Определение по дело №510/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.

Срещу Решение № 2350/30.05.2012г., постановено по Г.д. № 5/2012г. по описа на РС Р., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от А. П. Ш, пълномощник на Н. Д. Б. – К. на село Г., като жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и да отхвърли изцяло предявените искове.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради това че същото е необосновано от събраните доказателства в тяхната съвкупност. Възражението че обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо, поради липса на правен интерес за въззиваемата П. Х. Р. от воденето на искове с правно основание чл. 344 от КТ и чл. 225 от КТ пред съда , се обосновава с наличието на друга Заповед № РД-19-016/04.01.2012г. на К. на село Г., с която е отменена атакуваната по С. ред заповед пред първоинстационния С. Оплакванията на жалбоподателят са за неправилна оценка на събраните доказателства, в резултат на което погрешно са приети за установени релевантни за спора факти, като изводите на съда са довели до неправилното приложение на материалния закон, за което в жалбата са развити конкретни съображения. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд в частта им, в която същият е приел за недоказано, че писменото съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на Р. е било дадено на 29.12.2011г., но същото е унищожена от въззиваемата на другия ден. Възразява се в виззивната жалба срещу изводите на първоинстанционния съд, че същият не е счел за доказан този факт, а напротив приел че липсва съгласие от страна на Р. за прекратяването на трудовото правоотношение, като освен това не е бил ясен срока даден от работодателя на Р. за даване на такова съгласие. В крайна сметка застъпва се от жалбоподателят становището, че са спазени всички императивни изисквания на закона при издаването на атакуваната пред първоинстанционния съд заповед за уволнение, като противоправното поведение на Р./унищожаването на предложението/ е било тълкувано от съда в полза на служителя, без да са налице основанията от обективна страна за това.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата – П. Х. Р., моли въззивния съд да остави без уважение депозираната жалба, като неправилна, необоснована и незаконосъобразна.Възразява се, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, като изводите на съда са логични и последователни. Срещу доводите за недопустимост на обжалваното съдебно решение, се навеждат възражения, че Заповед № РД-19-016/04.01.2012г. на К. на село Г., с която е била отменена предишната заповед за прекратяването на трудовото правоотношение на Р., е била издадена след като вече пред съда са били предявени исковете по чл. 344 от КТ и чл. 225 от КТ, поради което за въззиваемата е било налице правен интерес от съдебното дело. Наведените с въззивната жалба твърдения за грешни фактически изводи на първоинстанционния съд се опровергават с отговора на въззивната жалба с твърденията, че изводите на съда да правилни и законосъобразни, почиващи на вярна оценка на събраните доказателства, като правилно съдът е счел, че от една страна липсват доказателства за отговор на Р. на отправеното писмено предложение от работодателят до служителя по реда на чл. 331 ал.1 от КТ, като съдът дори е счел че при липса на ясно посочен срок за такъв отговор, не може да се приеме че такъв отговор не е даден в посочения срок. Акцентира се и на колизията между двете дати за прекратяване на трудовото правоотношение, посочени в писменото предложение и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. С отговора на въззивната жалба, въззиваемата Р. възразява и срещу доводите, че от страна на работодателят е инициирано предложение до служителя по реда на чл. 331 ал.1 от КТ, тъй като отправеното предложение и заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение са били връчени едновременно на Р. – на 29.12.2011г. Така в крайна сметка първоинстанцоинния съд правилно е стигнал до извода не само за недоказаност на надлежно и валидно предложение от работодателя до служителя по смисъла на чл. 331 ал.1 от КТ, но и до липсата на надлежно насрещно съгласие на Р. за прекратяването на трудовото правоотношение по този ред. Ето защо с обжалваното решение правилно и законосъобразно са били уважени както предявените искове по чл. 344 от КТ, така и субсидиарния иск с правно основание чл. 225 ал.1 от КТ.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба и депозирания писмен отговор, за допустими като подадени в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същите отговарят на изискванията на закона и са редовни.

Делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ и чл. 225 ал.1 от КТ, като първоинстанционният съд правилно е приел същите за разглеждане, след като е счел че предявените искове са допустими, а исковата молба е редовна. С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС - относно приложимия материален закон и неговото тълкуване, по които въззивният съд ще се произнесе по същество, поради което не намира за нужно да дава указания на страните по въпросите, визирани в чл.312 ГПК.

Следва съдът да насрочи открито съдебно заседание по делото, за която дата да се призоват редовно страните.

Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 25.10.2012 г. от 09.00 часа, за която дата да се призоват редовно страните по делото.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, с указание, че в едноседмичен срок от получаването му могат да вземат становище във връзка с доклада.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: