Решение по дело №15467/2018 на Районен съд - Варна

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О      Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            08.07.2019 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                               гражданско отделение

На двадесети юни                                                                  две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Мирослава Иванова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  15467 по описа за 2018 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на Н.Д.Д. ЕГН ********** с адрес ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 8094/2018г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от:   600,00 лв. /шестстотин лева/ – главница по Договор за кредит № 312611/22.10.2015 год., сключен между Н.Д.Д. и „Фератум България” ЕООД, обезпечен с Договор за поръчителство /гаранция/ от 22.10.2015г., сключен между  Н.Д.Д. и *******, регистрационен № С 56251;  71,94 лв. /седемдесет и един лев и деветдесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода от 21.11.2015 год. до 19.04.2016 год.;   100,00 лв. /сто лева/ - такси;  354,06 лв. /триста петдесет и четири лева и шест стотинки/ гаранция по кредитната сделка;  27,80 лв. /двадесет и седем лева и осемдесет стотинки/, мораторна лихва за периода от 20.04.2016 год. до 17.05.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.05.2018 г., до окончателното й изплащане, вземането за което е прехвърлено с Договор за цесия от 01.12.2017 г. и Приложение Г от 01.12.2017 год. сключен между „А.з.к.н.п.з.” ООД *******. Моли да му бъдат присъдени разноските в настоящото и в заповедното производство.

            В исковата молба се сочи, че на 22.10.2015г. *******и Н.Д.Д.  бил сключен договор за кредит № 312611/22.10.2015 г., съгласно който дружеството като заемодател предоставил на ответника сума в размер на 600 лв. за срок от 180 дни. За ползваната сума била начислена договорна лихва в размер на 71,94 лв. На 17.09.2015г. между Н.Д.Д. и „Фератум Банк“ - Малта бил сключен договор за поръчителство /озаглавена гаранция/ на задължението по кредита срещу възнаграждение в размер на 354,06 лв. Поради неизпълнение на задължението за връщане на заема на падежа му, гарантът го погасил и встъпил в правата на заемодателя съобразно договора. Поради забавата продължила повече от 20 дни на заемателя била начислена съобразно т. 10 от ОУ и такса разходи за събирането на задължението от 100 лв. По силата на  Договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) от 01.12.2017 г. и Приложение Г/01.12.2017 г., сключени между „А.з.к.н.п.з.“ ООД и „Фератум Банк“ – Малта цялото непогасено вземане по договора за заем било придобито от ищеца. За извършеното прехвърляне на вземането, ответникът бил уведомен с писмо с обратна разписка, евентуално и с приложено към исковата молба писмо.  

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник. В проведеното по делото на 20.06.2019г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства –   Копия на Договор за гаранция № 312611 от 22 октомври 2015 г., ведно с Общи условия;   Договор за Покупко-продажба на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „А.з.к.н.п.з." ЕООД, ЕИК ******* (цесионер) и *******(цедент) с регистрационен № С 56251, ведно с Потвърждение за извършената цесия; уведомление за цесията; пълномощно за уведомяване длъжниците за прехвърляне; ч.гр.д. № 8094/2018г. на ВРС,  се установява   съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното им извършване - договор за правна защита и съдействие са на стойност 360 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение. Следва да се присъди и пълния размер на разноските по заповедното производство в размер на 75 лева. За дължимата държавна такса за настоящото производство от 225 лева, доколкото не е внесена авансово, следва да бъде осъден ищеца по реда на чл. 81 вр. чл. 77, който да я заплати в полза на съда,– в т.см. изрично Определение №104/09.02.2015 по дело №112/2015 на ВКС, ТК, I т.о. След заплащането й разполага с възможността да поиска допълване на настоящото решение по реда на чл. 248 ГПК с произнасяне и по тези разноски направени от него, като бъдат възложени в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                                        Р   Е   Ш  И

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и Н.Д.Д. ЕГН ********** с адрес ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 8094/2018г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от:  600,00 лв. /шестстотин лева/ – главница по Договор за кредит № 312611/22.10.2015 год., сключен между Н.Д.Д. и „Фератум България” ЕООД, обезпечен с Договор за поръчителство /гаранция/ от 22.10.2015г., сключен между  Н.Д.Д. и *******, регистрационен № С 56251;  71,94 лв. /седемдесет и един лев и деветдесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода от 21.11.2015 год. до 19.04.2016 год.;   100,00 лв. /сто лева/ - такси;  354,06 лв. /триста петдесет и четири лева и шест стотинки/ гаранция по кредитната сделка;  27,80 лв. /двадесет и седем лева и осемдесет стотинки/, мораторна лихва за периода от 20.04.2016 год. до 17.05.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.05.2018 г., до окончателното й изплащане, вземането за което е прехвърлено с Договор за цесия от 01.12.2017 г. и Приложение Г от 01.12.2017 год. сключен между „А.з.к.н.п.з.” ООД *******

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Н.Д.Д. ЕГН ********** да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 360 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 75 лева разноски по ч.гр.д. № 8094/2018г. по описа на ВРС.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 81 вр. чл. 77 вр. чл. 78 ал. 1 ГПК „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***  да заплати в полза на държавата и бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 225 лв. – държавна такса.

 

 

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

 

 

   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: