№ 19739
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20231110141922 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Н. А. срещу Върховния
касационен съд.
Ищецът твърди, че бил страна по гр. д. № ****/2019г. по описа на ВКС, като с
определение от 04.06.2020г. не било допуснато касационно обжалване на решение №
***/25.06.2019г., постановено по гр. д. № ***/2019г. по описа на ОС – Пазарджик, с
което било потвърдено решението на РС – Пазарджик по гр. д. № ****/2018г. Посочва,
че с постановения акт от ВКС били нарушени чл. 2 и чл. 4, пар. 3 от ДЕС, чл. 1, чл. 20,
21 и чл. 52, пар. 4 ХОПЕС, правото на ЕС и ЕКЗПЧОС и не били зачетени неговите
норми. Изтъква, че в резултат от това нарушение претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в „***********************************“ в периода от датата на
определението до датата на исковата молба.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 5000лв. обезщетение, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 27.07.2023г. до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който отрича да има
настъпили увреждания, които да се намират в причинно-следствена връзка с акта на
ВКС. При постановяване на акта съдебния състав се съобразил изцяло с
конституционните принципи и правото на ЕС. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Представителят на Софийски районна прокуратура изразява становище за
неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ.
1
За да бъде уважен предявения иск, от страна на ищеца в производството следва
да бъде проведено пълно и главно доказване, че при разглеждане на гр. д. №
****/2019г. по описа на ВКС, по което ищецът е страна, и при постановяване на
определението от 04.06.2020г. ответникът е допуснал достатъчно съществено
нарушение на правото на Европейския съюз, в резултат от което за ищеца са
настъпили твърдените неимуществени вреди.
От изисканите за послужване материали се установява, че с решение от
11.03.2019г., постановено по гр. д. № ****/2018г. по описа на РС – Пазарджик, е
отхвърлен предявения от Н. Н. А. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от
дискриминацията във връзка с чл. 4 от него за приемане за установено, че в периода
14.04.2014г.-11.06.2018г. ответникът в производството извършил нарушение на чл. 4,
ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр., изразяващо се в пряка и непряка дискриминация чрез
неравно третиране по лично положение, изразяващо се в неосигуряване на пейки в
каре № 3 и 4, където се провежда престоят на открито, и осъждане на ответника да се
въздържа в бъдеще от по-нататъшните си действия (нарушения). С решение от
25.06.2019г. по в. гр. д. № ***/2019г. по описа на ОС – Пазарджик
първоинстанционното решение е потвърдено. С определение от 04.06.2020г.,
постановено по гр. д. № ****/2019г. по описа на ВКС, не е допуснато касационно
обжалване на решението на ОС – Пазарджик, като актът на ВКС е окончателен. За да
достигне до този извод, съставът на ВКС е приел, че не са изпълнени изискванията на
чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Не е установено решението на ОС – Пазарджик да
е в противоречие с цитираното от касатора решение на ВКС в касационната жалба,
като е прието, че в него съдът е преценявал наличието на дискриминация само с оглед
условията в конкретното място за изтърпяване на наказанието, а не с оглед условията
във всички такива места. Посочено е, че организирането на начина за осъществяване
на правото на престой на открито е задължение на администрацията на мястото за
изтърпяване на наказанието, като изпълнението на това задължение е винаги
конкретно, поради което съществува разлика по начина, по който се осъществява
правото в различните места за изтърпяване на наказанието. Тези разлики обаче не са
свързани с личността на затворниците и за това те не могат да обосноват по-
неблагоприятно третиране и наличието на защитен признак по смисъла на ЗЗДискр. в
зависимост от това в кое от местата се изтърпява наказанието. Съставът на ВКС се е
позовал на установена практика на съда. Прието е, че не са налице условията и на чл.
284, ал. 3, т. 1 ГПК (очевидна неправилност на въззивния акт), като подробно е
описано кога е налице тази хипотеза.
Ищецът в производството твърди нарушение от страна на ответника при
постановяване на крайния съдебен акт на чл. 2 и чл. 4, пар. 3 от ДЕС, чл. 1, чл. 20, 21 и
чл. 52, пар. 4 ХОПЕС. Съгласно чл. 2 от ДЕС, Съюзът се основава на ценностите на
зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството,
правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата
на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-
членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията,
толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и
мъжете. Чл. 4, пар. 3 от ДЕС гласи че, по силата на принципа на лоялното
сътрудничество, Съюзът и държавите-членки при пълно взаимно зачитане си
съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. Държавите-
членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на
изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на
институциите на Съюза. Държавите-членки съдействат на Съюза при изпълнението на
неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат
2
постигането на целите на Съюза. Цитираните разпоредби на чл. 20 и 21 от ХОПЕС
предвиждат, че всички хора са равни пред закона, като е забранена всяка форма на
дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или
социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения,
политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно
състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.
Настоящият съдебен състав намира, че не е установено от страна на ответника
да е допуснато нарушение на правото на ЕС. Цитираните от ищеца норми са общи,
като не се обосновава конкретното им нарушение от страна на ответника. В обхвата на
своята компетентност като правораздавателен орган от последна инстанция, ВКС е
приел, че не са налице предвидените в националния процесуален закон предпоставки
за допускане касационна разглеждане на обжалваното въззивно решение. Чрез това си
действие касационният състав не е допуснал нарушение на правото на ЕС, доколкото
въобще не е обсъждал по същество дали е налице дискриминация или не спрямо
ищеца. Такова обсъждане би било извършено единствено, ако бе допуснато
касационно обжалване, което не е сторено. Ето защо, не може да се приеме, че ВКС е
нарушил цитираните норми от правото на ЕС с постановения акт. Предпоставките за
допустимост на касационното разглеждане се уреждат от вътрешните правила, а не са
част от наднационалната уредба. Не се установява с извършеното действие по
недопускане на касационно обжалване да е нарушена правна норма от правото на ЕС,
която да има за предмет предоставяне права на частноправните субекти и нарушението
да е достатъчно съществено. Както е разяснено в Определение № 40/12.01.2023г. по гр.
д. № 4870/2022г. по описа на ВКС, Хартата ще се прилага в случай, че съдът е
прилагал съюзна правна норма, а в настоящата хипотеза съдът е прилагал норми от
вътрешното право, а не от правото на ЕС, поради което ХОПЕС не се прилага съгласно
чл. 51 ХОПЕС.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. П. - з., срещу
Върховен касационен съд с адрес: ************, иск с правно основание чл. 2в от
ЗОДОВ за присъждане на сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото на Европейския съюз при
произнасяне от ответника с определение от 04.06.2020г., постановено по гр. д. №
****/2019г. по описа на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване
решение от 25.06.2019г. по в. гр. д. № ***/2019г. по описа на ОС – Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3