Р Е Ш Е Н И Е
№ 975 /20.05.2019 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5544 по описа за
2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.
М. Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез неговия процесуален
представител адв. Т.Т. *** срещу Наказателно
постановление № 18 – 0442 – 000656 от 30.07.2018 г., издадено от Началник група
към Четвърто РУ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя Г. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване да управлява
МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за това, че около 09:40 часа на 13.05.2018 г. в
с. Пчелник по ул. „Тича“ до дом № 14 управлява лек автомобил „Фиат Улисе“ с
рег. № В 2066 НА, собственост на Р.Д.С., с ЕГН: **********, като същият е
дерегистриран поради липса на задължителна полица застраховка „Гражданска
отговорност“ от 16.11.2017 г. – нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата.
Жалбоподателят М. М. Г. намира
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, като
представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Подчертава, че в
случая е приложена неправилно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, тъй като тя не санкционира поведение, описано в
обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, доколкото управляваното от жалбоподателя превозно средство е
било с регистрационни табели. Според жалбоподателя, административно –
наказващия орган не е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбата на
чл. 52, ал. 4 и чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, доколкото не е обсъдил събраните
доказателства и е издал наказателното постановление при неясна и непълна
фактическа обстановка. Поради гореизложените съображения, моли за отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното на
20.02.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 5544 по описа за 2018 г. на
Варненския районен съд, жалбоподателят М. М. Г. не се явява лично, а се
представлява от своя процесуален представител адв. Т.Т.
***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на
наказателното постановление, подчертавайки, че в случая не следва да се
ангажира отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата, доколкото тази правна норма се отнася за
случаите за липсваща регистрация на превозното средство и липсващи
регистрационни табели, а настоящия случай не е такъв.
Въззиваемата страна Четвърто
към ОД на МВР – гр. Варна не изразява никакво отношение във връзка с
депозираната въззивна жалба, предмет на разглеждане в производството по НАХД №
5544 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, доколкото нито е депозирала
писмен отговор на въззивната жалба, нито изпраща законен или процесуален
представител по време на проведените открити съдебни заседания по делото.
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
Около 09:40 часа на
13.05.2018 г. жалбоподателят М. М. Г., с ЕГН: ********** управлявал лек
автомобил „Фиат Улисе“ с рег. № В 2066 НА, собственост на Р.Д.С., с ЕГН: **********
*** в посока към централната част на селото.
По същото време по ул.
„Стара планина“, но в срещуположна на движението на автомобила, управляван от
жалбоподателя Г. посока, се движел служебен полицейски автомобил на Четвърто РУ
към ОД на МВР – гр. Варна.
Приближавайки към
полицейския автомобил, жалбоподателят Г. направил завой и продължил движението
с автомобила си по ул. „Тича“ в с. Пчелник.
В служебния полицейски
автомобил се намирали св. Д.Й.Л. и Х.Ф.Х. – служители на Четвърто РУ към ОД на
МВР – гр. Варна, които изпълнявали служебните си задължения по контрол на
автомобилното движение.
Полицейските служители се
усъмнили в поведението на жалбоподателя Г.,*** била улица без изход, като
последвали управлявания от него автомобил и го спрели за проверка до дом № 14.
В хода на проверката св. Л.
установил, че управлявания от жалбоподателя Г. лек автомобил „Фиат Улисе“ с
рег. № В 2066 НА е дерегистриран, считано от
16.11.2017 г., като самият жалбоподател Г. потвърдил пред св. Л., че е
запознат с това осбтоятелство.
Примайки, че със своето
поведение на 13.05.2018 г. жалбоподателят М. М. Г. е извършил нарушение на чл.
140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на същата тази дата св. Л. му
съставил акт за установяване на административно нарушение, с който го
санкционирал за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, писмено възражение срещу съставения
АУАН не било депозирано, като на 30.07.2018 г. Началник група към Четвърто РУ
към ОД на МВР – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с
което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата,
наложил на М. М. Г. административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за извършено
нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
По същество, съдът я
намира за неоснователна, поради следните съображения:
На първо място съдът би
желал да отбележи, че не установи в рамките на извършената служебна проверка в
хода на административно – наказателното производство да са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно
нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно
постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на
чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на
последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се
изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на
защита.
Разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата (действаща към момента на извършване на
нарушението) предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
В конкретния случай от
показанията на св. Л., които съдът изцяло кредитира като последователни, обективни
и най – важното, подкрепени от събраните в хода на административно –
наказателното производство писмени доказателства, се установява, че към датата
13.05.2018 г. лек автомобил „Фиат Улисе“ с рег. № В 2066 НА е бил с прекратена
регистрация, за което свидетелства също така намиращото се на л. 16 от НАХД №
5544 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд писмо от Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, адресирано до XLIV състав на Варненския районен съд. По – важното в случая е, че от показанията
на св. Л. се установява, че водачът М. М. Г. отлично е съзнавал този факт, а
именно, че управляваното от него превозно средство е било дерегистрирано в ОД
на МВР – гр. Варна, поради липса на задължителна полица за застраховка
„Гражданска отговорност“.
На практика жалбоподателят
Г. не оспорва фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление (впрочем приети
за установени и от съда), доколкото такава позиция беше застъпена от адв. Т. в
проведеното на 20.02.2019 г. открито съдебно заседание по делото, като неговите
възражения срещу законосъобразността на наказателното постановление са изцяло
от правно естество.
Същите възражения обаче не
могат да бъдат споделени от съда, поради следните съображения:
В крайна сметка, на датата
13.05.2018 г. превозното средство, управлявано от жалбоподателя Г. е било с
отнета регистрация, макар и регистрационните табели на автомобила да са му били
поставени. Разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата предвижда,
че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява
служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по
реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Самата норма
на чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата не предвижда някаква
санкция за определено поведение, поради което и съдът не може да се съгласи, че
именно тази норма е била нарушена с поведението на жалбоподателя Г..
Макар и подобно възражение
да не е наведено, все пак за пълнота на мотивите следва да се отбележи, че в
случая е неприложима разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН, доколкото
процесното нарушение пряко засяга и ощетява всички коректни данъкоплатци и
участници в движението по пътищата, които заплащат застраховка „Гражданска
отговорност“, респ. превозните им средства не са дерегистрирани поради липса на
такава застраховка.
Наложените административни
наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от шест месеца са в минималния размер, предвиден в разпоредбата на
чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за
движение по пътищата, поради което и пред съда не е поставен въпроса за тяхната
завишеност, респ. евентуална несправедливост.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 18 – 0442 – 000659 от 30.07.2018 г., издадено
от Началник група към Четвърто РУ към ОД на МВР – гр. Варна, следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
Потвърждава Наказателно постановление № 18 – 0442 – 000656 от 30.07.2018 г., издадено
от Началник група към Четвърто РУ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, на М. М. Г. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева
и „лишаване да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за това, че около
09:40 часа на 13.05.2018 г. в с. Пчелник по ул. „Тича“ до дом № 14 управлява
лек автомобил „Фиат Улисе“ с рег. № В 2066 НА, собственост на Р.Д.С., с ЕГН: **********,
като същият е дерегистриран поради липса на задължителна полица застраховка
„Гражданска отговорност“ от 16.11.2017 г. – нарушение на чл. 140, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: