О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.С., 19 април 2021 г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение – четвърти състав, в закрито съдебно
заседание, проведено на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдия Тодорова ч.н.д. № 202/2021
г. по описа на СОС, постановление на прокурор от СОП за прекратяване на
наказателно производство от 11.03.2021 г., постановено по пр. пр.№ 4769/2017
г., както и досъдебно производство № 73/2017 г. по описа на ОД на МВР – гр.С., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.4 - 6 от НПК.
Образувано е по жалба на Р.Д. /наследник
на пострадалото лице – починалата И. Г. М./, подадена лично и чрез повереника й
– адвокат М.М. срещу постановление на Окръжна прокуратура – гр.С. от 11.03.2021
г. по пр. пр. № 4769/2017 г. по описа на СОП, за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 73/2017 г. по описа на ОД на МВР – гр.С.,
образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.115 от НК.
В жалбата се твърди, че атакуваното
постановление на прокурор от СОП, с което е прекратено наказателното
производство, е необосновано и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че прокурорът е извел необходимостта
от прекратяване на наказателното производство в резултат на проведено
разследване, което не е обективно, всестранно и пълно. В тази насока се отправя
упрек срещу предприетата от органите на досъдебното производство насока на
разследването – ангажиране на доказателства единствено по версията за извършено
самоубийство от пострадалата, но е и за осъществено виновно действие или
бездействие на определено лице, което да е причинило смъртта й. В частност се
сочи, че в събраните по разследването доказателства, липсват такива,
установяващи маршрута на движение на лекия автомобил, управляван от
пострадалата И. М. в часовете преди настъпването на смъртта й. Отправят се и
оплаквания срещу начина на провеждане на разпита на свидетеля А. З. /последният
видял пострадалата жива/, който не е бил разпитван допълнително във връзка с
добитите по експертен път данни, че през времето на пребиваването му в жилището
на пострадалата, същата е реализирала 12 броя записи в телефона си за търсени
елементи със суицидно съдържание. С оглед изясняването на обективната истина по
делото, жалбоподателят счита, че е било необходимо извършването на
процесуално-следствени действия, насочени към извършването на техническо
изследване на мобилния телефон на свидетелката И. П., за наличие на изпратен от
нея снимков или текстови материал, с който да било оказано психическо
въздействие върху пострадалата за предприемане на самоубийство. Сочи се още, че
по делото е наложително назначаването и изготвянето на повторна комплексна съдебномедицинска
психиатрична и психологическа експертиза, която да даде отговор на въпросите за
психичния статус на пострадалата, след като се запознае обаче с всички събрани
по делото доказателствени материали. В този аспект се изтъква, че наличната
такава експертиза, не взела в предвид заключението на СМЕ на трупа на жертвата,
голяма част от свидетелските показания, изготвените технически експертизи.
Искането, което се прави в съответствие с релевираните оплаквания, е за отмяна
на атакуваното прокурорско постановление и връщане на делото на СОП, със
задължителни указания относно прилагането на закона.
С. окръжен
съд, след като се запозна с доказателствата по делото и ги прецени във връзка с атакуваното постановление на СОП, както и във
връзка с доводите, изложени в жалбата, приема за установено следното:
При
условията на чл.212 ал.2 от
НПК е било образувано досъдебно производство № 73/2017 г. по описа на ОД на МВР
– гр.С., срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.115 от НК,
а именно за това, че на 18.12.2017 г., в местността „Д.”, под виадукт „Д.”, в
района на км. 55+500 на АМ”Тракия”, в землището на гр.П., умишлено е умъртвил И.
Г. М., с ЕГН **********, от гр.В. Т..
В хода на
разследването никое лице не е било привлечено в качеството на обвиняем за горепосоченото престъпление.
След окончателното приключване на
разследването и на основание чл.235 от НПК разследващ полицай при ОД на МВР С. е
изпратил досъдебно производство № 73/2017 г. по описа на ОД на МВР С., на
наблюдаващия прокурор при СОП, с мнение за прекратяване на наказателното
производство по делото, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. чл. 24 ал.1 т.1
от НПК.
