Р Е Ш Е Н И Е
11.02.2022 година
град Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.М.
при секретаря С. Станишева, като разгледа докладваното от съдията М. гр.д.№. 1158 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба на съсобствен недвижим имот в град Монтана и същото се намира във фазата по извършване на делбата.
С решение от 31.10.2018 година, необжалвано и влязло в законна сила, съдът е допуснал съдебна делба между Ц.М.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Г.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.10.415.1.2 по Кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на г. одобрени със Заповед №. РД-18-29/05.04.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастър, с адрес: г. у. Т. №. 4., ет. 1, който обект се намира в сграда №. 1 /едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор 48489.10.415, с предназначение: Жилище, апартамент, брой нива: 2 /две/, с посочена в документа за собственост площ от 70.66 кв.м /седемдесет цяло шестдесет и шест квадратни метра/, с прилежащи части: югозападно избено помещение и югозападно таванско помещение, при съседи на ниво №. 1: самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 48489.10.415.1.1, под обекта-няма, над обекта-няма и на ниво №. 2: самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-48489.10.415.1.1, под обекта-48489.10.415.1.1, над обекта-няма, ПРИ ПРАВА: 1/4 идеална част за Ц.М.Г. и 3/4 идеални части за Г.М.Ц..
Със същото решение е допусната съдебна делба между Ц.М.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Г.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx по отношение на следния недвижим имот: 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.10.415 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №. РД-18-29/05.04.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастър, с административен адрес: г. у. Т. №. 44, на площ от 473 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.) и с номер по предходен план: УПИ ХХХІV, пл.№. 2491 от кв.33, ПРИ ПРАВА: 1/12 идеална част за Ц.М.Г. и 3/12 идеални части за Г.М.Ц..
Съделителят Ц.М.Г. е заявил искане за възлагане на делбения имот и претенция по сметки в размер на 6 160,61 лева. Моли съда да постанови решение, с което имотът – предмет на делбата да бъде поставен в негов дял, да му присъди претендираната сума от 6 160,61 лева, както и разноските по делото.
Съделителката Г.М.Ц. моли съда да постанови решение, с което да изнесе имота на публична продан, а по отношение на претенцията по сметки – да присъди на ищеца ¾ идеални части от 3790 лева или 2842,50 лева. Претендира и присъждане на съответните разноски в производството.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушани са и са приети заключения на вещи лица.
Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
В настоящата фаза на делбеното производство са изслушани заключения на вещите лице В.Р., Л.А. и Г.Л..
Според разпоредбата на чл.348 ГПК когато имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Имотът - предмет на делбата е неподеляем. Не са налице и условията за поставяне в дял на съделителя Ц.М.Г.. Ето защо единствената възможност е същият да бъде изнесен на публична продан.
От събраните по делото доказателства, в частност приетите по делото експертизи, се установява, че не би могло при спазване на чл.39 ал.2 ЗС и чл.69 ал.2 ЗН да се обособят два отделни самостоятелни обекта, които да се поставят в дял на страните по длето. От заключението на вещото лице Р., е видно, че делбеният имот е неподеляем, тъй като не отговаря на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗУТ за обособяване на повече жилища съгласно правата на страните. Според вещото лице Л.А. делбеният имот е поделяем, но ако бъдат извършени редица преустройства. В тази връзка вещото лице А. поддържа в заключението си, че за да бъдат обособени две самостоятелни жилища, следва да се извършат преустройства, които вещото лице подробно описва. Така за жилището на първия етаж вещото лице заявява, че, за да се спазят изискванията на чл.40 ал.1 от ЗУТ, следва да бъдат изградени допълнително отделен самостоятелен вход за жилището, както и да се изгради складово помещение. Вещото лице твърди в показанията си, че отделен вход за първия етаж може да бъде изграден само след съответното конструктивно разрешение с оглед възможността да се наруши предвидената съгласно първоначалния проект носимост на стените. За складовото помещение вещото лице твърди, че такова може да се изгради извън сградата или като се раздели съществуващото, но ако се раздели съществуващото, следва да се изграждат допълнителни стени, както и нов вход към него. По отношение на втория етаж, вещото лице заявява, че за да се обособи като самостоятелно жилище, е необходимо да се изгради баня и тоалетна, както и кухня, което пък обуславя и необходимостта от изграждане на нова ВиК инсталация. Вещото лице А. е посочило в заключението си, а и в изявленията си в откритото съдебно заседание, че за да се обособят две самостоятелни жилища е необходимо да бъдат извършени значителни преустройства. Значителни преустройства са онези, които предвиждат сериозна промяна на първоначалния архитектурен вид на сградата, респективно жилището, свързани са с промяна на предназначението на обекта или на отделни негови помещения, с премахване на стени, прокарване на отоплителна или водопроводни инсталация, предполагащи значителна техническа трудност, специални материали и механизация, специални умения, които да правят преустройството, трудно за изпълнение. Под неудобства, по-големи от обикновените се имат предвид обикновените житейски неудобства, с оглед жизнения стандарт за даденото време, напр. ако във връзка с преустройството се налага отделни помещения да не се ползват за дълъг период от време, да се сваля покривната конструкция, да се прекъсват инсталации, както и ако преустройството налага премахване на определено помещение или преместването му на неподходящо място. Във всички случаи в преценката се включва и отчитане състоянието и стойността на имота, както и обема и стойността на необходимото преустройство.
Имотът е неподеляем и поради наличието на неудобства, по-големи от обикновеното. Съгласно чл.39 ал.2 от ЗС и чл.203 ал.1 от ЗУТ, обособяването на отделни самостоятелни обекти би могло да стане, само, ако неудобствата не са по – големи от обикновените. В своята практика, ВКС приема, че такива неудобства са налице, когато за извършване на преустройствата съделителите трябва да вложат значителни средства, като за значителни се приемат, че са средствата повече от 10-15 % от стойността на преустройвания обект.
В заключението си вещото лице Л.А. е посочила пазарна оценка на имота в размер на 59 890 лева, от които 25 600 лева за първия етаж и 34 290 лева - за втория. В третото си заключение експертът е посочил, че стойността на преустройствата би била общо 7300 лева, като в съдебно заседание поясни, че преустройствата, свързани с изграждането на кухня за втория етаж са още 1 700 лева, от които 1 300 лева за ВиК и 400 лева за проектиране. Или общата стойност за преустройствата ства в размер на 9000 лева. 15 % от стойността на преустройвания обект е 8 983,50 лева. От тук може да се заключи, че стойността на вложените средства средства за преустройство надхвърлят 15 % от стойността на преустройвания обект, което от своя страна обуславя извода, че са налице неудобства, по-големи от обикновените. Това обстоятелство обуславя неподеляемост на процесния имот.
Не на последно място имотът е неподеляем и поради липсата на изготвен инвестиционен проект за подялбата му. В конкретния случай няма дадено съгласие от съделителите за преустройство в предназначението на отделните помещения, а без това преустройството е невъзможно. След изразяването на становище от главния архитект, съделителите следва да инициират изработването на инвестиционен проект. Така инициатива от съделителите не бе предприета. Законът изисква и двамата съделители да инициират изработване и одобряване на инвестиционен проект, а в случая такъв проект не е изготвен, което води до извод за недоказаност на възможността за реално поделяне на имота.
С оглед изложеното по горе, съдът приема, че допуснатият до делба имот е неподеляем.
Относно претенцията на ищеца за възлагане на процесния имот, съдът намира, че същата е неоснователна. Ищецът е поискал в предвидения от закона срок имотът да му бъде възложен при условията на чл. 349, ал. 2 от ГПК. За да се уважи тази претенция, следва да са кумулативно налице следните две предпоставки: първо, съделителят да е живял в имота при откриване на наследството и да не притежава друго жилище. От събраните по делото доказателства не се установи едновременно да са налице посочените по – горе условия. В тежест на ищеца бе да докаже наличието на тези предпоставки, което не бе сторено.
