РЕШЕНИЕ
гр.София, 27.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во
Гражданско отделение, 11 състав в публичното заседание на осми март през две хиляди
и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.ИВАНОВА
при секретаря С.Б. в
присъствието на прокурора ............................. като разгледа
докладваното от съдията гр.дело N: 18 751 по описа за 2014 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК.
В исковата молба на М.Д.С., гр.София
с уточненията към нея се твърди, че на 15.10.2010 г. в гр.София ответницата Н.А.Д.
е изда-ла в нейна полза запис на заповед, с който същата се е задължила да й
заплати без протест и разноски на падежа: 15.01.2011 г. сумата 15 325,00
евро. Поддържа се и че това парично задъл-жение не е било изпълнено от страна
на ответницата, поради което ищцата е подала заявление до СРС за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, по което СРС, 79 състав по ч.гр. д.№ 47
551/2013 г. е издал заповед за незабавно
изпълнение срещу длъжника
за сумата: 15 325,00 евро –
главница, заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението на 15.11.2013
г. до окончателното й заплащане и направените по това дело разноски в размер на
1 349,46 лева. Сочи се и че срещу издадената заповед за изпълнение ответната страна е
подала възражение в срока по чл.415, ал.1 ГПК, както и че това действие на ответника е обусловило правния
интерес на ищцата от завеждането на процесния иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено между страните, че ответницата Н.А.Д. дължи на ищцата сумата от 15 325,00
евро, пред-ставляваща вземане по записа на заповед от 15.10.2010 г., въз основа
на който е издадена заповед за изпълнение от 07.01.2014 г. и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 47 551/2013 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав, заедно със законната
лихва от 15.11.2013 г. до изплащане на вземането, както и да й се присъдят
направените в заповедното и настоящото производство разноски. Прилага писмена
защита.
Ответникът – Н.А.Д.,*** в депозирания в срока по чл. 367, ал.1 ГПК писмен
отговор оспорва изцяло предявения иск по съображения, че не дължи
претендираното вземане, тъй като от приложения документ относно абстрактната
сделка – процесният запис на заповед, не е ясно какво каузално правоотношение
обезпечава същият, като релевира твърдения и че тя не е страна по такова
правоотношение с ищцата, съотв. че не е получавала насрещна престация от нея,
нито пък е поемала задължение спрямо последната за обезпечаване на престация,
във връзка с което да се е съгласила да бъде издател по записа на заповед.
Поддържа доводи и че записът на заповед е безусловна и абстрактна сделка, но от
това не следва, че тя е напълно независима от други правоотношения между
страните, които следва да бъдат доказани от ищцата в процеса, както и че
напълно абстрактно обещание да се плати парична сума – не съществува. При
условията на евентуалност навежда и възражение, че вземането по процесната
ценна книга е изцяло погасено чрез извършени плащания от дру-гия издател – „Б.В.Т.“
ООД – в несъстоятелност, като инвокира доводи и че поради неоснователността на
иска относно главницата, са неоснователни и заявените искания от ищцата за
заплащане на законна лихва и разноски по делото.
Инвокира
общо възражение за наличието на каузално правоотношение по повод или във
връзка, с което е издаден записът на заповед от нея, като въпреки
предоставената й въз-можност в о.с.з., същото не е конкретизирано. Претендира
заплащането на разноски по производството. Представя писмени бележки.
В
допълнителната искова молба и в допълнителния отговор страните взаимно са оспо-рили
наведените от тях твърдения относно дължимостта, респ. недължимостта на
процесното вземане и основанията затова.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, съгласно раз-поредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
Безспорно е между страните в
производството, което е видно и от представеното по него заверено копие и
оригинал на този документ, че на основание чл.418 ГПК на 07.01.2014 г. СРС, ІІ ГО,
79 състав по ч.гр.д.№ 47551/2013 г. е постановил издаването на заповед за изпъл-нение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е разпоредено
Н.А.Д. с ЕГН ********** – като длъжник да заплати на М.Д.С. с ЕГН ********** –
като кредитор, сумата 15 325,00 евро, заедно със законната лихва за
периода от 15.11.2013 г. до изплащане на вземането, както и сумата 1 349,46
лева – разноски по делото, от които: 599,46 лева – държавна такса и 750,00 лева
– въз-награждение за адвокат, като в заповедта са посочени следните
обстоятелства, от които произ-тича вземането: запис на заповед, издаден на 15.10.2010
г. От визирания акт се установява и че с него е допуснато незабавно изпълнение
на заповедта за изпълнение, както и че въз основа на последната е издаден изпълнителен
лист в полза на заявителя за посочените в нея суми.
Не се спори в процеса, което се
потвърждава и от ангажираните по него заверено ко-пие и оригинал на възражение
вх.№ 3106934 от 10.02.2014 г., че в срока по чл.414, ал.2 ГПК /поканата за
доброволно изпълнение, заедно със заповедта са връчени на длъжника по изп. дело
№ 20148520400074 по описа на ЧСИ К.П., рег.№ 852 на КЧСИ на 30.01.2014 г./ срещу
издадената заповед е депозирано възражение от страна на Н.Д., чието подаване по
аргумент на разпоредбата на чл.420, ал.1 ГПК е породило спиране на изпълнение-то
й по силата на закона. В цитирания акт от 10.02.2014 г. не са излагани
съображения във връзка с направеното изявление за недължимост на вземането по издадената
заповед.
От приетото по делото заверено
копие от ценната книга – предмет на заповедното производство /неоспорена от
ответницата/, се констатира, че записът на заповед е издаден на 14.09.2007 г. в
гр.София от ответницата Н.А.Д. ***, живуща ***, с ЕГН **********, действаща
лично за себе си и като упра-вител на „Б.В.Т.” ООД, със седалище: гр.София,
ж.к.”**********, Булстат ********, като със същия посочените лица неотменимо и
безусловно са се за-дължили да заплатят по този запис на заповед на поемателя М.Д.
Сърмад-жиева, ЕГН ********** или на нейна заповед сумата 15 325,00 евро.
От текста на обсъждания документ
се установява и че записът на заповед е издаден на 15.10.2010 г.; че е платим
без протест и разноски на поемателя, както и че същият е с падеж: 15.01.2011 г.
и място на плащане: гр. София, ул.”**********.
От извършената в о.с.з. от 08.03.2016
г. констатация по оригинала на ценната книга се установява, че в същата няма
отбелязвания за извършени плащания по нея, както и за прехвър-ляне на
менителничния ефект.
Във връзка с доказването на наведените
от ответника твърдения в производството са представени заверени копия от:
разходен касов ордер от 30.11.2011 г., решение № 659/29.04. 2014 г. по д.№
7 935/2012 г. по описа на СГС, ТО, VІ-3 състав и обявление от търговския
регистър по партидата на „Б.В.Т.” ООД и 5 бр. списъци на приетите и неприети
вземания на кредиторите на „Б.В.Т.” ООД, предявени в сроковете по чл.688 ТЗ и
чл.585, ал.1 ТЗ от 12.08.2013 г. и 16.10.2013 г.
Съгласно
данните от първия визиран документ в същия са обективирани данни, че по-соченият
като негов издател субект „Б.В.Т.” ООД, ЕИК ******** е наредил на 30.11.2011 г. да се брои на М.С. сумата 7 000 /седем хиляди/ евро, запис на
заповед, издадена на 15.10.2010 г. В ордера не са налице положени подписи за
ръководител и гл.счетоводител на издателя; името на издателя и текстът „запис
на заповед, издадена на 15.10. 2010 г.” са изпълнени визуално с различен ръкописен
почерк от останалата ръкописна част от този акт, като в акта е положен само
един подпис в графата, касаеща получаване на валутата.
С
второто представено доказателство СГС е обявил „Б.В.Т.” ООД с ЕИК ********
в несъстоятелност, а от приложените списъци се констатира, че ищцата не е
предявявала вземане срещу това дружество в производството по несъстоятелност.
Други относими към предмета на спора
доказателства – не са ангажирани.
При така приетата фактическа
обстановка по делото настоящият състав намира, от правна страна следното:
Съдът е сезиран с установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване
със сила на присъдено нещо съществуването на оспореното от длъжника вземане, за
което по реда на чл.418 ГПК е издадена заповед за изпълнение на па-рично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК и изпълнителен лист. В
тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на кредитор,
обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника –
фактите, които изключват или погасяват това спорно право.
В дадената хипотеза М.С. е основала
вземането си на запис на запо-вед, издаден от ответницата на 15.10.2010 г. за
сумата 15 325,00 евро и падеж: 15.01.2011 г. По своята правна същност записът
на заповед е едностранна, формална абстрактна сделка, по силата на която
издателят й поема безусловно менителнично задължение спрямо съответния легитимиран
поемател, като действителността на този менителничен ефект не е обусловена от изискването
за отразяване на основанието /причината/ за неговото издаване – като съществен
елемент от съдържанието му, нито пък от съществуването на друга сделка с
каузален характер или нейната действителност.
Изхождайки от визирания характер
на записа на заповед като сделка, пораждаща въз-никването на самостоятелно менителнично
правоотношение, се налага изводът, че в произ-водството по установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение, трябва да се извърши проверка
дали са спазени изискванията на закона относно формата и реквизитите, които
трябва да съдържа записът на заповед – установени от закона като императивно условие
за пораждането на неговите правни последици.
Разглежданият менителничен ефект от 15.10.2010
г. съдържа изискуемите се рекви-зити по чл.535 ТЗ във връзка с презюмирания такъв
по чл.536, ал.4 ТЗ относно мястото на из-даване, за което по силата на цитираната
разпоредба от ТЗ се счита мястото, посочено до името на издателя. В текста на
ценната книга се съдържа наименованието „запис на заповед“, същата е с падеж,
определен в съответствие с нормата на чл.486, ал.1, т.4 ТЗ /15.01.2011 г./,
който е настъпил преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение по делото на 15.11.2013 г. В
нея е поето обезусловно обещание да се плати определена сума пари от страна на
ответницата Н.Д.; посочено е името на лицето, на което или на заповедта на
което трябва да се плати тя; определено е мястото на плащане; ищцата е поема-тел
по тази ценна книга, като с оглед вписаната в него клауза „без протест, без разноски” кре-диторът
е освободен от задължението да извърши протест поради неплащане –
обстоятелства, които обуславят заключението, че този акт е редовен от външна
страна по смисъла на чл.418, ал.2 ГПК.
Неоснователни са и инвокираните
от ответницата възражения за недължимост от ней-на страна на процесното
вземане, поради това, че е налице каузално правоотношение по повод или във
връзка с което е издаден процесния запис на заповед; че същата не е страна по
право-отношение с ищцата и не е получавала насрещна престация от нея, нито е
поемала задължение за обезпечаване на задължение спрямо нея, съотв. че
вземането по записа на заповед е изцяло погасено чрез извършени частични
плащания от страна на дружеството – издател.
Независимо, че в твърденията на
ответната страна се съдържат взаимноизключващи се твърдения, в хода на проведеното
пред настоящата инстанция производство последната не установи и то по безспорен
начин – при условията на пълно, главно и пряко доказване, нито твърдения й, че
менителничният ефект е издаден при или по повод на конкретно каузално
правоотношение /каквото не бе и посочено в производството/, нито
обстоятелствата, при които е издаден същият, в случай на безпаричност. Не бе
доказано и възражението, че задъл-жението по записа на заповед – предмет на
спора е погасено от другия издател. Ангажираните доказателствата от развилото
се производство по несъстоятелност на „Б.В.Т.” ООД не установяват никакви факти
за извършени плащания на негови задължения, а с оглед данните от съдържанието
на приложения РКО /преценен при условията на чл.178, ал.2 ГПК/, не може да се направи извод, а още по-малко
еднозначен и категоричен, че същият касае именно процесната ценна книга, при
липсата на отразени пълни индивуализиращи данни за последната в ордера. За да
обоснове този си извод съдът взе предвид и обстоятелствата, че нормативната
уредба допуска издаването на множество записи на заповед от една и съща дата, между
едни и същи страни и за една и съща сума, които да се различават само по останалите
задължителни реквизити, като падеж,
място на плащане, както и липсата на отбелязване за извършването на каквото и
да е престиране върху оригинала на процесния запис на заповед.
Недоказването на наведените от страна
на издателя на записа на заповед възражения, както и обстоятелството, че ищцата
основава вземането си само на тази едностранна абстракт-на сделка, която е
редовна от външна страна и удостоверява по несъмнен начин пораждането и дължимостта
на вземането й по нея и размера на същото, са предпоставка да се приеме, че към
настоящия момент кредиторът по записа на заповед от 15.10.2010 г. с падеж:
15.01.2011 г. – ищец по делото, има изискуемо вземане по него срещу ответницата
на стойност от за сумата 15 325,00
евро – обстоятелство, което обуславя
основателността на заявения от М. Сър-маджиева иск по чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.415, ал.1 ГПК за този размер, съвпадащ с претендирания такъв,
поради което разглежданата претенция следва да бъде уважена изцяло.
Предвид приетия изход на спора на
ищцовата страна се дължи и заплащането на заявената законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в СРС – 15.11.2013 г. до окончателното
издължаване на установеното по делото вземане. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца и направените разноски по настоящото дело в размер
на 1 349,46 лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Съгласно т.12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото
производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължи-мостта
на разноските в заповедното производство, вкл. и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. С оглед изхода на спора на ответната страна
следва да се възложат направените от ищеца разноски в заповедното производство
на стойност 1 349,46 лева, от които: 599,46 лева – внесена държавна такса
и 750,00 лева – адвокатско възнагражде-ние.
На ответната страна не
се дължат разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, предявен
от М.Д.С. от гр.София, Зона **********, ЕГН ********** и съдебен адрес: *** –
адвокат К.Р., срещу Н.А.Д. ***, ЕГН **********, че в полза на М.Д.С. съществува
вземане срещу Н.А.Д. в размер на 15 325,00
/петнадесет хиляди триста двадесет и пет/ евро по запис на заповед, издаден на
15,10.2010 г. в гр.София, с място на плащане: гр.София, ул.”********** и с
падеж: 15.01.2011 г., заедно със
законната лихва, считано от 15.11.2013 г. до окончателното заплащане на сумата,
във връзка с
който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК на 07.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 47 551/2013 г. по описа на СРС, ІІ ГО,
79 състав.
ОСЪЖДА Н.А.Д.
***, ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на М.Д.С.
от гр.София, Зона **********, ЕГН ********** и съдебен адрес: *** – адвокат К.Р.
, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 349,46 лева /хиляда триста
четиридесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки/ – разноски по заповедното
производство.
ОСЪЖДА Н.А.Д.
***, ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на М.Д.С.
от гр.София, Зона **********, ЕГН ********** и съдебен адрес: *** – адвокат К.Р.
, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 349,46 лева /хиляда триста
четиридесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки/ – разноски по исковото
производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски Апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните – с въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: