О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 05.04.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска
колегия в закрито заседание на 05 април………………………………………… през две хиляди
двадесет и трета година…………….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ЗДРАВКОВА
като
разгледа докладваното от съдията ЗДРАВКОВА
гражданско дело 220 по описа за 2019 г……….…......и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 344 ал. 2 от ГПК и е по молба на ищците по делото чрез техния
процесуален представител адвокат М.К..
В съдебно заседание на 20.04.2021г. /лист 127 от делото/
адвокат К. е направила искане на основание чл. 344 ал. 2 от ГПК за разпределение
на ползването на делбения имот и сграда или заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване. В тази връзка са изготвени и приети две
съдебно-технически експертизи, депозирани на 21.01.2022г. 07.11.2022г.
В открито съдебно
заседание на 20.01.2023г. са приети и двете съдебно-технически експертизи,
които дават вариант за разпределение на ползването на процесния поземлен имот и
на еднофамилната двуетажна жилищна сграда. Ищците поддържат направеното искане
и заявяват да им предоствен за ползване втория етаж от сградата, защото са
повече хора. Ответникът се противопоставя на това искане и заявява насрещно
искане за предоставя позлването на втория етаж.
Съдът като съобрази
становищата на страните и събраните доказателства намира следното:
С влязло в сила Решение от
30.10.2019г. по настоящото дело съдът е допуснал делба между М.Е.К., Е.Е.К. и А.Н.А.
по отношение на ПИ с идентификатор 03928.508.12 по КК и КР на Берковица,
одобрени със заповед № РД- 300-5-93/24.10.2003 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес гр. Берковица, ул. Малинарка № 9, с площ от 290 кв.м.,
трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, № по предходен план
2333, кв. 182, парцел IX, при съседи: 03928.508.10, 03928.508.13, 03928.508.15,
03928.508.14 и 03928.511.612, ведно с построената в имота сграда с
идентификатор 03928.508.12.1 със застроена площ от 87 кв.м. на два етажа,
предназначение – жилищна, еднофамилна, при права на съделителите: ½ идеална част за А.Н. и по ¼
идеална част за М.К. и Е.К..
Първото по делото съдебно
заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата е проведено
на 12.12.2019г. /лист 62 от делото/ в присъствието на процесуални представители
на страните по делото. Ищците не са заявили искания по чл. 346 от ГПК за
присъждане на обезщетение за лишаване от право на ползване на процесния имот и
сграда.
Съгласно чл. 344 ал. 1 от ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите
между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки
сънаследник. Втората алинея на същата разпоредба предвижда, че с това решение
или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно
правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от
кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми
едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
В съдебното заседание на
20.01.2023г. ищците поддържт твърдението си, че нямат достъп до сградата, тъй
като ключовете се намират в ответницата. Ответницата чрез адвокат П. признава,
че държи ключовете, и твърди, че сградата в момента не се ползва от никой. С
оглед на това съдът приема, че е допустимо да бъде извършено разпределение на
ползването, тъй като съсобствениците не използват имота съобразно правата си.
В заключението на
съдебно-техническата експертиза от 07.11.22г., което съдът намира за
компетентно, подробно и ясно, е даден вариант за разпределение на ползването на
поземления имот на два дяла с осигурена възможност и на двата дяла да ползват
общите части около и зад сградата. В приетото заключение от 21.01.2022г. /лист
170/ вещото лице е дало заключение по отношение на процесната двуетажна сграда,
че в СГКК Монтана могат да се обособят два самостоятелни обекти, като
вътрешното стълбище се отдели като обща част, а от него съответно се влиза във
всеки един от самостоятелните обекти. Според вещото лице е необходимо да се
смени предназначението на помещенията на първия етаж въз основа на
инвестиционен проект, за да се одобри от СГКК, и са необходими преустройства,
които не са значителни. На първия етаж има гараж, който се ползва за обитаване
към момента на изготвяне на експертизата. Двата етажа не са равностойни според
вещото лице, но към момента могат да се ползват като две отделни жилища.
В производството по
привременни мерки също водещ е принципът за реално разпределение съгласно чл.
69 ЗН. Според чл. 69, ал. 2 ЗН, респ. чл. 34, ал. 2 ЗС, всеки
наследник/съсобственик, може да иска своя дял в натура, доколкото това е
възможно. При равни дялове на съделителите, какъвто е и процесния случай,
следва да се включат еднакви по количество и вид и приблизително равни по
стойност вещи. Разпределението на имота и сградата следва да бъде извършено въз
основа на обективни критерии като вид на етажите и имота, размер на дяловете и
брой на съделителите. Вещото лице е дало вариант за разпределение на ползването
на имота на два дяла. По отношение на сградата вещото лице е посочило, че всеки
от етажите на процесната сграда има достатъчно помещения, за да се ползва като
самостоятелно жилище. Ищците са заявили желание да им бъде определен един общ
дял поради което може да се образуват два равни дяла – един за ищците и един за
ответницата. Предвид това може да бъде разпределено ползването на двата етажа
между ответницата и ищците.
Съдебният
акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, има действие
и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна
мярка може да бъде постановена само занапред и само до приключване на делбеното
производство. Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред
на друг съделител суми срещу ползуването на имота следователно винаги и само
занапред, т. е. от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК акт в
сила (определение № 235/24.04.2014 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1958/2014 г., І
г.о., определение № 475/17.07.2013 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 2258/2013 г., ІV г.о.,
определение № 313/28.04.2014 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 2225/2014 г., ІV г.о.,
определение № 122/08.03.2013 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 52/2013 г., І
г.о.).
Съгласно
непротиворечивата съдебна практика на ВКС претенция за заплащане на обезщетение
за лишаване от ползването на съсобствения имот за периода преди предявяване на
иска за делба и след него до влизане в сила на определението по чл. 344 ал. 2
от ГПК е такава по чл. 31 ал. 2 от ЗС. Тази материалноправна претенция за
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС обаче е допустимо да бъде разгледана единствено и само по
реда на чл. 346 от ГПК - във втората фаза на делбеното производство, дори и тя
да е предявена още с иска за делба. Правната квалификация на отправено до съда
искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването
му факти и обстоятелства. Ако искането касае обезщетение за ползване за минал
период от време, то е налице самостоятелна претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за
заплащане на обезщетение за ползване на имота за този период, т.е. – претенция
по сметките между съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл. 346
от ГПК. Ако обаче в делбеното производство се претендира от съсобственика
заплащане на суми срещу ползването на имота от другите съсобственици занапред
до окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане
за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК /Определение 308
от 24.04.2014г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, по ч.гр.д. 1773/2014фг./.
Тези претенции
следва да бъдат заявени при съобразяване правилото на чл. 346 от ГПК и подлежат
на разглеждане само ако са направени в предвидения законов срок. Предявените от
страните искания по сметки и възлагания в последващо съдебно заседание следва
да се считат за предявени след законния срок и не следва да се разглеждат от
съда-ТР №45/12.VІІІ.1987г. на ОСГК на ВС.
По настоящото дело в
първото съдебно заседание след допускане на делбата няма искания по чл. 346 ГПК
от ищците по делото за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на
имота и сградата. Предвид това
искането за присъждане на обезщетение за лишаване от право на ползване на
съсобствения имот и сграда за периода преди постановяване на настоящото
определение не подлежи на разглеждане като несвоевременно предявено. Отделно от
изложеното тези претенции не подлежат на разглеждане при произнасяне относно
привремените мерки. Съдът може да се произнесе по тях с решението по чл. 346 от ГПК, каквото не е настоящия съдебен акт.
Както бе посочено по-горе реално разпределение на ползването на
съсобствените поземлен имот и сграда е
допустимо и възможно между съделителите при разделяне на два
равни дяла. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза е възможно
обособяването на две самостоятелни жилища на всеки етаж от сградата. Съдът
намира искането на ищците за предоставяне за ползване на втория етаж на тях за
основателно. Това е така, защото те са две лица и помещенията на втория етаж са
повече от тези на първия етаж, тъй като на първи етаж има гараж, който се
позлва за обитаване. По отношение на ползването на поземления имот адв. К. е
посочила, че частта, оцветена в
светло синьо на съдебно-техническата експертиза, е от към страната на имота на
втория етаж, а частта от имота в тъмно синьо е от към първия етаж. На това
твърдение ответникът не е възразил. Поради това съдът намира, че при разпределението
на ползването на поземления имот следва да бъде съобразено твърдението на
адвокат К. и разпределението да бъде извършено съобразно заключението на
съдебно-техническата експертиза от 07.11.2022г. като за първия етаж бъде
определена за ползване частта, оцветена в тъмно синьо, а за втория – частта,
оцветена в светло синьо. Видно от уточнението на вещото лице в съдебно
заседание на 20.01.2023г. на обособените по този начин два дяла е осигурена
възможност за ползване на общите части около и зад сградата.
Така
мотивиран съдът
РАЗПРЕДЕЛЯ на
основание чл. 344 ал. 2 от ГПК ползването на допуснатите до делба с влязло в
сила Решение от 30.10.2019г. по гр.д. 220/2019г. на РС Берковица поземлен
имот с идентификатор 03928.508.12 по КККР на град Берковица,
одобрени със заповед № РД- 300-5-93/24.10.2003 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес гр. Берковица, ул. Малинарка № 9, с площ от 290 кв.м., трайно
предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, № по предходен план
2333, кв. 182, парцел IX, при съседи: 03928.508.10, 03928.508.13, 03928.508.15,
03928.508.14 и 03928.511.612, и на построената в имота сграда с
идентификатор 03928.508.12.1 по КККР на град Берковица със застроена площ
от 87 кв.м. на два етажа, предназначение – жилищна, еднофамилна, считано от
влизане в сила на настоящия акт на съда, до приключване на делбеното
производство, както следва
ПРЕДОСТАВЯ на М.Е.К. с ЕГН **********,*** и Е.Е.К.
с ЕГН **********,***, ползването на оцветената в светло синьо част от поземлен имот с
идентификатор 03928.508.12 по КККР на град Берковица, одобрени със
заповед № РД- 300-5-93/24.10.2003 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес гр. Берковица, ул. Малинарка № 9, с площ от 290 кв.м.,
трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, № по предходен план
2333, кв. 182, парцел IX, при съседи: 03928.508.10, 03928.508.13, 03928.508.15,
03928.508.14 и 03928.511.612, посочена графично в скицата на заключението по
съдебно-техническата експертиза от 07.11.2022г., която скица е неразделна част
от настоящото определение, и на втори етаж от сграда с идентификатор
03928.508.12.1 по КККР на град Берковица със застроена площ от 87 кв.м. на
два етажа, предназначение – жилищна, еднофамилна
ПРЕДОСТАВЯ на А.Н.А. с ЕГН **********,***, ползването на оцветената в
тъмно синьо част от поземлен
имот с идентификатор 03928.508.12 по КККР на град Берковица,
одобрени със заповед № РД- 300-5-93/24.10.2003 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес гр. Берковица, ул. Малинарка № 9, с площ от 290 кв.м.,
трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, № по предходен план
2333, кв. 182, парцел IX, при съседи: 03928.508.10, 03928.508.13, 03928.508.15,
03928.508.14 и 03928.511.612, посочена графично в скицата на заключението по
съдебно-техническата експертиза от 07.11.2022г., която скица е неразделна част
от настоящото определение, и на първи етаж от сграда с идентификатор
03928.508.12.1 по КККР на град Берковица със застроена площ от 87 кв.м. на
два етажа, предназначение – жилищна, еднофамилна
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд Монтана в едноседмичен
срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: