Решение по дело №58/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С Решение № 113/06.11.2024 г., постановено по АНД № 155 по описа на Районен съд – Севлиево за 2024 г., състав на същия съд е потвърдил наказателно постановление (НП) № 07-001 от 26.03.2024 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол - Централен Дунав“ - [населено място] към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА със седалище в [населено място] в частта му, с която на Х. М. М., [ЕГН] от [населено място], общ. Севлиево, [улица]на осн. чл. 73, ал. 1 от ЗРА е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00 (хиляда) лева за нарушение по чл. 39а, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, отменил е същото НП в частта му, с която на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА в полза на държавата са отнети 1 бр. гумена надуваема лодка /сива със син борд/ марка [Наименование]и 2 бр. гребла с дървени дръжки, синьо-зелени лопати и е изменил НП в частта му, с която на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА в полза на държавата е отнета хрилна мрежа с дължина около 50 м., широчина 3 м. и размер на окото 80 мм. и постановил, че отнемането е с правно основание чл. 90, ал. 3 от ЗРА. С Решението осъдил Х. М. М. да заплати на Отдел „Рибарство и контрол - Централен Дунав“ към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА със седалище в [населено място] сумата от 160.00 (сто и шестдесет) лева, съставляваща направени по настоящото дело разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С Определение № 226/18.12.2024 година по същото по молба с правно основание чл. 144 от АПК във връзка с чл. 248, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс от Х. М. М. е изменил горното решение в частта му за разноските, като е намалил размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение от 160 лева на 150 лева.

Недоволен от това решение е останал Х. М. М., [ЕГН] от [населено място], общ. Севлиево, [улица], който с депозирана, чрез пълномощник – адвокат, в законния срок касационна жалба го оспорва. Навежда оплаквания решението да било неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при оценка на събраните противоречиви доказателства, както и необосновано. Твърди вмененото му нарушение да не е безспорно установено, а оспореният пред РС санкционен акт и съставеният Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) да не отговаряли на императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1. т. 5 от ЗАНН. Навежда на допуснати съществени нарушения на административнонаказателните правила при съставяне на АУАН и НП. Поради изложеното и по реда на настоящото производство отправя искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да се отмени издаденото НП. Търси разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за производството пред РС. В съдебно заседание, касатора – чрез процесуалния си представител поддържа подадената касационна жалба на изложените в нея основания.

Настоящият състав е сезиран и с частна жалба от М. против Определение № 226/18.12.2024 година. Твърди се, че с това си произнасяне РС е нарушил принципа за равнопоставеността на страните в процеса като не е присъдил разноски по съразмерност и на двете страни на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 78. ал. 1 и ал. 3 от ГПК за отменителната и изменителната части на решението. Навежда доводи за прекомерност на присъденото. По изложените съображения, при условията на евентуалност, ако бъде оставена без уважение касационната жалба против Решение № 113/06.11.2024 г. по Административно наказателно дело № 155 по описа за 2024 г. на Районен съд – Севлиево моли за отмяна на Определение № 226/18.12.2024 г., съответно се редуцира размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение до минимално предвидения размер и присъждане по съразмерност на адвокатско възнаграждение или се отмени изцяло определението и разноски не се присъдят, каквото становище съществувало.

Ответникът по касационната жалба – Началник отдел „Рибарство и контрол - Централен Дунав“ - [населено място] към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА със седалище в [населено място], чрез надлежно оправомощен процесуален представител юрисконсулт – в с.з. и в писмено становище оспорва касационната жалба и моли решението на РС да бъде оставено в сила. Навежда доводи, че нарушението е безспорно установено, като при налагане на санкцията са спазени административно производствените правила и правилно е приложен материалния закон. Спори и частната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово - в съдебно заседание, навежда доводи за неоснователност на жалбата, поради което счита, че оспореното решение следва да се остави в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК чрез надлежен представител на легитимирано лице – страна във въззивното производство, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационен контрол акт и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана, съобразно изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 "в" от ЗАНН, настоящият съдебен състав цени жалбата за неоснователна, по следните съображения:

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, настоящият касационен състав счита, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.

Решението на Районен съд – Севлиево е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, против акт, който подлежи на съдебен контрол, в който смисъл не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Производството пред въззивния съд е образувано по жалба от Х. М. М. от [населено място], общ. Севлиево срещу горното НП на Началник отдел „Рибарство и контрол - Централен Дунав“ - [населено място] към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА със седалище в [населено място], с което за това, че „на 20.02.2024 г. след получен сигнал от Център за наблюдение на риболова при ИАРА, подаден през тел. център 112 в 19:35 ч., за лица, които поставят хрилни мрежи с лодка на язовир „Брашленов кат“ /изкуствен воден обект по чл.3, ал.1, т.2 от ЗРА/, в землището на [населено място], общ. Севлиево, е предприета проверка от двама служители на сектор „Рибарство и контрол- Габрово“. Организирано е наблюдение на водоема и около 10:00 часа сутринта на 21.02.24 г., на място с [Наименование]координати: [Наименование]°9'9“ [Наименование]°2‘44“, инспекторите забелязват две лица да спират на брега на язовира автомобил [Марка], модел „[Наименование]“, синя на цвят, с рег. № [рег. номер] и започват да надуват гумена лодка.

Установено е лицето Х. М. М., да извършва нерегламентиран стопански риболов по смисъла на § 1, т. 28 от ДР на ЗРА, като с гумена лодка, в 10:15 часа, навлиза във водите на язовира и борави с хрилна риболовна мрежа, заложена във водата в работно положение и под негов контрол я изважда от водата и прибира същата в черен найлонов чувал.

При излизане към брега са предприети действия за залавянето му, при което като забелязва служителите на ИАРА, нарушителят М. изхвърля чувала с мрежата във водата на около 3 м. разстояние от брега. След изваждането на чувала от инспекторите, е констатирано наличието на 1 брой немаркирана, мокра, хрилна мрежа с приблизителна дължина 50 м., широчина 3 м. и размер на окото фи 80 мм.

Язовир „Брашленов кат“ е воден обект по чл. 3, ал. 1 от ЗРА, различен от Черно море и река Дунав и при направена справка в системата на ИАРА, се установява, че г-н М. не притежава разрешително за стопански риболов и няма регистрация по реда на чл. 25 от ЗРА.

На място е съставен и Констативен протокол.

При последваща проверка по вода с патрулна лодка на ИАРА, на същото място са открити и извадени още 2 броя хрилни мрежи с уловени в тях риби от видовете „шаран“ - 2 броя и „толстолоб“ - 1 бр.

При проведеното наблюдение и към момента на проверката, на язовира няма присъствие на други лица.“, което е квалифицирано като нарушение по чл. 39а, ал. 1 и на осн. чл. 73, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, на осн. чл. 90, ал. 1 от ЗРА в полза на държавата са отнети 1 бр. хрилна мрежа с дължина около 50 м., широчина 3 м. и размер на окото 80 мм.; 1 бр. гумена надуваема лодка /сива със син борд/ марка [Наименование]ХЕЕ 08084Ь010 и 2 бр. гребла с дървени дръжки, синьо-зелени лопати.

Въззивният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

В местността „Братавица“, в землището на [населено място], общ. Севлиево се намирал язовир „Крамолин“, собственост на „Хидромелиорации-Севлиево“ ЕАД.

На 20.02.2024 година св. Д. Д. П., около 14:00 часа, отишъл на посочения по-горе язовир, за да лови риба с въдица. Избрал си място от страната на язовирната стена и в ляво от нея, като от време на време преминавал и от дясната страна на язовирната стена, където също извършвал риболов. Бил сам на язовира - първоначално не забелязал други лица.

След известно време видял, че през имотите на отсрещния бряг, в посока от средата на левия ръкав надясно, се движи л. а. – син джип, който оприличил на „Тойота РАВ 4“ в който имало двама мъже. Малко след това, от посоката, в която отишъл автомобила видял, че по ръкава от ляво на дясно се движи гумена лодка, бяла със синя или сива лента по дължината й. В същата имало двама мъже, като единият от тях гребял, а другият пускал във водата мрежи. Тъй като предположил, че въпросните двама мъже извършват незаконен риболов подал сигнал до ЕЕН 112, който бил приет и започнала проверка по него.

Така на 21.02.2024 г. около 05.00 часа, сутринта св. Г. П. В. и Г. М. М. - двамата служители на ИАРА пристигнали на въпросният язовир и се разположили на брега му, откъм язовирната стена, откъдето започнали наблюдение. В близост до тях се намирал и служебният им автомобил с опознавателни знаци на ИАРА. Използвали и служебен бинокъл.

Около 10.00 часа забелязали, че на отсрещния бряг спира автомобил „Тойота РАВ 4“, от който слезли две лица. Едното започнало да помпи надуваема лодка с крачна помпа, а другото започнало да разполага въдици за любителски риболов.

След подготвило лодката, първото лице се качило в нея и влязло във водите на язовира. Там, приближавайки отсрещният бряг започнало да вади от водата мрежа и да я прибира в черен чувал, а него в лодката. Двамата свидетели твърдят да разпознали в това лице жалбоподателя М..

Проверяващите се качили в служебният автомобил и се насочили към мястото където било останало второто лице, като през повечето време имали визуален контакт с лицето в лодката. Именно така св. М. забелязал, че то изхвърлило чувала с мрежата във водите на язовира и което обяснява с вероятността да ги е забелязало.

Пристигайки на мястото, служителите на ИАРА, заварили св. М. да осъществява любителски риболов с три въдици, а жалбоподателят стоял прав - на около 2-3 метра от лодката, която била мокра. Представили се и попитали за мрежи, но и двамата отговорили, че нямат мрежи и не знаят за такива. При този отговор В. влязъл във водата и в непосредствена близост - на около три метра от брега намерил черния чувал с мрежата. Извадил го и го показал на М. и М., които заявили, че не знаят нищо за тази мрежа и отрекли да е тяхна. За лодката заявили, че е на св. М..

При тези констатации на 21.02.2024 г., на място, В. в присъствието на св. М. и жалбоподателя, съставил против последния приложения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № В 0012682, за това, че на 21.02.2024 г. в 11.00 часа, на язовир “Брашленов кат“, в землището на [населено място], общ. Севлиево, след проведено наблюдение лицето Х. М. извършва риболов по смисъла на § 1, т. 28 от ДР на ЗРА, като с лодка във водата борави с хрилна мрежа, поставена в работно положение и под негов контрол я изважда от водата, след което при излизане към брега изхвърля черен чувал с мрежа в него във водата, което квалифицирал като нарушение по чл. 39а, ал. 1 от ЗРА. Вписал и констатациите, че лицето не притежава разрешително по чл. 17 от ЗРА и няма регистрация по чл. 25 от ЗРА.

В акта посочил и че са иззети 1 бр. хрилна мрежа с дължина 50 м., диаметър на окото 80 мм., дълбочина 3 м. (немаркирана); 1 бр. гумена лодка сива със син борд [Наименование]ХЕЕ 08084Ь010 и 2 бр. гребла с дървени дръжки и синьо-зелени лопати.

След съставяне на АУАН същият бил предявен на М. за запознаване със съдържанието му, както и бил направен опит той да му бъде връчен, но жалбоподателят отказал да го подпише и да получи препис от него, като непосредствено след този отказ двамата с М. си тръгнали.

По обясненията на свидетелите, тъй като били сами по време на проверката и нямало друго лице, което да бъде вписано като свидетел на отказа на нарушителя да подпише и получи АУАН, първоначално като свидетел на отказа бил вписан св. М., но впоследствие решили друго, а именно жалбоподателят да бъде призован да се яви в РУ - Габрово на 29.02.24 г., където отново да му се предяви отново. Призоваването било изпълнено и М. действително се явил и съответно акта предявен. Отново нарушителят отказал да го подпише, което било удостоверено от А. С. Г. служител на РУ – Габрово – приложеният АУАН.

От съдържанието на така съставения АУАН било видно да няма вписани възражения от страна на жалбоподателя. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Междувременно, след като нарушителят и братовчед му – св. М. си тръгнали, в близост служителите на ИАРА открили и други подобни празни чували. Предположили, че има и други мрежи и се свързали с Началник сектор В. Търново към ИАРА, при което поискали да им бъде осигурена патрулна лодка, с която да извършат обход на водите на язовира, за да установят дали има и други мрежи. След като такава им била осигурена, служителите на ИАРА, заедно с началника на сектора, се насочили към мястото, откъдето М. извадил първата мрежа. В близост открили още две хрилни мрежи, които също иззели. След това действие, на същата дата св. Г. В., в присъствието на свидетелите М. и К. К. - Началник сектор В. Търново към ИАРА съставил Констативен протокол № 000173 от 21.02.2024 г., в който наред с първоначалните констатации за проверката на обект Язовир „Брашленов кат“ в землището на [населено място], общ. Севлиево залегнали в АУАН отразили отказа на Х. да подпише и получи съставения АУАН с № В 0012682 от дата 21.02.24 г., както и последващите констатации при проверката с патрулна лодка.

КП бил предявен на 29.02.24 г. на М. – при призоваването му в РУ, но той отказал да подпише и него.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено оспореното НП. В него нарушението било описано по следния начин – „….на 20.02.2024 г. след получен сигнал от Център за наблюдение на риболова при ИАРА, подаден през тел. център 112 в 19:35 ч., за лица, които поставят хрилни мрежи с лодка на язовир „Брашленов кат“ /изкуствен воден обект по чл.3, ал.1, т.2 от ЗРА/, в землището на [населено място], общ. Севлиево, е предприета проверка от двама служители на сектор „Рибарство и контрол - Габрово“. Организирано е наблюдение на водоема и около 10:00 часа сутринта на 21.02.24 г., на място с [Наименование]координати: [Наименование]°9'9“ [Наименование]°2‘44“, инспекторите забелязват две лица да спират на брега на язовира автомобил [Марка], модел „[Наименование]“, синя на цвят, с рег. № [рег. номер] и започват да надуват гумена лодка.

Установено е лицето Х. М. М., да извършва нерегламентиран стопански риболов по смисъла на § 1, т. 28 от ДР на ЗРА, като с гумена лодка, в 10:15 часа, навлиза във водите на язовира и борави с хрилна риболовна мрежа, заложена във водата в работно положение и под негов контрол я изважда от водата и прибира същата в черен найлонов чувал.

При излизане към брега са предприети действия за залавянето му, при което като забелязва служителите на ИАРА, нарушителят М. изхвърля чувала с мрежата във водата на около 3 м. разстояние от брега. След изваждането на чувала от инспекторите, е констатирано наличието на 1 брой немаркирана, мокра, хрилна мрежа с приблизителна дължина 50 м., широчина 3 м. и размер на окото Фи 80 мм.

Язовир „Брашленов кат“ е воден обект по чл. 3, ал. 1 от ЗРА, различен от Черно море и река Дунав и при направена справка в системата на ИАРА, се установява, че г-н М. не притежава разрешително за стопански риболов и няма регистрация по реда на чл. 25 от ЗРА.

Описаното деяние осъществява състава на административно нарушение по чл.39а, ал.1 от ЗРА, съгласно който риболовът с мрежени риболовни уреди в обектите по чл.3, ал.1 от ЗРА е забранен. За описаното нарушение на г-н М. следва да се наложи административно наказание глоба по чл. 73, ал. 1 от ЗРА.

На място е съставен и Констативен протокол № 000173/21.02.24 г.

При последваща проверка по вода с патрулна лодка на ИАРА, на същото място са открити и извадени още 2 броя хрилни мрежи с уловени в тях риби от видовете „шаран“ - 2 броя и „толстолоб“ - 1 бр.

При проведеното наблюдение и към момента на проверката, на язовира няма присъствие на други лица.“

Настоящият съдебен състав на АС – Габрово намира, че изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се базира на задълбочен анализ на събраните по законовия ред допустими и относими доказателства и напълно я споделя.

При така установената фактическа обстановка РС е приел за безспорно, че оспореното пред него НП е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, който е съставен от лице, оправомощено за това по силата на чл. 91, ал. 1 от ЗРА.

В АУАН и НП се съдържали всички изискуеми от закона реквизити - време и място на извършване, подробно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и установено, както и нарушените разпоредби на материалния закон. АНО описал с нужната конкретика всички релевантни факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят.

Приел също така, че както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че жалбоподателят извършва нерегламентиран стопански риболов по смисъла на § 1, т. 28 от ДР на ЗРА, като с гумена лодка навлиза във водите на процесният язовир и борави с хрилна риболовна мрежа, заложена във водата в работно положение и под негов контрол я изважда от водата и прибира същата в черен найлонов чувал, без да притежава валидно разрешително за стопански риболов по чл. 17 от ЗРА и без да е регистриран по чл. 25 от ЗРА, с което е нарушил разпоредбата на чл. 39а, ал. 1 от ЗРА, поради което правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност и му е било наложено административно наказание глоба.

Изложил е, че не са налице обстоятелства, обуславящи определянето на нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Обстоятелствата, относими към извършеното нарушение, разкривали съществено засягане на охраняваните обществени отношения, свързани с устойчивото развитие на рибните ресурси, респ. популацията им във водните обекти, с оглед на което не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за квалифициране нарушението като маловажно.

По изложените съображения потвърдил НП в санкционната спрямо М. част.

По отношение отнетите вещи констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не е изследван и изяснен въпроса за собствеността на отнетата в полза на държавата гумена лодка и 2 бр. гребла, като още на фаза откриване нарушението имало данни те да не са собствени на жалбоподателя, а на св. М., при което собственика на вещта е бил лишен от възможността да защити свое законно право и отменил в тази му част НП.

По отношение на 1 бр. хрилна мрежа, отнета на осн. чл. 90, ал. 1 от ЗРА е приел, че въпросната вещ е послужила за извършване на нарушението и съответно подлежи на отнемане в полза на държавата, но тъй като нейният собственик не е бил установен е изменил , поради което АНО е следвало да постанови отнемането й в полза на държавата на основание чл. 90, ал. 3 от ЗРА и съответно изменил НП, досежно основанието, на което процесната вещ е била отнета.

За да достигне до тези изводи подробно обсъдил както доказателствения материал по делото в неговата съвкупност, така и заявените възражения и становища. Формираните при този анализ изводи настоящият състав също напълно споделя и на основание чл. 212, ал. 2 от АПК намира за излишно подробна да приповтаря, а препраща към тях.

По заявените с касационната жалба оплаквания и възражения:

Възражението за наименованието на процесния язовир, съответно твърденията да не е посочено местоизвършването на процесното нарушение настоящият състав също цени като неоснователно. Действително основателно е твърдението, че всъщност язовир с официално наименование „Брашленов кат“ няма и официалното наименование на процесния воден обект е язовир „Крамолин“ – представените пред РС справки. Също така обаче безспорно е и обстоятелството, че става дума за един и същи воден обект, а друг язовир с такъв обем в землището на [населено място] няма. Единствения друг язовир в близост е язовир „А. Стамболийски“, който обаче съществено се различава като обем и местоположение и видимо не той е визираният в АУАН и НП.

От материалите по делото, съответно проведената защита става ясно, че означаването на язовира като „Брашленов кат“ в АУАН и НП - като място на нарушението по никакъв начин не е затруднило реализирането правото на защита на санкционираното лице. По делото са установени и посочени [Наименование]координати, които като публични такива също дават възможност на лицето да разбере на кой точно воден обект е обвинен да е извършвал незаконен стопански риболов. КП, в който те се съдържат е предявен на жалбоподателя и същият безспорно е запознат с тях преди издаване на НП.

Впрочем язовир „Крамолин“ е изграден на дере „Брашленов кат“ в басейна на р. Р., именно в землището на [населено място], поради което и явно така е придобило гражданственост и така е посочено. Жалбоподателят е бил адресно регистриран в селото и очевидно е разбрал за кое място става въпрос. Напълно достатъчно се явява и простото посочване на язовира, а не конкретни координати и място.

Възражението за липсата на задължителни реквизити в издадените АУАН и НП, свързано с нарушаване на императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1. т. 5 от ЗАНН, съответно че описаното изпълнително деяние „борави с хрилна риболовна мрежа“ да не кореспондирало с легалното определение на понятията стопански риболов и риболов.

Определенията за горните две понятия са дадени в § 1 от ДР на ЗРА.

Съобразно т. 26 "Риболов" е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване, като риболова бива два вида, а именно т. 27 определя като любителски такъв риболова по смисъла на т. 26 - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за развлечение или със спортно-състезателен характер, организиран по определени за това правила, а съобразно т. 28 стопански е риболов по смисъла на т. 26, а именно дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества.

Съобразно последната норма лицата, упражняващи любителски риболов, са длъжни да използват не повече от 3 броя въдици (пръчки) за риболов с монтирани на тях до две куки (единични или двойни) в изкуствените водни обекти, в Черно море и река Дунав; във водите на Черно море може да се постави чепаре на една от въдиците, да използват 2 броя въдици (пръчки) с монтирани до 2 броя куки (единични или двойни) при риболов в реките, старите речни корита, крайморските, крайдунавските и вътрешните езера и блата, да записват улова от всеки риболовен излет по видове и количество (в килограми и бройки) в билетите за любителски риболов, да носят по време на риболовен излет билетите за любителски риболов и да ги представят на контролните органи при поискване.

Използването на тройни куки се разрешава само при риболов с изкуствени примамки и при риболов на хищни риби със стръв - жива или мъртва рибка, като след еднодневен риболовен излет, при осъществяване на риболов в събота, неделя и на празнични дни риболовците запазват за себе си до 2 кг пъстървови риби, но не повече от 6 бройки. В делнични дни риболовците са длъжни да пускат обратно всяка уловена пъстървова риба. За всички останали видове риба риболовците запазват до 3 кг, с изключение на единичен екземпляр с по-голямо тегло. В случаите на улов на жаби и раци задържат до 50 екземпляра. В случай на улов на количество, по-голямо от определеното, уловените екземпляри се връщат незабавно във водата независимо от състоянието им.

Според чл. 39а, ал. 1 от ЗРА е забранен риболовът с мрежени риболовни уреди в естествени води и водни обекти - по смисъла на Закона за водите; вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталният шелф и изключителната икономическа зона на Черно море и българският участък на р. Дунав - по смисъла на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България; всички останали реки и стари речни корита, крайморските, крайдунавските и вътрешните езера и блата, в изкуствени водни обекти - язовирите, бентовете и изравнителите, каналите, баластриерните водоеми, хидропарковете, технологичните водоеми на електрическите централи и на други индустриални предприятия или земеделски стопанства и специализирани обекти за аквакултури - басейни и други съоръжения, изградени за тази цел, с изключение на риболова, извършван във водите на Черно море и река Дунав след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми и от регистрирани лица във водните обекти, за които е извършена регистрацията.

От горното става ясно, че риболов, извършен с мрежени уреди, какъвто се явява хрилната мрежа, освен да е принципно забранен, освен при посочените изключения, какъвто случая не е, то и всякога е стопански такъв.

Оплакванията в горния смисъл, както се посочи са неоснователни и недоказани, тъй като не държат сметка първо на обстоятелството, че АНО, а и актосъставителя освен да са вписали като изпълнително деяние „борави с хрилна мрежа, поставена в работно положение“ са продължили с описанието и са посочили, че „и под негов контрол я изважда от водата…“, което е достатъчно ясно за да се организира защитата и жалбоподателя да разбере какво му се вменява в нарушение.

Възражението е в разрез и с определението за риболов по §1, т. 26 ЗРА вцялост, а именно риболов освен поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, е и изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.

В обощение в случая изваждането на мрежите под контрола на жалбоподателя по същество представлява действие по изваждане на улова, а обстоятелството да не е уловена риба се явява ирелевантно в случая, а и е обстоятелство, което не зависи от волята на нарушителя.

Нелогично би било да се изисква за съставомерността на деянието, съответно за да наложи наказание АНО да докаже, че едно и също лице е поставило риболовния уред/средство във водата за улов на риба и други водни организми, че същото лице изважда на улова от водата, транспортира го и го пренася. Възможна например е хипотеза при която едно лице поставя във водата мрежите, а друго – било поради заболяване на първото, било поради негова невъзможност отива и ги изважда, при която хипотеза, според логиката на защитата второто не следва да носи отговорност, което се явява в противоречие със закона.

А в потвърждение на извода, че с изваждането на мрежите М. е извършвал действия по изваждане на улов, а не например събиране на случайно открити мрежи за незаконен риболов е и поведението му – насочва се към конкретно място, в лодката със себе си не носи и не поставя в работно положение въдица, а при пристигане на проверяващите – същият отрича да е боравил с мрежа, вместо да сподели за „случайната си находка“ например.

Неоснователно се явява възражението за допуснати съществени процесуални нарушения с факта, че РС не е предявил на св. П. приобщения запис от ЕЕН 112 доколкото нарушението е установено и наказанието наложено не на база неговите възприятия, респективно показания, а на констатираното от проверяващите и дори и да са налични противоречия, то те са ирелевантни.

Не съставляват съществено процесуално нарушение действията на актосъставителя по съставяне АУАН на място, опита за предявяване и връчване, последващото предявяване и съответно начина на удостоверяване отказа нарушителя да подпише – в крайна сметка акта е съставен в присъствието на нарушителя, предявен му е, макар и по-късно и отказа да подпише е удостоверен с подписа на трети свидетел. Не са наведени конкретни твърдения, че при безспорно установения начин на съставяне и връчване нарушителя не е успял да разбере в какво го обвиняват, въз основа на какви доказателства и качествено да се защити, съответно няма и какво да се обсъди и прецени доколко горното съставлява съществено нарушение.

Не съществува императивно законово изискване всякога свидетеля на отказа да е трето различно лице, противното би било абсурд и би изисквало всякога да се сформират проверяващи екипи от поне трима служителя, което пък противоречи на обществената нужда от оптимизиране щата на администрацията.

В частта относно разпореждането с иззетите при проверката вещи първоинстанционното решение не се оспорва, съответно е влязло в сила.

Предвид всичко гореизложено съдът, в настоящия му състав не възприема развитите в касационната жалба оплаквания и намира обжалваното решение на Районен съд – Севлиево за валидно, допустимо и правилно и като такова подлежащо на оставяне в сила.

При този изход на делото съдът дължи произнасяне и по частната жалба:

Споделими са и наведените в Определение № 226/18.12.2024 година, постановено по АНД № 155 по описа на РС – Севлиево съображения, при което последния е постановил законосъобразно и правилно определение, а частната жалба против него се явява неоснователна и недоказана.

Правилно с оглед изхода на делото – потвърждаването на оспореното НП в санкционната му част, в полза на ответника са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, а фактическата и правна сложност, проведените заседания и свършената от процесуалния представител работа обосновават и присъждане възнаграждение в максималния предвиден размер.

Доколкото твърденията на защитата са, че както лодката, така и мрежите не са собственост на жалбоподателя и доколкото съдът е възприел същите да са с неустановена собственост, съответно не собствени на М., то с отмяната, респективно изменението основанието за тяхното отнемане неговото положение не се изменя в насока облекчаване, то и в негова полза не е възникнало право да реституира сторените разноски. Като е отчел това обстоятелство РС е постановил един правилен съдебен акт.

Искането да не се присъждат разноски в полза на която и да е от страните, според настоящият състав не отчита изменението на ЗАНН, съответно въвеждането на новия чл. 63д. (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), който разпорежда, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, т.е. прави неприложими разпоредбите на НПК относно присъждането на разноски.

При този изход на делото и предвид своевременно заявеното искане за присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени в полза на ответника. Досежно размерът им, като съобрази горните си съображения по повод частната жалба, съдът го определя на сумата от 150 (сто и петдесет) лева – за производствата по касационната и частната касационна жалба пред настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 113/06.11.2024 година, постановено по АНД № 155 по описа на Районен съд – Севлиево за 2024 г.

ОСТАВЯ В С. Определение № 226/18.12.2024 година, постановено по АНД № 155 по описа на Районен съд – Севлиево за 2024 г.

ОСЪЖДА Х. М. М., [ЕГН] от [населено място], общ. Севлиево, [улица]да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) със седалище [населено място], [улица], представлявана от изпълнителния директор Н. Г. сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно, като препис от него да се връчи на страните в едно със съобщението.