Р Е Ш Е Н И Е
№ 1464/08.12.2022 година, град Б.Административен
съд – Бургас, в публично заседание на двадесет и девети ноември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.
С.,
разгледа адм. дело
№ 1868/2022 година.
Производството е по реда на чл. 215 ал.1, във връзка с
чл.225а ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Спорът се разглежда за втори път от състав на
Административен съд – Б.(АдмСБ), след като решение № 276/01.03.2022 година по
адм. д. № 481/2021 година на АдмСБ е отменено с решение № 9457/26.10.2022
година по адм. д. № 4835/2022 година на Върховен административен съд (ВАС) и
делото е върнато за решаване по същество от друг състав на първоинстанционния
съд със задължителни указания от касационната инстанция.
Образувано е по жалба от „Оренда - тур” ЕООД с ЕИК
*********, с адрес на управление - град Пловдив, улица “Добри Войников“ № 18,
представлявано от управителя Б.К.П., чрез адвокат Д.Т. ***, против заповед №
РД-01-67/04.02.2021 година на
кмета на община Ц..
С обжалваната заповед е разпоредено да бъде премахнат
строеж, определен като незаконен - „14 бр. дървени бунгала и 3 бр. санитарни
помещения“, намиращ се в поземлен имот с
идентификатор ПИ 48619.64.120 по КК на град Ц., местността „Н.“ (лист 12 – 13
от приложеното адм .д. № 481/2021 година).
В жалбата се излагат обстойни аргументи, че оспорената
заповед е незаконосъобразна. Заявява се, че действителен
собственик на бунгалата е ЕТ „Петков ЛТД – Б.П.“ – Елхово, който не е бил конституиран
като страна в административното производство, а това е съществено процесуално
нарушение при издаването на административния акт. Сочи се липсата на година на
извършване на строежа, която не е установена от ответника, поради което не е
възможно да се извърши проверка налице ли са предпоставките за търпимост на
сградите. Твърди се, че в при съставянето на
констативния акт и на заповедта за премахване не е изследвано
обстоятелството, че постройките са изградени от бившето държавно предприятие
„Любен Калайджиев“, а не от жалбоподателя. Сочи се, че са налице предпоставките
за установяване на търпимостта на сградите, а административният орган не е
обсъдил обстоятелството, че едноличният търговец (реалният собственик) не е
обвързан със сила на пресъдено нещо от крайния акт на административно
производство за издаване на удостоверение за търпимост.
Иска се отмяна на заповедта за премахване на обектите
и присъждане на разноски.
Ответникът представя
административната преписка и се представлява от процесуален представител -
адвокат. Оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на
административния акт. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
разноски по делото.
След като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, съдът установи следната фактическа обстановка.
Поземлен имот (ПИ) с идентификатор 48619.64.120 по КК
на град Ц., местността „Н.“, с площ от 4381 м² е частна държавна
собственост. За него е съставен акт за частна държавна собственост № 9289/28.02.2019
година (лист 25 от приложеното адм. д. № 481/2021 година).
Със сигнали от 27.09.2018 година, от 14.11.2018 година
и от 05.12.2018 година управителят на „Синева 2001“ ООД – Ц. (Х.Х.) сезирала
областния управител на Бургаска област и кмета на община Ц. за незаконно
строителство, извършено в ПИ 48619.64.120, във връзка с нейното намерение (като
собственик на законен строеж в същия имот) да закупи от държавата ПИ (лист 28 и
71 от приложеното адм. д. № 481/2021 година).
Със свое писмо от 18.10.2018 година областният
управител на Бургаска област препратил информацията от сигнала Христова до
РДНСК – ЮИР и до кмета на община Ц. за
извършване на проверки (лист 29 от приложеното адм. д. № 481/2021 година).