С
постановление на СОП от 11.03.2021 г. по пр. пр. № 4769/2017 г., предмет на
съдебна проверка в настоящото производство, на основание чл.243 ал.1 т.1, вр.
чл.24 ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 73/2017 г. по описа на ОД МВР С., образувано за престъпление по чл.115
от НК.
За да
прекрати наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за
посоченото по-горе престъпление, прокурорът от СОП е приел, че от събраните в
хода на разследването по делото доказателства се налага извода, че настъпването
на общественоопасните последици – смъртта на И. М., не е резултат от нечие
чуждо виновно поведение, т.е. в случая липсва престъпление. Освен това, прокурорът
е приел, че липсват доказателства и за извършено престъпление по чл.127 ал.1 от НК, доколкото ангажираните такива не установяват друго лице да е улеснило или
подбудило /мотивирало/ пострадалата към самоубийство.
С оглед на
тези съображения, поркурорът е обосновал и крайния си извод за наличие на
основания за приложението на хипотезата на чл.243 ал.1 т.1 от НПК, тъй като общественоопасните
последици - смъртта на пострадалия И. М., не се дължат на виновното действие
или бездействие на друго лице.
След съвкупна
преценка на събраните до момента в хода на разследването доказателства и
доказателствени средства настоящият състав на СОС възприема следната относима към предмета на делото
фактическа обстановка, а именно:
Настоящият
съдебен състав възприема изцяло изложената от прокурора в атакуваното
постановление фактическа обстановка, като намира, че тази фактическа обстановка
вярно и правилно е била установена, въз основа на всички събрани в хода на
разследването по делото доказателства, които са относими към предмета на
доказване. По-конкретно, прокурорът от СОП обосновано е приел за установено от
фактическа страна следното:
Пострадалата
И. Г. М. била родена на 6 октомври 1997 година. До завършване
на средното си образование живеела заедно с родителите и сестра си в гр. В. Т.. Била в много добри
отношения с тях. През 2016 г. била приета редовно обучение в Софийски
университет „С. К. О.“, специалност „Стопанско управление с английски
език“. Преместила се през есента на същата година да живее в град С.. Живеела
самостоятелно в жилище, закупено от родителите й, находящо се на адрес кв. С. г., ул.“А. С. М.“ № *, ап.**. Финансово била обезпечена от родителите си и нямала парични затруднения. Същата ползвала мобилен телефон с номер
0882******.
През лятото на 2016 г., по време на посещавани от пострадалата М. курсове по математика в С. университет, тя се
срещнала със своя позната – свидетелката И. Л. П. от град П.. След като пострадалата била приета за обучение в С. университет,
се оказало, че в същата специалност била приета за обучение и св. И. Л. П.. Двете били във втора група на специалността ,,Стопанско управление с английски език“. Започнали
често да общуват, като през лятото на 2017 г. пострадалата И. М. почти ежедневно се виждала със св. И. П. и приятелите от нейната
компания. Компанията на св.И. П. били младежи от нейния роден град П.. Именно в този период от време св.И. П. запознала пострадалата И. М. със свидетеля В. Б. М., студент в Националната художествена академия в град С..
Двамата започнали в началото на лятото често да се
виждат, като поддържали
и интимна връзка помежду си.
Тези техни отношения продължили около два
месеца, след което през месец август, били преустановени по
инициатива на св.В. М..
През есента на 2017 г. пострадалата И. М. продължила обучението си в
Софийски университет, като студент във втори курс на специалност „Стопанско управление с английски език“.
