Решение по дело №685/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 592
Дата: 4 юни 2020 г.
Съдия: Яна Димитрова Колева
Дело: 20207040700685
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     592                                      04.06.2020 година                  гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,        XIX-ти административен състав,

на двадесет и осми май                        две хиляди и деветнадесета година,

В открито заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

            ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ

               2. ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря И. Л.

с участието на прокурора Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 685 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ET „В. – В.Г.” със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. Възраждане, бл.15, вх.В, ет.3, чрез адвокат К.А. ***, срещу решение № 201 от 14.02.2020 г., постановено по НАХД № 4641/2019 по описа на Районен съд – Бургас, с което е изменено наказателно постановление № 433334 – F424229/27.03.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности” Бургас в ЦУ на НАП, с което на едноличния търговец за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., като размерът на санкцията е намален на 500 лв.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Излагат се подробни съображения, според които решението на районния съд е неправилно. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез упълномощен представител поддържа жалбата.

Ответникът по касация – ТД на НАП – Бургас, редовно призован, не изпраща представител. Не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е изменил наказателно постановление № 433334 – F424229/27.03.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности” Бургас в ЦУ на НАП, с което на ET „В. – В.Г.” за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., като размерът на санкцията е намален на 500 лв. За да постанови решението съдът приел фактическата обстановка за безспорно установена. Намерил, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът приел за доказано, че жалбоподателят е осъществил административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му. Съдът приел, че размерът на санкцията е неправилно определен, тъй като извършеното нарушение не довело до неотразяване на приходи, поради което изменил същия и изложил съображения за неприложимост на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От фактическа страна по делото е установено, че при извършена проверка на 11.10.2018г. в 16,43 ч. на търговски обект – магазин за плод и зеленчук, намиращ се в гр.Бургас, централен пазар „Краснодар“, стопанисван от ЕТ „В. – В.Г.“ било установено, че е налице разлика между разчетената касова наличност по ФУ и фактическата наличност по описа на паричните средства в касата към момента на започване на проверката в размер на 105,45 лв. в повече в касата. За тази разлика нямало направени записвания във ФУ (не фигурирали като служебно въведени суми). Същото притежавало функциите служебно въведени и служебно изведени суми. Бил отпечатан дневен финансов отчет с № 7669 в 17:13 часа от ФУ марка: „ELTRADE“ А 300 S DW, намиращо се в обекта и свързано с НАП с инд. № ED229042H ФП №44264404, на стойност общо в брой в касата 69.20 лв.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Обжалваното решението е правилно. Районният съд по безспорен начин е установил относимите факти и въз основа на тях са направени обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Спорния момент в настоящото производство е дали районният съд е имал правомощие да преквалифицира извършеното нарушение, респективно да определи друга санкция като измени наказателното постановление.

В разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН е дадено правомощие на съда при обжалване да измени наказателното постановление, като изрично не е посочено в какво точно се изразява това правомощие. Съгласно чл. 84 от ЗАНН за неуредените случаи, в това число и за производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, включително и за касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК. В НПК, в частност чл. 354, ал. 2, т. 2, е предвидено правомощие на съда да измени присъдата, когато се налага да бъде приложен закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Следователно преквалифицирането на деянието представлява изменение на присъдата и в този смисъл е част от предоставеното от закона правомощие за изменение на наказателното постановление. В този смисъл е и ТР №3 от 10.05.2011г. на Общо събрание на колегиите на ВАС, в което е прието, че съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание. Следователно извършването на преквалификация на извършеното нарушение не е неправилно приложение на материалния закон, както и не е основание за отмяна на наказателното постановление в случай, че се налага прилага по-лек закон, респективно санкция. В съответствие с гореизложените аргументи районният съд правилно е приел, че извършеното нарушение представлява нарушение на чл. 185,ал.2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС  и следва да се санкционира на това основание. Изменението в правната квалификация е към по-леко наказуемо нарушение, поради което е допустимо и не представлява нарушение на правото на защита на жалбоподателя, което е най-значимия критерии за същественост на нарушението на правилата на административно-наказателното производство. По делото е установено, че в касата на едноличния търговец е имало парична сума в брой по-голяма от тази отчетена с фискалното устройство. Доколкото не са били налице доказателства, че тази сума е натрупана вследствие на извършени продажби, административният орган, а в последствие и районният съд, правилно са приели, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Цитираната разпоредба въвежда изискване всяка промяна в касовата наличност (като не се има предвид продажби и сторниране) да се въвежда във фискалното устройство. Като не е изпълнил това свое задължение, доколкото е налице разминаване между отчетените суми по ФУ и тези в касата, жалбоподателят не е изпълнил подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Посоченото нарушение обективно осъществява неизпълнението на задълженията към Държавата, визирани в чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС. В случая обаче, не е доказано, че извършеното нарушение води до неотразяване на приходи. Административно-наказващият орган е приел, квалифицирайки извършеното по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 за нарушен, че в случая се касае суми, различни от получени приходи от продажби. След като неотразените суми не са от неотчетени продажби, то правилно районният съд е приел, че извършеното нарушение не води до неотразяване на приходи, тъй като реално процесната сума не представлява приход. Достигайки до този извод, районният съд, правилно е преквалифицирал извършеното нарушение, като е определил санкция на основание чл. 185, ал.2, изр.2 от ЗДДС, което представлява превилигирован състав спрямо санкцията наложена от административния орган (чл. 185, ал. 2, изр. 1). В обжалваното съдебно решение подробно са изложени съображения защо извършеното нарушение не е маловажен случай, както и е обосновано определянето на санкция в минимален размер, които съображения настоящата инстанция изцяло споделя.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя относно частта за присъдените разноските. Настоящата инстанция изцяло споделя доводите на районния съд, че разноски следва да се присъдят изцяло и единствено на ответната страна. В случая е изменено наказателното постановление по отношение размера на санкцията, а самото нарушение е безспорно доказано. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на наказателни постановления страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В настоящия случай в хипотеза на отхвърляне на оспорване е приложим чл.143, ал.3 от АПК, поради което при своевременно депозирано искане разноски следва да се присъдят на административно-наказващия орган. Ето защо решението се явява правилно и в тази част.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 201 от 14.02.2020 г., постановено по НАХД № 4641/2019 по описа на Районен съд – Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                           

2.