Решение по дело №466/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 2950/ 16.09.2024 г. на С. К. С., [ЕГН], от [населено място], срещу Решение № 22/ 23.07.2024 г., постановено по НАХД № 52/ 2023 г. по описа на Районен съд – Т..

Касаторът не е доволен от първоинстационното решение. Счита решението за некореспондиращо с посочените от въззивника доводи за отмяна. Прави възражение, че не е спазен редът за използване на преносимо техническо средство, тъй като Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата) не съдържа задължителни реквизити и изрежда в четири точки кои реквизити липсват в Протокола. Добавя, че не е установено точно мястото, където е било позиционирано АТСС и навежда доводи за противоречие за мястото му, като счита, че превишението на скоростта е било извън зоната на действие на ограничителния знак. От отразяванията в Ежедневна форма за отчет, Приложение № 11 към чл. 75, ал. 1, т. 2 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, претендира наличие на процесуално нарушение, тъй като тези отразявания относно часа на нарушението се разминавали с отразяванията в ЕФ. Твърди, че АТСС не е било използвано надлежно, тъй като св. Д. Г., който го е настроил, не могъл да обясни в съдебно заседание пред РС дали отклонението на същото е отговаряло на изискванията за това, а не е разполагал и с уред, който да измери това отклонение. При тези възражения иска отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на ЕФ.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява. В молба с вх. № 3460/ 28.10.2024 г. поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

Ответникът – ОДМВР – Добрич, редовно призован, не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Представителят на ДОП счита, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Районният съд е потвърдил Електронен фиш Серия К № 7113775 от 23.02.2023 г., издаден от ОД МВР - Добрич, с който на С. К. С. за нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 600.00 лв., за това че на 23.02.2023 г., в 11:43 часа, в обл. Добрич, Тервел, [населено място], посока на движение от [населено място] към [населено място], при управлението на лек автомобил Ауди А 3, рег. № [рег. номер], е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 590, като при разрешена скорост от 60 км/ час е установена стойност на скоростта от 112 км/ час или превишение на скоростта от 52 км/ час.

Предмет на проверка пред касационната инстанция е съдебното решение на ТРС.

За да потвърди ЕФ, съдът е приел, че нарушението е доказано, а средството, с което е установено, е било редовно проверено и годно за извършване на измерването. Счел е, че от Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з- 532 от 12.05.2015 г. става ясно мястото на нарушението, наличието на ограничителен знак за скорост, като се е позовал и на получената от АПИ – Областно пътно управление, [населено място], информация, приобщена към доказателствения материал по делото. В резултат е потвърдил ЕФ.

Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на РС.

ЕФ съдържа изискуемите по закон и съгласно приетия от МВР образец реквизити. Връчен е на лицето, собственик на МПС, което е упражнило правото си на защита чрез подаване на въззивна жалба. В допълнение следва да се отбележи, че ЕФ съдържа наименование на териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, от която е издаден, каквото е и изискването на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Изводите на първоинстанционния съд съответстват на събраните по делото доказателства.

Няма изискване като реквизит на ЕФ в същия да се съдържат координати на средството за контрол. Съгласно чл. 189 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане, като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба. Макар и първоинстанционният съд да не е описал подробно какво съдържа Протоколът по чл. 10 от Наредбата, то от самия Протокол се установява, че е извършван контрол за скорост на път II-71, до разклона на [населено място], км 40 + 8. В Протокола се съдържа начало и край на работа на АТСС, от което се установява, че не е налице противоречие с Ежедневната форма за отчет, тъй като в нея е отразен не час на нарушение, а също начало и край на работа на техническото средство, макар графата да изисква отбелязване на „час на спиране“ на МПС. От една страна, няма как да е отбелязан час на спиране, тъй като МПС не е спирано за проверка, а от друга страна, дори да се счете, че следва да е отбелязан час на нарушение, то тази нередовност на Ежедневната форма за отчет по чл. 75, ал. 2, т. 1 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. не съставлява съществено процесуално нарушение, което на самостоятелно основание да доведе до незаконосъобразност на ЕФ. Установените с последния факти и обстоятелства се явяват доказани по категоричен и несъмнен начин от съвкупната преценка на другите, събрани по делото, писмени доказателства и веществени доказателствени средства.

За ангажиране административнонаказателната отговорност на лицето е необходимо да е установено наличието на ограничителен знак за скорост, превишението ѝ, годност на техническото средство, констатиране със същото на превишение, отразено в клип и приложен снимков материал, изготвен и попълнен Протокол по чл. 10 от Наредбата. В случая тези обстоятелства са налице:

Протоколът съдържа изискуемите реквизити, вкл. номер на първо и последно статично изображение, между които е и процесното, брой установени нарушения, номер на служебния автомобил, начало и край на работа, отбелязване за ограничение на скоростта, което пък съответства на това в клипа и снимковия материал.

Наличието на знак В26 се установява от събраните по делото доказателства. Изрично в последния абзац от писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“, приложено в първоинстанционното производство, е отразено, че в пътен участък от републикански път II-71 „О.п. Силистра – Средище – Хитово – Карапелит – о.п. Добрич – Батово – Оброчище, при км 40+588 (пътно кръстовище с републикански път III-7105 (Средище – Хитово) – Балик – Житница – Козлодуйци – Добрич)“ има поставени пътни знаци В26 (60), с което ограничението на скоростта на движение е определено на 60 км/ час, като към писмото се съдържа и Справка за организацията на движението на съответния републикански път при пътно кръстовище за [населено място]. Вярно е, че в Протокола е записано 40+8, а в писмото е записано 40+588, но важното е, че текстово изрично е указано, че ограничителен знак има на кръстовището за [населено място], а това е видно и от приложената Схема (справка) за организацията на движение при съответното кръстовище.

Касационната инстанция не споделя възражението на касатора, че АТСС не било използвано надлежно, тъй като св. Г. не могъл да обясни дали ъгълът на настройка отговарял на изискванията. Очевидно АТСС е било позиционирано правилно, след като е засякло конкретното МПС с превишение на разрешената скорост, а съответно е било и заснето конкретното нарушение, видно от доказателствата по делото, което е в зоната на действие на съответния знак.

С оглед горното, изводите на РС за доказаност на нарушението и липса на нарушения при издаване на оспорения ЕФ съответстват на доказателствата по делото.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема касационната жалба за изцяло неоснователна, а Решението на РС – Тервел за правилно и законосъобразно.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Административен съд – Добрич, I касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22/ 23.07.2024 г., постановено по НАХД № 52/ 2023 г. по описа на Районен съд – Тервел.

Решението не подлежи на обжалване.