№ 148
гр. Кърджали, 25.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Д.
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20255140200517 по описа за 2025 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ***********/
09.04.2025г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към
ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП
„глоба” в размер на 750.00лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 месеца, както и отнемане на 18 точки, на В. Р. Г. от *********** с
ЕГН ********** за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП извършено на
01.09.2024г. в гр.Кърджали на ул.Първи май.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят
Г., който го счита за незаконосъобразно, неправилно и необосновано,
постановено при съществени процесуални нарушения, налагащи неговата
отмяна на формално основани. Изразява следните съображения за това: актът
за установяване на административно нарушение е издаден на 21.02.2025г.,
което след изтичане на тримесечния давностен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН;
липсва точно формулиране на мястото на извършване на нарушението; актът
за установяване на административно нарушение е съставен само в
присъствието на един свидетел, а разпоредбата на чл.40 ал.1 и 3 и чл.42 ал.7
от ЗАНН борави с термина „свидетели“- употребата на множествено число
означавало, че свидет****е трябва да са най- малко двама; в обжалваното
1
наказателно постановление не са посочени доказателствата, които
потвърждават извършването на нарушението; наказателното постановление е
и необосновано, защото заснемащото устройство заснема наведнъж няколко
МПС-та намиращи се в близост и не може да се установи кое точно от
заснетите е с превишена скорост; не са налице доказателства да е нарушена
разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП; в наказателното постановление няма
мотиви относно в**** и размера на наложеното наказание; наложеното
наказание е явно несправедливо. Моли съда да отмени наказателното
постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се
явява лично и с адвокат, като и двамата поддържат подадената жалба. В ход по
същество пълномощникът настоява, че предвид събраните в съдебно
заседание свидетелски показания ставало ясно, че е изникнало съмнение
относно авторството на описаното нарушение в наказателното постановление,
което не е изчистено по несъмнен начин. При това положение счита, че е
невъзможно да се придобие яснота по този въпрос, поради което моли съда да
отмени наказателното постановление. Жалбоподателят пледира в ход по
същество, че е ръководител на отдела на фирмата в *********** и служебният
автомобил на фирмата му е поверен. По повод на нарушение извършено с този
автомобил попълнил декларация 5 месеца по- късно и едва наскоро разбрал,
че не той бил управлявал това МПС на тази дата. Моли съда да отмени
наказателното постановление.
Административно наказващият орган редовно призован, не се явява
и не изпраща представител. По делото е депозирана писмена защита от
юрисконсулт, с която моли съда да потвърди наказателното постановление
като претендира юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На датата
01.09.2024г. свидет****е С. Ч. и Т. Т.- автоконтрольори в сектор „Пътна
полиция“- Кърджали, били на работа в гр.Кърджали на ул.Първи май, където
работели с патрулен автомобил с монтирана камера за контрол на скоростния
режим. По този повод за времето от 15.20ч. до 18.20ч. се намирал в
2
гр.Кърджали на ул.Първи май до хотел „****“ и осъществявал контрол на
скоростта на движещите се превозни средства в посока от фирма **** към
бензиностанция **** при навлизане в гр.Кърджали. В 15.58ч. техническото
средство отчело движение на лек автомобил марка „****“ с ** № ****** със
скорост от 105км/ч., след приспаднат толеранс от минус 3 процента, при
ограничение от 50км/ч. за населено място. По повод попълнена от
жалбоподателя В. Г. Декларация по чл.188 от Закона за движението по
пътищата, под страх от наказателна отговорност, че той е управлявал
поверения му служебен лек автомобил марка „****“ с ** № ****** на датата
01.09.2024г., както и поради обстоятелството, че за установеното нарушение
се предвижда и наказание лишаване от право да се управлява МПС, то на него
била връчена на датата 21.01.2025г. покана за съставяне на акт за установяване
на административно нарушение. По този повод на датата 21.02.2025г.
свидетелят С. Ч. в присъствието на колежката си К. Д. съставил срещу
жалбоподателя В. Г. акт за установяване на административно нарушение по
чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, който бил подписан същия
ден с възражения. На база на него на 09.04.2025г. било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.182 ал.1 т.6
от ЗДвП била наложена глоба в размер на 750лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
Тази безспорна фактология се установи от гласните доказателства
дадени от С. Ч., Т. Т. и К. Д., които са еднопосочни, подробни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се; от писмените- акт за установяване
на административно нарушение серия GA № ****/ 21.02.2025г., чиято
доказателствена сила не бе оборена, а и същия е редовно съставен, Протокол
за използване на Автоматизирано Техническо средство или Система рег.№
******** от 02.09.2024г. надлежно попълнен, Протокол от проверка на
мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S1“, Преглед на одобрен тип
средство за измерване, Първоначална регистрация, Справка за нарушител/
водач, талон на лек автомобил марка „****“ с ** № ******, Декларация по
чл.188 от ЗДвП ведно със СУМПС на В. Г., Покана връчена на 21.01.2025г.,
Сертификат за обучение на Т. К. Т., Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване,Заповед № ****/ 12.01.2022г., Организационно- технологични
правила за работа с мобилни АТС за осъществяване на контрол на скоростта
модел „ARH CAM S1“; веществените доказателствени средства- снимка №
3
****/ ****, в която е фиксирана скоростта на превозното средство,
регистрационния му номер, датата и точния час на нарушението, както и
мястото на нарушението с име GPS координати.
По делото е разпитан като свидетел М. Ш., на който настоящата
съдебна инстанция не дава вяра, като приема, че същият е заинтересован по
делото и е логично и нормално да поддържа версията на жалбоподателя,
спрямо който се намира в трудова зависимост, както и поради това, че тези
показания са изолирани от целия доказателствен материал и не могат да бъдат
проверени за достоверност.
От правна страна съдът установи следното: Жалбата подлежи на
разглеждане по същество, тъй като е подадена в законоустановения 14- дневен
срок, а именно на 01.07.2025г., а наказателното постановление е връчено на
18.06.2025г. Текстът на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е санкционна норма за
превишаване на разрешената скорост в населено място и според него „…
Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се
наказва, както следва: за превишаване над 50км/ч- с глоба 700лв. и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5км/ч превишаване над 50км/ч глобата се увеличава с 50лв.”
Безспорно от всички събрани по делото доказателства- писмени, гласни и
веществени доказателствени средства, се установи, че обжалваното
наказателно постановление е издадено по повод извършване на деяние, което
осъществява състава на посочения по- горе текст. С допустимото от закона
автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1 е заснета и записана
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, в резултат на което е изготвено годно веществено
доказателствено средство- снимка № ****/ ****, с което е констатирано
административното нарушение. Деянието осъществява от обективна и
субективна страна състава на нарушението. Установена е скорост на
движение, надхвърляща с над 50 км/ч, разрешената в този участък на пътя и
това деяние е извършено виновно от нарушителя при форма на вината пряк
умисъл. За формата на вината извода се извежда от скоростта на движение на
автомобила, а именно 105 км/ч, надвишаваща с 55км/ч. разрешената скорост
за движение в населено място. Налице са материално правните и
процесуалноправните предпоставки за ангажиране на административно
4
наказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като той е управлявал
автомобила, с който е извършено нарушението. Правилно на основание чл.189
ал.1 от Закона за движението по пътищата е съставен акт за установяване на
административно нарушение, а не Електронен фиш по смисъла на ал.4 от
посочената разпоредба. Това е така, защото в наказващата норма, с която се
санкционира констатираното нарушение, е предвидено и наказание „лишаване
от право да управлява МПС“, което означава, че не са налице условията за
приложение на специалната процедура за провеждане на
административнонаказателното производство, поради което следва да се
приложи общия ред. Този извод следва и от чл.39 от Закона за
административните нарушения и наказания. Правилно е определен размера на
наложената санкция „глоба“, която е в единствения си възможен определяем
размер на база на установеното превишение на скоростта. Това е така, защото
според чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална
скорост в населено място, се наказва, за превишаване над 50км/ч.- с глоба
700лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, като за всеки следващи 5км/ч. превишаване над 50км/ч. глобата се
увеличава с 50лв. От тук следва, че при установена скорост от 105км/ч
превишението е с 55км/ч., което означава, че наказанието следва да е 750лв.,
колкото е и наложено. По отношение на наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца е наложен в единствено предвидения в
закона размер. Такова е отношение и спрямо отнетите контролни точки на
основание Наредба № Iз-2539/ 17.12.2012г. на МВР. Предвид на това следва
обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон в хода на административнонаказателното производство.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е
било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените
в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е
5
осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа
обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и
на санкционната такава. Съдът намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя, поради следните съображения: актът за установяване на
административно нарушение е издаден на 21.02.2025г., към която дата не е
изтекъл тримесечния давностен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като този
срок започва да тече от датата на откриване на нарушителя, което е станало
едва на 21.01.2025г., когато жалбоподателят е попълнил декларация, че именно
той е управлявал служебния автомобил на инкриминираната дата; подробно и
ясно е описано мястото на извършване на нарушението; актът за установяване
на административно нарушение е редовно съставен в присъствието на един
свидетел, което не е в нарушение на разпоредбата на чл.40 ал.1 и 3 и чл.42 ал.7
от ЗАНН; вярно е, че в обжалваното наказателно постановление не са
посочени доказателствата, които потвърждават извършването на
нарушението, но този пропуск не представлява съществено процесуално
нарушение, което да води до отмяната му; процесното заснемащо устройство е
заснело само един автомобил и то управлявания от жалбоподателя такъв,
който и му е поверен, поради което не е налице съмнение при заснемането на
инкриминираното МПС с превишена скорост; с обжалваното наказателно
постановление са наложени наказания в единствено възможен определяем
размер, поради което съгласно чл.27 от ЗАНН, нито настоящата инстанция,
нито наказващият орган, могат да намалят.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.5 вр.ал.4 от ЗАНН
поради направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
от страна на процесуалния представител на наказващия орган съдът намира
искането за основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на
ответната страна сумата в размер на 80лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.63д, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК
вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с
фактическа и правна сложност, както и по него не е налице явяване, а
6
изготвяне само на писмено становище, поради което и присъди същото към
предвидения минимален размер. Разноските за юрисконсулт следва да бъдат
възложени на ОДМВР- Кърджали, които са юридическото лице, както е
поискано по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***********/
09.04.2025г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към
ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП
„глоба” в размер на 750.00лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 месеца, както и отнемане на 18 точки, на В. Р. Г. от *********** с
ЕГН ********** за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП извършено на
01.09.2024г. в гр.Кърджали на ул.Първи май, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА В. Р. Г. с адрес *********** ******************* с ЕГН
********** да заплати на ОДМВР- Кърджали сумата от 80лв. представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийски
Административен съд в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7