На 11.01.2019 година служители от общинската
администрация (специалист „Незаконно строителство“ и главният архитект на
общината) извършили проверка в ПИ 48619.64.120. При проверката те констатирали,
че в имота за изградени 14 дървени бунгала и 3 санитарни помещения, че
постройките са собственост на „Оренда тур“ ЕООД, както и че за тях не са
издавани строителни книжа – липсват одобрен инвестиционен проект, издадено
разрешение за строеж, протоколи за откриване на строителна площадка и за
определяне на строителна линия и ниво. Проверяващите констатирали, че едно от
описаните бунгала попада частично и в съседния ПИ 48619.64.37, както и че
всички бунгала са паянтови с външни ограждащи стени – дървена ламперия и едноскатен
покрив, покрит с вълнообразен етернит и положена дървена дограма. Те
установили, че бунгалата са монтирани върху частични бетонови фундаменти и
бетонова настилка, вкопани в земята и са трайно прикрепени към терена, че десет
бунгала са подредени в два реда по пет и зад тях са положени вкопани в земята
канализационни тръби с канализационно отклонение към всяко бунгало.
Констатирали, че към три от бунгалата са изградени свързано, вече завършени,
санитарни помещения с приблизителни размери 1,50/2,50 метра. Отделно било
установено, че са изградени четири бетонови площадки между бунгалата с положени
тръби за канализация и водопровод с размер и 1,50/2,50 метра с вероятно
предназначение – за изграждане на санитарни възли. В деня на огледа
проверяващите установили и извършването на строителни и монтажни дейности по
бунгалата – полагане на външна топлоизолация и мазилка по стените.
Констатираното строителство по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ било
квалифицирано от пета категория. При проверката било прието, че постройките са
изградени без разрешение за строеж, не са търпим строеж по смисъла на § 16 ал.
1 – 3 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПР на ЗУТ и затова строежът им е извършен в
нарушение на чл. 137 ал. 3 и чл. 148 ал. 1 от ЗУТ, т.е. явява се незаконен на
основание чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, а това обстоятелство обуславя започване на
административно производство по издаване на заповед за премахването им. За
резултатите от проверката бил изготвен констативен акт № 2/11.01.2019 година с
приложени скица – геодезично заснемане на обектите и снимки (лист 33 – 37 от приложеното
адм. д. № 481/2021 година).
На 17.01.2019 година „Оренда тур“ ЕООД получило
изготвения констативен акт от проверката с писмо рег. № 53 – 01 – 64/16.01.2019
година, връчено по пощата лично на управителя на дружеството с известие за
доставяне (лист 31 – 32 от приложеното адм. д. № 481/2021 година).
„Оренда тур“ ЕООД не използвало предоставената му от
закона възможност да подаде писмено възражение срещу констатациите в акта от
11.01.2019 година.
На 04.02.2021 година кметът на общината издал
заповедта, обжалвана в настоящото производство. В нея той посочил чия е
собствеността върху ПИ 48619.64.120 (държавна), възпроизвел буквално подробното
описание на обектите, установени в поземления имот, направено с констативен акт
№ 2/11.01.2019 година, квалифицирал описаното като „строеж“ по смисъла на § 5
т. 38 от ДР на ЗУТ, от пета категория, съгласно чл. 137 ал. 1 т. 5 от ЗУТ и чл.
10 от Наредба № 1/30.07.2003 година за номенклатурата на видовете строежи и констатирал,
че строителството е извършено без одобрен инвестиционен проект и издадено
разрешение за строеж, т.е. явява се незаконно по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2
от ЗУТ. Кметът на общината отбелязал, че с отделен административен акт – писмо
изх. № 53 – 01 – 180/20.02.2019 година на „Оренда тур“ ЕООД е било отказано
издаване на удостоверение за търпимост на описания строеж, а с две, конкретни
цитирани, съдебни решения (на АдмСБ и на ВАС) отказът е бил оставен в сила като
законосъобразен. На основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и чл. 225 ал. 2 т. 1 от ЗУТ, кметът на общината е разпоредил премахването на строежа, описан в
заповедта (лист 12 – 13 от приложеното адм. д. № 481/2021 година).
По делото е допусната и приета съдебно – техническа
експертиза. Вещото лице е установило, че за ПИ 48619.64.120 има одобрен ПУП –
ПРЗ със заповед от 2009 година, според който предназначението на имота е за
„курортно – рекреационен обект“ с конкретни устройствени показатели. То е
описало самия имот – разположен на около 200 метра от плажа и застроен със
сгради тип „бунгало“, изградени от „държавни предприятия през 80години на
миналия век“. Експертът е изследвал особеностите на конструкцията на бунгалата
– дървена конструкция (електрифицирани, водоснабдени и частично свързани с канализация)
и начинът на свързване с терена (изградени върху бетонови фундаменти – бетонови
блокчета, бетонови плочи и бетонови ивици). Установил е, че в ПИ има изпълнена
вертикална планировка с озеленяване и тротоари с базалтови плочки. Експертът е
направил правен извод - че обектите представляват „строеж“ по смисъла на § 5 т.
38 от ДР на ЗУТ (въпрос, който е от компетентността на съда, не от
компетентността на експерта). Вещото лице е приело, че обектите, описани в
констативния акт, съответстват напълно на обектите, които са изградени в ПИ, а
за тях не са открити издавани строителни книжа (лист 141 – 148 от приложеното
адм. д. № 481/2021 година).
Отделно в съдебното производство при първоначалното
разглеждане на спора са събрани доказателства за инициирано от дружеството –
жалбоподател административно производство по издаване на удостоверение за
търпимост на бунгалата в ПИ 48619.64.120 в местността „Н.“. На 08.02.2019
година „Оренда тур“ ЕООД е подало заявление до главния архитект на общината за
издаване на удостоверение за търпимост на сградите в ПИ, но е получило отказ,
обективиран в писмо изх. № 53 – 01 – 180(1)/20.02.2019 година. Отказът на
главния архитект е бил оспорен от дружеството по съдебен ред и с решение №
1687/16.10.2019 година по адм. д. № 533/2019 година на АдмСБ жалбата срещу
отказа е била отхвърлена, а с решение № 9966/21.07.2020 година по адм.д. №
1125/2020 година на Второ отделение на ВАС решението на АдмСБ е било оставено в
сила.
В решението по адм .д. № 533/2019 година на АдмСБ е
обсъден въпроса за липсата на предпоставките по § 16 ал. 1 – 3 по § 127 ал. 1 –
2 от ПР на ЗУТ, обуславяща законосъобразност на отказа на главния архитект на
общината да издаде удостоверение за търпимост на бунгалата на заявителя „Оренда
тур“ ЕООД в ПИ 48619.64.120 в местността „Н.“ (лист 18 – 21, 15 – 16 от
приложеното адм. д. № 481/2021 година и цялото приложено адм .д. № 533/2019
година).
В настоящото съдебно производство, с оглед указанията,
дадени с решение № 9457/26.10.2022 година по адм. д. № 4835/2022 година на
Второ отделение на ВАС (лист 53 – 54 от приложеното адм. д. № 4835/2022 година
на ВАС), е изискана заповед № РД – 01 – 157/12.03.2019 година на кмета на
община Ц.. С тази заповед – с адресат „Оренда
777“ ЕООД с ЕИК ********* – е разпоредено премахването на незаконен строеж
„10 бр. бунгала и 2 бр. санитарни възела“, намиращи се в поземлен имот с
идентификатор 48619.64.37 в
местността „Н.“ (едното от тях частично и в процесния ПИ 48619.64.120). От
съдържанието на тази заповед и на приложеното решение № 15484/14.12.2020 година
по адм. д. № 9017/2020 година на Второ отделение на ВАС се установява, че, с
едно изключение (бунгалото, което е разположено едновременно в ПИ 48619.64.37 и
в ПИ 48619.64.120), не е налице
идентичност между обектите, които са описани в заповед № РД – 01 –
157/12.03.2019 година на кмета на община Ц. и в заповедта, обжалвана в
настоящото производство.
При така описаната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи.
Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен
акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права
и интереси са засегнати непосредствено и неблагоприятно от волеизявлението на
административния орган, предвид вмененото му задължение за премахване на
обекти, за които се твърди, че са изградени без необходимото разрешение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок.
По същество
Обжалваният акт е издаден от компетентен
административен орган.
Съгласно чл. 225 ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на
части от тях. Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство
на територията по чл. 5а.
Конструктивните особености на обектите, описани в
заповедта, сочат към несъмнен извод, че те представляват „строеж“ по смисъла на
закона, а квалифицирането им като строеж пета категория е съобразено с нормата
на чл. 137 ал. 1 т. 5 б. „а“ от ЗУТ – това са сгради и съоръжения за обществено
обслужване с разгъната застроена площ до 1000 м² и именно кметът на
общината е компетентен да разпореди премахването им, така както е сторено.
Заповедта е издадена в предвидената в закона форма,
като съдържа необходимите реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.
Заповедта съответства на целта на закона, формулирана
в чл.1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във
връзка със строителството.
В образуваното административно производство не е
допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на административния
акт. Оспорената заповед и констативният акт, послужил за издаването ѝ, са с ясен предмет. В акта и в заповедта
обектите са описани по несъмнен начин и са индивидуализирани в достатъчна
степен с точното си местоположение, конструктивните си особености и размерите
си. Фактическото описание, направено в обстоятелствената част на заповедта, съответства
напълно на описанието на сградите и СМР към тях по изготвената съдебно – техническа
експертиза. Констативният акт е изпратен на „Оренда тур“ ЕООД, надлежно е
получен от управителя, а между датата на получаването му от търговеца и датата
на издаването на заповедта за премахване е изминал период от време, достатъчен
за изготвяне и депозиране на възражение срещу констатациите, т.е. правото на
защита на дружеството в административния процес не е накърнено.
В жалбата до съда са изложени твърдения за допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административното производство,
довели до незаконосъобразност на заповедта за премахване. Заявява се, че при
съставянето на констативния акт не е изпълнено задължението за изследване на
собствеността върху постройките (за да бъде установен надлежно адресата) и не е
установена годината на изграждането им (обстоятелство, имащо значение за
търпимостта им).
И двете възражения са неоснователни.
При констатиране на незаконното строителство
проверяващите са посочили жалбоподателя като собственик на постройките. Този
факт, отразен в констативния акт, не е
отречен от дружеството до издаването на заповедта за премахване. Нещо повече.
От „Оренда тур“ ЕООД са предприети действия по снабдяване с удостоверение за
търпимост на постройките именно в качеството на техен собственик, както е
посочено в заявление № 53 – 01 – 180/07.02.2019 година, адресирано до кмета на
община Ц. (лист 10 от приложеното адм. д. № 533/2019 година). Затова съдът
приема, че дори към датата на издаване на констативния акт (11.01.2019 година)
собствеността върху постройките да не е била установена по категоричен начин,
то, към датата на издаване на заповедта за премахване, компетентният орган
(кмета на общината) е бил наясно кое лице са легитимира като собственик на
строежа, чието премахване е наредено.
По сходни мотиви, съдът приема, че не е допуснато
съществено процесуално нарушение в административното производство, предвид
липсата в констативния акт на посочена година на изграждане на постройките. В
акта, действително, не е описана годината на изпълнение на строежа, но това
обстоятелство е изяснено от администрацията на община Ц. в хода на
административния процес, започнал по заявлението за издаване на удостоверение
за търпимост, подадено от „Оренда тур“ ЕООД. Съответно, отказът за издаване на
такова удостоверение е бил проверен по съдебен ред с повторно изследване дали
са налице предпоставките за търпимост, една от които е свързана и с периода на
изграждане на строежа. След като тези обстоятелства за проверени в рамките на
съдебен процес, приключил с влязло в сила решение, повторното изследване на
периода, през който е реализирано строителството, но вече в рамките на производството
по премахването на постройките, е безпредметно.
Заповедта, като краен резултат, е съобразена с
приложимото материално право.
Проверката за материална законосъобразност на
оспорения акт, е обусловена от разрешаване на въпроса – представляват ли
процесните обекти „строеж“ по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ. Настоящият
съдебен състав приема, че постройките са „строеж“ - по определението, дадено от
закона.
Съгласно § 5 т. 38 от ЗУТ, „строежи“ са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство
и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението.
Изпълнените 14 дървени бунгала и 3 санитарни помещения
са постройки с търговско предназначение – за отдаване под наем на туристи –
изградени върху бетонови фундаменти и бетонова настилка, вкопани в земята и
трайно прикрепени към терена. От това описание по несъмнен начин може да бъде
направен извод, че процесните съоръжения са „строеж“ по смисъла на ЗУТ,
изградени са при изрично отчитане на особеностите на релефа на ПИ, на размерите
и качествените характеристики на терена, при съобразяване със специфичните
цели, които се преследват с изграждането им – отдих на туристи.
Правилно постройките са определени като пета категория
по смисъла на чл.137 ал. 1 т. 5 от ЗУТ.
Съгласно чл. 137 ал. 1 т. 5 от ЗУТ пета категория са: а)
жилищни и смесени сгради, с ниско застрояване, вилни сгради, сгради и
съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв. м
или с капацитет до 100 места за посетители; б) (доп. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в
сила от 26.11.2012 г.) производствени сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща
инфраструктура и други с капацитет до 50 работни места и съоръженията към тях; в)
строежи от допълващото застрояване, извън тези по шеста категория; г)
реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на
строежите от тази категория; д) (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм., бр. 21 от
2018 г., в сила от 9.03.2018 г.) физическа инфраструктура за разполагане на
електронни съобщителни мрежи и съоръжения, изграждани в урбанизирани територии
с ниско застрояване; е) (нова - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.)
недвижими културни ценности с категория "ансамблово значение" и
"за сведение"; ж) (нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) рекултивация на
стари, нерегламентирани общински депа за твърди битови и неопасни отпадъци с
преустановена експлоатация и с доказано неналичие на сметищен газ и инфилтрат;
Сравнението между конструктивните характеристики на
обектите, описани в заповедта, установени по делото и посредством съдебно –
техническата експертиза, и цитираните норми на чл. 137 ал. 1 т. 5 от ЗУТ
показва, че процесните постройки са пета категория по смисъла на чл. 137 ал. 1
т. 5 б. „а“ от ЗУТ – представляват сгради и съоръжения за обществено обслужване
с разгъната застроена площ до 1000 кв. м. Действително, в заповедта правната
квалификация е спряла до т. 5 от ал. 1 на чл. 137 от ЗУТ, без органът да посочи
изрично по коя от изброените букви на т. 5 квалифицира констатираното
строителство. Доколкото, обаче, бунгалата и санитарните помещения се вписват,
без никакво съмнение, единствено сред
обектите, посочени по чл. 137 ал. 1 т. 5 б.
„а“ от ЗУТ, а в останалите хипотези по т. 5 са изброени обекти, които имат
съвършено различни характеристики и предназначение, настоящият съдебен състав
приема, че установената непълнота (а не неточност) в правната квалификация на
строителството няма съществен характер и не засяга законосъобразността на
заповедта за премахване до степен, че да послужи за отмяната ѝ.
С отменителното решение на ВАС са дадени указания
законосъобразността на заповедта да бъде преценена с оглед посоченото в нея
правно основание за премахване – чл. 225 ал. 2 т. 1 от ЗУТ, съдържащо се непосредствено преди диспозитива (лист 13
от приложеното адм.д. № 481/2021 година).
Съгласно чл. 225 ал. 2 т. 1 от ЗУТ, строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план.
В конкретния случай, предназначението на ПИ, в който
са изградени сградите, е за курортно – рекреационни цели, а именно такова е
предназначението на бунгалата и санитарните възли – за предоставяне на туристи
с цел отдих и възстановяване. Затова
така формулираното правна основание не може да послужи за издаването на заповедта за премахване.
По мнение на настоящия съдебен състав, обаче,
допуснатото нарушение е техническо и няма съществен характер, т.е. не е от
естество да осуети защитата жалбоподателя като го постави в невъзможност да
разбере какви са действителните правни и фактически съображения на ответника да
разпореди премахването на обектите.
Първо, в самата обстоятелствена част на заповедта и в
констативния акт към нея методично, последователно и логически издържано са
изложени факти единствено за установено строителство на сгради, без одобрен
инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж, като тези
обстоятелства са квалифицирани коректно юридически именно по чл. 225 ал. 2 т. 2
от ЗУТ (виж лист 12 ред 6 – 7 отдолу – нагоре и лист 34 стр. 1 част IV „Установени
нарушения“, от приложеното адм.д. №
481/2021 година). Не са излагани доводи за установено строителство в нарушение
на предвижданията на ПУП за имота.
Второ, от доказателствата по делото се констатира, че за
самото дружество – жалбоподател няма никакво съмнение, че премахването на
сградите му е разпоредено от ответника точно затова, че за тях липсват одобрени
инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж. Именно в тази насока са
доводите за незаконосъобразност на заповедта, излагани при първоначалното
разглеждане на спора. За това опровергаване са положени и съответните (неуспешни)
усилия за установяване на търпимостта на изградените сгради със заявлението,
отправено до главния архитект на общината. В нито една част от доводите си за
незаконосъобразност на административния акт дружеството – жалбоподател не сочи
невъзможност да се ориентира в действителните юридически (материалноправни) основания
за разпореденото премахване, предвид констатираното наличие на разпоредбите на
чл. 225 ал. 2 т. 1 и чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ в заповедта. Напротив. От всички
волеизявления на процесуалния представител на „Оренда тур“ ЕООД става ясно, че насрещното
доказване е било съсредоточено към установяване на законосъобразността
изграждането на постройките преди 1987 година, а адресатът на акта се защитава
именно срещу правната квалификация на фактите по чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ,
съдържаща се в обстоятелствената част на заповедта и съответстващата изцяло на
описаните факти.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
приема, че посочването на чл. 225 ал. 2 т. 1 от ЗУТ като правно основание за
квалифициране на установеното незаконно строителство, наред с първоначално
посоченото в заповедта (действително) правно основание – чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, не съставлява съществено материално нарушение и няма за последица
незаконосъобразност на заповедта, водеща да нейната отмяна. Възприемането на
обратната теза, предполагаща буквално – формалистичното четене на
административния акт, без съобразяване на съдържанието му със съдържанието на преписката
и твърденията на жалбоподателя, би имало за краен резултат отмяната на акта на
кмета. Настоящият състав не поддържа подобен подход към казуса.
Съгласно разпоредбата на чл. 148 ал. 1 от ЗУТ строежите могат да се извършват само ако са разрешени по
този закон. Настоящите строежи не попадат в предвидените в чл. 151 ал. 1 от ЗУТ
изключения, за които не е необходимо издаване на разрешение. Те не попадат и в
изключенията, посочени в чл. 147 ал. 1 т. 1 от ЗУТ, за които не се изисква
одобрение на инвестиционни проекти. Не е спорно в
настоящия случай, че за процесните строежи не е издадено разрешение за строеж.
Съгласно нормата на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ,
приложима на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, незаконни са строежите, които са
извършени без издадени разрешения за строеж и същите подлежат на премахване.
Затова законосъобразно е разпоредено премахването на
бунгалата и санитарните възли на „Оренда тур“ ЕООД.
Приложимостта - в случая - на нормите на § 16 от ПР на
ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ е изследвана с оставеното в сила решение
№ 1687/16.10.2019 година по адм .д. № 533/2019 година на АдмСБ. В този съдебен
със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът относно търпимостта на процесните
сгради. Затова не е необходимо повторното изследване на липсата или наличието
на предпоставките по § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Наред с всичко изложено, настоящият съдебен състав
констатира частично дублиране на волеизявленията за премахване на незаконни
обекти в заповед № РД – 01 –
157/12.03.2019 година на кмета на общината (която не е обект на настоящия спор)
и в обжалваната тук заповед РД – 01 – 6/04.02.2021 година на същия
административен орган.
С първата заповед е разпоредено премахването на
незаконни постройки – десет бунгала върху бетонов фундамент и два санитарни
възела, разположени в ПИ 48619.64.37, като едно
от бунгалата е разположено частично в съседния ПИ
48619.64.120.
С втората заповед е разпоредено премахването на
незаконни постройки – четиринадесет бунгала и три санитарни възела, разположени
в ПИ 48619.64.120, като едно от бунгалата
е разположено частично в съседния
ПИ 48619.64.37.
От съпоставката на двете заповеди се констатира, че в
тях се съдържа описание на един и същ обект – бунгало, което попада частично в ПИ
48619.54.120 и частично в ПИ 48619.64.37. С оглед обстоятелството, че
премахването на този обект е разпоредено изрично с вече влязлата в сила заповед
№ РД – 01 – 157/12.03.2019 година на кмета на общината, подлежаща на
принудително изпълнение, повторното разпореждане за премахването на същия обект
– със заповед РД – 01 – 67/04.02.2021 година – е без необходимото фактическо и
материалноправно основание. Затова заповед РД – 01 – 67/04.02.2021 година
следва да бъде отменена – единствено в тази си част.
Предвид изложеното, съдът приема, че обжалваната
заповед е частично законосъобразна и жалбата на „Оренда тур“ ЕООД следва да бъде отхвърлена, с изключение на
нареденото премахване на бунгалото, изградено в ПИ 48619.64.120 и в съседния му
ПИ 48619.64.37.
Изходът от оспорването обуславя частична основателност
на исканията за присъждане на разноски, направени своевременно от процесуалните
представители на жалбоподателя и на ответника в производството.
От жалбоподателя са представени доказателства за
сторени разноски в общ размер 820 лева – на всички инстанции (50 лева държавна
такса за образуване на делото, 370 лева държавна такса за касационното
обжалване и общо 400 лева депозит за вещо лице – виж адм. д. № 4853/2022 година
и лист 93, 139 и 158 от адм. д. № 481/2021 година).
От ответника е доказано заплащането на разноски в общ
размер 3 350 лева, от които адвокатски възнаграждения - 1250 лева (по
настоящото дело, лист 21), 900 лева (за отговор на касационната жалба – адм.д.
№ 4835/2022 година) и 900 лева (лист 133 от адм.д. № 481/2021 година), както и
депозит за вещо лице в размер на 300 лева (лист 133 от адм.д. № 481/2021 година).
Предвид частичната основателност на жалбата, с оглед фактическата и правна сложност на казуса, както и с оглед правните действия, осъществени от процесуалните представители на страните, на основание чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78 ал. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 100 (сто) лева, съобразно уважената част от оспорването, а на ответника – разноски в размер на 3000 (три хиляди) лева.
Затова, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед № РД-01-67/04.02.2021 година на кмета на община Ц. В ЧАСТТА, в която е
разпоредено премахване на незаконна постройка тип „бунгало“, разположена
частично в ПИ 48619.64.120 и частично в ПИ 48619.64.37, в местността „Н.“,
община Ц..
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Оренда тур” ЕООД с ЕИК *********, с адрес на управление - град Пловдив, улица
“Добри Войников“ № 18 против заповед № РД-01-67/04.02.2021 година на кмета на община Ц. – в останалата ѝ
част.
ОСЪЖДА „Оренда тур” ЕООД - Пловдив с ЕИК ********* да
заплати на Община Ц. сумата от 3000 (три хиляди) лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Ц.
да заплати на „Оренда тур” ЕООД - Пловдив с ЕИК ********* сумата от 100
(сто) лева – разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: