70 ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 175
ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за
нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, както и са отнети общо 10 контролни
точки на основание Наредба № Iз -2539 на МВР за нарушението по чл. 140 ал.
1 от ЗДвП.
Недоволно от наказателното постановление в едната му част е останало
наказаното лице и е депозирало жалба срещу него пред съда в
законоустановения 7-дневен срок. В жалбата се сочи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила за установяване на
1
административни нарушения и налагане на административни наказания.
Оспорва извършване на нарушението по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Моли съда да
отмени наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, като уточнява че
обжалва наказателното постановление само в частта му относно нарушението
по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
Ответната по жалбата страна – РУ на МВР- К., редовно призована, не
изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът намира за установено следното:
На 21.10.2021г. служители на РУ на МВР- К. Г. и И. изпълнявали
служебни задължения по контрол на безопасността на движението. Около
17.10ч. в гр. С., на ул. И.В. до №. спрели за проверка движещ се посока изток-
запад лек автомобил „Мерцедес Е 220 Д“ с поставени регистрационни табели
с № *, управляван от жалбоподателя. Автомобилът се движил без включени
светлини за движение през деня. При извършена справка в ОДЧ било
установено, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред, тъй като
регистрацията му била служебно прекратена на основание чл. 143 ал. 15 от
ЗДвП. Превозното средство било собственост на А.Ш. Б. от с. Р., който го бил
закупил на 10.08.2021г. В двумесечен срок от придобиване на собствеността
автомобилът не бил пререгистриран. Същият бил с поставените
регистрационни табели от предходната регистрация.
За констатираното от свидетеля Г. срещу жалбоподателя бил съставен
акт за установяване на административно нарушение № *г., в който е
отразено, че на същата дата около 17.10ч. в гр. С., на ул. И.В. №. с посока
изток- запад управлява лек автомобил „Мерцедес Е 220 Д“ с поставени
регистрационни табели с № *, собственост предстояща на А.Ш. Б. ЕГН
********** от с. Р., без включени светлини за движение през деня. При
проверка в ОДЧ на РУ К. се установи, че автомобилът е с прекратена
регистрация на 12.10.2021г. по чл. 143 ал. 15 от ЗДвП – непререгистрирано
превозно средство, видно от договор за покупко-продажба на МПС от
2
10.08.2021г. на нотариус С.В. и водачът управлява нерегистрирано по
надлежния ред превозно средство. Нарушенията са квалифицирани по чл. 70
ал. 3 от ЗДвП и чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
В АУАН е отразено, че жалбоподателят няма възражения.
Възоснова на съставения АУАН, компетентният за това орган, надлежно
овластен, Началникът на група Пътен контрол при РУ на МВР К. е издал
обжалваното наказателно постановление.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло наказателно постановление в обжалваното му част по отношение на
неговата законосъобразност, като не констатира пороци в съдържанието на
АУАН и НП и процедурата, които да налагат отмяна на това основание.
Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а
наказателното постановление- тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени са в
изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките
на тяхната компетентност. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Дадено е
ясно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото
извършване, налице е точно посочване на датата и мястото на извършване на
нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна
норма, размера на наложените административни наказания.
Индивидуализиран е нарушителят.
Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП
имат доказателствена сила за вписаното в тях до оборване на същото.
Доколкото актът е редовно съставен, то съобразно тази законова презумпция,
установеното в него се ползва с доказателствена сила. В случая фактическите
констатации в АУАН не се опровергават, а се подкрепят от гласните
доказателства по делото.
Съдът намира, че извършването на нарушението по пункт 2 от НП е
безспорно установено. Съгласно чл. 140 ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Разпоредбата на чл. 143 ал. 15 от
ЗДвП предвижда, че служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система на МВР се прекратява регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик в случаите, когато в двумесечен срок
3
от придобиването същият не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство.
По делото не е спорно, че към датата на нарушението регистрацията на
процесния автомобил е била служебно прекратена и превозното средство се
явява такова, нерегистрирано по надлежния ред. Възраженията са свързани с
обстоятелството уведомяван ли е собственикът на превозното средство А. Б.
за прекратяване на регистрацията и с незнанието на нарушителя за
последното. Възраженията са неоснователни. Условията и реда за
регистриране, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства се определят от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно чл. 18 от същата
регистрацията се прекратява служебно или с писмено заявление от
собственика. Според чл. 18б ал. 1 т. 10 от Наредбата, основание за служебно
прекратяване на регистрацията на превозно средство е налице, когато
собственикът му в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. По аргумент от чл. 18б
ал. 2 от Наредбата, не е предвидено изискване за уведомяване на собственика
на превозното средство за служебното прекратяване по ал. 1 т. 10. В случая
регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на 12.10.2021г., за
което на собственика не се дължи нарочно уведомяване, предвид, че настъпва
по силата на закона, като незнанието на същия не извинява.
По отношение възражението, че нарушителят не е бил наясно за
прекратяване на регистрацията, поради което деянието му било
несъставомерно от субективна страна. Водачът, приемайки за управление
чужд автомобил, е длъжен да се увери, че същият е надлежно регистриран,
което би могъл да стори чрез преглед на свидетелството за регистрация на
превозното средство и вписаните в същото данни за собственик. При
несъответствие между тях и лицето, предоставило му автомобила, е следвало
да установи причината за това. Като не е сторил това, а е бил длъжен и е
могъл да го стори, е осъществил състава на вмененото му нарушение при
форма на вина непредпазливост. Според ал. 2 на чл. 7 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
4
сред които чл. 175 ал. 3 от ЗДвП не попада.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е извършил
вмененото му във вина нарушение.
Правилно е определена съответстващата санкционна разпоредба на чл.
175 ал. 3 предл. 1-во от ЗДвП, съгласно която се наказва водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред. Санкцията за това нарушение е лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. В
случая наложените на жалбоподателя кумулативни наказания са в
минималния предвиден размер и не търпят корекция.
В този смисъл наказателното постановление следва да бъде потвърдено
в обжалваната му част, досежно посоченото нарушение, в останалата част
относно нарушението по чл. 70 ал. 3 от ЗДвП, като необжалвано е влязло в
законна сила.
Разноски се следват на въззиваемата страна при този изход на делото,
като такива не са претендирани и направени, и не се присъждат.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № */* година на
Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР К. в частта му, в която на
ЮС. АС. Б., ЕГН ********** от с.Р., ул. Х. №., на основание чл. 175 ал. 3 пр.
1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение
на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, както и са отнети общо 10 контролни точки на
основание Наредба № Iз -2539 на МВР за нарушението по чл. 140 ал. 1 от
ЗДвП. В останалата му част наказателното постановление като необжалвано е
влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
К.Б.
5
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6