Редовно ходила на лекции, като в свободното си време продължила да се среща със
св.И. П., но не
и с нейните приятели от обкръжението й. Свидетелката П. не я канила на срещите с другите лица от
компанията, макар че пострадалата настоявала. Няколко
пъти св.П. изпращала на М. по мобилния телефон снимки с приятелите от
компанията, а след това и съобщение със съдържание: „Извинявай, това не беше за
теб”. Отделно от това пострадалата поддържала чести контакти със св.М. К. А., св.А. Л. З., св.И. П. П. и св.В. К. Ц.. Пред последната, както и пред сестра си Д. М., пострадалата споделила, че
страда от раздалята си със св.В. М., както и от това, че не се вижда с останалите младежи
от неговата компания.
На 16.12.2017 г., около 18,00 ч., пострадалата И. Г. М. се срещнала със св.И. П. П. в МОЛ“П.“.
Двете се разходили в търговския център, след което решили да се приберат до
апартамента на И. М.. Поръчали си храна за вкъщи, като вечеряли в жилището на пострадалата М.. В ранните часове на 17.12.2017
г., около 02.30 часа, отишли на дискотека в
клуб „Готъм“. В нощното заведение останали докъм 07.00 часа, след което отново
се върнали до апартамента на М. и легнали да спят. На обяд, около 12.30 часа двете се събудили, след това пили
кафе. Свидетелят И. П. останала
в дома на М. до 14.30 часа, когато си тръгнала. Малко
след като св.И. П. си
тръгнала в дома на пострадалата
дошъл на гости нейния приятел от детинство
св.А. Л. З.. Пострадалата М.
направила чай, като двамата изпили по една чаша. Разговаряли на различни теми,
като засегнали темата за приятелството. Говорили си, че имат истинско приятелство, тъй като двамата се подкрепят когато им е нужно. Пострадалата М. също така му споделила, че се е подготвила добре за предстоящ на следващия
ден тест по статистика. Изиграли няколко игри и на табла. Свидетелят А. З. останал до късния след
обяд в дома на И. Г. М.,
след което си тръгнал.
Около 01.45 часа на 18.12.2017 г., пострадалата М. напуснала жилището си в кв.С. г., ул.“А. С. М.“ № *. Тя се качила в
ползвания от нея лек автомобил марка „Тойота“, модел „Аурубис“ с per. № *******. С него преминала около 01.50 часа покрай хотел „Д.“ в град С., намиращ се на ул.“*******“ №*. След това се отправила
към бул.“Б. ш.“.
Преминала по този булевард и се отправила към магистрала „Х.“. Продължила движението си по магистралата по посока
град Я.. След това същата обърнала посоката на
движението си по магистрала „Хемус“ като се отправила по пътното платно, посока
град С.. По време на движението си по магистралата ползваният от нея лек
автомобил бил засечен от камери на АПИ, в районна на Я. в 03.02 часа. Придвижвайки се по този начин с
автомобила си стигнала до виадукт „Д.“, в района на км.55+500 на магистрала Х.. Спряла лекия автомобил „Тойота“ със запалени фарове
в дясната лента на платното за движение, посока град С., като оставила
двигателя да работи. Излязла от автомобила и се приближила към парапета на
виадукта. Качила се на парапета след което скочила от него, падайки на земята
под виадукта, като тялото й се озовало на разстояние от 4270 см. преди третата
колона на виадукта по посока град С..
Сутринта на 18.12.2017 г., около 09.15 часа,
свидетелите Н. С. и Д. Д. - полицейски служители в
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР С., били на смяна като патрулирали на АМ Х.. По време на обхода си по автомагистралата, в района
на километър 55+500 в посока към град Варна,
забелязали от другата страна на магистралата в посока град С., спрял лек автомобил. Взели решение да проверят въпросния автомобил. Продължили движението
си по посока град Варна на автомагистрала „Х.“ до
първата възможна отбивка, даваща възможност да обърнат движението си по посока
град С.. След това се придвижили до намиращия се лек автомобил марка Тойота,
модел Аурис с per. № ******, спрял на виадукт „Д.“.
Спрели служебния полицейски автомобил до лекия автомобил „Тойота“. Двамата
полицаи отишли до лекия автомобил „Тойота“, като установили, че е с работещ
двигател. На предната седалка на автомобила видели лични документи, връзка с
ключове и портмоне. Освен това върху парапета на виадукта забелязали в снега
две ясни следи от стъпки на обувки. Веднага уведомили за случая ОДЧ при ОД МВР С.
и останали на място до идването на дежурна оперативна група. Местопроизшествието било посетено от
служители на ДОГ при ОД МВР С., като бил извършен оглед,
резултатите от който
били обективирани в съставен протокол за оглед на местопроизшествие от 18.12.2017
г. /т.1, л.20-л.23
от ДП/.
Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза № 881/2017г./ т.1, л.58-л.59 от ДП/,
при огледа и
аутопсията на трупа на И. Г. М. са констатирани следните травматични
увреждания: тежка съчетана черепномозъчна
и гръднокоремна травма, изразяваща се в счупване
на черепната основа; травматичен кръвоизлив по меките мозъчни
обвивки; контузия на мозъка; контузия и травматично разкъсване на белия дроб; травматично прекъсване на аортата под дъгата; счупване на ребра вляво, на четвърти гръден прешлен,
таза и лявата бедрена кост; травматично разкъсване
на слезката; контузия на диафрагмата и бъбреците; разкъсноконтузни рани и пръснати охлузвания и
кръвонасядания по главата тялото и крайниците;
наличие на повърхностни порезни рани по предната повърхност на лявата
предмишница в областта на гривнената става.
Вещото лице, изготвило тази експертиза е дало заключение, че смъртта на И. Г. М. се дължи на
тежката несъвместима с живота съчетана травма, като е настъпила бързо и е била
неизбежна.
Посочено е и, че установените
травматични увреждания представляват високоенергийна травма и добре отговарят
да са получени в резултат на падане от високо. Характера,
морфологията и локализацията на уврежданията е дало основание на вещото лице да формира извод, че тялото е контактувало с терена с
лявата задностранична повърхност на бедрото, седалището и гърба. Установените порезни рани в областта на лявата гривнена
става, предвид тяхната локализация, подредба и морфология пък са дали основание на
експертът да заключи, че са
причинени от собствената ръка, при опит за прерязване
на кръвоносните съдове в дълбочина.
Видно от изготвените заключения
на съдебно-химическите експертизи № А-770/2017 г. и № А-711/2017 г., в изследваната проба кръв,
взета от трупа на И. М. не е установено наличие на етилов алкохол или на други
летливи редуциращи вещества, наркотични
и упойващи вещества.
Съобразно заключението на комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза на починалата И. М. /л.81-90, т.2 от ДП/, липсват данни при нея
да е било налично психично разстройство и съответно същата не се е водила на диспансерно наблюдение в
психиатрично заведение. Не са установени от експретите и данни към датата на смъртта й -
18.12.2017г.,
пострадалата да е страдала от
актуален епизод на психично разстройство, непосредствено мотивиращо суицид; не са констатирани белези от физическо насилие; не е констатирано и поведението й към датата на смъртта да е
било определяно от психотични мотиви, т.е. няма данни за болестно обусловени
мотиви за извършване на самоубийство.
Според вещите лица по тази
експертиза, като най-вероятен
механизъм за извършения суицид следва да се приеме дезадаптивна депресивна
реакция, вследствие емоционално непреработени лични проблеми. Не са
констатирани и данни от експертите за пряко чуждо въздействие, подтикнало пострадалата М. към самоубийство.
От
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства чрез ДНК анализ по протокол № 19/ДНК-115/28.03.2019 г. /л.30-32,
т.3 от ДП/ се установява, че
предоставения за изследване биологичен материал по тампон, иззет от влагалището
на И. М., най-вероятно произхожда от самата
нея; наличие на допълнителен биологичен материал
от друго лице не е установен.
Назначената в хода на досъдебното
производство техническа
експертиза по протокол № 132/28.03.2018 г ./л.50-77, т.2 от ДП/, е изследвала приобщения по
делото като веществено доказателство мобилен телефон марка iPhone, модел А1778,
с поставена в него СИМ карта на мобилен оператор Мтел с №89359011870558*****, ползван от пострадалата /иззети
с протокол за оглед на местопроизшествие
от 18.12.2017 г./. В заключението по тази експретиза са отразени входящите, изходящите и пропуснатите обаждания в периода
12.00 часа на 17.12.2017 г. до
09.50 часа на 18.12.2017 г.,
текстови и гласови съобщения, комуникации през приложенията Messenger, Viber и
Facebook, както и търсения в интернет /google/. На страница 5-та от
експертизата са отразени входящи, изходящи и пропуснати обаждания за времето от
12.00 часа на 17.12.2017 г. до 09.50 часа на 18.12.2017 г., като се установява
общо регистрирани такива 12 на брой. Последният проведен разговор на 17.12.2017
г. от И. М. е бил с абонат с номер +35988823**** в
13.31 часа. Посочено
е, че в изследвания мобилен
апарат iPhone 7, модел А1778 и SEVhcapTa с № 893590118705582****, срещу посочения абонат с номер +35988823**** е записано лице „Б.“. След
този разговор са налице данни за други позвънявания към телефона, ползван от И.
М., но не са били проведени разговори. Ползвател на телефонен номер +35988823****/„Б.“/ е последният абонат,
който на 18.12.2017 г. в 09.50 часа е потърсил И. М. на ползвания от нея телефонен номер. В приложението на Facebook
Messenger в периода 12.00 часа на 17.12.2017г. до 09.50 часа на 18.12.2017г. са
регистрирани общо 18 входящи и изходящи съобщения. В този период от време са
били регистрирани 12 броя записи в телефона на търсени елементи/ Searched
Items/, като последното записано търсене е било в 19.04 часа на 17.12.2017 г.
/стр.7 от експертизата, лист 56, т.2-ри от делото/. В графа „Value“ на
търсените елементи се установява тяхното съдържание. Част от търсените елементи
са със съдържание- „ с какво се припада“, „с какво може да се убие човек“,
„трендафилов кекс“ и „въглероден двуокис припадък“. В изследваният телефон са били установени 158 броя записи на
действия извършени с него за периода 12.00 часа на 17.12.2017г. до 09.50 часа
на 18.12.2017г.
Извършена е и
допълнителна техническа експертиза по протокол
№ 268/06.08.2019 г. /л.45-50, т.3 от ДП/, от заключението на която се установява, че
отразените записи под № № 67, 68, 126, 127, 130, 133, 134, 136, 137, 139, 140, 141 и 143 в протокол за извършена
експертиза № 132/28.03.2018 г., графа „Description“, с изписан номер и под него „Empty File“, означават
празен файл т.е. последният вариант за възстановяване. Също така е посочено, че
от 01:52:09 часа /запис № 125 от хронологията на влизанията
в телефона/ до 07:11:22 часа /запис № 126/ не са извършвани операции с
телефона, като този извод е направен на база извлечената от телефона информация
по метода на времева линия, който ползва данни от записите за дата и час на
записите за регистрирани събития в телефона. Също така в обсъжданото заключение е посочено и,
че според извлечените данни от устройството през този период, в същото няма данни за регистрирани събития или други
времеви данни, а дали самото устройство е
било изключено от мрежата, вързано към мрежата и/или извън обхват, вещото лице не е могло да определи.
При извършената проверка на
атакувания съдебен акт, този състав на СОС намира, че в рамките на проведеното
досъдебно производство не е извършено пълно, всестранно и задълбочено
разследване, като не са били събрани всички относими към предмета на делото
доказателства и не са били изяснени всички обстоятелства, които са от значение
за правилното решаване на делото. Тези пропуски на разследването не са били
надлежно отчетени от ръководно-решаващият орган на досъдебното производство,
като при това положение същия е изградил фактическите си констатации въз основа
на едно непълно и незадълбочено разследване, без да бъдат преценени всички
възможни съществуващи доказателства и всички релевантни факти.
Според настоящият съдебен състав
основателно се явява оплакването в жалбата на пострадалата и нейния повереник,
че при липса на изследвани в хода на разследването, в пълния им възможен обем
всички значими за правилното решаване на делото обстоятелства, прокурорът от
СОП немотивирано и необосновано е приел, че настъпилите общественоопасни
последици – смъртта на И. М., не са пряка и непосредствена последица от нечие
чуждо престъпно поведение, и в частност на такова, съставомерно по чл.127 ал.1
от НК /ангажираните доказателства не установявали друго лице да е улеснило или
подбудило пострадалата към самоубийство/.
В този аспект на разследването,
съществуват данни по делото, събрани чрез разпита на свидетелите В. Ц., Д. Б. и
Д. Т., че пострадалата И. М. и свидетелката И. П. имали приятелски отношения,
като последната я въвела и в своя собствен приятелски кръг; - че свидетелката П.
запознала М. със свидетеля В. М., с който М. подържала за кратък период от
време интимни отношения; - че след като те двамата се разделили по инициатива
на свидетеля М., пострадалата била „отхвърлена”, както от него, така и от
цялата компания от лица, с които преди това се срещала; - че свидетелката П. е
била тази, която не е канила пострадалата М. да излиза с приятелската им
компания, въпреки че пострадалата е настоявала за това; - че този факт „изключително
много е потискал и тормозел” пострадалата М. /виж показанията на св.Ц./; - че,
за да я дразни, на няколко пъти свидетелката П. изпращала по мобилния телефон
на пострадалата нейни снимки с други лица от компанията, след което й изпращала
съобщение: „Извинявай И., това не беше за теб”. В тази връзка следва да се
обърне внимание и на дадените от свидетелите М. И., И. А., Н. Г. и Е. В.
сведения, че свидетелите П. и М. са имали интимна връзка и са поддържали такава
и по времето, през което последния е установил такава с пострадалата. Освен
това, свидетелите В. Ц., Д. Б. и Д. Т. са дали показания и за това, че на
сутринта след инцидента, свидетелката П. пристигнала в университета /същата е
била с пострадалата в една група на специалността „Стопанско управление” в СУ/
„притеснена и нервна” и непрекъснато звъняла по телефона на различни хора, за
да търси пострадалата М.; че на колегите на св.П. им направило впечатление
„това нейно необичайно крайно притеснение”; че по-късно в университета
пристигнал и свидетеля М., което също било необичайно, тъй като същия не учел в
същия университет; че свидетелят М. изглеждал „шокиран”; че двамата се отделили
в страни от другите и разговаряли по между си.
Така очертаните обстоятелства,
обаче не са били предмет на проведените в хода на разследването разпити на
свидетелите И. П. и В. М., и съответно на тези свидетели не са били задавани
изрични въпроси във връзка с изясняването им, поради което СОС счита, че следва
да бъдат извършени допълнителни разпити на посочените лица с цел изясняването
на тези обстоятелства. В частност, за пълнотата и обективността на
разследването, следва да бъде извършен допълнителен разпит на свидетелката И. П.,
посредством който да бъдат изяснени обстоятелствата: - какви са били
отношенията й със свидетеля М. – поддържали ли са освен приятелски и интимни
отношения; пострадалата И. М. знаела ли е за тези отношения, кога и как е
разбрала; изпращала ли е свидетелката снимки на телефона на пострадалата, с
лица от приятелската й компания, за да я дразни по някакъв начин; осъществявала
ли е свидетелката някаква друга кореспонденция с пострадалата /извън тази,
отнасящи се до учебния материал/ в дните преди смъртта й; поради какви причини
сутринта на 18.12.2018 г. свидетелката е била притеснена при пристигането си в
университета, защо е търсила И. М., на кого се е обаждала; защо същият ден в
университета е пристигнал свидетеля В. М. и какъв разговор са водили по между
си.
За установяването и изясняването
на част от тези обстоятелства следва да бъде допълнително разпитан и свидетеля В.
М., а именно за следните: - какви са били отношенията му със свидетелката П. –
поддържали ли са интимна връзка, знаела ли е пострадалата М. за такава; - какви
са били отношенията между св.П. и пострадалата, и по какъв начин същите са се
развили след раздялата му с пострадалата; - изпращала ли е св.П. на мобилния
телефон на пострадалата общи техни снимки или такива с лица от приятелската им
компания; - осъществявал ли е той или св.П. с пострадалата М. кореспонденция по
телефона или по друг начин, със заядливо, дразнещо или оскърбително съдържание;
- защо е отишъл на 18.12.2018 г. в университета, срещал ли се е със св.П. и
какъв разговор са водили.
Във връзка с наличните по делото
данни, изводими от приобщената справка от ОДМВР – С. /л.43, т.2 от ДП/, че
ползваният от пострадалата мобилен телефон е регистриран от клетка в района на
домашния й адрес – в гр.С., кв.”******” и след това е засечен от клетка в
района на гр.С., жк.”*******”, „*******” бл.*, за времето от 06:08:42 на
17.12.2017 г. до 01:45:13 ч. на 18.12.2017 г., а по същото време ползваните от
свидетелите В. М. и И. П. мобилни телефони са регистрирани също в района на
клетка – гр.С., жк.”*******”, наложително е допълнително да бъдат разпитани
последните за изясняването на тези обстоятелства /къде са се намирали
свидетелите М. и П. по това време; някой от тях срещал ли се е с пострадалата
по това време/, като по преценка на разследващия орган могат да бъдат
използвани и други допустими способи на доказване.
За пълното и всестранно
изследване на относимите към предмета на делото обстоятелства, следва да бъде
проведен и допълнителен разпит на свидетеля А. З., който последно е видял жива
пострадалата и съответно е бил с нея в дома й, целия следобед преди нощта на
смъртта й. По делото са събрани данни, съгласно
заключението на техническата експертиза по протокол № 132/28.03.2018 г.
/л.50-78, т.2 от ДП/, че в този времеви период, в мобилния телефон на
пострадалата М. са регистрирани 12 броя записи на търсени елементи /търсения/
на текст в платформата „Google”, със съдържание: „въглероден двуокис припадък”,
„с какво може да се упои човек”, „с какво се припада”. Във връзка с
изясняването на тези обстоятелства, свидетелят З. не е разпитван, а именно за
това, дали е възприел такива действия на пострадалата; дали тя му е споделила,
че се интересува от такава информация; дали по времето, през което е бил с М.,
тя е получавала някаква кореспонденция, която да я е разстроила; споделила ли
му е пострадалата М. да е получавала от познат или приятел някакъв вид
кореспонденция, насочена към упражняване на психическо въздействие за формиране
на суицидно решение в нея. Настоящият
състав на СОС счита, че следва да бъде извършен допълнителен разпит на
свидетеля А. З. с цел изясняване на тези обстоятелства, поради което изнесените
в този смисъл в жалбата доводи, имат пълно основание.
Напълно основателно се явява и
оплакването във въззивната жалба, че при изготвянето на комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза /КСППЕ/ не са били обсъдени
всички събрани по делото доказателствени материали – заключението на СМЕ на
трупа на жертвата, установила порезна рана в областта на лявата гривнена става,
причинена от собствената ръка при опит за прерязване на кръвоносните съдове в
дълбочина; заключенията на техническите експертизи, съдържащи данни за констатираната
информация в мобилния телефон на пострадалата /обаждания, чатове, фейсбук
съобщения, търсения, звукови записи, вписвания в дневника, входящи съобщения от
групов чат във „Вайбър”/ и в частност – наличните записи за търсени елементи /търсения/ на текст в платформата „Google”, със
съдържание: „въглероден двуокис припадък”, „с какво може да се упои човек”, „с
какво се припада”;
всички събрани по делото гласни доказателства. Във връзка с последните, следва
да се посочи, че действително при изготвяне на КСППЕ не са били съобразени
показанията на свидетелите В. Ц., Д. Б. и Д. Т., касаещи отношенията между
пострадалата и свидетелите П. и М., поведението и емоционалното състояние на И.
М. след настъпилата раздяла със св.М., действията на св.П. след този период
/изпратените от нея снимки на телефона на пострадалата/ и възможността същите
да повлияят за мотивирането на пострадалата към самоубийство. Безспорно е, че
тези обстоятелства не са били изследвани в хода на досъдебното производство и
не са били обсъждани в назначената КСППЕ. Настоящата съдебна инстанция намира,
че за пълното, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото е
наложително да бъде назначена нова КСППЕ, която да предложи експертен отговор
на същите задачи, но при съобразяване с доказателствата, изводими от посочените
източници.
Останалите заявени в жалбата
искания за събиране на доказателства са несъстоятелни, доколкото на практика
същите са удовлетворени в хода на досъдебното производство. Така, неверни са твърденията в жалбата, че в
събраните по разследването доказателства, липсват такива, установяващи маршрута
на движение на лекия автомобил, управляван от пострадалата И. М. в часовете
преди настъпването на смъртта й – записи от камерите на АПИ, от камерите на
бензиностанциите по маршрута и от тези, находящи в близост до жилището на
пострадалата. Такива доказателства са ангажирани по делото и съответно са
приложени конкретно на л.44, т.2 от ДП, в т.4 от ДП – справка от ОД на МВР с
рег. № 517-11693/16.06.20 г. /липсва номерация на страниците/, на л.47, т.2 от
ДП.
Неоснователно е и отправеното в
жалбата оплакване на наследниците на пострадалата, за липса на извършено по
делото изследване на съдържащата се в мобилните телефони на свидетелите В. М. и
И. П. информация за осъществените входящи и изходящи разговори и ползваните
интернет услуги, чрез изискването на съответните разпечатки. Такива по делото
са предоставени, след получена по надлежния ред от разследващите предварителна
съдебна санкция /л.10-40, т.2 от ДП/, на л.43, т.2 от ДП, на л.121 от т.2 от
ДП. Във връзка с така събраните писмени доказателства и с оглед насоката на
разследването, обаче заслужава да се отбележи, че по делото е било наложително
назначаването и изготвянето на техническа експертиза, която да провери и снеме
на хартиен носител цялата информация, съдържаща се в мобилните телефони на
свидетелите В. М. и И. П. в дните преди процесната дата, извършването на която
експертиза, към настоящия момент е безпредметно.
Като е възприел за безспорно
доказана фактическата обстановка по делото без да е проведено пълно и
всестранно изследване, без да са установени по несъмнен начин всички съществени
за наказателното производство факти, и без да са налице съответни
доказателства, прокурорът от СОП е постановил един незаконосъобразен и
необоснован акт, с който на този етап от разследването необосновано и
незаконосъобразно е прекратил наказателното производство. Поради това
атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство следва
да бъде отменено, а делото върнато на С.о.п. за допълнително разследване. Като
за пълното, всестранно и обективно разследване по делото е необходимо да бъдат
изяснени всички обстоятелства, посочени по-горе от настоящата инстанция.
Воден от
горното и на основание чл.243 ал.5 т.3 от НПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановление на Окръжна
прокуратура – гр.С. от 11.03.2021 г. по пр. пр. № 4769/2017 г. по описа на СОП,
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 73/2017
г. по описа на ОД на МВР – гр.С., образувано и водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.115 от НК.
ВРЪЩА
делото на Окръжна прокуратура – гр.С. за изпълнение на указанията, дадени в
обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението
подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд – гр.С. в 7-дневен срок
от съобщаването му.
Председател: