Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 592 04.06.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен
състав,
на двадесет и осми май две
хиляди и деветнадесета година,
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря И. Л.
с участието на прокурора Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от
съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 685 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ET „В.
– В.Г.” със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. Възраждане, бл.15,
вх.В, ет.3, чрез адвокат К.А. ***, срещу решение № 201 от 14.02.2020 г.,
постановено по НАХД № 4641/2019 по описа на Районен съд – Бургас, с което е изменено
наказателно постановление № 433334 – F424229/27.03.2019г. на началник на отдел
„Оперативни дейности” Бургас в ЦУ на НАП, с което на едноличния търговец за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.118,
ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция
в размер на 3000 лв., като размерът на санкцията е намален на 500 лв.
С касационната
жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на наказателното
постановление. Излагат се подробни съображения, според които решението на районния
съд е неправилно. Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, чрез упълномощен представител поддържа жалбата.
Ответникът по касация – ТД на
НАП – Бургас, редовно призован, не изпраща
представител. Не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на прокуратурата
поддържа становище за неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд – Бургас е изменил наказателно постановление №
433334 – F424229/27.03.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности” Бургас
в ЦУ на НАП, с което на ET „В. – В.Г.” за нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лв., като размерът на санкцията е намален на 500 лв. За да постанови решението съдът приел фактическата обстановка за
безспорно установена. Намерил, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът приел за доказано, че
жалбоподателят е
осъществил административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му.
Съдът приел, че размерът на санкцията е неправилно определен, тъй като извършеното
нарушение не довело до неотразяване на приходи, поради което изменил същия и
изложил съображения за неприложимост на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
От
фактическа страна по делото е установено, че при извършена проверка на 11.10.2018г. в
16,43 ч. на търговски обект – магазин за плод и зеленчук, намиращ се в
гр.Бургас, централен пазар „Краснодар“, стопанисван от ЕТ „В. – В.Г.“ било
установено, че е налице разлика между разчетената касова наличност по ФУ и
фактическата наличност по описа на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката в размер на 105,45 лв. в повече в касата. За тази
разлика нямало направени записвания във ФУ (не фигурирали като служебно
въведени суми). Същото притежавало функциите служебно въведени и служебно
изведени суми. Бил отпечатан дневен финансов отчет с № 7669 в 17:13 часа от ФУ
марка: „ELTRADE“ А 300 S DW, намиращо се в обекта и свързано с НАП с инд. №
ED229042H ФП №44264404, на стойност общо в брой в касата 69.20 лв.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Обжалваното решението е
правилно. Районният съд по безспорен начин е установил относимите факти и въз
основа на тях са направени обосновани изводи, които се възприемат изцяло от
настоящата инстанция. Спорния момент в настоящото производство е дали районният
съд е имал правомощие да преквалифицира извършеното нарушение, респективно да
определи друга санкция като измени наказателното постановление.
В разпоредбата на чл. 63, ал. 1
от ЗАНН е дадено правомощие на съда при обжалване да измени наказателното
постановление, като изрично не е посочено в какво точно се изразява това
правомощие. Съгласно чл. 84 от ЗАНН за неуредените случаи, в това число и за производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, включително и за касационни жалби, се прилагат
разпоредбите на НПК. В НПК, в частност чл. 354, ал. 2, т. 2, е предвидено
правомощие на съда да измени присъдата, когато се налага да бъде приложен закон
за еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Следователно преквалифицирането
на деянието представлява изменение на присъдата и в този смисъл е част от
предоставеното от закона правомощие за изменение на наказателното постановление.
В този смисъл е и ТР №3 от 10.05.2011г. на Общо събрание на колегиите на ВАС, в
което е прието, че съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е
ангажирана за квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако
се установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да
преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му
по-ниско наказание. Следователно извършването на преквалификация на извършеното
нарушение не е неправилно приложение на материалния закон, както и не е
основание за отмяна на наказателното постановление в случай, че се налага
прилага по-лек закон, респективно санкция. В съответствие с гореизложените
аргументи районният съд правилно е приел, че извършеното нарушение представлява
нарушение на чл. 185,ал.2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и следва да се санкционира на това основание. Изменението
в правната квалификация е към по-леко наказуемо нарушение, поради което е
допустимо и не представлява нарушение на правото на защита на жалбоподателя,
което е най-значимия критерии за същественост на нарушението на правилата на
административно-наказателното производство. По делото е установено, че в касата
на едноличния търговец е имало парична сума в брой по-голяма от тази отчетена с
фискалното устройство. Доколкото не са били налице доказателства, че тази сума
е натрупана вследствие на извършени продажби, административният орган, а в
последствие и районният съд, правилно са приели, че жалбоподателят е извършил нарушение
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ. Цитираната разпоредба въвежда изискване всяка промяна в касовата наличност
(като не се има предвид продажби и сторниране) да се въвежда във
фискалното устройство. Като не е изпълнил това свое задължение, доколкото е
налице разминаване между отчетените суми по ФУ и тези в касата, жалбоподателят
не е изпълнил подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Посоченото нарушение обективно осъществява неизпълнението на задълженията
към Държавата, визирани в чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС. В случая обаче,
не е доказано, че извършеното нарушение води до неотразяване на приходи. Административно-наказващият
орган е приел, квалифицирайки извършеното по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 за
нарушен, че в случая се касае суми, различни от получени приходи от продажби.
След като неотразените суми не са от неотчетени продажби, то правилно районният
съд е приел, че извършеното нарушение не води до неотразяване на приходи, тъй
като реално процесната сума не представлява приход. Достигайки до този извод,
районният съд, правилно е преквалифицирал извършеното нарушение, като е
определил санкция на основание чл. 185, ал.2, изр.2 от ЗДДС, което представлява
превилигирован състав спрямо санкцията наложена от административния орган (чл.
185, ал. 2, изр. 1). В обжалваното съдебно решение подробно са изложени
съображения защо извършеното нарушение не е маловажен случай, както и е
обосновано определянето на санкция в минимален размер, които съображения настоящата
инстанция изцяло споделя.
Неоснователни са и възраженията
на жалбоподателя относно частта за присъдените разноските. Настоящата инстанция
изцяло споделя доводите на районния съд, че разноски следва да се присъдят
изцяло и единствено на ответната страна. В случая е изменено наказателното
постановление по отношение размера на санкцията, а самото нарушение е безспорно
доказано. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства
по обжалване на наказателни постановления страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В настоящия случай в хипотеза на отхвърляне на оспорване е приложим
чл.143, ал.3 от АПК, поради което при своевременно депозирано искане разноски
следва да се присъдят на административно-наказващия орган. Ето защо решението
се явява правилно и в тази част.
Предвид изложените мотиви
касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и
правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във връзка с
чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
201 от 14.02.2020 г., постановено по НАХД № 4641/2019 по описа на Районен съд –
Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.