№ 2661
гр. София, 28.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100605060 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 от НПК.
Образувано е по жалба на К. В. Т. срещу Определение от 12.09.2022 г.,
постановено по ЧНД № 5002/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 13-ти
състав, с което жалбата на Т. срещу Постановление на прокурор при СРП от 23.02.2022
г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 15125/2019 г. по описа на
06 РУ-СДВР, пр.пр. № 54694/2018 г. по описа на СРП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1
вр чл. 24, ал. 1 ,т. 3 НПК, образувано и водено за престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр.
ал. 1 НК, е оставена без разглеждане.
В жалбата за излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционния съдебен акт. Твърди се, че изводът на съда относно липсата на
пострадал от престъплението, предмет на разследване, е незаконосъобразен. Посочва
се, че към датата на неплатежоспосбността, определена от съда – 31.12.2016 г.,
жалбоподателят има ликвидно и изискуемо вземане към дружеството и по този начин
му са причинени имуществени вреди, присъединен кредитор е и в производството по
несъстоятелност, поради което и има качеството на кредитор спрямо последното. В
заключение се моли за отмяната на определението на СРС.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата,
както и с материалите по делото, и след като провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намира следното:
За да постанови горепосоченото определение, с коeто е оставена без разглеждане
жалбата на К. Т., контролираната инстанция е приела, че жалбоподателят няма нито
едно от указаните в чл. 243, ал.3 от НПК качества – а именно обвиняем, пострадал или
1
неговите наследници, както и ощетено юридическо лице и следователно няма право на
жалба. Аргументи за това са изведени от систематичното място на чл. 227б, ал.2,
вр.ал.1 от НК в особената част, както и от изпълнителното деяние на това
престъпление, което се осъществява чрез бездействие.
Въззивният съд в настоящия си състав напълно споделя крайните решаващи
изводи на първоинстанционния съд относно недопустимостта на жалбата на К. Т.
срещу постановлението на прокурора, като съображенията за това са следните.
Съобразно нормата на чл. 243, ал. 4 НПК постановлението за прекратяване на
наказателното производство може да се обжалва от пострадалия или неговите
наследници, респективно от ощетеното юридическо лице.
В конкретният случай следва да се прецени дали жалбоподателят има качеството
на пострадал или на ощетено юридическо лице. Процесуалното качество на
"пострадал" е предвидено от законодателя в нормата на чл. 74 НПК, съгласно която
"Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от
престъплението". В чл. 84, ал. 1 НПК от своя страна законодателят е предвидил и
възможност за юридическите лица, които са претърпели щети от престъплението, да
предявяват граждански иск в съдебното производство.
Явно е, че акцентът, поставен от законодателя за възникване на процесуалната
фигура на пострадал, респективно – на ощетено юридическо лице, е наличието на
вреди от престъплението, т. е. съставомерни такива, а не каквито и да било вредни
последици, явяващи се последица от самото деяние. Ето защо, преценката на съда -
дали е възникнала надлежна процесуална правоспособност за определено лице, е
винаги конкретна. За да се приеме, че от престъплението обективно може да има
пострадал, в случая - ощетено юридическо лице, следва да е налице положителен извод
за наличието на съставомерни общественоопасни последици или алтернативно -
обектът на престъпното посегателство да е свързан с правната сфера на определен
правен субект.
Преценката за това дали от дадено престъпление са претърпени вреди и
съответно възникнала ли е процесуална правоспособност на определени лица/лице да
бъдат страни в съдебната фаза и от тук възможността да атакуват постановлението на
прокурора по чл. 243 от НПК се основава на резултата от проверката на следните
характеристики на конкретното престъпление, които винаги е необходимо да са
налични, за да се приеме, че от престъплението обективно може да има пострадал или
ощетено юридическо лице: 1. дали престъплението е със съставомерни обществено
опасни последици, т.е. дали в състава е предвиден определен престъпен резултат и 2.
дали обектът на посегателство /защитените чрез криминализацията обществени
отношения/ е свързан с правната сфера на определен правен субект.
В настоящия случай наказателното производство е започнало за това, че
2
управителят и представител на търговското дружество „Т.С.Б.“ ЕООД, след като
последното е изпаднало и в неплатежоспособност, в 30-дневен срок от спиране на
плащанията /през месец декември 2016 година/, не е поискал от съда да открие
производство за обявяване в несъстоятелност съгласно изискванията на чл. 626 от
Търговския закон – престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Систематичното място на визираното престъпление в НК е именно в Глава VI -
Престъпления против стопанството, раздел I - Престъпления против кредиторите.
Обект на същото са обществените отношения, формирани в стопанската дейност и
законосъобразното им осъществяване. За обективната страна на деянието по чл. 227б
НК са релевантни два вида бездействия на дееца: едното е спиране на плащанията, а
второто е необявяването на тази неплатежоспособност пред съда. Деянието по чл.
227б, ал.2, вр.ал.1 от НК е формално, то не е от категорията на резултатните
престъпления и не включва в състава си настъпването на имуществени вреди.
Съответно, след като настъпването на вредни последици не е обективен елемент от
състава на престъплението, то от това престъпление обективно не може да има
пострадало лице, респ. ощетено юридическо лице. Ето защо, правният извод на СРС,
че от престъплението по чл. 227б, ал.2, вр.ал.1 от НК не може да има пострадал се
споделя напълно от настоящият състав.
Именно поради това при престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 НК е налице
пречка за възникването на процесуална правоспособност на жалбоподателя като
пострадал по смисъла на закона, което от своя страна води до невъзможност да бъде
реализиран съдебен контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното
производство от прокурора въз основа на така депозираната жалба.
Предвид изложеното атакуваното определение на Софийски районен съд следва
да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
Воден от горното и на основание чл. 243, ал. 6 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.09.2022 г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 13-ти състав, постановено по НЧД № 5002/2022 г. по описа на
същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4