Решение по дело №4522/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 973
Дата: 26 ноември 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Александра Драгомирова Йорданова
Дело: 20191100604522
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

        Р   E  Ш  Е  Н  И  Е

         гр. С. , 26.11.2019г.

 

         В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

 

 

                  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ   СЪД , Наказателно отделение  ,  ІХ  - ти Въззивен  състав , в открито  заседание на       двайсет и шести  ноември през  двехиляди и    деветнадесета        година в състав:

 

 

 

 

                                                    Председател  :  ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

                                                           Членове  : 1 . АЛЕКСАНДРА  ЙОРДАНОВА

                                                                             2. СИМОНА УГЛЯРОВА

 

 

 

при   участието    на    секретаря    Пандурска     и  в присъствието на       прокурора  Попколев        ,    като  разгледа  докладваното от съдия Йорданова     В . Н.  О.  Х.  Д .  № 4522   по описа за 2019    година , и за да се произнесе взе предвид следното:

                                             Производството е по реда на чл. 313   от НПК.

                                             С  присъда    от  09.05.18г. по  Н .О .Х .Д . №  3950   /17г , СРС, НО ,110   с - в  е  признал подсъдимия          А.Ф.К. за невиновен   за извършено престъпление по   чл.   195 ал.1 т.4  пр.1 и пр.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр.. чл.18 ал.1 от НК, поради което   и на  осн. чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение .

                                             Срещу   присъдата    е    постъпил       протест от СРП    , с който  се иска да се отмени присъдата на СРС и подсъдимия  да бъде  осъден по внесеното обвинение спрямо него .   

                                                             В съдебно заседание представителят на СГП           подържа подадения протест  и пледира да се       отмени        присъдата на първоинстанционния съд  като подсъдимия  бъде  осъден по внесеното обвинение спрямо него .   

                                           В съдебно заседание     служебният   защитник       на подсъдимия   А.Ф.К. - адв.  К.     пледира  да се потвърди присъдата на  СРС като правилна и законосъобразна ,  а протеста да  се остави без уважение   .

                                        В съдебно заседание  подсъдимият  А.Ф.К. подържа изложеното от своя защитник и пледира пред  съда ,  да бъде потвърдена присъдата на СРС .                                         

                                           Съдът като обсъди доказателствата по делото , доводите на  страните  и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено следното :

                                          Протестът  е  неоснователен  .

                              Първоинстанционният съд   в рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение за  установяване на обективната истина по делото, при спазване на всички правила визирани в нормите  на НПК .

                            Въз основа  на събрания от него доказателствен материал е приел за установена следната  фактическа обстановка :

                              Подсъдимият А.Ф.К., ЕГН **********, е роден на ***. в гр. Саратов, Руска Федерация, българин, с българско гражданство, неосъждан, средно образование, работи, неженен, с постоянен адрес в гр. С.,*** и настоящ адрес в гр. С.,***.

                            Около 02.00 часа на 29.10.2016 г. подсъдимият К. се придвижил с лек автомобил_марка „БМВ” модел „3181” с регистрационен номер *****до блок 27 в гр. С.,***Христо Вакарелски”. Подсъдимият спрял в близост до паркиран от свидетеля К.Г.лек автомобил марка „Ауди” модел „АЗ“ с per. номер *****, собственост на свидетелката Щ.Я.Т., тъй като забелязал Ц.П.Ц., с когото имал среща в заведение наблизо. Малко преди това Ц.с помощта на неустановено по делото техническо средство отключил предната лява врата на лекия автомобил собственост на свидетелката Тикова и взел отвътре нейни вещи на обща стойност 56,53 лв., а именно: 1 брой панел за авторадио CD марка „PIONEER MVH-08UB” на стойност 38,03 лв., 1 брой парфюм марка „Little black dress” на стойност 12,50 лв. и 1 брой дамско яке Kros Perousна стойност 6,00 лв. Непосредствено след това Ц.натоварил описаните вещи в лекия автомобил „БМВ” управляван от подсъдимия  К. и предприел действия да свали акумулатора на автомобила „Ауди“. В този момент свидетелите Д.П.С.и И.Р.Т., полицейски служители при 07 РУ-СДВР, осъществявали служебните си задължения по опазване на обществения ред и извършвали обход на района. Те забелязали отворения капак на автомобила на свидетелката  Тикова и Ц., който влязъл в автомобила на подсъдимия  К.. Двамата били задържани от полицейските служители и след установяване на самоличността им били отведени в 07 РУ-СДВР за изясняване на случая

                                         Горната фактическа обстановка  се  установява   по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства   :  гласни - обясненията на подсъдимия К., показанията на свидетелите: Щ.Я.Т., К.Т.Г., Б.Х.Р., И.Р.Т., включително тези от досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281 НПК /л.40 от д.п./, Д.П.С., Н.В.Н.от досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281 НПК /л.37 от д.п./, С.З.от досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281 НПК /л.39 от д.п./, показанията на подсъдимия Ц.Ц., за когото наказателното производство е приключило със споразумение, разпитан като свидетел на основание чл. 118, ал. 1, т. 1 НПК, писмени - протокол за претърсване и изземване /л. 19-20 от д.п./, протоколи за оглед на местопроизшествие /л.21- 24 от д.п./, протокол за оглед на веществени доказателства /л.64 от д.п./, справка за съдимост, свидетелства за регистрация /л.67-68 от д.п./, фактура /л.69 от д.п./, справка /л.70 от д.п./ веществени  ,заключение на съдебноикономическа експертиза /л. 52-53 от д.пр/.

                                           Така  установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. Съдът е изследвал  и установил всички  обстоятелства  ,свързани с механизма на извършване на деянието   и авторството на подсъдимия  , които имат значение за неангажиране на  наказателната   му  отговорност .

                                           Събраният доказателствен материал     в своята съвкупност съдържа доказателства , които  са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка.  Интерпретацията на тези доказателства            ,направена  в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя  от настоящата въззивна инстанция  .           

                                          При така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония  съд е  направил следните правни изводи      , които се споделят и от настоящата въззивна инстанция :                         

                                         Подсъдимият А.Ф.К. с деянието  си   не  е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението   по  чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК, а именно   това, че около 02.00 часа на 29.10.2016 г. в гр. С.,***Христо Вакарелски” до блок 27 да е направил опит да отнеме от лек автомобил марка „Ауди” модел „А 3“ с рег.номер *****, в съучастие като извършител с Ц.П.Ц., ЕГН ********** /съизвършител/ чрез използване на неустановено техническо средство и чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ” модел „3181” с регистрационен номер *****чужди движими вещи - 1 брой панел за авторадио CD марка „PIONEER MVH-08UB” на стойност 38,03 лв., 1 брой парфюм марка „Little black dress” на стойност 12,50 лв. и 1 брой дамско яке Kros Perousна стойност 6,00 лв. всичко на обща стойност 56,53лв. от владението на К.Г.и собственост на Щ.Я.Т., като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини - бил задържан от полицейски служители при 07 РУ-СДВР - Д.П.С.и И.Р.Т.

                         Въззивният съд намира ,че от събраните по делото гласни  ,     писмени и веществени  доказателства  ,  не се установява   от обективна страна  по безсъмнен начин  подсъдимия да  е направил опит  да   отнеме  инкриминираните вещи ,   при което  правилно е преценено от първата инстанция , че  по делото липсват  доказателства установяващи  осъществяването на изпълнителното деяние  в лицето на   подсъдимия по делото      и следователно същия следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В тази  насока   по делото   липсват преки доказателства , установяващи извършването на деянието от страна на подсъдимия по делото .  Изложеният довод в протеста ,че обвинението се доказва от     обстоятелството ,че подсъдимия се е намирал в лекия автомобил , където е задържан , който лек автомобил е средство на престъплението и в него са установени инкриминираните  вещи ,  не  се споделя от настоящата съдебна инстанция ,   тъй като по  делото от фактическа страна от разпита на свидетеля Ц., а също и от обясненията  на подсъдимия , се установява ,че отнемането на инкриминираните вещи е било извършено едиствено от свидетеля Ц.,    като подсъдимия не е взел никакво участие в отнемането на вещите , нито е бил уведомен и е знаел , че свидетеля Ц.ще отнеме , и  е отнел инкриминираните чужди движими вещи ,при което по делото не е установено, соченото в протеста фактическо обстоятелство ,че лекия  автомобил, управляван от подсъдимия ,  който се е и намирал в него , към  момента на пристигането на двамата полицейки служители ,  е  бил средство на престъплението    тази насока следва да се посочи ,че както показанията на  свидетеля Ц.,  така и   обясненията  на подсъдимия , не са опровергани от останалия доказателствен материал по делото ,при което  както първата съдебна инстанция ,така и  настоящия съд ,не намира основание да не ги кредитира.  В тази връзка следва да   се посочи, че от      разпита на нито един от  разпитаните свидетели по делото ,както и от приложените по делото писмени доказателства  , не   може да се установи по безсъмнен начин, че именно подсъдимия  е направил опит да отнеме инкриминираните вещи . Това е така , тъй  като   нито един от разпитаните по делото свидетели не сочи ,че е видял подсъдимия да отнема инкриминираните вещи  .В този смисъл по делото липсват свидетели очевидци , които да сочат , че именно подсъдимия  в съучастие с другото лице , а именно  свидетеля Ц., за когото е налице , одобрено споразумение от съда , с  което  Ц.се е признал за виновен в извършване на  деянието , е отнел инкриминираните вещи . От друга страна по делото  не са налице и доказателства сочещи   ,че в него са се намирали инкриминираните вещи , доколкото от същия не са иззети инкриминирани вещи,  нито е налице по  делото свидетел  ,който да сочи ,          че във владение на  подсъдимия е имало инкриминирани вещи . Обстоятелството ,че такива вещи  са иззети от автомобила , който същия е управлявал ,също не  го сочи , като  съучастник на деянието , извършено от Ц., доколкото последния , сочи ,  че сам е отнел вещите , и сам ги  е поставил в колата на подсъдимия , без да го уведомява ,че същите са предмет на кражба . От друга страна в обясненията си  ,  подсъдимия сочи,че  преди да дойдат полицейските служители , е бил отишъл до тоалетната , което  се потвърждава и от показанията на свидетеля Ц., при което същия не е присъствал  и не е видял какво точно е правил свидетеля Ц.със инкриминираните вещи  . На мястото  на деянието  не са открити оставени следи от подсъдимия , при  което  по делото липсват преки или косвени доказателства , които да го уличават като съизвършител с другото  лице .  В този смисъл по делото не   са  налице  нито   преки , нито косвени доказателства ,които да сочат ,че подсъдимия е извършил действия по отнемане на инкриминираните вещи ,          при   което    подсъдимия  следва да бъде признат за невиновен   и     оправдан по повдигнатото му обвинение на осн. чл. 304 от НПК .

                                  При извършената служебна проверка , въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния съд    да са допуснати съществени процесуални нарушения , които да  налагат  отмяната на първоинстанционната присъда.

                                  Поради изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК  настоящата инстанция намира , че обжалваната  присъда на СРС е законосъобразна и същата  следва да бъде  потвърдена   , а протестът  да се  остави без уважение   .

                                    Воден от горното съдът

 

 

 

 

 

 

                                                            Р   Е   Ш   И  :

 

 

 

 

                               П О Т В Ъ Р Ж Д А В А     присъда    от               09.05.18г. по  Н .О .Х .Д . №  3950   /17г , СРС, НО ,110   с – в  .                    

                                Решението  е окончателно и  не подлежи  на обжалване или протест .

 

 

 

 

 

 

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ   : 

 

 

 

 

                                                        Членове : 1.                

 

 

 

 

                                                                         2.