№ 5323
гр. София, 17.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К. Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от К. Ст. Петров Гражданско дело №
20241100108260 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. Н. Н. против
Столична община, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, сумата в
размер на 30 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от представляващи претърпени неимуществени вреди от счупване на долния край
на лъчевата кост на дясната ръка, ведно със законната лихва от датата на непозволеното
увреждане - 19.05.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 19.05.2024 г. в гр. София около 7 ч. вървял по десния тротоар
на ул. Алеко Богориди с посока на движение от ул. Христо Силянов към бул. Бели Дунав. В
района на Детска градина 24 – Надежда срещу бл. 334, вх. Г се препънал на тротоара, поради
което паднал. Причина за инцидента била неподдържаната и увредена настилка на тротоара.
Ищецът изпитал силна болка. Установило се счупване на долния край на лъчевата кост на
дясната ръка. Десният крайник бил имобилизиран с гипс, след което били дадени указания
за носене и на ортеза. Предвид инцидента ищецът претърпял стрес, напрежение, тревоги.
Изпитвал безпокойство. Търпял силни болки. Първите няколко седмици бил в невъзможност
да движи и натоварва ръката си, което създало и неудобства в битов план. Сънят му бил
нарушен, чувствал се непълноценен и в тежест на близките си. Понастоящем изпитвал
болки и имал ограничения в областта на травмата. Тротоарът бил част от пътната мрежа,
публична общинска собственост. Противоправно поведение на служители на общината
довело до инцидент. Моли за уважаване на иска. Претендира законна лихва от датата на
инцидента. Претендира разноски. Моли на основание чл. 127, ал. 4 ГПК присъдените суми
да бъдат заплатени по банкова сметка с IBAN ****.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на
ответника. Взето е становище, че исковата претенция е неоснователна. Фактическият състав
на претенцията не бил недоказан. Оспорва механизма на инцидента. Не било установено
мястото на настъпване на инцидента. Пострадалият бил допринесъл за вредоносния
резултат, тъй като не положил дължимата грижа като пешеходец. Оспорва размера на
1
вредите. Ищецът се бил възстановил напълно от травмата. Оспорва инцидентът да се е
отразил на съня на ищеца и да е провокирал у него страх да се придвижва по улиците.
Оспорва иска по основание и размер. Намира размерът на претенцията за прекомерен.
Твърди, че имало сключен договор от 02.08.2023 г. с ДЗЗД ВИА СТРОЙ за ремонтни
дейности на тротоара, като договорът обхващал и мястото на инцидента, срокът за
приключване на СМР бил 01.10.2024 г. Моли за отхвърляне на претенцията – като
неоснователна, а в условията на евентуалност за намаляване на претендираното
обезщетение. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
С определението от 24.03.2025 г. са конституирани като трети лица-помагачи на
страната на ответника „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* и „ПЪТНО
СТРОИТЕЛСТВО ЕВРОПА“ ЕООД, ЕИК *********.
„ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД е ангажирало становище по предявения иск. С
него се оспорва иска, механизма, времето, начина и мястото на настъпването на инцидента,
както и получените увреждания. Оспорва се, че пътната настилка е била суха. Твърди се, че
е налице противоречие относно механизма на инцидента. Оспорва се иска по размер.
Оспорва се третото лице-помагач да носи каквато и да било вина за процесния инцидент.
„ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО ЕВРОПА“ ЕООД не взема становище по предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Правна квалификация на предявените искове е чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 49 във
вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата
и интересите на гражданите. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети
пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги
възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. В т. 3 на
ППВС № 17/1963г. /допълнено с ППВС № 4/75г./, са дадени задължителни указания на
съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 - чл. 49 ЗЗД и тази по чл. 50 ЗЗД.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради
свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50
ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на
вещта /виж решение № 367 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 1140/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение
№ 177/ 25.10.2016 г., гр. д. № 1263/2016 г. ІІІ г.о., решение № 309/ 04.06.2014 г., гр. д. №
1354/2012 г. на IV г. о. и др./. Доколкото в случая съществува техническа възможност за
поддържане на улични и тротоарни площи /вкл. капаците на шахтите, намиращи се в тези
площи/ в годно техническо състояние, то правната квалификация на претенциите е чл. 49
ЗЗД.
За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо да
са налице следните елементи – причинени от виновни и противоправни действия
/бездействия/ вреди /имуществени и неимуществени/ от лица при или по повод на възложена
им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с противоправното действие
/бездействие/ на лицата, на които е възложена работата.
С определението от 24.03.2025 г. са отделени като безспорно и признати между
страните обстоятелствата: че десният тротоар на ул. Алеко Богориди с посока на движение
от ул. Христо Силянов към бул. Бели Дунав в района на Детска градина 24 – Надежда срещу
бл. 334, вх. Г е част от общинската улична мрежа и ответникът отговаря за поддръжката му.
Установява се по делото, че на 19.05.2024 г. в гр. София около 7 ч. ищецът вървял по
десния тротоар на ул. Алеко Богориди с посока на движение от ул. Христо Силянов към бул.
Бели Дунав, като в района на Детска градина 24 – Надежда срещу бл. 334, вх. Г се спънал в
2
капан на шахта над нивото на тротоара и паднал. Горното се установява от обясненията по
чл. 176 ГПК и показанията на свидетеля В. Д. /брат на ищеца/. Свидетелят Д., който е
очевидец на случилото се, заявява, че си спомня инцидента на 19.05.2024 г. Били се разбрали
с брат му към 7.00 ч. да се чакат пред 8-мо ДКЦ, за да отидат в тях. Пресекли улицата и се
насочили към ул. „Алеко Богориди“ от дясната страна на тротоара, в посока „Бели Дунав“
към бл. 333, вх. Е, където живеел брат му. Вървели по ул. „Алеко Богориди“ и брат му се
спънал в шахта в района на детска градина № 24, от лявата страна се намирал бл. 334, вх. Г.
Той разговарял със съпругата си по телефона, затворил телефона, обърнал се към свидетеля,
за да му каже, че трябва да купят хранителни продукти. В този момент се препънал в шахта,
паднал напред върху дясната си ръка и изпитал силни болка в ръката. Свидетелят му
предложил да го закара в спешното на ВМА, той приел. Излага, че самият тротоар имал
неравен асфалт, около шахтата имало излят бетон, около 3 метра бил широк тротоарът. След
предявяване на представените и приети веществени доказателства свидетелят категорично
твърди, че това е мястото на инцидента. Съдът цени показанията на свидетеля по реда на чл.
172 ГПК, доколкото същите са логични, непротиворечиви и съвпадат с останалия
доказателствен материал, то кредитира изцяло същите.
Вещото лице по СМЕ е посочило, че в резултат на инцидента А. Н. бил получил
счупване на долния край на лъчевата кост на дясна предмишница. Медикобиологичният
характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на горен десен крайник, за
срок повече от 30 дни. Описаното увреждане било в причинна връзка с процесното събитие.
Механизма на полученото увреждане бил падане напред върху дясната ръка, при което
ударът бил посрещнат от дланта, като силата на удара се предавала по оста на костта и се
получавало счупване на долния край на лъчевата кост на дясна предмишница в областта на
гривнената става. И в съдебно заседание вещото лице е конкретизирало, че ударът трябвало
да се посрещне от дланта, за да се получи конкретното счупване. Това се казвало счупване на
типично място, падането било типично, както и посрещането на удара. Характерно било при
свободно падане на тялото ударът да се посрещне от дланта. При нормално протичане на
лечебния процес без усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид травми бил
около 3-4 месеца. Болките първите 20 дни след инцидента и първите 10 дни след сваляне на
гипсовата имобилизация били с по голям интензитет. Гипсовата имобилизация на дясна
гривнена става била поставена за период от 35 дни. При извършения на 08.05.2025 г. личен
преглед на ищеца, вещото лице е установило, че не е провеждана рехабилитация в болнично
заведение. Раздвижвал се самостоятелно. Към момента на прегледа нямал оплаквания. Имал
болки в областта на счупването през зимата, когато било студено. Обективно вещото лице не
е установило функционален дефицит на дясна ръка. Възстановяването на ищеца било
минало без усложнения.
В съдебно заседание не е оспорена СМЕ при приемането й. Следва да се отбележи, че
съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от страната
докато трае изслушването на експерта, т. е. в заседанието за приемане на заключението на
вещото лице. Оспорването може да бъде заявено и писмено преди провеждане на
заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и приемането на
заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е преклудирано и не може
да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде ценено наред с всички
доказателства по делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о.
на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/.
Относно търпените вреди е разпитан в съдебно заседание на 13.06.2025 г. и
свидетелят С.В.В., която живее на семейни начала с ищеца. Свидетелят излага, че мъжът й
имал среща с брат му. Малко след като излязъл й се обадил и й казал, че е паднал и има
силни болки в ръката. Когато се прибрал бил с гипс на дясната ръка. Бил стресиран, казал че
много го боли. Останал с гипса около един месец. Имал болки и трябвало свидетелят да му
помага, тъй като дясната ръка му била силната. Било му трудно шофирането, храненето,
3
обличането, но можел да помага за грижите на малкото им дете. След като махнали гипса
имал болки може би още поне две седмици, имал схващания, не му било комфортно, дори
още не можел да шофира. Той бил военнослужещ, не бил отсъствал от работа, не бил взимал
болнични, имал натрупани компенсации, почивни дни от давани дежурства. Пиел
обезболяващи. Ходил на профилактичен преглед при лекаря, който го гипсирал, но не бил
ходил на психолог, психиатър.
От така събраните доказателства и съобразно направените по делото възражение,
съдът намира, че се установява механизмът на увреждането, който съвпада с посочения в
исковата молба. Отразената информация, че е налице падане от собствен ръст в анамнезата
на медицинските документи, не изключва възможността падането от собствен ръст да е
върху тротоарната настилка, в каквато насока е и отразената информация в СМЕ. На
следващо място, липсва твърдяното противоречие относно механизма на инцидента. В
показанията на свидетеля очевидец Д. се твърди, че ищецът се е спънал в капака на шахта на
тротоара и е паднал напред върху дясната си ръка. Налице е пълно съответствие на
събраните по делото доказателства. Действително в исковата молба е посочено, че ищецът се
е спънал в надигната тротоарна настилка. Въпреки това твърденията за мястото, датата и
часа на настъпване на събитието са установени по делото, а капакът на шахта е част от
тротоарната настилка, поради което не може да се приеме, че механизмът не е установен.
Още повече, че на представените веществени доказателства към исковата молба се вижда
именно процесната шахта, в която свидетелят Д. твърди, че ищецът се е спънал.
Улицата и прилежащият тротоар се намират на територията на Столична община и са
със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС –имоти,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение,
определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на
собственика задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /в този смисъл решение №
38 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017 г. на IV г. о./. Освен това и съгласно разпоредбата
на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците, към които спада и
прилежащият тротоар, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и
зелените площи за обществено ползване са общинска собственост. В обхвата на пътя
съгласно нормативната уредба попада „земното платно“, част от което е и тротоарът.
Разпоредбата на чл. 31 ЗП вменява в тежест на Общината поддържането на общинските
пътища и тротоарните пространства, като част от уличната инфраструктура.
Въпросната шахта се намира на тротоара, на настилка, за чието състояние, съгласно
чл. 11, ал. 1 ЗОС, се грижи Столична община, тъй като се намира на нейна територия. Дори
съответното съоръжение да е предоставено за ползване на трето лице, това не освобождава
от отговорност ответника, който следва да следи за технически неизправности и да изисква
от оператора да ги отстранява своевременно. Отделно капакът на шахтата се намира на
тротоарната настилка, поради което Столична община е длъжна да осигури и поддържа
нейния монтаж така, че да е на нивото на тротоара и да е безопасен за преминаващите
пешеходци.
Следва да се посочи, че към отговорна на исковата молба са представени
доказателства за сключен договор за СМР и цялостен ремонт на процесния тротоар между
Столична община и ДЗЗД Виа Строй /със съдружници „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД и
„ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО ЕВРОПА“ ЕООД/. Срокът за изпълнение на СМР е до
01.10.2024 г. Протокол-образец № 15 е изготвен на 11.10.2024 г. /л. 55/, като няма данни
процесният тротоар да ремонтиран по-рано. Видно и от представения снимков материал
процесният участък, ведно с шахтата, е изцяло ремонтиран от третите лица-помагачи,
поради което и възраженията, че СО не можела да възлага ремонт на процесната шахта, са
неоснователни. Видно и от протокола за завършването и заплащането на СМР и
4
количествена сметка се установява, че при ремонтът е повдигана шахта, вкл. доставка на
материали и всички свързани с това разходи /позиция 89/. Доколкото ответникът твърди, че е
възложил ремонт на процесния участък през м.03.2024 г. на третите лица-помагачи, то за
същия е налице интерес от участието им в процеса. Обстоятелствата дали ремонтът на
капака на процесната шахта попада в предмета на договора и дали договорът е изпълнен
качествено и в срок, биха били относими към евентуални бъдещи производства между
ответника и третото лице-помагач, но не са релеватни за отговорността на общината.
Ето защо, е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника като
собственик на общинските пътища и на улиците на територията на СО, част от които са и
тротоарите, със статут на публична общинска собственост, поради неизпълнение на
задължението му за ремонт и поддържане на пътната настилка на тротоар, находящ се на
територията на СО. Общината е длъжна да управлява предоставената й собственост, в т. ч.
улиците в рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър
стопанин – чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОбС. Дължимата грижа в полза на териториалната
общност включва както изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на
грижи за чистотата им, и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци.
Ответникът не оспорва, че е задължен като собственик на общинските пътища и на улиците
да осъществява поддръжка на уличната мрежа в населеното място, без значение за
възникване на отговорността му е и дали е възложил поддръжката и ремонта на трето лице,
и доколкото по делото беше установено противоправно бездействие за ремонт и поддържане
на настилката на тротоар в обхвата на общинска улица, осъществено и чрез несигнализиране
на компрометирана шахта. Налице са основанията за ангажиране на отговорността на СО.
По тези съображения, предявеният иск е установен по основание.
Относно възражението за съпричиняване:
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е
съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното
поведение на делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може
да е по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за
съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията на
пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда
– създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос
на последния. Процесуалното задължение за установяването на твърдения правнорелевантен
факт принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение,
като доказването трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/ съобразно правилата,
предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно и виновно. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно
установен принос, без който не би се стигнало до увреждането – решение № 60123 от
23.12.2021 г. по т. д. № 887 / 2020 г., I т. о. на ВКС.
С отговора ответникът е въвел в процеса възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2
ЗЗД – с твърдения, че пострадалият не е положила дължимата грижа да прояви внимание
при своето движение.
От показанията на свидетелите се установява, че районът е бил познат на ищеца, тъй
като живеел наблизо. Спъването при движение в необезопасен капак на шахта над нивото на
тротоара, за чиято поддръжка отговаря Столична община, не може да се приеме, като липса
5
на полагане на дължимата грижа от страна на ищеца. Липсват доказателства за наличие на
конкретно действие или бездействие от страна на ищеца, което да е допринесло за
настъпването на събитието. Не може да се приеме, че излизането на улицата и
придвижването по тротоар, чието поддържане по закон е вменено в задължение на
ответника, е израз на липса на нормална дължима грижа за здравето и телесната цялост на
пострадалия. Не може да се приеме за подобно поведение и обстоятелството, че според
свидетеля Д. ищецът се обърнал към свидетеля, за да му каже нещо и в този момент се
препънал в шахтата и паднал напред върху дясната си ръка. Доводи за съпричиняване
конкретно поради обръщането към свидетеля Д. не са въведи своевременно в процеса след
снабдяването с информацията в съдебно заседание на 12.06.2025 г., а едва с писмените
бележки на третото лице-помагач „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД. Отделно, за
пешеходеца не съществува задължение, предвидено в нормативен акт, постоянно да следи с
погледа си пътната настилка, през която преминава. Като се изхожда от предназначението на
тротоара, а именно за движение на пешеходци по него, и, че в случая не е имало поставена
сигнализация за лошо състояние на настилката му, не може да се приеме, че поведението на
ищеца, който не е адресат на задължение да следи непрекъснато в поглед за неравности по
тротоарната настилка, e съпричиняващо. Не може от самия факт на избор на място за
преминаване, от спъването в капак на шахта и от падането на тротоара, при неосигурено
нормално и безопасно придвижване от ответника, да се изведе заключение, че пешеходецът
не е положил дължима грижа за собственото си здраве.
Ползването на публична общинска собственост, предназначена за придвижване на
пешеходци, не може да бъде квалифицирано като противоправно действие, дори и в
конкретния момент да съществува и друг маршрут, по който пешеходецът може да се
придвижи – решение № 107 от 25.02.2025 г. по гр. д. № 4819/2023 г. на II г. о. на ВКС. Съдът
намира, че не е доказано при условията на пълно и главно доказване възражението за
съпричиняване, неблагоприятните последици от недоказването са в тежест на въвелия и
ползващия се от възражението.
Относно размера на неимуществените вреди:
Увреждането е причинило болки и страдания за ищеца. Причинена му е психическа и
емоционална травма. Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-
пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е
съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице
морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с този
принцип.
От приетата и кредитирана от съда СМЕ се установява, че в резултат на инцидента на
19.05.2024 г. ищецът е получил счупване на долния край на лъчевата кост на дясна
предмишница. Периодът на възстановяване е около 3 месеца. Гипсовата имобилизация на
дясна гривнена става била поставена за период от 35 дни. Съдът съобрази и, че счупването е
на дясна /водеща/ ръка, което е наложило необходимост от по-голяма помощ в битов
аспект. Съобрази се и интензитетът на болките, които първите няколко седмици и 10 дни
след свалянето на гипса са били по-интензивни, приемал е обезболяващи. От друга страна,
от личния преглед на вещото лице се установява, че е налице пълно възстановяване и
липсват функционални дефицити. В тази връзка, съдът не кредитира показанията на
свидетеля Василева, че ищецът още не можел да шофира. При прегледа от вещото лице е
6
констатирано, че ищецът няма оплаквания. Не е била необходима рехабилитация, като
ищецът сам е раздвижвал ръката си.
Съдът съобрази, че към датата на настъпване на инцидента ищцата е на 25 години,
Липсват данни за настъпили сериозни психически и емоционални травми, като периодът на
възстановяване е бил обичаен. Единствено е възможно при промени във времето да чувства
болки и дискомфорт на мястото на счупването.
Съдът, взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им
към размера на неимуществените вреди към м. май 2024 г. Налице е връзка между
стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на
обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не може да
съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване на
увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа
обстановка, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите. Обществено-
икономическите условия се отразят на размера на обезщетението доколкото са израз на
икономическата конюнктура и са зависими пряко от претърпените болки и страдания и
техния интензитет. От статистическа гледна точка /публикуваните данни в интернет
страницата на НСИ/ в последните години /включително и към 2024 г./ се наблюдават
тенденции относно увеличаване средногодишния доход и разход на лице от домакинството,
както и тенденции за увеличаване на минималната работна заплата и същевременно спадане
на покупателната способност. Тези критерии следва да бъдат съобразени от съда, като израз
на конкретните обществено-икономически отношения при определянето на обезщетението
по чл. 52 ЗЗД.
По изложените съображения, съдът намира, че определянето на обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер от 13 000 лева. Подобен размер на
обезщетението, съдът намира, че е съобразен с изискванията на справедливостта, съобразно
всички факти и обстоятелства по делото. Предвид всичко изложено искът за неимуществени
вреди ще се уважи за сумата в размер на 13 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
инцидента /19.05.2024 г./ до окончателното изплащане. За разликата до пълния размер от
30 000 лв. претенцията за неимуществени вреди следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на страните по съразмерност.
Ищецът е представил доказателства и списък по чл. 80 ГПК за направата на разноски
в общ размер на 550 лв., от които по съразмерност 238.33 лв. ще се възложат в тежест на
ответника.
Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Уговарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира
и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство
по делото не е необходимо да се провежда. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1 ЗА, в
договора за правна защита и съдействие изрично е посочен чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА – л. 127.
Адвокатско възнаграждение следва да се определи на 3660 лв. /като съдът предвид липсата
на възражение ползва като ориентир чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. с § 2а от Наредба № 1 от 2004 г./. С
отговора на исковата молба и съобразно диспозитивното начало изрично е заявено, че се
прави възражение за прекомерност, но само до минималния размер по Наредба № 1 от 2004
г. По съразмерност на адв. А. С. В. се дължи сумата от 1586 лв.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 200 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл.
7
25 НЗПП. От сумата 200 лв. по съразмерност на ответника ще се присъди сумата от 113.33
лв.
Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК /ищецът е освободен от
внасянето на ДТ за сумата над 150 лв. с определение от 01.10.2024 г. – л. 29/, по сметка за
държавни такси на СГС, сумата от 455 лв. за заплащането на разликата от дължимата
държавна такса по делото.
Разноски на третите лица-помагачи не дължат на основание чл. 78, ал. 10 ГПК.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на А. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. ****,
на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, сумата в размер на 13 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на инцидент настъпил на 19.05.2024 г. в гр. София около 7 ч. на десния тротоар
на ул. „Алеко Богориди“ с посока на движение към бул. „Бели Дунав“, в района на Детска
градина 24 – Надежда срещу бл. 334, вх. Г, при който А. Н. Н. паднал и получил
травматично увреждане счупване на долния край на лъчевата кост на предмишница на дясна
ръка, който инцидент е предизвикан от бездействието на служители на ответника при или по
повод на възложена им работа – неполагането на дължимата грижа за вещи общинска
собственост, а именно за поддържане в изправност на общински участък от пътя, ведно със
законната лихва върху претендираната сума от датата на инцидента – 19.05.2024 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 238.33
лв. – разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдения размер от 13 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на адвокат А. С. В. от САК, ЕГН **********, със служебен
адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 1586 лв. – адвокатско
възнаграждение по съразмерност за оказана безплатна правна помощ на А. Н. Н..
ОСЪЖДА А. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, да заплати на
Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 113.33 лв. – разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати по сметка за държавни такси на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 455 лв. за дължима държавна такса.
Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на
ответника Столична община – „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* и
„ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО ЕВРОПА“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8