Ето защо тази претенция на ищеца следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а имотът, следва да бъде изнесен на публична продан като единствена възможност за прекратяване на съсобствеността между страните по делото.
По претенцията на ищеца по сметки:
В съдебно заседание на 22.01.2019г. ищецът е направил искане за заплащане на извършени от него подобрения в имота. Установено е, че такива са извършени, но без съгласието на ответницата. От данните по делото е видно, че същата не желае те да бъдат запазени. От заключението на вещото лице Л.А. се установява, че стойността на всички подобрения е 3 790 лева. Следва да се приеме, че заплащането на тези подобрения като извършени от ищеца в качеството му на държател на останалите части от съсобствеността, без съгласие на ответницата, следва да се уреди по правилата на чл.60, ал.2 ЗЗД. В случая отговорността на ответницата е до размера на нейните права в съсобствеността – 3/4 идеални части. 3/4 идеални части от 3 790 лева е 2 842,50 лева. От тук следва извод, че ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 2 842,50 лева – стойността на извършените подобрения. В останалата част – над уважения до заявения размер от 6 160,61 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
От приетото по делото заключение на вещото лице Л.А. е видно, че пазарната стойност на целия имот е 59 890 лева. Съдът кредитира това заключение като обективно и безпристрастно изготвено.
Съделителите следва да заплатят по сметка на Районен съд – Монтана дължимата държавна такса както следва: Ц.М.Г. следва да заплати сумата от 598,90 лева – държавна такса по отношение на своя дял, 113,70 лева – държавна такса по искането по сметки, както и сумата от 5,00 лева – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Г.М.Ц. следва да заплати сумата от 1796,70 лева – държавна такса по отношение на своя дял, както и сумата от 5,00 лева – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Съделителят Ц.М.Г. е реализирал разноски в производството в общ размер от 1300 лева, а Г.М.Ц. – 3713,17 лева. Съобразявайки права на страните съделителката Г.М.Ц. следва да заплати на съделителя Ц.М.Г. разноски в размер на 46,75 лева.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
На основание чл.348 от ГПК ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.10.415.1.2 по Кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на г. одобрени със Заповед №. РД-18-29/05.04.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастър, с адрес: г. у. Т. №. 4., ет. 1, който обект се намира в сграда №. 1 /едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор 48489.10.415, с предназначение: Жилище, апартамент, брой нива: 2 /две/, с посочена в документа за собственост площ от 70.66 кв.м /седемдесет цяло шестдесет и шест квадратни метра/, с прилежащи части: югозападно избено помещение и югозападно таванско помещение, при съседи на ниво №. 1: самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 48489.10.415.1.1, под обекта-няма, над обекта-няма и на ниво №. 2: самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-48489.10.415.1.1, под обекта-48489.10.415.1.1, над обекта-няма и 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.10.415 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №. РД-18-29/05.04.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастър, с административен адрес: г. у. Т. №. 44, на площ от 473 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.) и с номер по предходен план: УПИ ХХХІV, пл.№. 2491 от кв.33.
Отхвърля като неоснователно искането на Ц.М.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx за възлагане на делбения имот.
Признава за установено по отношение на Г.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, че Ц.М.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx е извършил подобрения в делбения имот на стойност 3 790 лева, като осъжда Г.М.Ц. с посочени по – горе адрес и ЕГН да заплати на Ц.М.Г. с посочени по – горе адрес и ЕГН сумата от 2842,50 лева – извършени подобрения, като отхвърля иска в останалата му част – за разликата над уважения до заявения размер от 6160,61 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ц.М.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд – Монтана държавна такса в размер на 598,90 лева – държавна такса по отношение на своя дял, 113,70 лева – държавна такса по искането по сметки, както и сумата от 5,00 лева – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд – Монтана държавна такса в размер на 1796,70 лева – държавна такса по отношение на своя дял, както и сумата от 5,00 лева – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на Ц.М.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 46,75 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :